Решение по гр. дело №2271/2025 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 891
Дата: 8 октомври 2025 г. (в сила от 8 октомври 2025 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20251720102271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Перник, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720102271 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с
чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Зорница Банкина срещу Б. З. А., ЕГН **********
от гр. Перник, ул. ********* №**
Ищецът твърди, че между ответника и "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД на 11.05.2017 г. е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № *****-
******* от 11.05.2017 г. и приложение № **** ******** към договора.
Сочи, че съгласно т. 12 от условията към договора за кредит освен
предоставения потребителски кредит, кредиторът може да предостави на
потребителя револвиращ кредит и ползване на кредитна карта с максимален
кредитен лимит 10000 лв. Поддържа, че съгласно чл. 21 от условията към
договора заедно с кредитната карта на потребителя се предоставя документ
1
„Приложение“, което съдържа всички конкретни условия по револвиращия
кредит, както и процедурата по активиране на кредитната карта, като
задълженията на кредитополучателя по кредитната карта възникват от
момента на активирането и.
Излага, че съгласно приложение № **** ******** към договора кредиторът
– БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е предоставил на ответника
револвиращ заем с максимален кредитен лимит 1000 лв., за усвояването, на
който е издадена на името на потребителя кредитна карта „Masterkard“ с
персонален идентификационен номер. Кредитополучателят е длъжен да
активира картата съгласно процедурата и може да усвои кредита чрез услугата
превод на пари по сметка, като транзакцията се отразява в месечното
извлечение и чрез услугата покупка на изплащане в мрежа от търговски
партньори, като за всяко ползване се подписва приложение към договора с
конкретни параметри на транзакцията.
Поддържа, че по съгласие на страните кредитния лимит е увеличен на 4500
лв.
Сочи, че кредиторът издава месечно извлечение за извършените транзакции
до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната поща на
кредитополучателя, като той е длъжен да заплати месечната погасителна
вноска до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението.
Излага, че при неплащане на дължимите суми в рамките на два месеца от
последното плащане, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху всяка забавена вноска.
Твърди, че ответникът е извършвал транзакции посредством плащане чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Като не е
изпълнил задължението си да върне сумата в размер на 1787.23 лв.
Сочи, че поради забавата дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за времето от 14.09.2021 г. до 31.03.2025 г. в размер на 710.28
лв.
Поддържа, че по силата на Приложение № 1 от 14.09.2021 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019 г. с
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" е придобил
посочените вземания срещу ответника.
Сочи, че за събиране на вземанията е подал заявление за издаване на
2
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е
образувано ЧГД № 1307/2025 г. по описа на ПРС. Исканата заповед за
изпълнение на парично задължение е издадена, като срещу нея в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение.
Искането към съда, след допуснатото изменение на исковете в съдебно
заседание, проведено на 26.09.2025 г. е да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
14.09.2021 г. с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" сумата
от 1787.23 лв. - представляваща главница за периода от 08.04.2020 г. до
13.09.2021 г. по договор потребителски кредит № *****-******* от 11.05.2017
г. и приложение № **** ******** към договора, както и сумата от 140.54 лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 до 31.03.2025
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2025 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена ЗИПЗ по ЧГД №
1307/2025 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски в
исковото и заповедното производство.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл
на 08.08.2025 г. не е постъпил писмен отговор. В подаденото възражение
срещу ЗИПЗ ответникът е направил възражение по чл. 110 от ЗЗД, като е
посочил, че не дължи вземането, тъй като то е погасено по давност.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не е представляван. С
писмена молба е заявил, че поддържа исковете, със заявеното им изменение.
Искането му към съда е да бъдат уважени. Заявява претенция за присъдените
разноски.
В съдебно заседание, ответникът оспорва исковете. Признава
обстоятелството, че е страна по спорния договор за потребителски кредит.
Сочи, че във връзка с него му е предоставена кредитна карта с лимит 1000 лв.
и месечна и дължима месечна вноска 60.00 лв. Твърди, че без негово искане
лимитът му е увеличен до 4500 лв., с месечна вноска от 360.00 лв. Излага, че
редовно е правил месечните си вноски до 2020 г. и след временно прекъсване
през посочената година, по-късно отново ги е възобновил. Поддържа
възражението си за погасяване по давност на исковите претенции. Прави
3
искане, за разсрочване на задълженията му с решението.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства съгласно
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличие на правен интерес. Правният интерес се установява от приложеното
ЧГД № 1307/2025 г. по описа на ПРС. От него е видно, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, за вземане идентично с вземането, предмет на настоящото
производство, която е връчена на длъжника на 08.05.2025 г. и в срока по 414,
ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е предявен в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК. Затова е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
Към исковата молба е представен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *****-*******/11.05.2017 г., ведно с приложение към него –
****-********/11.05.2017 г., както и сертификат – ****-********* и
сертификат *****-*******/11.05.2017 г. и фактура № **********/11.05.2017 г.
