Р Е Ш Е Н И
Е
№ 43
гр.
Габрово, 10.01. 2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар
Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 143 по описа на съда
за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 26, ал. 4 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Делото е образувано по повод получено в
Административен съд – Габрово писмо от ТП на НОИ – Габрово, вх. № СДА-01-1350
от 01.08.2023 г., към което е приложена молба от М.Т.Д. ***. Молбата е
адресирана до директора на същата администрация и в нея се изразява несъгласие
с Разпореждане № 4505-40-301 от 19.07.2023 г., издадено от директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ГВРС/ при НОИ, с което на
М. Д. е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с
чл. 4 от ЗГВРСНР. Отправя се искане за съдействие за коректно изчисляване на
полагаемите се възнаграждения и обезщетения. Сезираният административен орган е
възприел молбата като жалба срещу посочения акт, поради което я е изпратил за
разглеждане от Административен съд – Габрово, ведно с образуваната
административна преписка и списък на страните в производството.
В изпълнение на съдебно разпореждане № 789/
08.09.2023 г. за отстраняване на нередовности, с молба до АдС – Габрово, вх. №
СДА-01-1673/ 28.09.2023 г., жалбоподателката уточнява, че обжалва по съдебен
ред Разпореждане № 4505-40-301 от 19.07.2023 г., издадено от Директора на Фонд
ГВРС, като твърди, че определената с него сума е неправилно изчислена. По
подробно изложени съображения се иска отмяна на акта като неправилен и
незаконосъобразен, издаден при неспазване на установената форма, при съществено
нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява. По делото се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. И.Н. от САК, който в писмени становища, вх. №
СДА-01-1739/ 06.10.2023 г. /л. 71-73/ и вх. № СДА-01-2350/ 06.12.2023 г. /л.
221/ поддържа жалбата и по същество развива съображенията си по искането за
отмяна на обжалваното разпореждане. Претендира присъждане на направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Директор на Фонд ГВРС се
представлява от редовно упълномощен представител – ст. юрк. П.Р., която оспорва
жалбата и в подкрепа на твърденията си излага съображения по същество в
допълнително представени писмени бележки. Прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и моли за присъждане на разноски в полза на ответника –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е образувано по
подадено от М.Т.Д. Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по
ЗГВРСНР, вх. № 4502-07-70/ 30.06.2023 г. Като е взел предвид обстоятелството,
че заявителката е била в трудово правоотношение с работодател “Ти Фузион
България“ ЕООД /в производство по несъстоятелност/, прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ със
Заповед № 1117/04.11.2022 г., считано от същата дата, и с оглед представена
справка за начислени, но неизплатени възнаграждения, рег. № 73/ 21.07.2023 г.,
директорът на Фонд ГВРС е издал оспореното в настоящото производство
Разпореждане № 4505-40-301 от 19.07.2023 г. С процесния акт на основание чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане на М.Д.
за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за времето от месец
май до месец септември, 2022 г., вкл. Изчислена е полагаща се сума за периода
общо в размер на 4 048,60 лева, като след данъчно облагане е определена сума за
получаване в размер на общо 3 401,39 лева – изплатена на правоимащото лице. М. Д.
счита, че вземането е неправилно определено, тъй като не включва неизплатено
възнаграждение за м. октомври, 2022 г., както и обезщетение по чл. 221, ал. 1
от КТ /за неспазено предизвестие/ и по чл. 224, ал. 1 от КТ /за неизползван
платен годишен отпуск/.
Актът е връчен на адресата на 21.07.2023. г.,
видно от съдържащата се в същия разписка за връчване. Жалбата против него е
подадена на 31.07.2023 г. в ТП на НОИ – Габрово.
Поради това съдът намира, че оспорването е
процесуално допустимо, като направено от легитимирано лице с правен интерес –
адресат на обжалвания акт, в законово установения 14-дневен срок
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност директно пред административен съд, съгласно нормата на чл.
26, ал. 4 от Закона /ЗГВРСНР/.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Административният акт е издаден от директора на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, който се явява
компетентен орган да издава актове от типа на процесния с оглед разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР.
Описаните по-горе и посочени в обжалваното
разпореждане фактически обстоятелства за възникване на правото да се получи
гарантирано вземане, не се оспорват от страните по делото. Единствено спорен е
въпросът за начисляване и изплащане като гарантирано вземане на трудово
възнаграждение за м. октомври 2022 г. и обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 от КТ, за които жалбоподателката твърди, че са начислени от бившия
ѝ работодател, но не са изплатени, поради което следва да бъдат признати
и изплатени от ФГВРС като гарантирано вземане.
