№ 174
гр. Севлиево, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101206 по описа за 2021 година
Предявени са искове, с правно основание по чл. 108 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от М. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
************************************** срещу В. И. Е., с ЕГН **********, от гр.
**********************************
Ищцата твърди, че е наследник на Г.Ц.Г., починал на 09.12.1996 г., който имал два
брака, конкретно от втория му брак с майката на ищцата Й.С. Г.. Г.Ц.Г. бил син на Ц.Г.Ц.,
починал на 13.05.1997 г., също имал два брака, като Г.Г. бил от първия брак. Ц.Г.Ц., от
втория си брак с И.Д.Ц., имал син Е.Ц.Г., починал на 16.02.2017 г., с наследници А.Е.Г. и
Б.Е.Г.. По време на брака между Ц.Г.Ц. и И.Д.Ц. в съпружеска имуществена общност с
продажба, същите придобили недвижим имот апартамент № 16, на 4 етаж, вх. К от жилищен
блок № 28, находящ се на ул. ***************** № 2, гр. Севлиево, ведно с избено
помещение. През 1997 г. Ц.Г.Ц. придобил собственост на основание предоставено право на
ползване от Окръжен съвет Габрово върху земеделска земя от 453 кв.м., в землище на гр.
Севлиево, местност **********, заедно с жилищната сграда с дървен гредоред на един етаж,
със застроена площ от 21,90 кв.м.. След смъртта на Г.Г. и Ц.Г. ищцата била собственик на
2/12 идеални части от апартамента и на 1/6 идеална част от имота в местност **********,
по наследство. Имотите се ползвали и владеели от всички съсобственици. През 2009 г.
сестрата на ищцата А.К. и И.Ц. продали своите идеални части от описаните по - горе имоти
на Е.Ц.Г.. След продажбата през 2009 г. ищцата продължила да владее заедно с Е. двата
имота като ги ползвала и владяла явно, необезпокоявано и спокойно без противопставяне от
страна на И.. И. имала операции на главата, деменция. Била възръастна имала и
придружаващи заболявания, често не се чувствала добре физически и психически, вземала
лекарства за заболяванията си. От 2009 г. до 2017 г. ищцата ходила редовно в гр. Севлиево.
1
Живеела, ползвала и упражнявала фактическата власт с Е. върху процесния апартамент и
вилата в „**********". Грижела се със майка си за овошките в дворното място и за къщата,
беряли плодове, сеели. Това продължило до смъртта на Е., който починал на 16.02.2017 г..
До 2018 г. ищцата плащала редовно и данъците на двата процесни имота в МДТ при НАП
гр. Севлиево. След смъртта на Е., баба И. не се чувствала добре, преживяла тежко неговата
смърт. Не си спомняла коя е и какво прави, за къде е тръгнала. През 2017 г. ищцата
заминала за Германия да работи, като през 2019 г. майка ходила до Севлиево. Отишла до
апартамента и къщата да ги види как са, да ги почисти и оправи, но те били заключени,
ключовете били сменени и не могла да влезе по това време. И.Ц. била настанена в Дом за
стари хора в с. Добромирка, обл. Габрово, ул. М. Тодоров 16, където срещу пенсията се
грижели за нея. И.Ц. не упражнявала фактическа власт по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС
постоянно, непрекъснато, несъменено и спокойно с намерение да свои за себе се имотите
през периода от 2009 г. до 2019 г.. Знаела, че ищцата и Е. са собственици на двата имота,
затова не чувствала спокойно при престоя си в имотите. Пенсията й била малка и не можела
да си позволи квартира. Били се договорили с Е. тя да живее там за определено време. И.Ц.
никога не отблъсвала или отнемала владението върху имотите на ищцата, не манифестирала
пред ищцата и Е., че има самостоятелно владение върху тези имоти и че ги владее за себе си
само. През 2021 г. ищцата си дошла в България отишла да плати данъците на имотите, тъй
като не ги била плащала от 2018 г. и разбрала, че партидите на имотите вече не са нейни, а
на друго лице. И.Ц. се снабдила на 05.08.2019 г. с нотариален акт за двата имота по
давностно владение и била прехвърлила на същата дата срещу издръжка и гледане всички
имоти на ответницата включително и ищцовите идеални части от процесните недвижими
имоти. През този период И.Ц. имала горепосочените здравословни проблеми, живеела в
процесиите имоти повече от 6 месеца, като живеела в Дом за стари хора в с. Добромирка,
обл. Габрово. В. Е. никога не се грижила за баба И.Ц.. С подаването на молбата до
нотариуса И.Ц. за първи път изявила намерение за своене, но не бил изтекъл срока по чл. 79
ЗС. По последващия нотариалния акт за договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане, не било поето от ответника реално задължение за полагане грижи и осигуряване
издръжка на И.Ц., която била и тежко болна към този момент. За нея продължавали да се
грижат служителите от дома за възрастни хора с. Добромирка срещу пенсията й, както преди
издаване на нотариалния акт. Знаело се от ответницата, че наближава смъртта на И.Ц. и
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка бил нищожен.
