Решение по дело №1856/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 216
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20205640101856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. гр. Хасково, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20205640101856 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по подадената жалба от Д. ХР. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес
**********, с адрес за призоваване гр.Хасково, Северна индустриална зона №1 – Д.градско
шосе – сграда ********** против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен
район „Кенана“, гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.701.268.
Жалбоподателят твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установило, че при изработването, разглеждането и одобряването на
плана на новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана“ са допуснати редица нарушения на
материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗЗСПЗЗ. Действително в АПК липсвали
самостоятелни основания за нищожност на административния акт. Само в чл.173 ал.2 от
АПК били уредени правомощията на съда при нищожност на административния акт, поради
некомпетентност на административния орган. Основанията за нищожност обаче на
административния акт били утвърдени в доктрината и в съдебната практика. Според
процесуалният представител на жалбоподателя, такива основания за нищожност са липсата
на компетентност на административния орган, неспазване на законоустановената форма и
тези особено тежки нарушения на материалноправните разпоредби, които правят
последиците от административния акт нетърпими за правния мир. Не било спорно, че
нарушенията на процесуалните и административнопроизводствените правила не са
основание за нищожност на административния акт, а само основание за отмяната му като
незаконосъобразен. Правилно в практиката се приемало, че за да води до нищожност на
административния акт, порокът трябва да е толкова съществен, че да не е годен да породи
правно действие, както и че дали административният акт е нищожен, преценката се
извършва конкретно за всеки отделен случай.
1
В настоящия случай от съществено значение било дали тежестта на безспорно
допуснатите нарушения при издаването на обжалвана заповед на Областния управител е
толкова съществено, че да води до нищожност или не. Според жалбоподателя тези
нарушения водят до нищожност. В настоящия случай се твърди, че процедурата по §4 е
неприложима, ако един имот не е бил предоставен за ползване по съответния ред. От
събраните по делото доказателства, а и от заключението на вещото лице било видно, че
процесният имот не е бил предоставен за ползване по реда на § 4 от ЗСПЗЗ. От приложените
списъци било видно, че нивите на Д. К. в местност „Кенана“ с обща площ 47 дка не са
признати за попадащи в § 4 от ЗСПЗЗ. Доколкото предмет на плана следва да бъдат само
тези имоти, които са били предоставени за ползване по споменатия ред, включването на
имоти, които не попадат в тази категория, представлявало един от тези особено тежки
пороци, които влекат след себе си нищожност на крайния административен акт в частта му
за този имот.
Твърди се също така, че нарушението на разпоредбата на чл.28 ал.1 т.10 вр.§1 от
ППЗСПЗЗ съдържа задължителното съдържание на техническото задание към плана относно
неговите съществени елементи. Единият от тези реквизити на това задание бил проектантът
или фирмата, която трябва да изготви плана, да направи проучване има ли в имотите, които
ще се включват в плана, строежи, които не подлежат на включване, защото има и законно
изградени постройки или строежи, както казва §1в. В техническото задание за местност
„Кенана“ липсвала такава информация, такава информация липсвала и в самия план.
Комисията, която разглеждала плана също не била правила такава преценка. От предмета на
разглеждане на плана били изключени въпросите за това има ли постройки, които не
позволяват възстановяване на собствеността. Твърди се, че в случай, че проектантът, респ.
заданието имало такава информация и имало извършено такова проучване, тези имоти
безспорно нямало да бъдат включени в плана. Този порок бил съществено тежък и водел до
нищожност. Още повече, че в закона имало процедура при която тези бивши собственици,
на които не може да бъде възстановена собствеността поради тези причини, имат ред за
тяхното обезщетение.
Във връзка с пороците, касаещи валидността на решението на ОСЗ се иска същото да
бъде обявено за нищожно. Анкетирането също не било направено по законоустановения ред
и имало редица дописвания, което също представлявало порок. Предвид двата първоначално
изтъкнати порока, заповедта на Областния управител, с която е одобрен планът, в частта на
процесния имот била нищожна. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на
жалбоподателя ПИ с идентификатор 77195.701.268 по КК на гр.Хасково, като се претендира
присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по подадената срещу негова заповед жалба.
Заинтересованата страна СТ. Н. П. чрез назначения особен представител адв.З.
намира жалбата за основателна и счита, че следва да бъде уважена. В случая от събраните по
делото доказателства се установявало наличието на твърдените от жалбоподателя пороци.
Експертизата констатира, че процесният имот бил включен в помощния план на
новообразуваните имоти, като сочи, че не установява същият да е бил предоставен за
ползване по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Но тогава възниквал въпроса по какъв начин този имот се
появил в помощния план, съответно след това в плана на новообразуваните имоти. Според
вещото лице, това било направено на база на анкетирането на Общинската поземлена
комисия от наследниците на Д. К., като местоположението на нивата, възстановена на
наследниците било установено вследствие на събраните данни при анкетирането. Според
особения представител на заинтересованата страна, тези пороци в реституцията по §4 се
получили, именно поради начинът, по който било направено това анкетиране. Нямало как
вече да въздействаме в тази посока, но независимо от това порочно и незаконосъбразно
2
анкетиране следвало тези имоти, които не са фигурирали в списъка на бившите
собственици, да не бъдат включвани в плана на новообразуваните имоти, а това, както в
случая било направено незнайно по какви причини. Ето защо, действително от гледна точка
на заинтересованата страна СТ. Н. П., налице бил тежък порок при постановяване на
обжалваната заповед на Областния управител в частта, касаеща процесния недвижим имот,
поради което следвало да се уважи жалбата.
Заинтересованата страна В. Г. К. чрез процесуалния си представител адв.В. оспорва
жалбата като неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена. Според заинтересованата
страна, се изтъкнали изключително много пороци, които всички събрани заедно не водят до
нищожност на административен акт. Нищожност на един административен акт в
административното производство било едно правно нищо. Наведените доводи щели да
звучат изключително сериозно и може би съдът щял да ги уважи, ако били в производство
по незаконосъобразност на административния акт. Докато настоящото производство било за
нищожност на административен акт и това дали фирмата изпълнила правилно анкетирането,
в никакъв случай не водело до нищожност на един административен акт. Дали този акт е
законосъобразен, не следвало да се коментира, тъй като бил влязъл в сила, но същият със
сигурност не бил нищожен. На това основание се иска отхвърляне на жалбата и присъждане
на направените по делото разноски.
Останалите заинтересовани страни Н. Т. М., Г. Д. Д., М. Й. Ат. и ХР. Й. Д. не се
явяват в съдебно заседание, не изпращат свои представители и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково
същата е издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА и въз основа
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед №РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и
условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тази заповед на
Областния управител се одобрява плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на Областния управител в горепосочения смисъл е
обнародвана в ДВ бр.55 от 12.07.2019г.
Като доказателства по делото са приети нотариален акт от 30.09.1988г. на ХРС, с
който е признат СТ. Н. П. за собственик по давностно владение на овощна градина от 1дка,
находяща се в м.“Парк на победата“, Хасковско землище, представляваща парцел 203 и
попадаща в зоната за отдих и почивка извън строителните граници на града. По силата на
нотариален акт от 09.01.1998г. на нотариус при ХРС СТ. Н. П. , действащ в качеството му на
пълномощник на М.А. П.а и лично от свое име, продава на С. И. С. овощна градина от
1,090кв.м., намираща се в м.“Кенана“ /старо име на местността „Парк на победата“/,
Хасковско землище, представляваща имот с пл.№203, попадаща в зоната за отдих и
почивка, ведно с построената в имота сезонна сграда със застроена площ от 26,80кв.м. По
силата на нотариален акт за покупко-продажба от 05.03.2004г. С. И. С. и С. С. С. продават
на Х.Д. Д. неурегулиран поземлен имот с пл.№203 в м.“Кенана“ /предишно наименование
„Парк на победата“/, Хасковско землище, по кадастралния план, одобрен със заповед
№969/1988г., с площ на имота 1090кв.м., заедно с построената в имота сезонна сграда със
застроена площ от 26,80кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
право на ползване от 23.02.2015г. на нотариус Капка Войнска с рег.№352 от регистъра на
нотариалната камара Х.Д. Д. и Й. И. Д. даряват при равни квоти на двете си дъщери Д. ХР.
Д. и Г. Х.а Д. следния собствен недвижим имот, притежаван в режим на СИО, а именно ПИ
3
с идентификатор 77195.701.268 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК, последно изменение със заповед №КД-14-26-652/03.09.2013г.
на началник на СГКК-Хасково, целия с площ от 1054кв.м. по скица, а по нотариален акт от
1090кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно
ползване : ниско застрояване /до 10м./, със стар идентификатор – няма, с номер по
предходен план 203, ведно с построените в ПИ сграда с идентификатор 77195.701.268.1, със
застроена площ от 10кв.м., на един етаж, с предназначение : жилищна сграда –
еднофамилна, и сграда с идентификатор 77195.701.268.3 със застроена площ от 81кв.м.,
брой етажи – два, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, въведена в
експлоатация с удостоверение №118/05.11.2012г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от общината, като даритерите си запазили безвъзмездно правото на ползване,
заедно и поотделно, докато всеки един от тях е жив, върху целия имот.
Със заповед №663/09.04.2020г. на кмета на Община Хасково, на основание §4к ал.7
от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила ПНИ за ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, одобрен със заповед №ДС-28-
2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от
ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица
№4164/04.02.2020г. е наредено възстановяване правото на собственост при условията на §4б
ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследниците на Д. И. К. върху новообразуван имот в строителни
граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОС-
Хасково с идентификатор 77195.701.268, ж.р.“Кенана“, Хасковско землище, с площ
1054кв.м. В заповедта е посочено,че в имота има две построени сгради с идентификатор
77195.701.268.1 – жилищна – еднофамилна, 10кв.м., на един етаж, и с идентификатор
77195.701.268.3 – жилищна – еднофамилна, 81кв.м., на два етажа.
Ответникът в изпълнение на своите задължения по чл.152 от АПК представи в
настоящото производство и цялата преписка по издаването на обжалваната заповед.
По делото е приложена изпратената от ОСЗ-Хасково преписка по заявление с вх.
№51723/04.02.1992г. на наследниците на Д. И. К..
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че имот с решение
№67/29.02.2000г., на основание чл.105 ал.3 от ППЗТСУ, ОС-Хасково одобрява околовръстен
полигон на земите по ал.3 §4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на града се включва и
зона „Кенана“. Според вещото лице местност „Кенана“ не представлява селищно
образувание. В експертизата се сочи, че местоположението на нивата, възстановена на
наследниците на Д. И. К. по заявление №51723 в решение №36-51 от 01.04.1998г. на ПК-
Хасково, в помощния план било установено вследствие на събраните данни при
анкетирането. Помощният план за „Кенана“ бил обявен в ДВ бр.76/15.09.2000г. Процесният
имот се припокривал с имот №203 по кадастралния план от 1988г. и със същия имот по
помощния план от 2000г., т.е. бил включен в помощния план за ж.р.“Кенана“. Според
експертизата, имота на Д. И. К. бил отразен в пожмощния план с №6 и се припокривал с
множество имоти, включително и имот №203, който пък от своя страна се припокривал с
процесния 77195.701.268. При направените справки в общината вещото лице не установило
наличие на данни процесният имот или имот пл.№203 да са били предоставяни за ползване
по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Вещото лице сочи също така, че в техническото задание няма
информация за строежи, непозволяващи възстановяването на собствеността. Същевременно
вещото лице счита, че наличието на законно построени сгради не е пречка за включване на
имота в процедурата за изработване и одобряване на ПНИ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Жалбата, по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е
подадена от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата, че с атакувания административен акт се нарушават техни права и
законни интереси. В случая жалбоподателят твърди наличието на основания, обуславящи
обявяването на нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена
във времето по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК. Ето защо, съдът намира депозираната
жалба за допустима.
Разгледана по същество, обаче жалбата, по която е образувано настоящото
производство се явява неоснователна. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай
се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен, на
основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната
практика възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила съответните
критерии, въз основа на които да се извърши преценка кога един порок води до нищожност
и кога същият води до незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Но в
настоящия случай атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на административния акт
порокът следва да е до толкова сериозен, че практически да води до липса на форма и
съответно в този случай ще липсва и волеизявление. Формата е самостоятелно основание за
валидното действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящото
производство заповед е в предписаната от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание административния акт за нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също в случай, че водят до липса на волеизявление. Приема се, че
нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и в случай, че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсва данни, от които да следва извод, че при издаването на обжалваната
заповед са допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото
и да е основание и изобщо на възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Наведените от жалбоподателя доводи сочат на
съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни
разпоредби, но същите изцяло касаят законосъобразността на заповедта на Областния
управител, а не нейната нищожност. Доколкото обаче в случая не е спазен срока за
обжалване на заповедта като незаконосъобразна, съдът не може да разглежда подобни
5
хипотези.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на незаконосъобразност и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
нищожност. Всички наведени от жалбоподателя доводи в настоящото производство не сочат
на основания за прогласяване нищожността на атакувания административен акт, а
евентуално биха могли да обосноват неговата незаконосъобразност. Съдът обаче не може да
разглежда законосъобразността на заповедта на областния управител по подадената от Д.
ХР. Д. жалба в настоящото производство, тъй като същата е депозирана след изтичане на
сроковете за нейното обжалване.
Не на последно място следва да се има предвид, че твърденията на жалбоподателя, че
притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.268 по КК на
гр.Хасково, поради което административният орган без наличие на доказателства,
установяващи, че наследниците на Д. И. К. са притежатели на собственически права върху
този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат
на наличието на спор за материално право. В административното производство не може
нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което
страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят на заинтересованата страна В. Г. К.
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Д. ХР. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес
**********, с адрес за призоваване гр.Хасково, Северна индустриална зона №1 – Д.градско
шосе – сграда ********** против Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за жилищен
район „Кенана“, гр.Хасково, Община Хасково, като се иска обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.701.268, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. ХР. Д. с ЕГН:********** да заплати на В. Г. К. с ЕГН:********** от
гр.Хасково направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете


Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6