Решение по дело №6594/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 609
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 20 март 2025 г.)
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20242120106594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Бургас, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120106594 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че Д. А. Д. с ЕГН
********** с адрес гр. ****, дължи на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****** следните
суми: сумата от 4 940.13 лв., представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит с номер **** от **** г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 2 170.47 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.01.2020 г. до
05.10.2023г., както и 1 661.57 лева - лихва за забава, начислена за периода от
21.03.2021г. до 21.03.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № ****/08.07.2024г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас;
По твърдения в исковата молба, по силата на договор за потребителски
кредит № номер **** от **** г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ е предоставило на Д. Д. сума в размер на 5 500 лева, при договорен
1
лихвен процент в размер на 21.31 % и размер на ГПР - 25.58 %. Съгласно чл. 2
от Договора за кредит, кредитополучателят по договора дължи такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът е сключил
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове.
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнил
изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита
и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена месечна
погасителна вноска бил на настъпил на 05.01.2020 г. Според ищеца считано от
следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. Поради това претендира лихва
за забава само за част от периода, в който кредитът е в просрочие, а именно от
21.03.2021 г. до 21.03.2024 г. Въпреки изпадането на длъжника в забава на
05.01.2020 г., нито кредитодателят, нито дружеството цесионер са се
възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпил на 05.10.2023 г.,
с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение -
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл.
86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, както и неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва. Дължи се и лихва за забава за периода преди подаване
на заявлението.
Вземанията по договора са прехвърлени от първоначалния кредитор
„БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България“ КЧД с ЕИК
********* в полза на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г., за което ответникът е уведомен с връчването на препис от
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление.
За дължимите суми по кредита ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира и присъждането на
сторените в заповедното и исковото производство разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна.
В първото по делото заседание, проведено на 27.02.2025 г., редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, с молби от 22.01.2025г. и
27.02.2025г., изрично е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане
№11253/14.10.2024г. връчено лично на ответника на 18.10.2024г. – лист 46), на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна
2
на книжата и неявяване в съдебно заседание. На 22.01.2025г. на ответника е
била връчена лично и призовка за насроченото съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за ликвидно и
изискуемо парично притезание спрямо ответника, произтичащо от договор за
кредит. Представени са и доказателства удостоверяващи надлежното
прехвърляне на вземането от цедента към цесионера.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от
ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е
бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване
на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва
да се мотивира по същество.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай, макар
ответницата да е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, то в същото не са
изложени никакви мотиви относно недължимост на процесните вземания. Д.
Д. единствено е изразила несъгласие с начислените лихви, по отношение на
което несъгласие не е изложила никакви фактически твърдения или
възражения. Поради това и съдът приема, че разрешението дадено в т.11а от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е приложимо.

По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения
по делото списък по чл. 80 от ГПК. На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство. Предвид това ответникът следва да
бъде осъден да заплати общата сума от 125.69 лв., представляваща разноски в
заповедното производство от които 98,80 лв. за държавна такса и 26,89 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 267,15 лв., разноски в
исковото производство, от които 167,15 лв. за заплатена държавна такса и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
3

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Д. А. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. ****, дължи наФронтекс
интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С. ******, сумите, както следва: сумата от 4 940.13 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит с номер **** от
**** г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2
170.47 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 05.01.2020 г. до 05.10.2023г., както и 1 661.57 лева - лихва за
забава, начислена за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/08.07.2024г.
по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Д. А. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. ****, да заплати на
„Фронтекс интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ******, сумата от 125.69 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, от които 98,80 лв. за държавна такса и 26,89 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
С.***** сумата от 267,15 лв., разноски в исковото производство, от които
267,15 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4