Процесният акт е с правно основание чл. 26, ал. 1
във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. По смисъла на чл. 3 от същия
закон гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и
неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори; 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗГВРСНР
вземанията са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни
трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни
месеца, предхождащи месеца, в който в търговския регистър е вписано съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя в някоя
от хипотезите на чл. 6, т.1 - 3 от този закон.
Подзаконовата уредба се съдържа в Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Необходимите документи за установяване на фактите,
пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8 от
горепосочената Наредба – гарантираните вземания се отпускат въз основа на
заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане по образец съгласно
приложение № 4 към Наредбата, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ
по седалище на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението
по чл.
6 ЗГВРСНР в търговския регистър
или от датата на информиране на работниците и служителите от българския
работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по
реда на законодателството на другата държава. Към заявлението-декларация се
прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса
на труда и други нормативни
актове, която се изготвя от работодателя по образец съгласно приложение № 1 към
Наредбата.
Към подаденото до ТП на НОИ – Габрово
Заявление-декларация М.Д. е приложила Справка, рег. № 73/21.07.2023 г. /л. 11/,
в която фигурират начислените, но неизплатени от бившия ѝ работодател
брутни трудови възнаграждения за периода от м. май до м. септември 2022 г.,
включително.
Административният орган е извършил проверка
съобразно изискванията на чл. 9 от Наредбата – разгледал е подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, и е възложил на
контролните органи на ТПНОИ – Габрово извършване на ревизионна дейност спрямо
осигурителя „Ти Фузион България“ ЕООД въз основа на налични документи: финансово-счетоводни,
разходни, справки, декларации и ведомости за работни заплати. Възприел
резултатите от извършената ревизия, Директорът на ФГВРС е издал обжалваното
разпореждане за изплащане на гарантирани вземания, така, както те са заявени от
М.Д.. В тази насока от ответника са представени и приети като писмени
доказателства по делото, заведени с вх. № СДА-01-1744/ 06.10.2023 г., а именно:
Ревизионна записка № РЗ-5-07-01379167/ 15.06.2023 г. за извършена пълна ревизия
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Ти Фузион България“ ЕООД
за периода от 01.11.2021 г. до 17.05.2023 г.; Анализ към ревизионната записка;
Констативен протокол № КГ-5-07-01389649/ 27.06.2023 г. с приложени към него: 1)
съдебно решение № 24/17.05.2023 г. на Окръжен съд – Габрово за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество с начална дата на
неплатежоспособност 17.05.2023 г.; 2) Справки за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения /л.78-207/, сред които фигурира
и Справка с № 73/21.07.2023 г., касаеща М.Т.Д..
Със Съдебно решение № 24 от 17.05.2023 г. по т.
д. № 5/2023 г. по описа на ОС – Габрово
е обявена неплатежоспособност на работодателя на жалбоподателката и е
открито производство по несъстоятелност на същия, като е назначен и временен
синдик. С Решение № 113 от 26.07.2023 г. по т.д. № 146 от 2023г. на АпС –
Велико Търново първоинстанционния съдебен акт е отменен само по отношение на
датата на неплатежоспособността, като за такава е определена 01.01.2022 г., а в
останалата част решението на ОС – Габрово влиза в сила като необжалвано.
Решението подлежи на вписване, което вписване няма как да е станало преди месец
май, 2023 г., когато е произнесено и влязло в сила.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона, гарантираните
вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в
размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения
и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца,
в който е вписано решението по чл. 6. Правоотношението с жалбоподателката е прекратено преди
това – през ноември, 2022 г., видно от приложената заповед. Основанието за
прекратяване е чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради това, че работодателят е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение, като в нея е предвидено на
лицето да се изплатят обезщетения по чл. 221, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетения. Не е посочен обаче техният размер. Обезщетенията обаче са отразени
като изплатени в трудовата книжка на лицето /л. 31/, поради което същите не
могат да се приемат като начислени, но неизплатени. Освен това няма данни за
това, че същите са били начислени счетоводно, както и за техния конкретен
размер. От приложени по делото извлечения от ведомости за заплати е видно, че
на М. Д. е начислена такава за месеците април - август, 2022 г. /л. 34 - 38/,
но документите не са подписани нито от счетоводител, нито от ръководител на
предприятието, поради което нямат доказателствената сила на счетоводен документ
– разчетно-платежна ведомост, която да установява начисляването на съответните
суми.
В Анализа към Ревизионна записка от 15.06.2023 г.
/л. 80/ е посочено, че за периода 01.10.2022 г. – 17.05.2023 г. липсват
разчетно-платежни ведомости, което се установява и от съда, изискал двукратно
служебно такива от работодателя и от назначения синдик и дал указания в тази
насока и на самата жалбоподателка, която се ползва от този факт. За целта и
делото е било гледано в три отделни о.с.з., като исканите от съда доказателства
не са представени. В същия Анализ /л. 81/ е отразено, че при проверка на
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са установени различия, като са установени
неподадени данни и липсващи разчетно-платежни ведомости за периода 01.01.2022
г. – 17.05.2023 г., но името на жалбоподателката не фигурира в списъка. За този
период не е извършена съпоставка на РОЛ и РПВ поради липсващи РП ведомости.
От посочените писмени
доказателства е видно, че данните от Заявлението-декларация на М.Д. и
приложените към него документи съвпадат с тези от Ревизионната записка и
Констативния протокол на контролните органи. Нови доказателства, установяващи
нови и/или различни факти и обстоятелства, не са представени по делото. По
делото не са оспорени конкретни писмени доказателства, приложени по същото,
поради което съдът базира изводите си по правния спор въз основа на всички
налични доказателства по него в тяхната съвкупност, като взе предвид и
разпределената доказателствена тежест между страните. Справката, издадена от
работодателя, също не е оспорена и за съда тя остава годно и относимо
доказателство – официален свидетелстващ документ, изготвен от длъжностно лице,
задължено по силата на закон да изготви именно такъв, с който се удостоверяват
посочените в нормативния акт факти и обстоятелства, релевантни и за настоящия
спор.
За пълно установяване на
фактическите обстоятелства по делото, по направено от жалбоподателката
доказателствено искане съдът служебно и нееднократно е изискал от бившия
работодател „Ти Фузион България“ ЕООД и назначения синдик на дружеството Й. С.
Т. информация, свързана с начислени и/или изплатени на същото лице
възнаграждения и обезщетения, свързани с трудовото ѝ правоотношение за
последните три години под формата на справка, както и ведомости на работодателя
в тази част за този период, и служебното досие на жалбоподателката. Отговор по
направеното запитване, както и изисканите документи не се представиха по
делото. Съдът двукратно е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е да
докаже основателността на своята претенция, както и размера на претендираните
суми. В административната преписка липсват доказателства за начислено, но
неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври, 2022 г., нито такива за
дължимо, но неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателката не бяха и
ангажирани и в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция.
За да са дължими
съответните обезщетения по специалния закон е необходимо същите да са
начислени, но неизплатени, като в случая по делото, въпреки опитите на съда,
вкл. посредством служебно търсене на доказателства, да установи че по отношение
на жалбоподателката са налице начислени, но неизплатени в релевантния период
суми за трудово възнаграждение за месец октомври, 2022 г. и за обезщетения по
чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ, такива данни не се събраха. Законът изрично
изисква сумите да са начислени, а не само
дължими. Начисляването на
трудовото възнаграждение,
респективно – на обезщетенията по КТ, следва
да намери израз във ведомости за изплатени и/или неизплатени трудови
възнаграждения съгласно чл. 128 от КТ.
По изложените съображения
съдът намира, че Разпореждане № 4505-40-301/ 19.07.2023 г., издадено от
Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
към Националния осигурителен институт, е издадено от компетентен орган, при
спазване на установената писмена форма, при спазване на материалноправните
разпоредби и административно-производствени правила и в съответствие с целта на
закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано.
При този изход на правния спор и като взе
предвид, че процесуалният представител на ответника е направил своевременно
искане за присъждане на направените разноски, следва да бъдат присъдени такива
в полза на ответника в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл.
143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. посл. от АПК и чл. 26, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 3 от ЗГВРСНР Административен
съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано оспорването
по жалба на М.Т.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против Разпореждане № 4505-40-301 от 19.07.2023 г.,
издадено от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" към Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА М.Т.Д., с ЕГН ********** и пост. адрес ***, да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 150.00 /сто и петдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Административен съд – Габрово пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщенията
за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/