РЕШЕНИЕ
№ 3647
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110147482 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Е. И. К. и Н. П. К. субективно пасивно и обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото
дружество – при условията на разделна отговорност следните суми: 402,77 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 75,79 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна
енергия, сумата от 38,69 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата от 9,03 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 4401/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. и които суми се разпределят между ответниците, както следва:
- за ответницата Е. И. К. – 4/6 части от общо дължимите суми или: 322,22 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 60,63 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна
енергия, сумата от 30,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата от 7,23 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия;
- за ответницата Н. П. К. – 1/6 част от общо дължимите суми или: 80,55 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,16 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна
енергия, сумата от 7,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане и сумата от 1,81 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г.
между него, в качеството му на доставчик и ответниците Е. И. К. и Н. П. К. и лицето З.П.К.,
в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер
***, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва се, през релевантния период от страна на ищеца е доставена топлинна енергия до
процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в
края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява се, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Ищцовото дружество твърди че
съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти
на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в срок не са погасени дължимите
суми в общ размер от 631,55 лева, от която: 483,33 лева – цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 90,95 лева - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 46,43 лева -
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. и сумата от 10,84 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023
г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Посочва се, че
от общо начислените суми ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части, а ответницата Н. П. К. 1/6
част. Ищцовото дружество излага, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело №
4401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Е. И. К. и Н. П. К. и
лицето З.П.К., като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК предявява
процесните установителни искови претенции. Намира за дължима и претендира и законната
лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н. К. - особен
представител на ответниците Е. И. К. и Н. П. К., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни - недоказани по основание и
размер. Намира за неясно в какво качество се предявяват претенции срещу двете ответници
при посочените квоти, както и за какво конкретно са начислени процесните суми – за
отопление, подгряване на топла вода или за друго. Не са изложени твърдения и дали се
касае за суми на база на реално извършени отчети и за реално потребена топлоенергия или
за начислена такава. Излагат се доводи, че претендираните от ищцовото дружество суми не
отговарят на действително дължимите. Въвежда се възражение за погасяване по давност на
всички начислени суми за периода до 27.01.2020 г., намирайки за приложим тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания. В
този смисъл се позовава на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК. С отговора на исковата молба особеният
представител на ответниците излага, че предвид акцесорния им характер погасени по
давност са и лихвите за забава. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
В депозирано по делото придружително писмо от 17.09.2024 г. подпомагащата страна
[фирма] отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответниците дължат процесните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и
субективно пасивно (на страна на ответниците) съединяване помежду им, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена срещу Е. И. К. и Н. П. К., и срещу третото за настоящия процес лице З.П.К. - при
условията на разделна отговорност помежду им.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците
Е. И. К. и Н. П. К. по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими
и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.
По отношение на длъжника З.П.К. заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради
липсата на депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, поради което
претенцията по отношение на този длъжник не е пренесена като предмет на настоящото
производство по реда на чл. 415 и сл. ГПК.
По същество:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД :
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия, респ. цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и
ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение през процесния
период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, обусловено от
притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот,
3
или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и,
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер. В тежест на ищеца е да установи настъпване на основания, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице
наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез
подаване на заявление за промяна на партидата.
Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответниците
оспорва исковите претенции, намирайки за неясно основанието за ангажиране отговорността
на ответниците при посочените квоти, което обуславя проверката на съда по отношение на
тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните
вземания.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 22.08.1985 г. за
продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните
имоти, сключен между началника на КЕ на ГЖЧ – гр. София, от една страна като продавач и
П.В.К. и Е. И. К., от друга страна, като купувачи и на основание заповед на началника на КЕ
на ГЖЧ при М.н.о., одобрена от началник на поделение, последните закупуват следния
недвижим имот – апартамент 16, стопанисван и управляван от МНО, находящ се в [адрес] в
жилищна сграда – блок № ***-***, вход А, построена върху държавна земя, състоящ се от
две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 84,02 кв.м., с
принадлежащите избено помещение № 16 с полезна площ от 2,63 кв.м., с 1,188 % ид. части
от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. В
клаузата на т. 2 от договора е отразено, че продажната цена е заплатена напълно от
купувачите. В договора е посочено също, че на основание чл. 18 ЗС последният прехвърля
4
правото на собственост върху имота, като нотариална форма не е необходима.
Изяснява се, че в Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок ***-
***, в [адрес] от 17.10.1997 г. за апартамент 16 е вписано лицето П.В.К., с отразени 176,98
куб. м. на жилището.
Установява се също, че в поименни списъци на етажните собственици – приложение
към протокол от ОС на ЕС с адрес: град София, [адрес] бл. 109, вх. А, съответно от
09.07.2002 г. за вземане на решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ посредством система за индивидуално отчитане и разпределяне на
разходите за отопление и за топла вода, и от 10.10.2007 г. за избор на ФДР [фирма] за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, в графата като собственик за ап. 16 с абонатен номер *** е вписано лицето
П.В.К., удостоверило с подписа си (обстоятелство, останало неоспорено по делото) поръчка
на 4 бр. разпределители.
Данните, следващи от приобщеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
РИС24-УГ52-743, издадено от Столична община, район Искър сочат, че лицето П.В.К. е
починало на 26.04.2008 г., към който момент е със семейно положение „женен“, оставяйки за
свои законни наследници съпругата си Е. И. К., сина си З.П.К. и дъщеря си Н. П. К..