Евентуално договорът бил унищожаем, съгласно чл. 27 ЗЗД, тъй като И.Ц. била
недееспособна с тежка деменция и съдова корова атрофия на мозъка. След 6 месеца от
сключване на сделката И.Ц. починала на 08.02.2020 г. в дома за възрастни хора с.
Добромирка, където живеела от години. С оглед гореизложеното ищцата твърди, че е
собственик и иска да бъде признато за установено, че е такъв, както и да бъде осъдена
ответницата да предаде владението върху следните два имота: 1. 2/12 идеални части от
самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 65927.501.1.16, с предназначение
жилище, апартамент с адрес гр. Севлиево, ж.к. Доктор ************ , блок № 1 , вход Б ,
етаж 4 , апартамент № 16, брой нива на обект 1, със застроена площ 78,31 кв.м., състоящ се
2
от дневна, две спални, кухня, сервизни помещения при съседи със самостоятелни обекти в
сградата - кад. идентификатор 65927.501.4729.1.15 , кад. идентификатор
65927.501.4729.1.14, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение със
застроена площ от 10 кв. м., заедно с 5,96 % ид. части от общите части на сградата, сграда
№ 1 и 0.155 % ид. части от отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е
построена и разположена сграда, съставляваща поземлен имот с кад. идентификатор №
65927.501.4729, ведно с изба със застроена площ от 10 кв. м.; 2. 1/6 идеална част от
новообразуван имот № 563.280 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр.
Севлиево, с площ 464,20 кв.м., ЕКАТТЕ 65927, общ. Севлиево одобрен със заповед №
309/20.07.2006 г. на Областен управител, с административен център гр. Габрово, селищно
образувание Хоталич, местност **********, заедно с жилищната сграда с дървен гредоред
на един етаж със застроена площ от 21,90 кв.м., състояща се от стая и кухня; а също и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативния акт за собственост върху
недвижими имоти придобити по давностно владение от 05.08.2019 г. на нотариус при PC -
Севлиево и нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
гледане и издръжка от 05.08.2019 г. на нотариус при PC - Севлиево. Претендира разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени на ответницата за отговор в
едномесечен срок, като ответницата е подала писмен отговор. Оспорва изцяло предявения
иск. Искът, с който се иска отмяна на нотариалният акт за прехвърляне на недвижимите
имоти срещу издръжка и гледане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, счита за недопустим. Твърди
недопустимост и на иск по чл. 124 ГПК, при условие, че е предявен такъв по чл. 108 ЗС.
Оспорва обстоятелството, че към момента на продажбата И. Д.Ц. не е била собственик на
имотите. След 2009 г., въпреки продажбата, И.Ц. продължила да владее и двата имота за
себе си, като същевременно отблъсквала владението на всички останали. Е.Ц.Г. живял при
майка си, заедно с приятелката си известно време в жилището, като в един момент
отношенията между майка и син се обтегнали и И.Ц. го изгонила оттам. Дала му
възможност да се подслони във вилата на лозето /другият претендиран имот/. Никога
ищцата не била имала ключ от апартамента, никога не гледала овошки, брала сливи или
каквото и да било друго в лозето. Когато се появявала, винаги било „на гости". Никой от
съседите в блока нито чувал, нито виждал жилището да има и други собственици. Когато
И.Ц. прехвърлила собствеността, тя била в добро психично здраве, никога не била имала
деменция. Ищцата никога не я посещавала, за да знае, какъв бил животът й през последните
10 години. И.Ц. винаги искала ответницата с майка да я гледат и да им прехвърли имотите
си. Защото именно те двете били най-близките й. И.Ц. сама поискала да влезе в дома за
стари хора и се чувствала добре - посещавали я и се грижили за нея постоянно. След като
починала ответницата започнала да ползва апартамента.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита излага подробни
доводи за основателността на исковете.
В съдебното заседание ответницата, чрез процесуалния си представител заявява
3
становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 - г
от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски народен съдия, че Ц.Г.Ц. и И.Д.Ц.
са придобили по покупка недвижим имот, а именно: апартамент № 16, на 4 етаж, вход Б от
жилищен блок № 28, находящ се на ул. ***************** № 92, състоящ се от дневна, две
спални, кухня, баня клозет, две антрета и две тераси, с обща квадратура по одобрен план от
78,31 кв. м., при съседи на апартамента: отдолу - апартамент на И. и Р. И., изток - улица, юг
- стълбище и апартамент на П.Ц.И., запад и север - западен комплекс, едно избено
помещение, при съседи: отгоре апартамент, изток – коридор, юг - изба на К. и Д.В., запад -
западен комплекс, север изба на М. С. и Ц.П., заедно с 5,96 % ид. части от общите на
сградата, построена върху държавна земя, представляващ парцел 4, в кв. 173 по плана на гр.
Севлиево и 0,155 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя.
Установява се от нотариален акт за собственост на земеделска земя по параграф 4 б
от ЗСПЗЗ - констативен № 27, том I, дело 33/97 г. на нотариус при PC - Севлиево, че Ц.Г.Ц. е
признат за собственик на недвижим имот, на основание предоставено право на ползване, а
именно: земеделска земя от 453 кв. м., в землище на гр. Севлиево, местност „**********“,
представляващо парцел с к. № 2380, част IV, при граници: от изток - път, от запад - Г.Х., от
север - М.Ц. и от юг - С.П..
Установява се от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 36, том
I, peг. № 363, дело 33 от 03.04.2009 г. на нотариус с peг. № 594 на НК, че А.Г.К. и И.Д.Ц., са
продали на Е.Ц.Г., първата 1/12, а втората 8/12 идеални части от недвижим имот, а именно:
поземлен имот № 563.280, по плана на новообразуваните имоти на местността „**********"
в землището на гр. Севлиево, с площ от 464,20 кв.м., ЕКАТТЕ 65927, общ. Севлиево, при
граници: 1. имот № 563.418 на Община Севлиево, 2. имот № 563.276 на С.П. С., 3. имот №
563.279 на Г.Н.Х., 4. имот № 563.281 на Д.Д.В., заедно с построената в него: със същите
идеални части от недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда с дървен гредоред
със застроена площ от 21,90 кв.м., състояща се от стая и кухня.
Установява се от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 37, том
I, peг. № 366, дело 34 от 03.04.2009 г. на нотариус с peг. № 594 на НК, че А.Г.К. и И.Д.Ц., са
продали на Е.Ц.Г., първата 1/12, а втората 8/12 идеални части от недвижим имот, а именно:
жилище, апартамент с площ по документи от 78,31 кв. м., с прилежащи части: избено
помещение от 10,00 кв.м. и 5,96 % идеални части от общите части на сградата и 0,155 %
идеални части от правото на строеж, брой нива на обекта: 1, с идентификатор на
самостоятелен обект в сграда 65927.501.4729.1.16, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД - 18-77/16.07.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
4
с адрес на имота: гр. Севлиево, ж.к. "****************" бл. 1, вх. Б, самостоятелен обект
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65927.501.4729,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65927.501.4729.1.15, под
обекта: 65927.501.4729.1.14, над обекта: няма, съгласно схема № 11121/16.03.2009 г. на
Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Габрово, идентичен с имота описан в
нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 - Г от ЗПИНМ № 308, том I,
дело № 637/1966 г..
Установява се от нотариален акт № 03, том VII, peг. № 12845, дело № 653 от
05.08.2019 г. на нотариус рег. № 543 на НК, с район на действие – района на PC - Севлиево -
констативен за собственост върху недвижими имоти придобити по давностно владение /чл.
587, ал. 2 ГПК/, че със същият е призната И.Д.Ц., за собственик по давностно владение на
недвижимите имоти, описани в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
36, том I, peг. № 363, дело 33 от 2009 г. на Нотариус с peг. № 594 на НК и нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 37, том I, peг. № 366, дело 34 от 2009 г. на
нотариус с peг. № 594 на НК, в цялост.
Установява се от нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка № 04, том VII, peг. № 12852, дело № 654 от 05.08.2019 г.
на нотариус рег. № 543 на НК, с район на действие – района на PC – Севлиево, че И.Д.Ц. е
прехвърлила на В. И. Е. срещу задължение за гледане и издръжка недвижимите имоти,
описани в нотариален акт № 03 , том VII, peг. 12845 , дело 653 от 05.08.2019 г. на нотариус
рег. № 543 на НК, с район на действие – района на PC – Севлиево.
Установява се от удостоверение за наследници на Ц.Г.Ц., че същият е починал на
13.05.1997 г., като негови наследници са: И.Д.Ц. – съпруга, починала на 08.02.2020 г., Г.Ц.Г.
– син, починал на 09.12.1996 г. и Е.Ц.Г. – син, починал на 16.02.2017 г..
Установява се от удостоверение за наследници на Г.Ц.Г., че същият е починал на
09.12.1996 г. и е оставил за наследници: Й.С. Г. - съпруга, А.Г.К. - дъщеря и М. Г. Д. -
дъщеря.
Установява се от удостоверение за наследници на И.Д.Ц., че същата е починала на
08.02.2020 г. и неѝн наследник е Е.Ц.Г. – син, починал на 16.02.2017 г..
Установява се от удостоверение за наследници на Е.Ц.Г., че същият е починал на
16.02.2017 г. и е оставил за наследници: А.Е. Г. - дъщеря и Б.Е.Г. - син.
Установява се от документи, изходящи от ДСХ, с. Добромирка, ул.
„********************" №16, че И.Д.Ц., е настанена в посочената институция чрез заповед
от 06.03.2018 г. до 08.02.2020 г.. По време на престоя си в ДСХ Ц. е лекувана в МБАЛ „Тота
Венкова" от катаракта, към 05.08.2019 г. е била в увредено общо състояние, в каквото е била
по време на цялото си пребиваване в ДСХ. Претърпяла е мозъчна операция, с ЕР на ТЕЛК
№ 2834/28.11.2014 г.. През периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., Ц. не е ползвала отпуск,
както и през целия си престой. Няма регистрирано вземане от нейни близки, но е
посещавана от В. И. Е. и Светла Е..
5
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От показанията на свидетелката Й.С. Г., майка на ищцата, преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост, се установява следното: свидетелката заявява, че девера Е.Ц.Г. след
смъртта на свекъра Ц.Г.Ц. е владял имоти - един на Крушевския баир, вила с овошки и
лозе, друг към старите гробища 2 дка, обработвал земята; след смъртта на Ц. и на Г.,
имотите са ползвали от девера и идвала дъщерята на свидетелката да му помага, ползвала ги,
плащала си данъците; баба И., девера на свидетелката и дъщеря ползвали и апартамента в
гр. Севлиево; последно дъщеря ходила 2016 г. на имота на ********** и на апартамента;
апартамента бил с хол, спалня, детска, кухня и голяма баня; след 2016 г. апартамента бил
заключен вече, дъщерята на свидетелката заминала за Германия и като си дошла видяла, че
апартамента е запечатан; отишла да си плаща данъците и разбрала, че имота се води на
друго лице; есента преди заседанието свидетелката ходила до апартамента, звъняла и едно
младо момче се показало на прозореца и казало, че откакто е починал Е. никой не живее
там; дъщерята на свидетелката идвала в гр. Севлиево всяка година, чичо Е. я викал,
помагала му, почиствала дома, ходели на лозето, копали го, имало лози и овощни дръвчета,
череши; в апартамента дъщерята на свидетелката заварвала само Е., приятелката му и баба
И.; дъщерята на свидетелката имала ключ за апартамента даден от Е.; вилата била една
стая, малко фоайе и един каптаж.
От показанията на свидетелката С.Н. Е., майка на ответницата, преценени по реда на
чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост, се установява следното: свидетелката заявява, че познава И.Ц. и Е. Г.ев,
нейни далечни роднини; те имали апартамент в Западния, ж.к. „************“ и на
Крушевския баир място с къщичка; И. живеела на ж.к. „************“, апартамента бил
не н; Е. живеел при нея сам, но после се оженил за по-млада жена; от 2012 г. до 2015 г.
живели заедно и след това се развели; докато живяли заедно баба И., не била доволна от тях
защото не им стигали парите, той бил с малка пенсия и започнали да взимат от нея; баба И.
много пъти ги гонила, прибирала ги и накрая отишли да живеят в двете стаи на лозята;
живели на лозята и след това се развели, после около година живял Е. и починал; от 2009 г.
до 2017 г. живеели заедно И., Е. и съпругата му; свидетелката не познава М. Д. и не я
виждала, като ходила много пъти в апартамента; И.Ц. и Е. Г.ев казвали, че двадесет години
не са виждали очите на М.; свидетелката знаела, че апартамента е на баба И., тя си го
владяла, останала сама и искала да го остави на дъщерята на свидетелката, прехвърлила го
срещу издръжка и гледане; последните 2-3 години била трудно подвижна баба И., но била с
акъла си, имала заболявания свързани с кръвно, проблеми със стомаха и със съня, на очите
пердета, на които правили операция, правена й била генекологична операция и имала
тумор на главата; Е. не се противял на баба И. когато ги гонела; свидетелката присъствала
на един разговор между баба И. и Е., който не бил скоро, карали се и тя му казала, че не е
съгласна да живее със съпругата си с тях и той на другия ден си тръгнал; свидетелката не
чувала Е. да казва, че това е неговият апартамент; всичко било платено по апартамента - ток,
6
вода, данъци; през 2019 г. И. живеела в дома в с. Добромирка; след като починала баба И.,
свидетелката била пуснала една приятелка да живее в апартамента, но имала проблеми с
мръсния канал и излязла.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на исковете по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищцата, с оглед доказателствената ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственица на описаните
в исковата молба идеални части от имоти на сочените основания, както и че имотите се
владеят или държат именно от ответницата. От друга страна, в тежест на ответницата е да
докаже, че владението или държането върху спорните идеални части от имоти се основава
на наличието на правно основание.
Установи се по делото от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по
чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски народен съдия, че Ц.Г.Ц. и
И.Д.Ц. са придобили по покупка недвижим имот, а именно: апартамент № 16, на 4 етаж,
вход Б от жилищен блок № 28, находящ се на ул. ***************** № 92, състоящ се от
дневна, две спални, кухня, баня клозет, две антрета и две тераси, с обща квадратура по
одобрен план от 78,31 кв. м., при съседи на апартамента: отдолу - апартамент на И. и Р. И.,
изток - улица, юг - стълбище и апартамент на П.Ц.И., запад и север - западен комплекс, едно
избено помещение, при съседи: отгоре апартамент, изток – коридор, юг - изба на К. и Д.В.,
запад - западен комплекс, север изба на М. С. и Ц.П., заедно с 5,96 % ид. части от общите на
сградата, построена върху държавна земя, представляващ парцел 4, в кв. 173 по плана на гр.
Севлиево и 0,155 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Установи се
по делото от нотариален акт за собственост на земеделска земя по параграф 4 б от ЗСПЗЗ -
констативен № 27, том I, дело 33/97 г. на нотариус при PC - Севлиево, че Ц.Г.Ц. е признат за
собственик на недвижим имот, на основание предоставено право на ползване, а именно:
земеделска земя от 453 кв. м., в землище на гр. Севлиево, местност „**********“,
представляващо парцел с к. № 2380, част IV, при граници: от изток - път, от запад - Г.Х., от
север - М.Ц. и от юг - С.П.. Видно от удостоверение за наследници на Ц.Г.Ц., че същият е
починал на 13.05.1997 г., като негови наследници са: И.Д.Ц. – съпруга, починала на
08.02.2020 г. и двама сина: Г.Ц.Г., починал на 09.12.1996 г. и Е.Ц.Г., починал на 16.02.2017
г.. Видно от удостоверение за наследници на Г.Ц.Г., че същият е починал на 09.12.1996 г. и е
оставил за наследници: свидетелката Й.С. Г. – съпруга и две дъщери: ищцата - М. Г. Д. и
А.Г.К.. С оглед установеното от посочените удостоверения за наследници общият
наследодател на ищцата и праводателката на ответницата - Ц.Г.Ц. е придобил собственост
върху процесните имоти, конкретно върху ½ идеална част от имота, описан в нотариален
акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело
637/1966 г. на Севлиевски народен съдия, предвид липсата на посочване на различни части в
съсобствеността с другия посочен собственик в нотариалния акт, а също и върху цялото
7
право на собственост върху имота описан в нотариален акт за собственост на земеделска
земя по параграф 4 б от ЗСПЗЗ - констативен № 27, том I, дело 33/97 г. на нотариус при PC –
Севлиево. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН след смъртта на
Г.Ц.Г., на 09.12.1996 г. и Ц.Г.Ц., на 13.05.1997 г., ищцата по заместване и като низходяща
на двамата наследодатели и дете на втория наследодател, предвид и посоченото по – горе
родство на наследодателите с останалите наследници е придобила по наследство право на
собственост върху 1/12 идеална част от имота, описан в нотариален акт за собственост на
апартамент /жилище/ по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски
народен съдия, а също и върху 1/6 идеална част от имота описан в нотариален акт за
собственост на земеделска земя по параграф 4 б от ЗСПЗЗ - констативен № 27, том I, дело
33/97 г. на нотариус при PC – Севлиево, на осн. чл. 92 ЗС заедно с постройката в имота.
Неоснователни са възраженията на ответницата. Нотариален акт за собственост на
апартамент /жилище/ по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски
народен съдия и нотариален акт за собственост на земеделска земя по параграф 4 б от
ЗСПЗЗ - констативен № 27, том I, дело 33/97 г. на нотариус при PC – Севлиево, се ползват от
обвързваща доказателствена сила и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост /тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по
тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/, като установяват правото на собственост на общият
праводател на страните - Ц.Г.Ц.. Същият извод следва и от събраните свидетелски
показания, а нищо различно не се установява и от писмените такива. Показанията на
свидетелката Й.С. Г., майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на
всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост, сочат, че след
смъртта на свекъра Ц.Г.Ц., основно девера Е.Ц.Г. е упражнявал фактическа власт върху
процесните имоти, като идвала и дъщерята на свидетелката – ищцата да му помага.
Показанията на свидетелката С.Н. Е., майка на ответницата, преценени по реда на чл. 172
ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост, сочат, че праводателката на ответницата - И.Ц. основно упражнявала
фактическа власт върху процесните имоти, като Е. Г.ев, от 2012 г. до 2015 г. живял заедно
със съпругата си, след което се развели, а И.Ц. след сключване брака на Е. Г.ев, не била
доволна и го изгонила от апартамента във вторият претендиран по делото имот, като така
установила фактическа власт върху апартамента. Свидетелката С.Н. Е. заявява, че не
познава ищцата М. Д., не я виждала в апартамента, а И.Ц. и Е. Г.ев казвали, че двадесет
години не са виждали ищцата. При тези противоречиви твърдения в показанията на двете
свидетелки, които бяха преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната им заинтересованост, не може да се приеме, че след смъртта на
Ц. Ц., единият измежду двамата - Е. Г.ев или И.Ц. е упражнявал в по – голяма степен или
пък изцяло фактическа власт върху процесните имоти. Не може също така, от обсъдените
показания да се обоснове извод, че дори и между И.Ц. и Е. Г.ев да е възникнал някакъв
конфликт след сключване на брака на последния през 2012 г. до издаване на нотариалния
акт № 03, том VII, peг. № 12845, дело № 653 от 05.08.2019 г. на нотариус рег. № 543 на НК, а
8
и до завеждане на настоящото дело на 13.10.2021 г., е изтекъл изискуемия от чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен срок, поради което в посочения времеви период, каквито и действия да е
извършвала И.Ц., същата не би могла да придобие процесните имоти по давност. Отделно
предвид прехвърлянето на идеални части от процесните имоти със сделките, обективирани в
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 36, том I, peг. № 363, дело 33 от
03.04.2009 г. на нотариус с peг. № 594 на НК и нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 37, том I, peг. № 366, дело 34 от 03.04.2009 г. на нотариус с peг. № 594 на
НК, от И.Д.Ц. на Е.Ц.Г., следва да се приеме, че към датата на изготвяне на нотариалните
актове – 03.04.2009 г. праводателката на ответницата не се е считала за собственик на
процесните недвижими имоти в цялост, като до датата на настаняването й в Дома за стари
хора в с. Добромирка - 06.03.2018 г., същата отново е била в невъзможност да упражнява
фактическа власт, в изискуемия десетгодишен срок. На следващо място, в конкретния
случай, предвид, че ищцата и праводателката на ответницата, са придобили фактическата
власт върху съсобствени имоти, вследствие наследяване от общ наследодател, би следвало и
при съобразяване на постановките в тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК на ВКС, ответницата да докаже преобръщане на владението, на
праводателката чрез действия, манифестиращи по несъмнен начин отричане на владението
на другите съсобственици, промяната в намерението за своене на чужди части, и
достигане тези действия до знанието на другите съсобственици, включително и до това на
ищцата, но нищо такова не се доказа по делото.
Не се установи по делото при доказателствена тежест на ответницата за установяване
на основанието за владението , фактическата власт на ответницата върху целия имот да се
основава на правно основание, доколкото липсата на собственост от страна на
праводателката й по отношение на посочените по – горе собствени на ищцата идеални части
от процесните недвижими имоти има за последица липса на собственост върху същите и за
приобретателката – ответница по делото. С оглед изложеното и предвид доказателствената
тежест на ответницата за установяване на основанието за владението налице е и
последната предпоставка за частично уважаване на исковете – фактическата власт на
ответницата не се основава на правно основание, в частта за посочените по – горе собствени
на ищцата идеални части от процесните недвижими имоти. Относно разликата над 1/12
идеална част от имота, описан в нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по
чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски народен съдия до
претендираните 2/12 идеални части от същият имот, иска следва да се отхвърли като
неоснователен, предвид, че не се установи придобиване по наследство собственост от
ищцата върху тази част от имота. Не следва да се обсъждат останалите доводи на ищцата,
доколкото същите са насочени към оборване прехвърлителния ефект на сделката,
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
гледане и издръжка № 04, том VII, peг. № 12852, дело № 654 от 05.08.2019 г. на нотариус
рег. № 543 на НК и дори и при основателност на същите при липса на собственост у ищцата
върху по – голяма част от имота, описан в нотариален акт за собственост на апартамент
/жилище/ по чл. 55 - г от ЗПИНМ № 308, том I, дело 637/1966 г. на Севлиевски народен
9
съдия, не би могло иска да се уважи за по – голяма част от посочената по – горе основателна
част от същият.
С оглед изложеното налага се извод, че нито ответницата нито праводателката й са
станали собственици на ищцовите идеални части от обсъжданите имоти, като предвид
гореобсъдените доказателства по делото съдът намира доказателствената сила на
нотариален акт № 03, том VII, peг. № 12845, дело № 653 от 05.08.2019 г. на нотариус рег. №
543 на НК, с район на действие – района на PC - Севлиево - констативен за собственост
върху недвижими имоти придобити по давностно владение /чл. 587, ал. 2 ГПК/ за оборена,
относно тези части от правото на собственост върху описаните в нотариалния акт имоти,
като с оглед разрешаването на спорния по делото въпрос относно принадлежността на
правото на собственост и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на отмяна подлежи посоченият
нотариален акт в посочените части/т.р. 178 от 30.06.86 г. ОСГК/. Не подлежи на отмяна
нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка № 04, том VII, peг. № 12852, дело № 654 от 05.08.2019 г. на нотариус рег. № 543
на НК, с район на действие – района на PC – Севлиево, предвид константната съдебна
практика, че нотариални актове за сделки не следва да се отменят по реда на чл. 537, ал. 2
ГПК.
Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете и направените
искания за присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
респективно чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на всяка от страните следва да се присъдят разноски,
съобразно представените списъци на разноските и доказателствата приложени по делото за
заплатени такива. С оглед представеното от ищцата пълномощно инкорпориращо в себе си и
договор за правна защита и съдействие, доколкото в същото е удостоверено заплащане
единствено на сумата 800,00 лв., а остатъка е уговорен, но няма данни за заплащането му,
съдът приема, че заплатеният от ищцата размер на адвокатско възнаграждание по
настоящото дело е посочения. В същият размер /800,00 лв./ е и заплатеното от ответницата
адвокатско възнаграждание, установено от представен договор за правна защита и
съдействие. Възражението на всяка от страните по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид, че същото е в
размер, който не е в съществено отклонение от нормативноустановения минимум,
предвидвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и останалите нормативно установени критерии,
при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и на извършените по делото
процесуални действия от пълномощниците на страните. Предвид изложеното в полза на
ищцата срещу ответницата следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък
на разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени такива за такси и
адвокатско възнаграждание, в размер на сумата 768,08 лева, а в полза на ответницата срещу
ищцата, следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък на разноските и
доказателствата приложени по делото за заплатени такива за адвокатско възнаграждание, в
размер на сумата 200,00 лева.
10
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Е., с ЕГН **********, от гр.
********************************** че М. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
**************************************, притежава: 1. 1/12 идеална част от:
самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 65927.501.1.16, с предназначение
жилище, апартамент с адрес гр. Севлиево, ж.к. Доктор ************, блок № 1, вход Б,
етаж 4, апартамент № 16, брой нива на обект 1, със застроена площ 78,31 кв.м., състоящ се
от дневна, две спални, кухня, сервизни помещения при съседи самостоятелни обекти в
сградата с кадастрален идентификатор 65927.501.4729.1.15 и с кадастрален идентификатор
65927.501.4729.1.14, над обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение със
застроена площ от 10 кв. м., заедно с 5,96 % идеални части от общите части на сградата,
сграда № 1 и 0,155 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята, върху
която е построена и разположена сградата, съставляваща поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 65927.501.4729, ведно с изба със застроена площ от 10 кв. м.; 2. 1/6
идеална част от: новообразуван имот № 563.280 по плана на новообразуваните имоти в
землището на гр. Севлиево, с площ 464,20 кв.м., ЕКАТТЕ 65927, общ. Севлиево одобрен със
заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен управител, с административен център гр. Габрово,
селищно образувание Хоталич, местност **********, заедно с жилищната сграда с дървен
гредоред на един етаж със застроена площ от 21,90 кв.м., състояща се от стая и кухня; и
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС В. И. Е., с ЕГН **********, да предаде на М. Г. Д., с
ЕГН **********, владението върху посочените по - горе идеални части от описаните
недвижими имоти, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Г. Д., с ЕГН
********** срещу В. И. Е., с ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 ЗС, за
признаване на собствеността и предаване на владението върху: самостоятелен обект с
кадастрален идентификатор 65927.501.1.16, с предназначение жилище, апартамент с адрес
гр. Севлиево, ж.к. Доктор ************ , блок № 1 , вход Б , етаж 4 , апартамент № 16, брой
нива на обект 1, със застроена площ 78,31 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня,
сервизни помещения при съседи самостоятелни обекти в сградата с кадастрален
идентификатор 65927.501.4729.1.15 и с кадастрален идентификатор 65927.501.4729.1.14, над
обекта – няма, заедно с прилежащото му избено помещение със застроена площ от 10 кв. м.,
заедно с 5,96 % идеални части от общите части на сградата, сграда № 1 и 0,155 % идеални
части от отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построена и разположена
сградата, съставляваща поземлен имот с кадастрален идентификатор № 65927.501.4729,
ведно с изба със застроена площ от 10 кв. м., за разликата над 1/12 идеална част до пълния
предявен размер от 2/12 идеални части от правото на собственост.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. И. Е., с ЕГН **********, от гр.
********************************** да заплати на М. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
11
**************************************, сумата 768,08 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.
**************************************, да заплати на В. И. Е., с ЕГН **********, от
гр. ********************************** сумата 200,00 лева за разноски по делото.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 03, том VII, peг. №
12845, дело № 653 от 05.08.2019 г. на нотариус рег. № 543 на НК, с район на действие –
района на PC - Севлиево, с който И.Д.Ц. е призната за собственик на недвижими имоти, В
ЧАСТИТЕ за: 1. 1/12 идеална част от: самостоятелен обект с кадастрален идентификатор
65927.501.1.16, с предназначение жилище, апартамент с адрес гр. Севлиево, ж.к. Доктор
************ , блок № 1, вход Б, етаж 4, апартамент № 16, брой нива на обект 1, със
застроена площ 78,31 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня, сервизни помещения
при съседи самостоятелни обекти в сградата с кадастрален идентификатор
65927.501.4729.1.15 и с кадастрален идентификатор 65927.501.4729.1.14, над обекта – няма,
заедно с прилежащото му избено помещение със застроена площ от 10 кв. м., заедно с 5,96
% идеални части от общите части на сградата, сграда № 1 и 0,155 % идеални части от
отстъпеното право на строеж върху земята, върху която е построена и разположена сградата,
съставляваща поземлен имот с кадастрален идентификатор № 65927.501.4729, ведно с изба
със застроена площ от 10 кв. м.; 2. 1/6 идеална част от: новообразуван имот № 563.280 по
плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Севлиево, с площ 464,20 кв.м.,
ЕКАТТЕ 65927, общ. Севлиево одобрен със заповед № 309/20.07.2006 г. на Областен
управител, с административен център гр. Габрово, селищно образувание Хоталич, местност
**********, заедно с жилищната сграда с дървен гредоред на един етаж със застроена площ
от 21,90 кв.м., състояща се от стая и кухня.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12