Решение по дело №449/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 163
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Поля Данкова
Дело: 20214300500449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Ловеч, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20214300500449 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Подадена е въззивна жалба №5908/07.09.21 г. от СТ. Б. Б. против
съдебно решение № 195/02.08.21 г. по гр.д. №352/2021 г. на Ловешки районен
съд. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като противоречащо на
задължителната съдебна практика и нарушаващо няколко конкретни правила
по ЗСВ, ГПК и ЗЗД. Въззивникът посочваq че посредством исковата молба е
претендирал имуществени вредиq които са пряка и непосредствена последица
от несъответствието между действията на затворническата администрация и
задължителните правила на ГПКq свързани с принудителното събиране на
суми - обезщетение за непозволено увреждане. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изпълнил коректно задължението си да
определи вида на вземанетоq върху което е извършено принудително
събиранеq след което да фиксира приложимите правила r едва тогава да
1
формира заключение. Заявява, че в конкретния случай се касае за вземане от
трето задължено лице, представляващо обезщетение от непозволено
увреждане, чийто размер не надхвърля минималната работна заплата,
установена по съответния ред към момента, в който е извършено деянието.
Въззивникът посочва, че законодателят е предвидил отделни охранителни
механизми, приложими относно принудителните събирания по-точни
критерии. Твърди че правилното определяне на вида вземане, върху което са
извършени спорните принудителни действия и установяването на
конкретните охранителни правила би довело до законосъобразен съдебен
акт.Позовава се на разпоредбата на член 446а, алинея 2 от ГПК,в която счита,
че е уредено , че запорното съобщение не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията по алинея първа изцяло. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по
смисъла на член 130, алинея 2 от ЗСВ.Твърди, че е приложима точка 3 и точка
13 от Тълкувателно решение №2 от 26 юни 2015 година по тълкувателно дело
№2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС .Твърди, че се касае за несеквестируем
доход и действията на затворническите власти са незаконосъобразни. Моли
да бъде отменено атакуваното решение от втори август 2021 година на
Ловешки Районен съд като неправилно и незаконосъобразно.
Подаден е писмен отговор № 6388 от 24 септември 2021 година от
Главна дирекция изпълнение на наказанията- София. В него се заявява, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и съдът обосновано е
приел, че не са доказани елементите на състава на член 49 от ЗЗД.
Въззиваемият се позовава на събраните по делото доказателства относно
дължимата сума от 490 . 95 лева, която е приспадната от сумата 613 .75 лева.
Посочва се, че сумата по изпълнителния лист от 26 юни 2020 година на
Административен съд Ловеч е изплатена на С.Б..Това било видно от
докладната записка от 11 януари 2021 година на Затвора- Ловеч и двата броя
платежни нареждания на името на С.Б.. Въззиваемият моли да бъде оставено
в сила обжалваното съдебно решение от втори август 2021-ва година на
Ловешки Районен съд като правилно и законосъобразно.
Въззивникът С.Б., редовно призован, се явява лично и моли
въззивната жалба да бъде уважена. Подробно изтъква аргументи, че
обжалваното съдебното решение на ЛРС е незаконосъобразно и моли да бъде
отменено, а претендираните суми да му бъдат присъдени.
2
В съдебно заседание въззиваемият ГДИН-София, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Г.. Заявява, че поддържа отговора на
въззивната жалба и моли предявените искове бъдат отхвърлени, а
обжалваното решение потвърдено.
Ловешки окръжен съд съобрази представените доказателства по гр.д.
№352/2021 г. на ЛРС, становището на страните във въззивна инстанция,
които анализира в тяхната съвкупност и приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Съдебното решение № 195/02.08.21 г. по гр.д. №352/2021 г. на
Ловешки районен съд е атакувано изцяло пред въззивната инстанция. То е
валидно и допустимо, а при проверка на изводите по приложените писмените
и гласни доказателства по делото, въззивният съд приема, че е и правилно.
Издаден е изпълнителен лист № 63 от 26.06.2020 г. по адм. Д.
№371/2018 г. на Адм. Съд-Ловеч в полза на СТ. Б. Б., ЗОЗТ „Атлант“ – гр.
Троян против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ – София за
сумата от 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и за сумата от 10 лв. – разноски
по делото. СТ. Б. Б. е кредитор и по изп.лист № 64 от 26.06.2020 г. по адм.д.
№108/2017 г. на АС-Ловеч против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- София за сумата от 200 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 07.10.2016 г. до 21.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и сумата от 10 лева – разноски по
делото.
С.Б. е подал заявление рег. № М-3312/11.08.2020 г. и заявление рег.
№ М3313/11.08.2020 г., чрез Началника на ОЗ – Ловеч до Директора на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му бъдат изплатени сумите,
присъдени му по посочените административни дела, като е конкретизирал
банкова сметка в ОББ, по която да бъдат преведени. Въззиваемият е изплатил
сумата по изп.лист №64/26.06.2020 г. на ЛАС по набирателната сметка на
Затвора – Ловеч с пл.нареждане от 21.01.2021 г., като е съобразен
инстанционния контрол по адм. Дело .№ 7310/2020 г. на ВАС- Докладна
записка от ст. Юрисконсулт в Затвора Ловеч, бюджетно платежно нареждане
от 21.01.2021 г. В плаженият документ е посочено основание за плащане “С.Б.
3
ИЛ 64/26.06.20 г.“
По полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ – София
е издаден изпълнителен лист № 30 от 02.04.2019 г. по гр.д. №191/2017 г.
против СТ. Б. Б. за сумата от 300 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Подадена е молба от въззиваемия № 854/03.05.20219 г. по
изпълнителен лист № 30/02.04.2019 г. по описа на ДСИ при Ловешки РС и е
образувано изп.дело № 209/2019 г., с длъжник СТ. Б. Б.. По изпълнителното
дело е депозирана молба. № 3753/19.10.2020 г., с която ГД“ИН“, в качеството
си на взискател, е поискал да се наложи запор върху вземането на ищеца С.Б.
от ГД“ИН“ в размер на 500 лв. и по изпълнителен лист № 63/26.06.2020 г. на
Адм. съд- Ловеч. Със запорно съобщение с изх.№ 8365/09.11.2020 г.
Държавен съдебен изпълнител при РС – Ловеч е наложил запор на вземането
на длъжника С.Б. до размер на сумата от 500 лв., ведно със законната лихва
върху нея и 10 лв. разноски. Изпълнителният орган е указал, на основание
чл.507, ал.2 и 3 от ГПК на ГД“ИН – Затвора Ловеч/уведомен на 12.11.2020 г./
в качеството му на трето задължено лице забрана да предава запорираните до
посочения размер суми на длъжника. ГД“ИН, Затвора – Ловеч от деня на
получаване на съобщението има задълженията на пазач спрямо дължимите на
длъжника суми. В изпълнителното производство е разпоредено от държавен
съдебен изпълнител на Затвора – Ловеч да внесе дължимите от него суми на
длъжника по посочената сметка при ЦКБ АД, Клон – Ловеч с титуляр РС –
Ловеч по изп.дело № 209/2021 г.
Видно от платежно нареждане от 15.12.2020 г. сумата от 490.95
лв. е преведена с основание-„ запор СТ. Б. Б., ИД ******“, като сметката
посочена от въззивника е била на името на С. М. И.. Към 10.06.2021 г. сумата
от 490.95 лв. не е наредена на взискател и е налична по набирателната сметка
на съда-писмо №5458/10.06.2021 г. на ДСИ при ЛРС
Предвид изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция
преценява, че е сезирана с два обективно съединени иска с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществените вреди в размер на сумата 900 лева–в резултат на
противоправни действия на администрацията на въззиваемия, както и за
сумата 300 лева-обезщетение за пропуснати ползи в резултат на
неизпълнението на паричните задължения по издадените изпълнителни лист.
