Решение по КНАХД №247/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1736 от 11.07.2025 г., подадена от „НСК София“ ЕООД, София, с [ЕИК], против Решение № 74 от 02.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 192 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 07-2500026 от 19.02.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/и за нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

При извършена на 27.11.2024 г., между 17.00 и 19.00 ч., проверка от служители на ДИТ на строителен обект – „Основен ремонт с преустройство на сградите и съоръженията на комплекс „Летен театър“ за създаване на младежки център в Габрово, изпълняван от „НКС София“ ЕООД, е установено лицето А. И. Д. да работи в обекта на длъжност „работник строителство“. Същото е декларирало писмено, че работи за това дружество на посочената длъжност с работно място – довършителни дейности по Летния театър, с определено работно време от 9.00 до 17.00 часа, с два почивни дни – събота и неделя, с посочени почивки за работен ден, уговорено трудово възнаграждение и спазване на трудовата дисциплина, като е сключило трудов договор и е получило екземпляр от такъв. Съгласно представената в ДИТ на 02.12 и 05.12.2024 г. документация на дружеството, се установява, че такъв договор е налице от 01.06.2024 г., на лицето е проведен начален инструктаж на същата дата., представена е отчетна форма за явяване на работа за месец юни, 2024 г., от която е видно, че лицето е започнало работа на 03.06.2024 г. и е отработило 20 дни за същия месец, видно от платежната ведомост. Трудовият договор с това лице е регистриран на 04.06.2024 г. в 11.17 ч. Следователно лицето е допуснато на работа без да му бъде връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г., поради което и на горепосоченото основание на работодателя е наложена имуществена санкция от 1500.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че органите на ДИТ не са установили полагане на труд в предприятието без регистриран трудов договор. На датата 04.06.2024 г. посоченото лице не е полагало труд, това е установено месеци по-късно при извършената проверка. Първият работен ден на Д. е бил на 05.06.2024 г., а предходният ден същият не е бил в гр. Габрово. Невярно е твърдението, че нарушението е извършено в гр. Габрово, този работник е бил на работа на обекти в гр. София до месец ноември, същата година. Налице е допусната техническа грешка при документирането на датата на започване изпълнението на трудовите задължения на лицето в присъствената форма.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че са установени по несъмнен начин деянието и деецът. Съдът не кредитира тезата за допусната техническа грешка в присъствената форма, т.к. отразеното в нея съответства на останалия доказателствен материал. Дружеството е подало коригиращи данни на 17.01.2025 г. – едва след стартиране на административнонаказателното производство и тази корекция е част от защитната теза на жалбоподателя. Изложени са мотиви по какви причини не се кредитират показанията на разпитания в качеството на свидетел работник, по повод чието наемане и започване на работа е стартирало производството.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на възраженията, изтъкнати в първоначалната жалба, адресирана до районния съд. Конкретно се сочи, че РСГ не е обсъдил конкретните доводи, съдържащи се в първоначалната жалба. Р. Д. не е получил пълното си възнаграждение за месец юни, 2024 г. налице е корекция поради по-късното му започване на работа.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Н. С., който поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Н. С., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същото, както и АУАН, въз основа на който е изготвено то, са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Основният спорен въпрос е наличието на посочените в същото постановление факти, които очертават нарушението и хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

В тази връзка от значение е попълнената от А. Д. декларация /л. 16/ с посоченото по-горе съдържание, въз основа на която е направен първоначално извод за започването му на работа, без да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В тази декларация същият е записал, че „работи“ в предприето от 01.06.2024 г. В тази връзка е приложен и трудов договор /л. 17/ на лицето от същата дата, в който е записано, че е постъпването на работа е станало на 02.06.2024 г. и под този текст са налице подписи на работника и на работодателя, с които те удостоверяват точно това конкретно обстоятелство, поради което съдът не приема тезата за допусната фактическа /техническа/ грешка на служител в предприятието, отразявал присъствието на работещите при съставянето на другите официални документи – ведомости и присъствена форма, както и обр. № 1 и 6, подадени в НАП за целите на осигуряването.

Безспорно уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е прието в НАП на 04.06.2024 г. в 11.17 ч. , като това е първото за този месец уведомление.

От приложената към административната преписка при проверката отчетна форма /л. 19/ е видно, че за предходния ден – 03.06.2024 г., Д. има отчетени 8 часа, както и всеки друг последващ работен ден. В разчетно-платежната ведомост /л. 20/ за същото са отразени 20 работни дни, колкото са пълните работни дни в този месец и няма данни за отсъствие от работа нито на 03, нито на 04.06.2024 г.

В инструктажната книга /л. 21/ е отразено, че на лицето е проведен инструктаж на 01.06.2024 г., за което е издадена и служебна бележка, потвърждаваща това обстоятелство.

