№ 52
гр. София, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:В.ена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100505166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 14467 от 28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 17182/2022 г. по описа
на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. Т. С., ЕГН ********** срещу В. Н. С.,
ЕГН ********** и З. Н. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 24, ал. 5, вр. ал. 4
СК за прогласяване спрямо ищцата на относителна недействителност на сключен на
27.05.2020 г. между ответниците договор за покупко-продажба на МПС марка Мерцедес
Бенц, Дизел-Е220, рама WDB2110061A078616, година на производство 11.02.2002 г., цвят –
червен металик.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба с вх. № 258714/19.09.2023 г. на ищцата М. Т. С. с изложени
доводи за неговата неправилност поради необоснованост и допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал
нарушение на чл. 193 ГПК при направено от нейна страна оспорване на договор за покупко-
продажба на МПС, вменявайки в нейна тежест да докаже истинността му в частта относно
положения от името на В. С. подпис. В тази връзка се посочва, че доколкото се оспорва
неистинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, в
тежест на ответниците е било да докажат истинността на договора за покупко-продажба на
МПС. От фактическа страна изяснява, че на 16.08.2014 г. между нея и ответника В. Н. С. е
сключен граждански брак, по време на който – през м. февруари 2022 г. е установила, че
придобитото от двамата при условията на семейна имуществена общност МПС е било
1
предмет на договор за покупко-продажба от 27.05.2020 г., без да е дала съгласие за неговото
сключване, поради което счита същият за относително недействителен спрямо нея. Излагат
доводи, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка с изготвяне на доклада по делото и конкретно относно начина на разпределение на
доказателствената тежест. По изложените съображения се отправя искане
първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите В. Н. С. и З. Н. С..
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци,
обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт. По въпроса относно неговата
допустимост въззивният съд намира следното:
В случая, видно е от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че от
страна на М. Т. С. се твърди, че договорът за покупко-продажба на МПС от 27.05.2020 г., с
който съпругът й В. Н. С. се е разпоредил в полза на З. Н. С. с придобития от тях по време
на брака им л. а. „Мерцедес Бенц“, Е-220, рама WDB2110061A078616, дата на производство
– 11.02.2002 г., цвят: черен металик, е недействителен спрямо нея, тъй като не е участвала
като страна по сделката и предмет на същата е вещ, представляваща съпружеска
имуществена общност, придобита по време на брака им, сключен на 16.08.2014 г.
Следователно, предвид изложените от ищцата фактически твърдения, формиращи
основанието на предявения иск, както и заявения от нея петитум, предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 24, ал. 4 СК за прогласяване за относително
недействителен спрямо нея на договор за покупко-продажба на МПС от 27.05.2020 г., страна
по който са ответниците, каквато е и дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на спора, с който е бил сезиран.
2
При разпореждане с вещ, която е съпружеска имуществена общност, е налице
относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде
извършено по исков ред само от неучаствалия съпруг и то само в определените в чл. 24, ал. 4
СК срокове - 6-месечен от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването му. След
изтичането на тези срокове действието на сделката се стабилизира и тя поражда действие за
неразпоредилия се съпруг, поради което отпада възможността за оспорването й на основание
неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление (в този
смисъл са Решение № 287/13.06.2011 г. по гр. д. № 272/2010 г. на ВКС, IV г. о., Определение
№ 103/06.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1762/2018 г. на ВКС, I г. о., Определение № 285/04.07.2012
г. по ч. гр. дело № 296/2012 г. на ВКС, II г. о., Определение № 120/17.03.2016 г. по ч. гр. дело
№ 804/2016 г. на ВКС, III г. о. и др. Така установените в чл. 24, ал. 4 СК срокове имат
преклузивен характер, поради което за тях съдът следи служебно и в случай на
пропускането им правото на иск се погасява. Следователно, първата предпоставка за
допустимост на иска е подаването на исковата молба в указаните срокове, като съгласно
приложимата норма условията за това са две - да не са изтекли 3 години от извършване на
сделката и оспорването да стане в 6-месечен срок от узнаването, но в рамките на тези 3
години. В случая, от страна на ищцата се твърди, че оспорената сделка е извършена на
27.05.2020 г., а исковата молба е подадена в съда на 31.03.2022 г., т. е. преди изтичане на 3-
годишния срок, като това е така включително и при съобразяване на датата на съставяне,
посочена в представения в заверен препис договор за покупко-продажба на МПС от
03.11.2020 г., доколкото тя следва по време твърдяната такава – 27.05.2020 г. В същото време
въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани никакви доказателства относно
спазването на 6-месечния срок от узнаване за разпореждането и конкретно, че за ищцата
това е станало през м. февруари 2022 г., както се твърди от нея в обстоятелствената част на
исковата молба. В тази връзка следва да се отбележи, че в случаите на чл. 24, ал. 4 СК в
тежест на ищеца е да докаже, че е спазил 6-месечния преклузивен срок за оспорване на
разпоредителното действие (в този смисъл е Решение № 987/01.09.2010 г. по гр. дело №
3465/2008 г. на ВКС, IV г. о.). Ето защо, неоснователни са доводите с исковата молба, че в
тежест на ответника е било да докаже погасяване на правото на иск поради изтичане на 6-
месечния срок в случай, че твърди това, още повече, че с доклада по делото от 30.11.2022 г.
на ищцата са дадени ясни и точни указания, че именно нейна е доказателствената тежест да
установи предявяването на иска в 6-месечния срок от узнаване за разпоредителната сделка,
както и, че не сочи доказателства в тази насока, но въпреки това тя не е предприела никакви
процесуални действия в тази насока. В конкретната хипотеза точният момент на узнаване за
разпореждането с процесното МПС се основава само на твърдението на ищцата, че това е
станало през м. февруари 2022 г., във връзка с водени от майката на съпруга й дела по ЗЗДН,
без обаче да са ангажирани доказателства в тази насока. Нещо повече, прави впечатление, че
по делото няма данни М. Т. С. и съпругът й В. Н. С. да се намират в обтегнати отношения
помежду си, поради което житейски нелогично звучи тя да не е узнала в по-ранен момент за
сключения от съпруга й договор за покупко-продажба на МПС. В подкрепа на такъв извод е
и процесуалното поведение на ответника С. в хода на процеса, който със становище по хода
3
на делото от 02.02.2023 г. изрично е признал предявения срещу него иск, солидализирайки се
изцяло с оспорванията на ищцата.
Както вече се посочи по-горе, предявеният след изтичане на пределните преклузивни
срокове по чл. 24, ал. 4 СК иск е процесуално недопустим, а произнасяйки се по него, от
страна на първоинстанционния съд е постановено процесуално недопустимо решение.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК то следва да се
обезсили изцяло, а производството по делото да се прекрати.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски в двете
съдебни инстанции имат въззиваемите – ответници, които обаче не претендират и не
доказват извършването на такива. С оглед изхода на спора, в полза на въззивницата – ищца
не се следват разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14467/28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 17182/2022 г.
по описа на СРС, 166 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 5166/2024 г. по описа на СГС, II–В
въззивен състав, както и по гр. дело № 17182/2022 г. на СРС, 166 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4