При действие на чл.49 от ЗЗД възложителят на работа на друго лице, отговаря
4
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се до обективна, безвиновна имуществена отговорност, произтичаща
от чужди противоправни действия и имаща гаранционно-обезпечителна
функция. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД се ангажира, превид
конкретни предпоставки- длъжностните лица да са извършили
противоправно деяние, да е настъпила вреда, да съществува причинно-
следствена връзка между деянието и вредата, настъпила по повод изпълнение
на възложената работа и извършителя има вина. В настоящият казус липсват
противоправни действия на длъжностни лица при въззивника, чието
поведение да е обусловило възникване на вреди за Ст. Б..Съдът приема за
безспорно установено, че Ст.Б. е имал вземане към въззиваемия по присъдени
му обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Тези вземания са били
по изп.лист № 63 от 26.06.2020 г. по адм. Д. №371/2018 г. на Адм. Съд-Ловеч
за сумата от 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата
от 10 лв. – разноски по делото и по изп.лист № 64 от 26.06.2020 г. по адм.д.
№108/2017 г. на АС-Ловеч за сумата от 200 лв. ,ведно със законна лихва от
28.03.3017 г. и 10 лева разноски по делото. От представените писмени
доказателства по делото се установява, че МП-Затвора-Ловеч като наредител
е превел дължимите суми на въззивника в „УК Булбанк“-АД-клон Ловеч в
размер на 613.75 лева/пл.нареждане от 16.11.2020 г.-л.23 по адм.д. №6/21 г. на
АС-Ловеч/ и по сметка в ЦКБ-Ловеч в размер на 490.95 лева /пл. нареждане
от 15.12.2020 г.. –л.24 по адм.д. №6/21 на АС-Ловеч/. Същевременно по
сметка на Ст.И. е преведена и сумата 122.80 лева в ЦКБ-АД-клон – Ловеч на
15.12.2020 г. – пл. нареждане от 15.12.2020 г. на л.25 по адм.д. №6/21 на АС-
Ловеч .В платежните документи изрично са посочени, като основания за
плащане, изпълнителните листи и името на Ст.Б.. В този смисъл съжденията
на въззивника за вида на вземането му-обезщетение за непозволено
увреждане и неговата несеквестируемост не рефлектират на изводите на съда,
че въззиваемият е изпълнил вменените му задължения като длъжник на Ст.Б.
да плати своевременно дължимите суми. Налагането на запор върху
вземането е въпрос по законосъобразност на действията в изпълнителното
производство и не обуславя имуществена отговорност на въззиваемия.
Досежно размера на исковите претенции съдът счита, че в хода на
производството не се представиха доказателства за проп.ползи,претърпени от
5
Ст.Б.. Твърденията му,че с получените суми е можел да закупи акции на
корпорация „Тесла-моторс“ и вложените справки за стойността на акциите в
периода от 09.08.2020 г. до 03.01.2021 г. не обосновават основателност на
исковата претенция. Те не съставляват доказателство за конкретно
претърпени пропуснати ползи, а за хипотетична възможност. В делото не е
установено от Ст.Б., че действията на дл.лица при въззиваемия са
препятствали конкретната и реализация, която е започната и недовършена по
тази причина.
Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното съдебно решение №
195/02.08.21 г. по гр.д. №352/2021 г. на Ловешки районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78 от ГПК
въззивникът следва бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 200
лева/съобразно липсата на възражение за прекомерност от въззивника/.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, съдебно решение №
195/02.08.21 г. по гр.д. №352/2021 г. на Ловешки районен съд .
ОСЪЖДА СТ. Б. Б., ЕГН **********, понастоящем в „**** да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията„ – МП-София ,
бул. *** съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
сумата 200 лева / двеста лева/.
Решението е необжалваемо на основание чл. 280 от ГПК по цена
на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6