№ 337
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Станислава Ив. Полетинска
като разгледа докладваното от Стефан Милев Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601110 по описа за 2025 година
Делото е разгледано от САС по реда на гл. 33 НПК по искане на осъдения Т. К.
Т., постъпило в срока по чл. 421, ал.3 НПК с претенция да бъде възобновено
наказателното производство по в.н.о.х.д. № 305/23 г. на КнОС и отменено (чл. 425,
ал.1, т.1 НПК) постановеното по него Решение № 17/04.03.2025 г.
С окончателния (въззивен) съдебен акт е потвърдена обжалваната от защитата
на Т. осъдителна присъда (№ 30/27.04.23 г. по н.о.х.д. № 1227/22 г.) на първата
инстанция – Дупнишкия районен съд (ДнРС), която е признала подсъдимия за виновен
в извършено на 04.03.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал.3 НК; наказала го е с една
година лишаване от свобода (при първоначален „общ“ режим) и с глоба от 500 лв.; и
го е задължила да заплати направените в производството разноски (чл. 189, ал.3 НПК).
Искането по чл. 420, ал.2 НПК е мотивирано с две от приложимите по силата на
чл. 422, ал.1, т.5 НПК касационни основания: съществени процесуални нарушения,
ограничили защитата на осъдения – чл. 348, ал.3, т.1 НПК (лишаването му от право да
участва в производството; неоснователно отхвърлени доказателствени искания за
медицинска и съдебно-технически експертизи; признаването му за виновен в разрез
със забраната по чл. 281, ал.8 НПК; неположени усилия да се потвърди годността на
техническото средство, установило наркотичната употреба); и явна несправедливост на
наказанието – чл. 348, ал.5, т.1 НПК, която – макар и да не е пряко заявена – се
1
подразбира от оплакването, че при индивидуализацията му не са отчетени редица
смекчаващи обстоятелства.
Подателите на искането не са изслушани непосредствено в проведеното пред
САС публично заседание поради невъзможност да бъдат открити и призовани на
заявените от тях адреси за кореспонденция (чл. 426, вр. чл. 353, ал.3 НПК), а
участвалият в това производство прокурор пледира оспорените съдебни актове на
ДнРС и КнОС да бъдат оставени в сила.
САС не откри в делото основания да прилага някое от правомощията си по чл.
425, ал.1 НПК. Не са „допуснати съществени нарушения“ по смисъла на чл. 422, ал.1,
т.5 НПК.
Нови - измежду няколкото предявени оплаквания от процесуално естество – са
само тези за отклонените от КнОС доказателствени искания и лишаването на осъд. Т.
от участие в последното заседание на въззивното съдебно следствие, в което е
изслушана и приета касаещата го съдебно-психиатрична експертиза. Съдът, обаче, не
може да бъде упрекнат, че е ограничил правото му на защита. Подсъдимият е бил
редовно призован; сам е преценил, че не желае да се явява и не е изтъкнал
„уважителна причина“ за това; нито характерът на обвинението (чл.269, ал.1 НПК),
нито необходимостта от „разкриване на обективната истина“ (чл.269, ал.2 НПК) са
налагали задължителното му присъствие, а неговият упълномощен защитник изрично
е пожелал „да се даде ход на делото“ (л.130 от в.н.о.х.д.).
В същото време, още в определението си по чл. 327 НПК втората инстанция е
отказала на жалбоподателя назначаването на допълнителна химико-токсикологична
експертиза, защото е преценила, че изслушаното пред Районния съд подобно
заключение, в съвкупност с останалите доказателства, са напълно достатъчни за
правилното решаване на делото. Изразената позиция не е голословна, защото с
финалния съдебен акт всеки един от източниците на информация е бил внимателно
съпоставен, обсъден и оценен според действителния му смисъл и съдържание.
Инстанциите по същество не са длъжни да удовлетворяват всички доказателствени
искания на страните, ако при наличните по делото материали изложат убедителни
мотиви, от които да е видно как са формирали вътрешното си убеждение.
Всички други оплаквания на защитата са били вече предявени пред въззивния
съд и са получили обоснован отговор. По едно от тях – влошеното психично здраве на
подс. Т. – КнОС дори е „надскочил“ процесуалните си правомощия, защото с
финалното си решение изрично се е произнесъл за необходимостта осъденият да бъде
подложен на „съответни медицински грижи“ (чл.40, ал.4 НК) – постановка, която в
принципен план е дължима „ex lege“ и поради това не се налага да е част от
реквизитите на съдебния акт (арг. от чл.301, ал.1 и чл. 339 НПК).
Що се отнася до довода, че осъждането на Т. се основава предимно на
2
прочетени досъдебни показания по чл. 281, ал.4 НПК, Окръжният съд аргументирано е
отхвърлил тезата за нарушение на чл. 281, ал.8 НПК. Вярно е, че голяма част от
конкретиката на събитията (време, място, участници и т.н.) е била детайлизирана
посредством приобщените показания на полицейските служители, дадени пред
разследващия орган (чл. 281, ал.4 НПК), но във въззивното решение внимателно са
проследени всички взаимовръзки между отделните доказателствени източници, които
подкрепят въпросните показания – протокола за извършена проверка за употреба на
наркотици; акта за установяване на административно нарушение; протокола за оглед
на техническото средство (Drug test), установило употребата на амфетамин, чиято
идентичност двете съдебни инстанции надлежно са проверили и потвърдили; и
заключението на химико-токсикологичната експертиза.
Наложеното с присъдата и потвърдено от Окръжния съд наказание (1 година
лишаване от свобода и 500 лв. глоба) не е „явно несправедливо“ (чл.348, ал.5, т.1
НПК). Именно личностните данни за осъдения (и предимно - психичният му статус) са
дали повод размерът на основната санкция да бъде сведен до законовия минимум по
чл. 343б, ал.3 НК при условията на чл. 54 НК. Допълнителен толеранс не се и налага,
защото насрещно могат да бъдат изтъкнати две обстоятелства, които значително
завишават обществената опасност на дееца и възпрепятстват евентуалното
приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК – криминалната му биография, включваща няколко
разнородни по вид престъпни прояви; и управляването на МПС при липса на
шофьорска правоспособност.
Мотивиран от всичко изложено дотук, САС – Наказателно отделение, Трети
състав:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. К. Т., с ЕГН: **********,
за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 305/23 г. на
Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3