Определение по дело №5191/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2763
Дата: 24 юли 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530105191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   2763          Година  24.07.2019               Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юли                                                                                Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5191 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 2389/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Следва служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата по делото: 1/. какъв е размера на предоставения от ищеца на ответницата кредит по процесния договор за кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на кои лица, на кои точно дати и в какви точно размери поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер нейни задължения за главница, възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси, неустойки, комисиони и прочие по погасителния план са били погасени с всяко от тези плащания; 3/. обявяван ли е от ищеца и на коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво точно негово волеизявление процесния кредит за предсрочно изискуем, и уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна изисуемост от ищеца, на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 4/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми по този кредит и споразумението, с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойка, такси, закъснителни лихви и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за погасяването му, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 2389/2018 г. на СтРС, на подаване на исковата молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 22.06.2015 г. ответницата кандидатствала за отпускането на потребителски кредит, като попълнила искане за отпускане на потребителски кредит - кредит стандарт. На 23.06.2015 г. й бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит" относно потребителския кредит с пакет от допълнителни услуги Бонус. След взето информирано решение от страна на ответницата, на 23.06.2015 г. бил сключен договора за потребителски кредит № ********** между ищеца, като кредитор, от една страна, и ответницата, като длъжник от друга страна. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита 1000 лева; срок на кредита: 24 месеца, размер на вноската по кредита: 61.82 лева, ГПР 49.90 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11 %, дата на погасяване: 2-ро число от месеца, дължима сума по кредита: 1483.68 лева; по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 999.84 лева, размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 103.48 лева, общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 2483.52 лева и общ размер на вноската 103.48 лева. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 1000 лева по сметка на ответницата, което било видно от приложеното преводно нареждане с банкова референция 067029970010898 от 24.06.2015 г. Ответницата поела задължение по договора за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 103.48 лева и падежна дата всяко 2-ро число на месеца. Договорът бил подписан при ОУ, които били неразделна част от договора, подписани били от ответницата и декларирала, че била запозната със съдържанието им и ги приемала, нямала забележки към тях и се задължавала да ги спазва. На 17.11.2015 г. между ищеца, в качеството си на кредитор, от една страна, и ответницата, в качеството си на длъжник, от друга страна, бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит за отлагане на вноски. В анекс № 1 било уговорено, че вноска № 4, 5 и 6 щели да бъдат отложени, щели да бъдат заплатени в края на погасителния план, като за целта бил изготвен нов погасителен план, който бил неразделна част от анекса. В резултат неизпълнението на ответницата и обстоятелството, че платила 3 пълни вноски и една частична вноска, след изпадането й в забава, съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към договора, на 12.04.2016 г. договорът за кредит бил прекратен автоматично от ищеца, а до ответницата било изпратено писмо уведомление на 13.04.2016 г. На основание уговореното в чл.12.4 от ОУ за начисляване на неустойка в размер на 35 %, била начислена неустойка в размер на 320.11 лева. В настоящото производство ищецът се отказвал да търси претендираните със заявление лихви за забава в размер на 9.22 лева. Претендирал само законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към днешна дата ответницата му дължала общо 2492.84 лева, от които 2172.73 лева неплатено парично задължение и неустойка 320.11 лева. Предявеният иск бил основателен и доказан и следвало да бъде уважен. Поради неизпълнението на договорното задължение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Стара Загора. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 2389/2018 г. На 17.09.2018 г. получил съобщение за предявяване на установителен иск на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2172.73 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 320.11 лева неустойка и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 2389 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответницата заема становище, че съдебно предявените вземания несъществували в размерите, в които се претендирали от ищеца и при постановяване на решението моли съда да уважи направените подробно в отговора възражения.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответницата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора на особеният й представител, тъй като на тях са основани възраженията в същия срещу предявените искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски кредит № **********/23.06.2015 г.; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.06.2015 г.; общи условия; погасителен план; искане за отпускане на потребителски кредит; стандартен европейски формуляр; заявление за промяна на погасителен план от 11.11.2015 г.; транзакции от 15.10.2018 г.; анекс № 1 към договора за отлагане на вноски от 17.11.2015 г.; погасителен план към анекса; извлечение по сметка към договор за кредит № **********; уведомително писмо и удостоверение за актуално състояние на ищеца.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2389 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 23.10.2019 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: