№ 272
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20242100100453 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на Т. Б. Б., ЕГН ********** от
гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.* чрез процесуалния си представител адв. Вихър Найденов,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет 5, ап. 9 против Гаранционен фонд,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№
2, представлявано от Борислав Иванов Михайлов, с която са предявени претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществена вреди в размер на 30 000лв., настъпили
вследствие на причинено на 07.11.2023г. ПТП, ведно със законната лихва върху търсената
сума от 07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е редовна размяна на книжа между страните по делото, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение искът е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 07.11.2023г. в гр. Бургас настъпило ПТП с
участието на л.а.“Фолксваген Поло“, с рег. № А 6193 МХ, управляван от Т. Н. К., л.а. „Пежо
307“, с рег. № А 5899 МХ, управляван от И.Г.Д., паркиралия л.а. „Митцубиши Спейс Стар“
с рег. № А 3271 МA, собственост на Т. Б. Б. и пешеходеца Т. Б. Б., в резултат на което били
причинени телесни увреждания на последния.
1
Твърди се , че посоченото пътно-транспортно произшествие/ПТП/ е настъпило при
следните обстоятелства:
На 07.11.2023г. в гр. Бургас Т. К. управлявала л.а. „Фoлксваген Поло“ с рег. № А6193
МХ. На паркинга на магазин „Практикер“, на равнозначно кръстовище същата нарушила
правилата за движение по пътищата, като не пропуснала и отнела предимството на
приближаващия отдясно л.а. „Пежо 307“ с рег. № А 5899 МХ, управляван от И.Д. и се
ударила в последния. Вследствие на настъпилия удар Т. К. загубила контрол над
управлявания от нея л.а. „Фолксваген поло“, който излязъл вдясно извън пътното платно и
се ударил в паркиралия л.а. „Митцубиши Спейс Стар“ и намиращия се до него пешеходец Т.
Б..
Във връзка с настъпилото събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Образувано било ДП № 105/2024г. по описа на 2 РУ – Бургас, пр.пр. №
1177/2024г. по описа на РП-Бургас.
На ищеца била оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП – Бургас и бил
транспортиран и прегледан в СЦ „УМБАЛ – АД“ Бургас, където му била поставена следната
диагноза: Contusio genus dex. Установено било, че има оток и травматичен хематом в
областта на дясна коленнастава – дифузно, хемартроза на дясно коляно, болки в областта на
дясно коляно и невъзможни движения на същото, екскориация по кожата на дясно коляно
медиално, хемартрозис генус декстри. Била извършена пункция на коленна става, при която
били изтеглени 200 мл. хеморагична течност, след което била поставена стерилна превръзка
с препоръка за слагане на студени компреси, без да натоварва крайника и да се придвижва с
патерици.
Съгласно Медицинско удостоверение № 208/10.11.2023г., изд. от д-р Галина Милева
ищецът претърпял следните увреждания: Охлузвания и отоци в областта на дясно коляно,
пунктиране на кръвната колекция от коляното /пострадалият се придвижвал с патерици/,
което увреждане довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за
срок от повече от 30 дни.
На 22.11.2023г. ищецът бил прегледан от д-р Иванов , като му била поставена
диагноза: Хемартроза. При същият преглед били евакуирани 200 мл. кръв от дясно коляно.
Към него момент ищецът се е движел с помощни средства. Наблюдавана е палпаторна болка
на дясно коляно, хемартроза. При нов преглед са евакуирани на 70 мл. Кръв, ищецът все още
се е движел с помощни средства. На ищеца бил издаден болничен лист за временна
неработоспособност от 07.11.2023г., който на 22.11.2023г., който срок бил продължен с още
30 дни.
На 23.11.2023г. ищецът отново бил прегледан от д-р Челик, като му била поставена
следната диагноза – „Хемартроза. Контракура на става. Палпаторна болка и ставен оток в
дясна коленна става. Оточна топла на допир с ограничена флексия. Ограничаващ ДЕЖ.
Нарушена походка - движи се с помощно средство“.
На 13.12.2023г. Т. Б. отново бил прегледан от д-р Илиев и му била поставена следната
2
диагноза – „Хемартроза. Други вътреставни увреждания на коленнатастава. Състояние след
травма на дясна коленнастава от ПТП. Лекуван консервативно чрез имобилизация за 30
дни. Двукратни пункции и еднократен курс на физиотерапия. Хипотрофия на бедрен мускул,
ретропателен хидропс. Ограничена флексия и екстензия“.
На 20.12.2023г. след преглед на ищеца била поставена следната диагноза –
„Хемартроза. Други вътреставни увреждания на коленнатастава . Лекуван консервативно
чрез имобилизация за 30 дни. Двукратни пункции и еднократен курс на физиотерапия.
Хипотрофия на бедрената мускулатура, ретропателарен хидропс. Ограничена флексия и
екстензия“.
На ищеца било извършено МРТ изследване на дясна коленнастава и било установено
значителна по обем ставна ефузия, изразен оток на червен костен мозък, прилежащ на
костните структури на трите компартмента на дясна коленнастава.
Твърди се, че по своя медико-биологичен характер тези травматични увреждания
обусловили затруднение в движението на десен долен крайник за повече от 30 дни.
Лечебният и възстановителният процес на ищеца продължавал и към момента на подаване
на исковата молба.
Посочва се, че към момента на ПТП водачът Т. К. попадала в кръга лица, чиято
отговорност се покривала от Гаранционният фонд. Поради това и със Заявление № 24-01-
555/06.12.2023г. и допълнително такова с № 24-01-555/23/15.02.2024г. пред Гаранционният
фонд била предявена претенция за заплащане по доброволен път на застрахователно
обезщетение, като били представени всички изискуеми и относими доказателства.
Образувана била щета № 23210267/06.12.2023г., по която Гаранционният фонд изразил
становище, че липсва законово основание за заплащане на обезщетението. Поради
гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София чрез процесуалния си представител
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в процесния случай не са налице основание
за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие
по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като Т. Б. Б. пресякъл внезапно коридора му
на движение, без да е изпълнил изискванията на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Същият се явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП било абсолютно
непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а.
На следващо място се оспорват всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е
реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.
При условията на евентуалност, счита, че вина за процесното ПТП има единствено Т.
Б. Б., който пресичайки коридора на движение на л.а. и се е движел неправилно по пътното
платно.
Ако се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено Т. Б. Б., то ответникът
3
твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел неправилно
по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не е
съобразил с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108,
ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Т. Б. Б. е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е
било невъзможно да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при
силен трафик, на необезопасено и необозначено място, на място, на което е забранено
пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на
движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните средства.
На следващо място се оспорват характерът, интензитетът и размерът на
претендираните неимуществени вреди. Не били представени доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са
причинени от делинквента. Оспорват се размерите на предявените искове за неимуществени
вреди, като се считат същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно
претърпените от ищеца вреди.
Оспорва се и претендираната законна лихва, а също така и началният и момент.
Счита, че Гаранционен фонд би се считал в забава от датата на завеждане на исковата молба
в съда - 25.03.2024г., а в случай на евентуалност от 29.02.2024г. - датата на постановения от
Фонда отказ.
Гаранционият фонд вече бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната
претенция № 23210267/06.12,2023г., са уведомили ищеца, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането. Такива не били представени от ищеца. Поради
гореизложеното моли за отхвърляне на иска.
Ответникът Гаранционен фонд е поискал конституиране като трето лице помагач и
депозирал и обратен иск срещу Т. Н. К., ЕГН ********** от гр.*** к-с *** бл.** вх.* ет.*
ап.* на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, с който иска, в случай, че предявеният главен иск
бъде уважен, то се моли да бъде осъдена Т. К. да заплати сумата от 30 000лв., ведно с
лихвите и направените по делото разноски. Излага всички твърдения направени в отговора
на исковата молба и заявява, че ще се ползва от всички доказателства направени в него.
С Определение № 1845/12.07.2024г. съдията-докладчик по делото е конституирал
като трето лице-помагач по делото на страната на ответника Т. Н. К., ЕГН ********** от
гр.*** к-с *** бл.** вх.* ет.* ап.*., като е допуснал и обезпечение в полза на Гаранционен
фонд по предявения обратен иск.
По делото е постъпило становище от ищеца Т. Б., с което той поддържа иска си и
взема отношение по изложеното в отговора на исковата молба.
По делото е постъпил и отговор по обратния иск от Т. Н. К., ЕГН *********** от
гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“
№ 50, ет. 1 – адв. Здравко Радулов, с която искът е оспорен по основание и размер. Според
4
ответницата настъпилото ПТП е настъпило вследствие на неправилните действия на водача
на другото МПС – И.Г.Д., управлявал л.а. „Пежо 307“, рег. № А 5899 МХ.
Също така от представените документи не се установявали твърдените настъпили
вреди.
Полицейският служител посетил автопроизшествието и съставил приложения
констативен протокол на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас направил неверен
извод в него изложен на стр. 4, раздел:Обстоятелства и причини за ПТП, че К. управлявайки
МПС „Фолксваген Поло“ не пропуснала приближаващия се отдясно участник, удря го“. От
този протокол съдържащ и схема се установявало, че К. управлявайки МПС „Фолксваген
поло“ навлязла в кръстовището, като дори преминала условната линия за среда на пътното
платно на кръстовището и тогава е била ударена от идващия от дясно автомобил. Т.е.
причинно-следствената връзка с настъпилите увреждания били вследствие на нарушаване
правилата за движение на водача на автомобила отдясно – И.Д., който не съобразил
навлезлия в кръстовището друг автомобил и допуснал ПТП, вследствие на което
автомобилът управляван от Т. К. преминал през бордюра и ударил ищеца. Това се
установявало и от снимките на автомобила, управляван от К. – ударен е управляваният от
нея автомобил – в предна и задна дясна врата. Т.е. тя е ударена, а не е ударила друг
автомобил. В тази връзка цитира и съдебна практика.
Заявява, че процесното ПТП било по вина на другия водач И.Д., а евентуално в
резултат на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи. В тази връзка моли
да се привлече като трето лице-помагач на страната на ответника лицето И.Г.Д., ЕГН:
********** от гр.*** ул. *** № **, който е бил водач на „Пежо 307“, рег. № А 5899 МХ и
който причинил удара върху МПС управлявано от К., в случай, че съдът уважи предявения
срещу нея иск и в случай на съпричиняване.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация - чл. 519, ал.1, т.1 и чл.558, ал.7 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от Т. Б. Б., ЕГН
********** от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.* чрез процесуалния си представител адв.
Вихър Найденов, съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7, ет 5, ап. 9 против
Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“№ 2, представлявано от Борислав Иванов Михайлов, за заплащане на
5
обезщетения за неимуществена вреди в размер на 30 000лв., настъпили вследствие на
причинено на 07.11.2023г. ПТП, ведно със законната лихва върху търсената сума от
07.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски, и обратен иск, предявен от Гаранционен фонд срещу Т. Н. К., ЕГН ********** от
гр.*** к-с *** бл.** вх.* ет.* ап.* на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, с която се иска от съда ,
в случай, че уважи главния иск да осъди Т. К., да заплати сумата от 30 000лв.,
представляващи присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т. Б.,
ведно с лихвите и направените по делото разноски.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че следва да установи фактите,
свързани с извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.
Следва да докаже и неимущественото си увреждане, размера на щетите и причинно-
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Съдът е указал на ответника,
че носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения,
включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а на ответницата по
обратния иск - Т. К., че следва да установи твърдените от нея факти, обстоятелства и
възражения.
Към момента на приключване на събирането на доказателствата по делото, видно от
постъпилото писмо от Окръжна прокуратура Бургас на 27.02.2025год., досъдебното
производство № 105/2024г. по описа на II-ро РУ – Бургас, пр. пр. № 1177/2024г., не е
приключило.
Безспорно е между страните, че към дата и часа на произшествието – 07.11.2023 г.,
10,40 часа, за автомобил марка „Фолксваген“, модел “Поло”, с рег.№ А6193МХ не е налице
валидна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, същата е сключена по-
късно през деня. Същото се установява и при направената от съда служебна справка в
публично достъпната база данни на ответника по регистрационния номер на автомобила.
Поради липса на краен съдебен акт в наказателното производство, съдът следва да
установи механизма на пътно-транспорното произшествие и по чия вина е настъпило
същото.
По делото са събрани писмени доказателства – протокол от оглед на
местопроизшествие и констативен протокол за ПТП с пострадали лица , които съдът е
допустимо да цени като писмени доказателства. В настоящото производство е недопустимо
да бъдат ценени събраните в досъдебното производство гласни доказателства, както и
заключенията на вещите лица, по назначените и приети в наказателното производство
експертизи. По тази причина съдът ще пренебрегне и тази част от приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза, която се основава на недопустими в настоящото
производство доказателства, независимо, че протоколите от разпитите на свидетелите и
заключенията на вещите лица в досъдебното производство се намират в кориците на делото.
По отношение на механизма на пътно-транспорното произшествие и по чия вина е
настъпило същото, съдът намира за установено следното:
6
Видно от събрани писмени доказателства – протокол от оглед на местопроизшествие
и констативен протокол за ПТП с пострадали лица и заключението на вещото лице инж.
Веселин Гяуров, на 07.11.2023 год., около десет часа на паркинга пред магазин „Практикер“
ответницата Т. К., при управление на собствения си автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Поло“, се е движела по пътната алея започваща от Т-образното кръстовище на свързващия
път между паркингите на магазините „Практикер“, „Кауфланд“ и улицата свързваща ул.
„Янко Комитов“, в посока магазин „Мьомакс“ и „Мол Галерия“. При навлизането й в
кръстовище, образувано от алеята , по която се е движела тя и страничните – в ляво и дясно
алеи с паркоместа, е настъпил сблъсък с навлезлият от дясно в кръстовището лек автомобил
марка „Пежо“, модел „307“, управляван от И.Д..
Съдът приема, че кръстовището, на което е настъпил сблъсъкът е такова на
равнозначни пътища със следните аргументи : Видно от цитираните по-горе писмени
доказателства, намиращите се в делото снимки на местопроизшествието и общодостъпната
база данни на Google maps и Google maps street view, кръстовището не е регулирано с пътни
знаци, светофар или регулировчик. Пътната маркировка е на места изтрита и въпреки , че в
Google maps street view се намират снимки от 2019 год., на които е видно наличието на
"Линия за изчакване" - М7, предвидена в чл.67 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата, на мястото , на което се е намирал автомобилът Пежо, то още на
тези снимки от 2019 год. маркировката е почти напълно изтрита и трудна за възприемане от
водачите, поради което вероятно не е забелязана от водача на автомобила „Пежо“.
Съдът приема , че и двамата водачи имат вина за настъпване на ПТП, поради
следното : Мястото на удара в управляваното от Т. Корова МПС е странично в предната лява
врата и отчасти в задната лява врата. Повредите в предната част на колата са причинени от
последвалия сблъсък с живия плет от храсти и дърво и автомобила на ищеца. От друга
страна, повредите на лекия автомобил „Пежо“ са само в челната част, което води до извод,
че сблъсъкът е настъпил след като лекият автомобил „Фолксваген“ е бил изцяло навлязъл в
кръстовището и другият водач, съобразявайки това обстоятелство и при спазване на чл.20 от
ЗДвП, е следвало да спре, за да предотврати катастрофата. Следователно двамата водачи са
отговорни за настъпване на ПТП по различни причини – водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“, затова , че не е осигурил предимство на дясностоящия, а водачът на
автомобила „Пежо“, затова , че не е съобразил обстоятелството, че има навлязъл в
кръстовището автомобил и не е спрял. Горното е така, защото на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, като
завиващите наляво пропускат насрещнодвижещите се. От друга страна, според разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
7
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При определяне на степента на съпричиняване по отношение на нанесената на ищеца
вреда, съдът съобрази и следното :
След сблъсъка с автомобила „Пежо“, ответницата К. е загубила контрол върху
управляваното от нея МПС по чисто субективни причини. Предвид ниската скорост, с която
се е движела – около 22 км/ч, тя е могла да спре и да не причини допълнителни щети. След
като е загубила контрол над автомобила, същият е продължил движението си още девет
метра и се е движил със скорост, така че се е стигнало до качването му на висок бордюр,
преминаването му през залесения с храсти и дървета остров и сблъсък с ищеца, който е
стоял изправен до паркирания си лек автомобил. От местоположението на ищеца, неговият
автомобил, залесеният с високи храсти и поне едно дърво, остров на пътното плътно и
автомобила на ответницата К. може да бъде направен извод, че на първо място ищецът по
никакъв начин не е извършил действие или допуснал бездействие, с което да допринесе за
настъпването на увреждането, както и на предхождащото го ПТП, както и че ищецът не би
могъл да направи каквото и да е за да предотврати настъпването на увреждането.
Следователно, въпреки, че вината за настъпването на ПТП между автомобилите,
управлявани от Т. К. и И.Д. е споделена между двамата в еднаква степен, то за настъпване на
увреждането на ищеца, ответницата по обратния иск – Т. К. носи в по-голяма степен вина от
другия шофьор - И.Д.. С горните аргументи съдът определя съотношението на
съпричиняване на причинената на ищеца - пешеходец вреда между водачите на двата леки
автомобила на 25% към 75%, като приема, че ответницата допринесла в значително по-
висока степен за настъпване на увреждането на пешеходеца от другия шофьор.
В допълнение на горните констатации по спорните между страните въпроси, съдът
като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и приетите по
делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено
следното :
На 07.11.2023г. в гр. Бургас настъпило ПТП с участието на л.а.“Фолксваген Поло“, с
рег. № А 6193 МХ, управляван от Т. Н. К., л.а. „Пежо 307“, с рег. № А 5899 МХ, управляван
от И.Г.Д., паркиралия л.а. „Митцубиши Спейс Стар“ с рег. № А 3271 МA, собственост на Т.
Б. Б. и пешеходеца Т. Б. Б., в резултат на което били причинени телесни увреждания на
последния.
Във връзка с настъпилото събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Образувано било ДП № 105/2024г. по описа на 2 РУ – Бургас, пр.пр. №
1177/2024г. по описа на РП-Бургас.
На ищеца била оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП – Бургас и бил
транспортиран и прегледан в СЦ „УМБАЛ – АД“ Бургас, където му била поставена следната
диагноза: Contusio genus dex. Установено било, че има оток и травматичен хематом в
областта на дясна коленнастава – дифузно, хемартроза на дясно коляно, болки в областта на
дясно коляно и невъзможни движения на същото, екскориация по кожата на дясно коляно
8
медиално, хемартрозис генус декстри. Била извършена пункция на коленна става, при която
били изтеглени 200 мл. хеморагична течност, след което била поставена стерилна превръзка
с препоръка за слагане на студени компреси, без да натоварва крайника и да се придвижва с
патерици.
Съгласно Медицинско удостоверение № 208/10.11.2023г., изд. от д-р Галина Милева
ищецът претърпял следните увреждания: Охлузвания и отоци в областта на дясно коляно,
пунктиране на кръвната колекция от коляното /пострадалият се придвижвал с патерици/,
което увреждане довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за
срок от повече от 30дни.
Видно от приетата съдебно-медицинска експертиза ищецът е претърпял контузия,
диагностицирана като хемартроза – кръвоизлив в ставата. Увреждането обуславя трайно
затруднение на движенията на долния десен крайник за период от 1-1,5 месеца, при липса на
усложнения. В конкретния случай заболяването е хронифицирало и оздравителният период е
продължен с още два месеца. При проведения на 21.12.2023 год. ЯМР не са установени
свързани с инцидента увреждания на ставни връзки, костни и хрущялни структури на
коленнатастава. При лечението на заболяването са се наложили неколкократни лечебни
процедури по евакуация на кръв и хеморагична течност в дясната коленна става. Според
вещото лице , установените при образно изследване година по-късно изменения на ставните
хрущяли не биха могли да се свържат пряко с процесното увреждане , особено като се взема
предвид предходните травми на същото коляно.
В тази връзка съдът намира за неубедително представеното от ищеца писмено
доказателство – ведомост за резултатите от проведен изпит по физическа подготовка на
военното формирование, в което служи ищеца/лист 189 и сл. от делото/, със следните
аргументи : Доказателството е представено в подкрепа на твърдението на ищеца, че същият
е бил напълно възстановен от предходната травма на същото коляно. Видно от
съдържанието на доказателството, ищецът е положил изпита с резултат „среден“, което не
убеждава съда във верността на твърдението му, независимо, че общото ниво на целия
състав на военното поделение не се различава съществено от това на ищеца. Независимо от
горното съдът приема, че не изпитът по физическа подготовка, а образно изследване или
друг посочен от лекар способ за установяване на увреждането, респективно на
възстановяването след увреждане, би могъл да бъде доказателство за възстановяването на
ищеца от претърпяното скъсване на менискус и предни кръстни връзки на дясното коляно, в
степен да липсват изменения на ставния хрущял. Освен това към датата на последното
изследване - м. ноември 2024 год., ищецът отново е упражнявал професията си – на кадрови
военен, което би могло да е довело до нови травми, за които той да не съобщава.
Съдът приема , че в резултат на травмата ищецът е търпял болки в първите три -
четири месеца, като е нарушен обичайният му начин на живот и до момента има болка на
движенията на дясната коленна става, което не му пречи при придвижване, но представлява
временна последица от катастрофата.
На 06.12.2023 г. ищецът, чрез пълномощника си, предявил пред Гаранционния фонд
9
претенция по чл. 380 от КЗ, а на 15.02.2024 год. е подал допълнително заявление в отговор
на изисканите от ответника доказателства с писмо с изх. № 24-01-555/15.12.2023 год. На
29.02.2024 год. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да заплати обезщетение, предвид
обстоятелството, че не е изяснено чия е вината за допускане на пътно-транспортното
произшествие, от което е пострадал ищеца.
По отношение на обратния иск съдът констатира, че към момента на ПТП водачът Т.
К. попадала в кръга лица, чиято отговорност се покривала от Гаранционният фонд, както и
че по отношение на случая е приложим чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането и при
заплащане на обезщетение на увреденото лице Гаранционният фонд има право да пряк иск
срещу деликвента.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Налице са предпоставките за възникване на отговорността на Гаранционния фонд,
поради обстоятелството, че при ПТП , причинено при 75% съпричиняване от водач, който не
е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, въпреки, че управлява регистрирано и
постоянно находящо се на територията на Република България МПС, е причинена вреда на
ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищецът е получил временно
увреждане на лявата коленна става, но доказателствата за връзка между тази контузия и
последвалото влошаване на здравословното състояние на ищеца, твърдяно в исковата
молба, са неубедителни. Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, че последиците от получената травма са в голяма степен
преодолени от предприетото лечение, но предвид професията на ищеца и предходни травми
на същото коляно е възможно състоянието му да се е влошило без да е налице причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Разпитаните като свидетели родители на ищеца, установяват, че той е изпитвал
силни болки по време на лечението, които не са отшумели включително към настоящия
момент. Горните свидетелски показания не кореспондират със заключението на вещото лице
– д-р Стефанов, който посочва, че функцията на крака е почти напълно възстановено, но е
налице хипотрофия на мускула, в резултат на временното обездвижване при лечението,
която може да бъде преодоляна чрез физиотерапия.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски
достоверни, последователни и логични и приема , че те установяват болките и страданията
на ищеца, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на травмата. За
конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата
съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и
лимитите на застрахователя. Въз основа на изложените доводи съдът определя справедлив
размер на обезщетение от 25000 лв.
Съдът намира за частично основателно направеното възражение за съпричиняване
10
между незастрахования водач – Т. К. и другия съпричинител на ПТП – И.Д., поради което
следва да ограничи отговорността на Гаранционния фонд за нанесените на ищеца вреди до
размер от 75 %, като по отношение на размера на съпричиняването са изложени мотиви по-
горе. Не е налице съпричиняване от страна на пострадалия ищец, но ответният фонд следва
да бъде осъден да заплати само обезщетението за дължащата се на действията на
незастрахования водач част от вредите, като ищецът има право да претендира разликата от
застрахователя на другия водач.
Това води до извод, че определеното като справедливо обезщетение за претърпените
вреди в размер на 25 000 лв. следва да бъде намалено на 18750 лв. поради приетото от съда
съпричиняване.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от ответника, по изложените по-
горе съображения.
Върху определената стойност от 18750 лв. за обезщетение на нематериални вреди
следва да се присъди лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя с
допълнително заявление – 15.02.2024 год., в същия смисъл Решение № 50102 от 20.10.2022
г. по т. д. № 1428 / 2021 г. на Върховен касационен съд.
По отношение на предявения обратен иск , съдът приема същият за основателен и
доказан предвид следното :
Видно от разпоредбата на чл.557, ал.7 от КЗ , при изплащане на обезщетението
Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на заплатеното
обезщегтение, лихви и разходи по определянето му, следователно след изплащане на
присъденото по основния иск обезщетение Гаранционния фонд ще има право да претендира
възстановяване на платеното от прекия причинител на вредата – ответницата Т. К..
По отношение на разноските - ищецът е освободен от задължението за заплащане на
държавна такса над размера от 600 лв. , който е внесъл. Направените разноски в хода на
производството са по 400 лв. от ищеца и от Гаранционния фонд, а ответницата К. е
представила списък за разноските с размер на 3600 лв. – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените разноски,
съобразно уважената част от иска /62,5%/ в размер на 625 лв. от общо направени в размер
на 1000 лв, а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 37,5% от направените, а именно – 150 лв. от общо направени 400
лв.
Ответникът не се представлява от юрисконсулт, поради което несе дължи
юрисконсултско възнаграждение. Не е представено доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение , поради което не се присъжда такова.
Предвид уважаването на обратния иск не се присъждат разноски в полза на ответника
11
по същия.
В тежест на ответника е и заплащането на дължимата държавна такса върху
уважената част от иска – 150 лв.,/ като се приспаднат платените от ищеца 600 лв. / по сметка
на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№ 2, представлявано от Борислав Иванов
Михайлов да заплати на Т. Б. Б., ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.* чрез
процесуалния си представител адв. Вихър Найденов, съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 7, ет 5, ап. 9 обезщетение за неимуществена вреди в размер на 18750 лв. лв.,
настъпили вследствие на причинено на 07.11.2023г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху търсената сума от 15.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, както и разноски в размер на 625 лв., като отхвърля
претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.* чрез
процесуалния си представител адв. Вихър Найденов, съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу“ № 7, ет 5, ап. 9 да заплати на Гаранционен фонд, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление:гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№ 2, представлявано от
Борислав Иванов Михайлов, разноски по делото в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА Т. Н. К. , ЕГН **********, от гр. Бургас, с адрес ж.к. „Славейков“, бл.77,
вх.3, ет.1, ап.1 да заплати на Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес
на управление:гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№ 2, представлявано от Борислав Иванов
Михайлов сумата от 18750лв., представляваща заплатеното от Гаранционен фонд на Т. Б. Б.
обезщетение за неимуществена вреди, настъпили вследствие на причинено на 07.11.2023г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху търсената сума от
15.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление:гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№ 2, представлявано от Борислав Иванов
Михайлов да заплати на да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас
държавна такса в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от
12
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13