Така изброените документи са издадени от длъжностно лице и имат доказателствена сила относно обстоятелствата, за наличието на които те свидетелстват, като представени при проверката на органите на ДИТ. Справката за приети и отхвърлени уведомления е официален свидетелстващ документ, който има доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в нея. Останалите документи – ведомост за заплата, присъствена отчетна форма, книга за инструктаж, изхождат от страната-жалбоподател и са допустими и относими доказателства, т.к. те свидетелстват за фактите такива, каквито са възприети от официалния административен орган и отразени в протокола от проверката, а в последствие и в АУАН и в НП. Тези документи не са оспорени по съответния ред и правилно първоинстанционният съд е приел, че те удостоверяват наличието на тези факти и обстоятелства и въз основа на същите може да се направи категоричен извод, че лицето е започнало практически работа, без да му е било връчено въпросното уведомление. В тази връзка и на основание чл. 164, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК те не могат да се оборват със свидетелски показания, вкл. и с показанията на въпросния работник. Още повече, че това лице се намира в положение на зависимост от своя работодател и показанията му следва да се преценяват в светлината на тази негова зависимост и при наличието на съществено разминаване между тях и останалите налични по делото доказателства, представени по-късно, след проверката. Представителят на ответната страна не е давал и изрично съгласие за разпит на такъв свидетел, в съответствие с чл. 164, ал. 2 от ГПК.

Извършената в последствие корекция на тези данни от работодателя съдът приема като част от защитната му теза за целите на настоящото производство. Корекцията е извършена от това лице /негови служители/ и с нея то твърди позитивни за себе си факти, което е взето правилно предвид и обсъдено от Районния съд. Те са представени едва с възражението срещу съставения АУАН на 22.01.2025 г., нямат достоверна дата на съставяне и като такава следва да се приеме датата, на която са представени с входящ номер при съответен държавен орган. Противоречат на представените такива документи пред ДИТ при проверката през ноември, 2024 година, като първоначално съставените и представени документи не са поправени с дата и подпис на съставител и отразена причина за промяната. Получателят на възнаграждението за месец юни, 2024 г., работник Д. се е подписал първоначално на ведомостта за получена сума за 20 работни дни, а след това, през 2025 г. – за по-ниска сума, за 18 работни дни. Справката за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО е подадена също след съставянето на АУАН – на 21.01.2025 г., което съдът също счита, че е направено с оглед целите на защитната теза на работодателя в настоящото производство. В писмо от 07.02.2025 г. на ТД на НАД – София изрично е отразено, че за Д. същият е подал декларация обр. 1 и 6 за месец юни, 2024 г., в която е посочено, че за периода са отработени 20 дни и датата на започване на осигуряването е 01.06.2024 г., дължимите за лицето осигуровки са внесени, като едва на 17.01.2025 г. е подадена молба от дружеството за коригиране на тези данни.

От свидетелските показания на Ц. Р. – ст. инспектор в ДИТ, участвал в извършване на проверката, става ясно, че в Инспекцията са представени документите на дружеството, удостоверяващи започване на работа на Д. на 03.06.2024 г. Д. при проверката е посочил, че работи в „НСК София“ ЕООД с работно място – довършителни дейности на летен театър в гр. Габрово от 01.06.2024 г.

В представената по делото декларация на А. Д. е записано саморъчно от лицето относно мястото на извършване на деянието, че той работи в предприятието „от 01.06.2024 г. като строителен работник по довършителни работи Летен Театър Габрово“ – като цялата информация е обобщена в една обща точка, съставляваща цял свързан текст от документа. Това означава, че от посочената дата работникът е на този обект, който се стопанисва от посочения търговец.

Към преписката е приложен и подписан Протокол за извършена проверка от 15.01.2025 г., носещ подписа и на управител на дружеството, невписал възражения в този документ, в който е посочено изрично, че Д. работи от 01.06.2024 г. на строителния обект в гр. Габрово, както и всички останали факти по описаната по-горе фактическа обстановка. Този протокол е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от ответника.

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на районния съд, че започването на работа без да е връчено заверено копие от уведомлението от НОИ от страна на Д. е установено по несъмнен начин. С това е нарушена именно посочената в НП норма на чл. 63, ал. 2 от КТ, според която работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, един от които е копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно цитираната в същото НП норма на чл. 4, а. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., работодателят е длъжен да съхранява справките и да ги предоставя при поискване на контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на органите по приходите на Националната агенция за приходите.

Санкцията е наложена на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ. Според санкционната такава работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 1, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., като в случая наложената санкция е в минимален размер.

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд Габрово за валидно, допустимо и правилно, с оглед обстоятелството, че с него се потвърждава НП, издадено за установено по безспорен начин административно нарушение, доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна и при правилна индивидуализация на наказанието, определено на неговия законов минимум, същото решение следва да се остави в сила като мотивирано и законосъобразно.

При този изход на правния спор своевременно предявени и основателни се явяват исканията на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски– юрисконсултско възнаграждение. Същото се дължи на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1, чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено в полза на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, София в размер на по 130.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 74 от 02.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 192 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 07-2500026 от 19.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“– Габрово /ДИТ/, с което на касатора - „НСК София“ ЕООД, София, [ЕИК], на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

ОСЪЖДА „НСК София“ ЕООД, София, [ЕИК] да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, София деловодни разноски– юрисконсултско възнаграждение, в размер на по 130.00 /сто и трийсет/ лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.