Определение по дело №2184/2016 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ №1897/12.10.2018г.

в частта за разноските

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 22.11.2018г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 2184/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.176 от АПК във връзка с чл.161  от ДОПК.

С решение №581/06.04.2017г. по същото дело съдът е отменил ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърден с решение №201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите,  с който е определен данък върху доходите на физическото лице Б.Х.А. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 2687.72 лева и лихви за забава ва размер на 816.10 лева, както и в частта с която е отказано приспадане на данъчен кредит за м.август 2013г. в размер на 9750 лева данък върху добавената стойност и лихви за забава в размер на 2552.54 лева. Осъдил е Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати на  Б.Х.А. съдебни разноски в общ размер от 3890 /три хиляди осемстотин и деветдесет/ лева.

След постъпила молба за допълване на решението, поради непроизнасяне по цялото оспорване, съдът е постановил допълнително решение №1897/12.10.2018г. по настоящото дело, с което е отхвърлил жалбата на Б.Х.А. срещу ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта изменена с решение №201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите в частта, с която са определени данъчни задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 5766.28 лева и лихви към тях в размер на 1750.87 лева. Отхвърлил е жалбата на Б.Х.А. срещу ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с решение №201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите в частта, с която са определени данъчни задължения, представляващи данък добавена стойност  по ЗДДС за данъчен период м.май 2014г. в размер на 1086.67 лева и лихви за забава в размер на 205.94 лева. Изменил е ревизионен акт №Р-03001715007260-091-001/25.04.016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта изменена с решение №201/18.07.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите, като определя дължим данък върху доходите на Б.Х.А. за 2014г. по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4295.84 лева и лихви за забава в размер на 430 лева. Осъдил е Б.Х.А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите съдебни разноски в общ размер от 936 /деветстотин тридесет и шест/ лева върху отхвърлената част от оспорването и върху изменената част на ревизионния акт с общ материален интерес от 13 535.60 лева.

С влязло в сила  протоколно определение от съдебното заседание на 19.09.2018г. съдът е прекратил производството по отношение на оттеглената част от жалбата. 

На 30.10.2018г. е постъпило искане с вх.№18735 от  директора на дирекция „ОДОП“ за допълване на решението в частта на разноските като се претендира юрисконсултско възнаграждение в допълнителен размер от 1104.50 лева върху тази част от материалния интерес – 19 149.98 лева, по отношение на която жалбоподателя е оттеглил оспорването си, а именно: 1/ по отношение на определените с РА задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2012г. – данък в размер на 110.08 лева; 2/ по отношение на определените с РА задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2014г. – данък в размер на 10 196.02 лева; 3/ по отношение на определените с РА задължения по ЗДДС за м.11/2012г. и за м.03/2014г. – ДДС в общ размер на 8 843.88 лева.

Молбата за изменение размера на юрисконсултското възнаграждение е постъпила в срока за обжалване на решението и е процесуално допустима.

В писмения отговор с вх.№20055/20.11.2018г. Б.Х.А. чрез адв.И.К. заявява, че искането за изменение на решението в частта на присъдените съдебни разноски е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено, защото ответникът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Съдът счита, че искането на ответника за присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение за оттеглената част на оспорването е основателно. Преклузията по чл.80 от ГПК е неприложима, предвид специалната разпоредба на чл.161 от ДОПК. Освен това, за размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение не се представят доказателства, както е  при адвокатското такова, което трябва да бъде доказано не само по размер, но и да се удостовери неговото  заплащане. Идеята на чл.80 от ГПК е своевременно  не само да бъдат предявени съдебните разноски, но и да бъдат доказани със съответните документи, удостоверяващи тяхното плащане. Доказателствата по делото се приемат единствено във фазата на съдебното дирене, затова и преклузията по чл.80 от ГПК забранява претендиране на разноски, за които биха се представили доказателства едва след приключване на устните състезания.

Следователно, на дирекция „ОДОП“  следва да бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение върху размера на материалния интерес, свързан с оттеглената част на оспорването, така както е заявено в искане с вх.№18735/30.10.2018г.  

Водим от изложеното и на основание чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК, приложими на основание §2 от ДР на ДОПК,   съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Б.Х.А. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер от 1104.50 лева.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :