Решение по дело №1236/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 350
Дата: 7 март 2025 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20241100901236
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901236 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ни-Ва Логистик“ ЕООД твърди, че извършва търговска дейност по
автомобилен превоз на стоки, с оглед на която на 05.01.2022 г. сключил с ответника
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, който е със срок на действие от
16.01.2022 г. до 15.01.2023 г. С този договор страните са се съгласили, че застрахователят се
задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба и/или
повреда на товари при осъществен автомобилен превоз с конкретни превозни средства,
собственост на ищеца, както и с теглените от тях полуремаркета, включително с тези, които
са собственост на трети лица, на територията на Република България и на всички страни от
Европейския съюз. Посочва, че на 01.08.2022 г. получил заявка от дружеството „Вин
Логистик“ – Словения, което действа като спедитор, с която то му възложило извършване на
автомобилен превоз на стоки, представляващи 884 бр. колети-туби, съдържащи 17 680 л. или
21 392,80 кг. пестициди, торове, използвани в селското стопанство, по маршрута гр. Линц,
Австрия до гр. Карион де Лос, Испания, като получател на товара е дружеството
„Донаулагер“, Австрия, което също има качеството на спедитор. Стоките били превозени с
товарна композиция, състояща се от товарен автомобил, марка „Волво“, с рег. № СВ ****
МХ и полуремарке с ДКН L-187SC, собственост на спедитора „Донаулагер“, Австрия.
Ищецът твърди, че на 04.08.2022 г. товарната композиция претърпяла ПТП на територията
на Кралство Испания, в резултат на което била унищожена част от превозваната стока,
1
представляваща 197 туби, с общо тегло от 5 767,40 кг. и с обща стойност от 22 655 евро.
Дружеството „Вин Логистикс“, Словения, отправило претенция към ищеца за ангажиране
на отговорността му като превозвач, като претендирало обезщетение в размер на 55 603.18
евро, включващо стойността на увредените стоки, разходите, направени за транспортиране,
пренареждане, преопаковане, етикетиране и депониране на увредената стока в размер на
19 744.68 евро, разходи за транспорт и паркинг на камиона и ремаркето в размер на 5 201.50
евро и разходи за складиране и за препалетизиране на стоките в склада в размер на 8 002
евро. С оглед на това ищецът счита, че за него е възникнало правото да получи
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което се покрива по
сключения договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, което е в размер на
55 603.18 евро. Заявява, че ответникът е заплатил част от дължимото застрахователно
обезщетение направо на дружеството „Вин Логистикс“, Словения, към което ищецът е
отговорен, което е в размер на 35 399.16 евро. Към момента ответникът не е заплатил
останалата част от дължимото обезщетение за претърпените в резултат на настъпилото
събитие вреди, което е в размер на 18 131.27 евро, с левова равностойност от 35 461,68 лв.,
която сума е формирана, както следва: - 15 701.27 евро по Фактура № 22-000.642, от които
119 евро за транспорт на частта от стоката, която следва да бъде унищожена; 15 582.27 евро
– такса за унищожаване на негодната стока; - 2 430 евро по Фактура № ********* (на обща
стойност 8002 евро) за препакетиране и складиране на стоката.
Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
35 461,68 лв., представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо по договора за
застраховка „Отговорност на превозвача“, за вредите, причинени в резултат на настъпило на
04.08.2022 г. застрахователно събитие – унищожаване на товар по време на превоз, както и
да му заплати сумата от 5 736.33 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, начислено за периода от 04.08.2022 г. до 19.12.2023 г. Претендира се и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените
по делото разноски.
Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД оспорва предявените срещу него искове. Твърди, че ищецът не е
увредено лице, защото не носи риска от погиване на стоките, предмет на превоза, поради
което няма право да получи застрахователно обезщетение по процесния застрахователен
договор. Той няма право да получи застрахователно обезщетение и защото не е заплатил
каквото и да е обезщетение на увреденото лице по превозния договор. Заявява, че липсва
основание за ищеца да получи застрахователно обезщетение за претърпените вреди,
изразяващи се в извършени разходи във връзка с унищожените стоки, защото тези вреди са
изключени от покритието по процесния договор за застраховка. Оспорва размера на
претендираното застрахователно обезщетение, което счита за завишено спрямо
действителните вреди. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 435 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца по иска е да установи следните факти: 1) че
между него и ответника е сключен валиден договор за застраховане, който има за предмет
застраховане отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката,
нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по
превоз на стоки по занятие; 2) че е настъпило събитие, което съгласно договора е риск, който
застрахователят се е задължил да покрива, а именно загуба на превозвани стоки по време на
превоз; 3) наличие на щети по застрахованото имущество, които да са получени в резултат
на събитието, т.е. съществуване на причинна връзка между вредите и събитието; 4) че е
удовлетворил увреденото лице, като му е заплатил обезщетение за претърпените вреди от
унищожаването на стоките по време на извършения от него превоз.
В доказателствена тежест на ответника във връзка с направените от него възражения
е да установи, че в застрахователния договор е включена уговорка за ограничаване на
размера на вредите, които застрахователят обезщетява при настъпило застрахователно
събитие, като от тях се изключват направени от застрахования разходи във връзка с
унищожените стоки.
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, се налага
изводът, че като правопораждащ предявеното в процеса парично вземане в размер на
35 461.68 лв. факт той сочи сключен между него и ответното дружество застрахователен
договор. Ето защо и при произнасяне по основателността на иска съдът на първо място
трябва да се произнесе дали посоченият в исковата молба застрахователен договор е
сключен, както и да отговори на въпроса какъв характер има той и какви права възникват за
застрахованото лице по него, като вземе предвид както неговото съдържание, по което
страните са постигнали съгласие, така и приложимите правни норми.
В производството не е спорно, че на 05.01.2022 г. между ответника Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, като застраховател,
и „Ни-Ва Логистик“ ЕООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка със
застрахователна полица № 3443221410000007, с което е спазена изискуемата от закона
писмена форма за сключване на този вид сделка. От съдържанието на приложеното по
делото копие на полицата се установява, че периодът на покритие на застраховката е от
16.01.2022 г. до 15.01.2023 г., т.е. настъпилото застрахователно събитие е в срока на
застрахователно покритие.
Този застрахователен договор е сключен при установени от Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД общи условия, при
които това дружество сключва договор за застраховане на „Отговорност на превозвача при
автомобилен превоз на товари“. Това е посочено в застрахователната полица, в която е
записано още, че тези общи условия представляват неразделна част от договора, че
застрахованият е запознат с тях и че ги приема. Следователно спазени са императивните
изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ и описаните общи условия са станали задължителни за
3
съдоговорителя „Ни-Ва Логистик“ ЕООД, поради което включените в тях клаузи
представляват част от съдържанието на процесния застрахователен договор.
Предмет на този договор е застраховане на отговорността на застрахования, в
качеството му на превозвач, която той носи към трети лица за цялостна или частична липса
или повреда на превозваните товари. Следователно по силата на процесната застраховка
застрахователят се е задължил да покрие в рамките на уговорените лимити риска от
възникване на отговорност на застрахования в качеството му на превозвач за обезщетяване
на вредите, претърпени от трети за застрахователния договор лица, с които застрахованият е
сключил договор за превоз, които вреди са причинени в резултат от липсата или повредата
на товара, настъпила по време на изпълнение на възложения с договора превоз.
Застраховката, при която застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на договорно
задължение или на непозволено увреждане, включително и отговорността на превозвача за
вреди от неизпълнение на задълженията му по сключен договор за превоз, притежава
характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 429, ал. 1, т. 1
КЗ. Рискът, който застрахователят се съгласява да покрива по сключен договор за
застраховка „Отговорност на превозвача“, е този от възникване на отговорност на
застрахования, в качеството му на превозвач, към трети лица за причинени вреди на
основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз. Това е и рискът, който
ответникът се е съгласил да покрива по процесния застрахователен договор – в този смисъл
Решение № 127 от 05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І ТО; Решение № 118 от
20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г. на ВКС, І ТО и др.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства /известие за доставка №
********** от 05.07.2022 г., международна товарителница от 29.07.2022 г., транспортна
поръчка № DL-199238, поръчка /заявка/ за превоз на товари от „Донаулагер“, Австрия
/Donaulager GmbH/ към „Вин Логистик“, Словения /VIN Logistic D.O.O./, че ищцовото
дружество „Ни-Ва Логистик“ ЕООД се е съгласило да извърши транспорт по възлагане на
дружеството „Вин Логистик“, Словения, което пък по възлагане на спедитора „Донаулагер“,
Австрия, е следвало да извърши транспорт на стоки от гр. Линц, Австрия до гр. Карион де
Лос Сеспедес, Испания, а именно – 884 бр. пакета (туби), съдържащи 17680 литра
пестициди, торове, използвани в селското стопанство. Собственик и производител на товара
пък е дружеството „Нюфарм“ /Nufarm GmbH&Co. KG/.
Договорът за превоз е неформален консенсуален договор, като за установяването му
са допустими всички доказателствени средства. При съвкупната преценка на данните по
делото, изводими от приетите доказателства, както и обстоятелството, че при разглеждане
на преписката по щета ответникът е стигнал до извода, че ищецът е легитимиран да търси
обезщетение по процесната застраховка, съдът приема за установено, че на ищеца „Ни-Ва
Логистик“ ЕООД е било възложено да извърши превоза в изготвените във връзка с
процесния превоз документи – поръчка и международна товарителница.
4
Няма спор, че във връзка с възложения превоз ищецът е превозил стоката с товарен
автомобил Волво, рег. № СВ **** МХ, с полуремарке ДКН L-187SC, като товарният
автомобил е вписан в застрахователната полица, сключена с ищеца, както и че на 04.08.2022
г. на територията на Испания, на автомагистрала АР-1, на км 61-300, е настъпило
процесното застрахователно събитие, а именно – пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което товарната композиция е била почти изцяло унищожена, а превозваният
товар е бил засегнат и разпилян на пътното платно – протокол за настъпило ПТП на
04.08.2022 г.; удостоверение от полицейски служител /служител на Гражданска гвардия с
професионална карта № V77963А), посетил мястото на ПТП разпореждане от
първоинстанционен следствен съд № 2 Миранда Де Ебро.
Oт представените по делото фактури и писмена кореспонденция се установява, че във
връзка с нанесената имуществена вреда (повредената при транспорта стока) вследствие
посоченото ПТП собственикът на стоката („Нюфарм“) е предявило претенцията си към
дружеството „Донаулагер“, Австрия, което е заплатило същата с цел запазване на
търговските им отношения. Вследствие на това дружеството „Донаулагер“, Австрия, е
предявило претенция към подизпълнителя си – дружеството „Вин Логистик“, Словения,
който е заплатил сумата от 55 60318 евро /доказателство за плащане, потвърждение за
кредитен трансфер от 10.05.2023 г./ и от своя страна е изпратил суброгационно писмо до
ищеца първоначално за сумата от 55 603.18 евро, а впоследствие е намалило сумата на
28 000 евро, като се е съгласило да не предявява претенция за увреденото при ПТП
полуремарке. Във връзка с това се установява, че „Ни-Ва Логистик“ ЕООД е отправило
застрахователна претенция по полица № 3443221410000007 към ответното дружество –
уведомление за настъпило застрахователно събитие, изпратено по ел. поща, уведомление за
настъпило застрахователно събитие по образец от 10.08.2022 г. и два броя писмени
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, за което е заведена щета №
344322222200391.
Не е спорно по делото, а и това се установява и от представеното писмо с изх. №
1045/УЖМСП/12.09.2023 г., че ответното дружество е заплатило на товародателя „Вин
Логистик“, Словения, на 19.07.2023 г. сумата от 35 399.16 евро в изпълнение на сключения
между страните договор, формирана въз основа на следните фактури и на следните
стойности: - сумата от 3680 евро – стойността на 32 увредени туби по Фактура № 11712078;
- сумата от 18 055 евро – стойността на 157 увредени туби по Фактура № 11712206; - сумата
от 920 евро – стойността на 8 увредени туби по Фактура № 11712848; - сумата от 4043.41
евро /вместо 19 744.68 евро по Фактура 22-000.642 – ответникът е отказал да заплати сумата
от 119 евро за транспорт на частта от стоката, която следва да бъде унищожена, както и
сумата 15 582.27 евро – такса за унищожаване на негодната стока с аргумент, че разходите за
транспорт и изхвърляне на отпадъци не са покрити по условията на сключената
застрахователна полица/; - сумата 1250.50 евро за стока и сумата 2078.25 евро за спасяване
на ремарке по Фактура 2022/002180 /посочено е, че не е призната цялата сума по фактурата
от 5201.50 евро, тъй като сумата от 1362.75 евро е платена от застрахователя по каско за
5
влекача, а сумата от 510 евро не е призната, тъй като разходите за транспорт на влекача не са
покрити по условията на застраховката/; - сумата 5572 евро по Фактура ********** /вместо
претендираната сума от 3402 за складиране за 7 дни е призната само сумата от 972 евро за
складиране за 48 часа/. Извадена е сумата 200 евро – безусловен франшиз за вреда на товара
за всяка една щета.
Няма спор, че разходите, които ищецът е направил във връзка с транспорта на влекача
и полуремаркето, не са покрити от сключения между страните застрахователен договор,
поради което и ищецът е редуцирал търсената от него сума на 18 131.27 евро (с левова
равностойност от 35 461.68 лв.), формирана, както следва: 1) 15 701.27 евро по Фактура №
22-000.642, от които 119 евро за транспорт на частта от стоката, която следва да бъде
унищожена, и 15 582.27 евро – такса за унищожаване на негодната стока; 2) 2 430 евро по
Фактура № ********* за препакетиране и складиране на стоката.
Спорен по делото е въпросът дали посочената сума от 35 461.68 лв. следва да бъде
обезщетена от застрахователя по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“, т.е.
дали направата на посочените разходи попада в застрахователното покритие на договора.
Както се посочи по-горе, сключеният договор за застраховка между ищеца и
ответника представлява вид договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с който
застрахователят поема риска от възникване на отговорност на превозвача за вредите от
неизпълнение на негово задължение по договор за автомобилен превоз на товари. В случая
приложение намират и Общите условия на застрахователя. В сключения между страните
договор, обективиран в полица № 3443221410000007, е посочено в графа „покритие/лимит
на отговорност“ покритие А – 8.33 SDR/кг; а в графа „клаузи – допълнителни покрития“ –
клауза С – отговорност за ремарке/полуремарке при ПТП и/или пожар. Видно от
изложеното, страните не са постигнали съгласие отговорността на застрахователя да се
разпростре за клауза G, посочена като възможен покрит риск в приложимите общи условия.
Клауза G от общите условия на Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД се отнася до разходи за почистване на пътното платно,
за събиране, за изхвърляне и за унищожаване на повредения товар.
Съдът намира, че сумата от 15 701.27 евро представлява именно такъв разход, който е
направен за транспорт и унищожаване на повредения товар, който не попада в
застрахователното покритие на сключения между страните застрахователен договор. Че
страните не са включили клауза G в покритието на договора се установява и от
представеното по делото предложение-въпросник за сключване на застраховка, в което
застрахованият изрично е посочил, че не желае да бъде покрита отговорността по клауза G
за разходи, вследствие на ПТП. Предложението-въпросник за сключване на застраховка
очевидно се отнася до процесния договор, което се установява от съвпадението на датата
/05.01.2022 г./, мястото на сключване /гр. Благоевград/, страните, периода на покритие,
посочените рег. № на товарните автомобили, а също и посоченият в договора ПИН-код
100015756059, който е идентичен с този на предложението-въпросник. Съгласно чл. 345, ал.
2 КЗ писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен
6
договор или писмените отговори на застрахования и/или застраховащия на поставени от
застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на
риска, са неразделна част от застрахователния договор.
Съгласно Раздел Х, т. 1, подточка 1.3. от Общите условия застрахователят покрива
разходите, които застрахованият е направил за складиране на товара за период не по-дълъг
от 48 часа, в резултат на ПТП и/или пожар, за които е отговорен застрахованият. Посочената
клауза се отнася до основното покритие на застрахователния договор. Предвид изложеното
сумата от 2 430 евро, заплатена за складиране на товара в продължение на 7 дни, т.е. за
периода над уговорените между страните 48 часа /2 дни/ складиране, договорната
отговорност на ответника не може да бъде ангажирана.
Ето защо, основателно се явява възражението на ответника, че не е налице покрит
застрахователен риск по процесния договор застраховка „Отговорност на превозвача“ за
сумата в размер на 18 131.27 евро с левова равностойност от 35 461.68 лв., поради което
предявеният иск следва да се отхвърли.
Не следва друг извод от извънпроцесуалното поведение на ответника, който е
предложил на ищеца да му заплати допълнително сумата в размер на 5499.31 евро, като
искането е било да бъде подписана спогодба или RR форма, т.е. очевидно е, че
предложението е направено с оглед евентуално сключване на договор за спогодба, с който
страните по дефиниция искат да прекратят един съществуващ спор, като си правят взаимни
отстъпки. Това се установява изрично от проведената между страните кореспонденция и по-
конкретно от изявлението на представителя на ответника в писмо УЖМСП изх.
959/17.08.2023 г. – там е посочено, че предложената цена за доплащане е в размер на 30% от
претендираното за доплащане с цел приключване на щетата, а не одобряване на отказани
суми. Ето защо и това му поведение не може да се тълкува в негова вреда и като форма на
извънсъдебно признание на претенцията на ищеца.
Безспорно е, че след настъпилия инцидент ищецът чрез своите служители е действал
добросъвестно и е предприел нужните мерки за ограничаване вредите по увредените
превозни средства и товари, което се установява по безспорен начин от показанията на
свидетеля А.А., но това само по себе си не може да обоснове извод за основателност на
предявената претенция, тъй като съдът достигна до категоричния извод, че извършените
разходи не са покрит риск по процесния договор за застраховка.
Предвид изложеното, трябва да се заключи, че за „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД не е възникнало задължение по договора за застраховка „Отговорност на превозвача“,
сключен със застрахователна полица № 3443221410000007/05.01.2022 г., да обезщети
застрахования „Ни-Ва Логистик“ ЕООД за причинените вреди в размер от 35 461.68 лв. от
описаното в исковата молба събитие. Това прави предявения иск по чл. 435 КЗ
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
7
Предвид крайният извод за неоснователност на иска за главница, то неоснователен се
явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на застрахователното обезщетение.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. Единствените разноски, претендирани от ответника, са за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя в размер
от 200 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ни-Ва Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет. 2 срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 35 461,68 лв., представляваща
неплатена част от обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача при автомобилен превоз на товари“, сключена със застрахователна полица №
3443221410000007 за осъществено застрахователно събитие, представляващо ангажиране на
договорната отговорност на застрахования, в качеството му на превозвач, за обезщетяване
на вредите, причинени в резултат на унищожаване вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 04.08.2022 г. на товар по време на извършения от „Ни-Ва Логистик“ ЕООД
автомобилен превоз, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД да
заплати на „Ни-Ва Логистик“ ЕООД сума в размер на 5 736.33 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 04.08.2022 г. до
19.12.2023 г.
ОСЪЖДА „Ни-Ва Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет. 2 да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер на 200 лв. /двеста
8
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9