№ 257
гр. Дупница, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200152 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG07092023/1000/P8-
3340/19.01.2024 г., издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
,,Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и Заповед
№ РД-11-740/07.06.2023 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на Е. А. Ш., ЕГН
********** с адрес: с. В., обл. П. местност "Т." №*** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“, в размер на 1800.00 лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочат се
аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление изцяло като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, както и
упълномощения процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се в съдебно заседание от
редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Р., която взема становище
за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление. Подробни
аргументи излага в писмено становище по делото.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 07.09.2023 г. в 15:36 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево е пристигнало
пътно превозно средство с рег.№ ****** вид: влекач, марка и модел ,,Волво ФХ 42 ТБ“ с
обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от Ш.. След
извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 16.08.2023 г. в
01:31 часа горепосоченото пътно превозно средство с рег.№ ****** попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 16.08.2023 г. в 01:31 ч.
на Усойка по път № А-3, км 72+831, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път № А-3, км 72+831, за който се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
03CD62FA11642CD5E063031F160AA181, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото н движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10091), част от системата.
Св. Т. Б. съставила на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетелите Я. и Ж.
и от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на
Е. А. Ш. е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800.00 лева, за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. С писмо рег. № 94-00-25084/30.10.2023 г. от ДЛС
Транс ЕООД са изпратени доказателства - пътен лист и извлечение от тахографа относно
факта, че на 16.08.2023 г. в 01:31 ч. процесното ППС с рег.№ ****** е управлявано от Е. А.
Ш..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
2
съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити.
Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно
посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно
неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.
Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите
изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, сред които е и задължителното
описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и
задължителните обвързващи съда и страните разрешения на ППВС № 1/1953 г., съгласно
което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите
към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен
акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай
тези стандарти не са достигнати. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в
т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: - т.1: „такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа“; - т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят
отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или
действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории
субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това
безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци
на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е
посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може
съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно
посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в НП не се съдържат твърдения, че
нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението – 16.08.2023 г. в
01:31 часа или, че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По
този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са
останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на
3
наказания субект, а от друга - прави изцяло непроверима волята на наказващия орган,
доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически
очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на
доказателствата по делото. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода
на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап
съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя
изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност
ангажирана със съставяне на НП. Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната
практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в
санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и
правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В
същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да
преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в
рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При
липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество
на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото
правомощие на съда е да отмени наказателното постановление. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните няколко пороци в
съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
неприложим.
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и
допуснато грубо нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в
АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено
относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7 от
ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“. Вместо това, неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като
нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, която гласи: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
4
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.“ Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и
едновременна санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния
закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, която е
санкционната такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на
чл.139, ал.7 от ЗДвП, която АНО е пропуснал да отрази в наказателното постановление, а
актосъставителя – в АУАН.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и
съдействие, съдът намира същата за основателна. На осн. чл. 36 от Закона за адвокатурата,
вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при
интерес от 1000 до 10000 лв. е 480 лв. Претендираните разноски са под този минимален
размер, поради което искането на въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на
същото, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Предвид горното съдът
приема, че следва да осъди Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на
основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от 400 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG07092023/1000/P8-3340/19.01.2024 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № РД-
11-740/07.06.2023 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на Е. А. Ш., ЕГН ********** с
адрес: с. В., обл. П. местност "Т." №*** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, представлявана от
Председателя на Управителни съвет да заплати в полза на Е. А. Ш., ЕГН ********** с
адрес: с. В., обл. П. местност "Т." №*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
5
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6