Р Е Ш Е Н И Е
№………./03.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 490 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 6506/28.01.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******, Варна Таурс – Г, чрез
пълномощника адв. В.М., срещу решение № 85 от 08.01.2019г., постановено по
гр.дело № 6531/2018г. на Варненския районен съд, ХVІІІ-ти състав, с което е
прието за установено, че З.А.Й., ЕГН **********,***, не дължи на въззивното
дружество сумата от 4687,64 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 27.10.2016г. до 26.10.2017г. за обект с кл. №
********** и аб. № ********** и адрес на потребление *******, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
З.А.Й. срещу "Енерго - Про Продажби" АД иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 4687,64лв., представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
17.10.2016г. до 26.10.2017г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и
адрес на потребление ***.
В исковата
молбата ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, който има с ответника
"Енерго - Про Продажби" АД договорни отношения за продажба на
електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена
допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната
сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ,
оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про
Продажби" АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по
чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с
ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него
електромер е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на
средството за измерване от служители на „Енерго Про Мрежи" АД, при
спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е констатирано, че СТИ е отчело
електроенергия по тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена справка, с характер на
„реален отчет" по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ, поради софтуерно
вмешателство, и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявеният отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните
по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект,
находящ се в с. Есеница,
с кл. № ********** и
аб. № **********.
От
констативен протокол от 26.10.2017г. се установява, че при проверка на
СТИ на обект на ищеца, находящ се в *****, с кл. № ********** и аб. №
**********, е констатирано наличие на отчетена електроенергия по регистър 1.8.3
– 029088. Поради разминаването в отчетените количества електроенергия по
регистрите, СТИ е демонтирано и подмененo с новo.
Представен
е протокол от БИМ – ****от 27.10.2017г., съгласно който п ри софтуерно четене
на СТИ е установена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3
– 029088,5, която
не е визуализирана на дисплея. Електромера съответства на метрологичните
характеристики.
Изготвено
е становище за начисление на електрическа енергия, като за периода 27.10.2016г.
до 26.10.2017г. общо измереното количество електроенергия от 029088квтч. е
разпределено на три подпериода. Издадена е и фактура, обективираща задължение в
размер на 2462,46лв. на ищеца за обекта и за периода 27.10.2016г. до
26.10.2017г.
Представен
е и констативен протокол от 18.09.2015г., съгласно който на същият обект е
подменен СТИ с нов, при нулеви показания на тарифи 1 и 2.
От
заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че: СТИ е бил в метрологична годност към
момента на демонтирането му; елекрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3,
е преминала през електромера; наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се
дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно в тарифната схема; изчисленията за остойностяване
на определената за доплащане ел енергия, са извършенш математически точно и
крайната цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени, действащи в рамките на
процесния период; налице са технически предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на електрическа енергия, определена в чл 50 от ПИКЕЕ;
при фабричните настройки на електромери за тритарифно отчитане на консумираната
електроенергия, в регистър 1.8.3. се натрупва електроенергията консумирана във
върховата тарифа; количествата електроенергия се отчитат в регистъра по месечно,
като електроенергия е отчитана в тарифа 1.8.3. в периода 27.10.2016г. до
26.10.2017г.; електроенергията е разпределена в три подпериода, съобразно
измененията на одобрените от КЕВР цени на електроенергия за битови абонати; технически
е възможно отчетената в регистър 1.8.3 електроенергия да е преминала през
електромера; за да е потребена процесната електроенергия от ищеца, е необходимо
да се извърши препараметризиране на фабричните настройки на електромера, а за
да се докаже действителността на потреблението е необходимо да се разчете
дневника на извършените върху електромера записи (така нареченият log), какъвто
обаче този модел електромери не създава и не съхранява; според данни,
предоставени от производителя на електромера, е възможно същият да бъде
„занулен", т.е. да се върнат фабричните настройки и показания; процесният
електромер не е тип SMART и не е включен в системата за дистанционен отчет на
ЕРП.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на
процесната проверка/ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните
от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. В случая
се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена
на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното
е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез
използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при
която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3.
Неизяснено е каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3,
доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна
от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър
1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които
да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани
тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците
при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 18.10.2017г.
Същевременно,
в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към
датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила
и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните
процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата в общ размер от 4687,64 лева, претендирана като стойността на
начислена без правно основание електроенергия за периода от 17.10.2016г. до 26.10.2017г.,
което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценя
за основателно. В случая спорът е между потребител и търговско дружество,
доставчик на ел. енергия, по който е налице трайна съдебна практика,
разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството е приключило в едно
съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по
правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минималния размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 560
лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 85 от 08.01.2019г., постановено по гр.дело № 6531/2018г. на Варненския
районен съд, ХVІІІ-ти състав, с което е прието за установено, че З.А.Й., ЕГН **********,***,
не дължи на Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********, Варна Тауърс – Г сумата от 4687,64 лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 27.10.2016г. до 26.10.2017г. за обект с кл. № ********** и аб. №
********** и адрес на потребление ******, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, Варна
Тауърс – Г да заплати на З.А.Й., ЕГН **********,*** сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: