РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Златоград, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100149 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от С. А. К., ЕГН **********, адрес: с. С.,
общ. З., обл. С., ул. „Е.“ № * и И. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Ф.
Н.“ №**, чрез адв. Е. В. от АК – С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ №**
срещу ОБЩИНА З., Булстат *********, представлявана от М. Я. – Кмет на
Община З., адрес: гр. З., ул. „Ст. С.“ № *.
В исковата си молба ищците твърдят, че в границите на ПИ с
идентификатoр 69105.3.115, мeстност ,,Л.‘‘, НТП Нива с площ 1106кв., стар
номер 003115, са собственици на реална част от този имот с площ 325кв.м,
находяща се в централната част на имота.
Чрез адв. В. двамата ищци твърдят, че имат имота от техните родители
и те – ищците го владеят от 1989г. явно, спокойно и необезпокоявано от
никого. Преди това реалната част е владяна от родителите им още от 70-те
години на миналия век, поради което владението на родителите трябва да се
присъедини към това на ищците. Претендираната реална част е обработваемо
място, което се засажда с различни земеделски култури.
При направена справка и геодезическо заснемане от специалист,
ищците установили, че горепосочения имот, в това число и тяхната реална
част, са записани като стопанисвани от община З. и попадащи в категорията
на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, като за имота е съставен и АЧОС.
1
Адвокат В. твърди, че частта на доверителите му, а и целия имот
никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, община З.
никога не го е управлявала и стопанисвала.
Ищците, чрез адв. В. твърдят, че имота никога не е внасян в ТКЗС,
ДЗС, АПК или други подобни организации.
Адвокат В. твърди, че доверителите му от 1989г. не са губили
владението, нито пък то им е прекъсвано.
В исковата молба адв. В. излага подробни съображения относно
владението на доверителите си, както и относно твърдението си, че община З.
не е станала собственик на процесната реална част, въпреки записването по
чл. 19 от ЗСПЗЗ и съставянето на АЧОС.
Моли съда да постанови решение по силата, на което да признае за
установено спрямо Община З., че доверителите му са собственици на
основание давностно владение от 1989г. на реална част с площ 325кв.м от ПИ
с идентификатор 69105.3.115 в м. ,,Л.‘‘, НПТ Нива, категория 8, с площ на
целия имот 1106кв.м, стар номер 003115, съгласно Заповед за одобрение на
КККР РД-18-116/15.01.2018г. на Изп. директор на АГКК при граници и
съседи: имоти с идентификатори 69105.3.114; 69105.3.373; 69105.3.401.
В съдебно заседание, чрез адв. В. ищците поддържат предявения иск,
като в съдебно заседание на 02.09.2025г. адв. В. прави изменение на иска
относно площта на претендираната реална част, като претендира такава част с
площ 283кв.м, а не както първоначално е заявена площ от 325кв.м
Ответникът Община З., чрез писмен отговор оспорва предявеният иск,
като в съдебно заседание не се явява представител на общината да поддържа
отговора.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
От приложената по делото скица на процесния ПИ се установява, че
същия е с идентификатор 69105.3.115, намира се в местност ,,Л.‘‘, землището
на с. С., площта му е 1106кв.м, категорията на земята е 8, НТП нива, стар
номер 003115, при съседи: имоти с идентификатори 69105.3.114; 69105.3.373;
69105.3.401.
Посочено е, че собственик по данни на КРНИ е община З., както и че
има съставен АЧОС №184, том II, рег. №556, дело 241/15.09.2022г.
От ответната община, с отговора на исковата молба са представили
акта за частна общинска собственост, както и скица на процесния имот.
Представено е и удостоверение за характеристики на ПИ, касаещо целия
процесен имот.
Община З. е представила и заповед за одобряване на протоколното
решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като от приложение №8 се
установява, че процесния имот е записан точно в тази категория земи в
землището на с. С..
В съдебно заседание са представени три броя решения на ЗлРС, от
2
които се установява, че други лица също са провели успешно искове срещу
община З. за претендирани реални части от посочения по-горе имот –
Решение №33/16.05.2022г. по гр.д. №213/2021г. на ЗлРС; Решение
№99/01.12.2022г. по гр.д. №168/2022г. и Решение №100/01.12.2022г. по гр.д.
№169/2022г., като последните две решения са постановени при признание на
иск от страна на община З..
Като свидетели по делото са разпитани Р. Р. К., Р. М. А.. Съдът дава
вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие със
събраните писмени доказателства, със заключението на вещото лице и
твърденията в исковата молба.
От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че
свидетелите и ищците са братовчеди, и са си разделили имотите.
Претендираната част от ищците е около 320кв.м, като и те го имат имота от
общия дядо на ищците и свидетелите. Ищците владеят имота от около 30г., а и
повече. Никой от община З. не е влизал да владее имота и да го обработва,
нито пък от общината са спорили с ищците. Когато обаче С. К. започнал да
прави плевня, З. К. пуснал жалба за незаконно строителство. Свидетелите
сочат, че З. и баща му постоянно правят проблеми. Ищците нямат проблем с
никой от селото, по отношение на процесната реална част. От двете страни
имотът е ограден – към пътя и към имота на С. К..
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице М. А. Т.. Съдът
приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно, и
от същото приема за установено, че: вещото лице е нанесло претендираната
реална част върху извадка от кадастралната карта на с. С. от 2018г. Тази част е
нанесена на комбинирана скица, повдигната със син цвят, която е с площ
283кв.м. С. К. е показвал границите на претендираната част. При извършена
проверка в община З., вещото лице не е установило данни за провеждани
отчуждителни процедури, свързани с процесния имот. Вещото лице е
направило графичен анализ, от който се установява, че границите на
претендираната реална част са в съседство с границите на други реални части
и претендираната реална част не навлиза в другите части. Дори остава едно
бяло петно между процесната реална част и възстановената реална част по
Решение №100/01.12.2022г., която реална част не е отразена в КККР на с. С..
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
посочва, че процесната реална част е заключена между точки 1 до 8, като
самите точки оформят границите. Посоченият от ищеца кол, вещото лице е
обозначило като №4, но самия кол не влиза в имота на ищеца, а е в съседство,
но като граница следва да се счита т. 6, а не т. 4.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
3
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху процесната реална част, въз основа на повече от 30-
годишна придобивна давност. Владението им е постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната
практика, за да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание –
Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о . Няма
доказателства по делото за прекъсване на давността, за завладяване на
процесния имот от друго лице и или други подобни действия.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците, като владелци държат вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държат за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
По делото няма доказателства ищците да са губили правото на
собственост и по-конкретно имота да е включван в кооперативи. В Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищеца следва да докаже само обстоятелствата, свързани с
чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищците са се справили с доказателствената
тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за частна общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имота е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В приложения акт за частна общинска собственост, като правно
4
основание е посочен чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, където е посочено, че общинска
собственост са имотите и вещите, определени със закона. Съставителят на
акта се е позовал на параграф 26 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, там обаче е казано,
че ЗСПЗЗ се прилага и за заварените земеделски земи, останали след
възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и
управлява или е придобила след изтичането на 10 годишния срок от влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобряване на картата на възстановена
собственост. Тоест, имат се предвид земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, което изрично
е и посочено в АЧОС.
Съдът обаче приема, че след като процесната реална част, като част от
целия имот не е била одържавявана, тя не е подлежала на възстановяване по
ЗСПЗЗ и от там неправилно целия имот е актуван като такъв по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. За такива имоти няма пречка собствениците да се снабдят с
нотариален акт, въз основа на изтекла придобивна давност или да предявят
иск срещу общината.
Според съдебната практика, ако определени лица не са били членове на
ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността
върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ. Тези земи
не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд могат
да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност. Според ВКС, ако не се докаже, че имотът
е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се
намира извън регулационния план на населеното място, да се прави извод, че
той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5, ал.
2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Съдът намира, че в случая не е налице забраната, да се придобива по
давност части от парцели и УПИ-а. В случая процесният имот не е в
регулация, а според НТП е нива.
В настоящия случай не е налице и забраната по чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72
от ЗН – забраните се отнасят само за посочените в тях придобивни способи –
разпореждане, делба и оземляване, но не се прилагат при придобивна давност.
В този смисъл е коректно цитираната практика от адв. В. – Решение
№36/09.09.2020г. по гр.д. №3117/2019г., първо г.о. на ВКС.
5
Тоест, налага се извода, че ищците ще следва да бъдат признати за
собственици на притендираната реална част с площ 283 кв.м.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1215лв., съобразно представения
Списък по чл. 80 ГПК.
Приложената по делото скица, изготвена от вещото лице М. А. Т. на
стр. 97, приподписана от съдия-докладчика, следва да счита неразделна част
от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 77
и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на ОБЩИНА З., БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №*, представлявала от М. М. Я. – Кмет на
общината, че С. А. К., ЕГН **********, адрес: с. С., общ. З., обл. С., ул. „Е.“
№ * и И. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ №** са собственици
по силата на давностно владение, считано от 1989г. на реална част с площ от
283кв.м, находяща се в средата на ПИ с идентификатор 69105.3.115 в
землището на с. С., общ. З., м. ,,Л.‘‘, НТП Нива, категория 8, с площ на целия
имот 1106кв.м, стар номер 003115, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18-116/15.01.2018г. на Изп. директор на АГКК при граници и съседи:
имоти с идентификатори 69105.3.114; 69105.3.373; 69105.3.401.
Приложената по делото скица, изготвена от вещото лице М. А. Т. на
стр. 97, приподсписана от съдия-докладчика, следва да счита неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА ОБЩИНА З., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. З., обл. С.,
ул. „С. С.“ №*, представлявала от М. М. Я. – Кмет на общината, да заплати на
С. А. К., ЕГН **********, и И. А. К., ЕГН **********, разноски по делото в
размер на 1215 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
6