От тях се установява, че на 11.05.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД – кредитор и ответника – Б. З. А. - кредотополучател е
сключен договор за потребителски кредит за закупуване на стоки на стойност
209.00 лв. Размерът на кредита е 218.40 лв., като кредитополучателят се е
задължил да го върне на 4 броя месечни погасителни вноски от по 57.22 лв.,
включващи главница и възнаградителна лихва в размер на 20.33%. ГПР е
22.34%, а общата стойност на плащанията 228.88 лв.
В чл. 12 от договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит до 10000
лв., която се издава след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца след първата погасителна
вноска. Според чл. 13 от договора кредитният лимит се определя едностранно
от кредитора и не може да надвишава максималния. Предвидено е, че
определеният кредитен лимит може да бъде преразглеждан от кредитора след
извършена актуализация на наличната финансова информация и оценка на
4
кредитоспособността и променян по негово предложение. Влизането в сила на
новия кредитен лимит настъпва след съобщаването му от кредитора на
кредитополучателя. В случай че кредитополучателят не е съгласен, трябва да
информира кредитора писмено, включително чрез електронна поща или по
телефона в едномесечен срок от увеличението. Всяка транзакция след влизане
в сила на променения кредитен лимит означава приемането му. Предвидено е
и, че кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит,
ползван чрез кредитна карта. В приложението към договора е предвидено, че
лихвения процент по договора за револвиращ кредит е 35%, а ГПР – 44.90%.
Дължими са такси за теглене на пари от банкомат – 2 лв. + 2% от изтеглената
сума, 4 лв. – месечно обслужване на сметката, 0.40 лв. – справка за
разполагаем лимит на банкомат. Дневният лимит за теглене в брой е 1000 лв.
Погасителната вноска при лимит до 1000 лв. – 60 лв., от 1000 лв. – до 2000 лв.
– 120 лв., от 2000 лв. до 3000 лв. – 180 лв., от 3000 лв. до 4000 лв. – 240 лв., от
4000 лв. до 6000 лв. – 360 лв., от 6000 лв. до 8000 лв. – 480 лв., от 8000 лв. до
10000 лв. – 600 лв.
Кредитополучателят е сключил договор за застраховка за застрахователни
рискове и застрахователна сума по пакет „Защита на плащанията по кредитни
карти“, както и договор за застраховка „Защита на покупката“ и „Защита на
плащанията“.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията, сключен на 19.08.2019 г. от кредитора "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България" и Агенция за събиране на вземания ЕАД,
ведно с извлечение на Приложение № 1 към него. С договора е прехвърлено
вземането на цедента към ответника на цесионера АСВ ЕАД. Цесията е
потвърдена от цедента. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането, за което е представено пълномощно,
с нотариална заверка на подписа, извършена на 27.08.2019 г. от нотариус с рег.
№ 302 на НК, с район на действие СРС. С писмо № УПЦ-С-БНП/****-
******** е изпратено уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането
към него. Писмото е върнато невръчено с отразяване „непотърсено“. Същото е
връчено на ответника, ведно с исковата молба.
По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът кредитира заключението и като пълно
5
и обосновано, дадено от експерт с необходимите знания в областта на
икономическата наука и с нужния професионален опит. От него се установява,
че за целия период от сключване на договора за револвиращ кредит –
28.09.2017 г. до 14.09.2021 г. от кредитната карта е изтеглена сума в общ
размер на 9350 лв., начислени са такси за теглене на суми в размер на 309 лв.,
договорна лихва в размер на 4079.44 лв., застрахователна премия в размер
843.19 лв., месечна такса за обслужване 180 лв., такса за извършени справки
по сметката - 7.20 лв. и начислени суми за отстъпка,бонус и лихва. – 45.92 лв.
Общият размер на всички плащания, направени към кредитора към
14.09.2021 г. е 9535.00 лв., с които са погасени главница в размер на 5124.20
лв., договорна лихва в размер на 3490.41 лв., застрахователна премия – 843.19
лв., месечна такса за обслужване – 180.00 лв. и такси за извършени справки –
7.20 лв.
Към 14.09.2021 г. задълженията на потребителя по договора са били 4631.80
лв. – главница, 556.11 лв. – договорна лихва, 1.29 лв. – лихва за забава.
Ответникът е извършил плащания към ищеца, в качеството му на цесионер на
вземанията в общ размер на 4631.80 лв., с които са погасени 4631.80 лв. –
главница, 556.11 лв. – договорна лихва, 1225.64 лихва за забава.
Непогасените вземания по договора са 2383.55 лв. – главница и 140.54 лв. –
лихва за забава, начислена до 31.03.2025 г.
Видно от изготвените от вещото лице таблици ответникът регулярно е
извършвал пълни или частични плащания за погасяване на задълженията си
към кредитора в периода от 29.09.2017 г. – 17.05.2021 г. Последното пълно
плащане е извършено на 10.03.2021 г., когато ответникът е заплатил
дължимата месечна вноска от 360 лв. След цедиране на вземането, той е
продължил да заплаща частично месечните дължими суми към цедента, като
последното плащане е извършено на 12.10.2024 г.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
За уважаване на предявения иск и съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на
имепративните изисквания на ЗПК, вида и размера на задължението на
кредитополучателя, и придобиването на вземането по силата на договор за
цесия.
6
Ищецът основава претенцията си на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № *****-
******* от 11.05.2017 г. и приложение № **** ******** към договора.
„БНП Париба Пъсънъл Файненс“ ЕАД е финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях
договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Разпоредбите на ЗПК на основание чл. 3, ал. 2 от същия закон са приложими за
процесния револвиращ кредит, тъй като срокът за погасяване на задълженията
по него надвишава три месеца.
По аргумент от чл. 22 от ЗПК за действителността му е необходимо да са
спазени изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Посочените норми са императивни и
спазването им е установимо от договора за потребителски кредит, затова
съдът дължи служебна проверка за съблюдаването им, респективно за
действителността на договора./ в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК/.
Съдът счита, че в настоящият случай договорът за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № *****-
******* от 11.05.2017 г. и приложение № **** ******** към договора не
отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, т. 10 и т. 11 от
ЗПК за сключването му по ясен и разбираем начин и за посочване взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин и на последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от договора задължението на ответника е за заплащане на главница и
договорна лихва, както и на такси за теглене на суми, за разполагаем лимит, за
обслужване, за администриране на просрочени задължения. Отделно във
7
връзка с договора е сключен договор за застраховка, според който
застрахователната премия е в размер на 0.602% от използвания лимит на
кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение по
кредитната карта на застрахования за съответния месец, като се начислява
като задължение по нея, като в размер на премията е включен и дължимия
данък в размер на 2% за покриване от застрахователя на застрахователни
рискове по класове застраховки съгласно раздел ІІ от приложение № 1 от КЗ.
От договора за револвиращ потребителски кредит не става ясно посочените
плащания включени ли са в годишния процент на разходите, респективно не
може да бъде определено същият съобразен ли е с императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора е налице и неяснота по какъв начин с
платените от потребителя месечни вноски се погасяват сумите за главница,
договорна лихва, застрахователна премия, такси, лихви за забава. Неясно
определени от гледна точка на обикновения потребител са и размерите на
таксите за теглене на суми, както и размерът на застрахователната премия.
От заключението на вещото лице, се установява, че заплатените от
ответника погасителни вноски, са отнесени за погасяване на главница,
договорна лихва, застрахователна премия, месечни такси, такси за справки,
лихва за забава. Като въпреки, че изтеглената сума по договора е в размер на
общо 9350 лв. и извършените от ответника плащания са в размер на общо
13565 лв./на кредитора и на цесионера/ е останала непогасена главница в
размер на 2248.25 лв., от която ищецът претендира 1787.23 лв. и лихва за
забава в размер на 140.54 лв.
С оглед изложеното съдът счита, че сключеният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, предвидено в чл.
10, ал. 1 от ЗПК, за посочване взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, предвидено в чл. 11, т. 10 от ЗПК и за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми съгласно чл.
11, т. 11 от ЗПК. Неспазването на посочените изисквания съгласно чл. 22 от
ЗПК е основание за недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид констатираната от съда
8
недействителност на договора за потребителския кредит, единственото
задължение на кредитополучателя е да върне заетата му сума, която е размер
на 9350.00 лв. От заключението на вещото лице се установи, че той я изпратил
изцяло.
Ищецът се легитимира като титуляр на вземането по силата на договор за
прехвърляне на вземане. Т.е. той е частен правоприемник на кредитора по
договора за кредит и независимо от уговореното в договора за цесия,
ответникът е задължен към него само за действително съществуващото му
задължение към първоначалния кредитор, а именно за предоставената в заем
сума, която към настоящия момент е изцяло погасена.
Безспорно установено е по делото, че цесията е съобщена на ответника с
връчване на приложеното към настоящата искова молба уведомление.
Както вече се посочи по делото е установено, че заетата сума е изцяло
погасена. Доколкото съдът приема, че договорът за кредит е недействителен,
то ответникът не дължи претендираната от него лихва за забава. Затова както
главният иск, така и акцесорният иск следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
Тъй като съдът счита предявените искове за неоснователни, не следва да се
разглежда възражението на ответника за погасяването им по давност, както и
искането му за разсрочване на плащането на задълженията, които са техен
предмет.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се
дължат само на ответника. Той не е представил доказателства за направени
такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от
ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че Б. З. А.,
ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ********* №**дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
9
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница
Банкина - като цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 14.09.2021 г. с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България" сумата от 1787.23 лв., представляваща главница за периода от
08.04.2020 г. до 13.09.2021 г. по договор потребителски кредит № *****-
******* от 11.05.2017 г. и приложение № **** ******** към договора, както
и сумата от 140.54 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.04.2022 до 31.03.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 31.03.2025 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
ЗИПЗ по ЧГД № 1307/2025 г. по описа на ПРС, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, заверен препис от него, ведно с ЧГД №
1307/2025 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10