От приетата по делото Декларация от 10.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти се установява, че лицето З.П.К. е декларирало собствеността
върху недвижим имот – апартамент 16, находящ се в град София, [адрес] бл. 109, вх. А, ет. 6.
В декларацията, като документ за собствеността върху имота, е отразен нотариален акт №
Х**-**-***, издаден от СРС, с дата на придобиване на имота 23.12.1985 г. Като ползватели
на същия са посочени лицата П.В.К., Е. И. К. и Н. П. К.. Представеното по делото копие от
декларацията е неподписано от декларатора.
Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода,
че процесният недвижим имот – ап. 16, находящ се в [адрес] бл. 109, вх. А, ет. 6 е придобит
от ответницата Е. И. К. и третото за процеса лице П.В.К. по силата на договора за покупко –
продажба от 22.08.1985 г. на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на НДИ. Посоченото обстоятелство се подкрепя и от данните, отразени в последващите
документи, подписани от лицето В.К. и пряко свързани с доставката на топлинна енергия в
процесния имот.
Следва да се отбележи, че доколкото към момента на сключване на договора от 1985 г.
страна, в качеството си на купувачи по сделката, са били и двете лица и предвид липсата на
доказателства относно момента на възникване на брачното правоотношение помежду им
(прекратено със смъртта на лицето П.К. на 26.04.2008 г.), то следва да се приеме, че същите
са придобили по равни права – по ½ ид. част от имота при режим на съсобственост - до
25.04.2008 г. След смъртта на съсобственика П.К. на 26.04.2008 г. притежаваната от него 1/2
идеална част от собствеността върху имота по силата на наследственото правоприемство е
наследена от законните му наследници – съпругата му Е. И. и низходящите му З.К. и Н. К.
при равни квоти – всеки по 1/3 идеална част или по 1/6 ид.ч. от собствеността (арг. чл. 5 и
чл. 9, ал. 1 ЗН).
Следователно, ответницата Е. К. е носител на 4/6 ид. части от собствеността върху
имота, от които 3/6 ид. части (равняващи се на ½ ид.ч.), придобити по силата на покупко-
продажбата от 23.12.1985 г. и 1/6 ид. ч. по наследяване от починалия си съпруг, а
ответницата Н. К. на 1/6 ид.ч., придобита по наследяване от своя баща.
Този извод не се разколебава от данните в приобщеното по делото копие от декларация
по чл. 14 ЗМДТ и декларираните в същата обстоятелства от лицето З.К. относно
придобиване на процесния имот на 23.12.1985 г. по силата на нотариален акт. От една
страна, декларацията (в случая и неподписана) е с декларатор трето за процеса лице, поради
5
което обективираните в същата изявления не могат да се ценят като признание на ответната
страна за неизгоден факт съгласно чл. 175 ГПК. Същевременно, по делото не е представен
друг документ за собственост, освен договора за продажба на държавен недвижим имот от
военно-жилищен фонд по реда на НДИ от 22.08.1985 г., който да доказва последващо
разпореждане с процесния недвижим имот, в частност в полза на декларатора. В тази връзка
следва да се отбележи, че посоченият в декларацията документ за собственост е без
достатъчна индивидуализация относно номер на нотариалния акт, нотариално дело, момент
на сключване на договора. От друга страна, съдът съобрази отразяването в декларацията на
лицата П.К., Е. К. и Н. К. като ползватели на имота, което обстоятелство също е основание
за ангажиране на отговорността на ответниците за заплащане стойността на доставената до
имота топлинна енергия през процесния период като вещни ползватели. При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т. нар. „гола
собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да
упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС
задължен да посреща разноските по ползването на имота, в частност за заплащане цената на
доставената до имота топлоенергия, е вещният ползвател. Отговорността на собственика на
топлоснабдения имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на
ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно
уведомяване за това на насрещната страна по правоотношението.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано по делото, че ответниците са
придобили качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието
основно задължение е да заплащат, съразмерно на правата си в собствеността върху имота,
цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 12, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Последното, в сграда в режим на етажна собственост съгласно разпоредбата на чл. 142,
вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата
на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице,
обективирани в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвено при анализ на приложените по делото писмени материали, изискани от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение [фирма] и ТР „И.“. В заключението е
изяснено, че абонатната станция на процесната сграда е индиректна и автоматизирана с
пластични подгреватели, като захранва два входа – вх. № 1 и вх. № 2. Общият топломер се
отчита по електронен път – чрез електронно устройство, който отчет се документира. От
отчетеното общо количество топлинна енергия, влязла в абонатната станция, са приспаднати
технологичните разходи (загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване
на съоръженията, които се намират в нея) и са за сметка на топлофикационното дружество.
За разпределение между абонатите е дадено само „чистото количество“ топлинна енергия.
Изяснено е, че първоначално монтираното средство за търговско измерване (общият
топломер) е демонтирано на 14.07.2020 г. и заменено с нов топломер, последният преминал
през метрологична проверка на 14.09.2021 г. В експертизата е разяснено, че заключението за
направената проверка е „съответства“ , което дава основание за извод, че за този период
монтираният общ топломер е бил годно средство за търговско измерване. Същевременно, по
отношение на първоначалния общ топломер в абонатната станция е отбелязано, че за период
от 22.05.2020 г. (датата, следваща момента на изтичане на метрологичната му проверка) до
6
13.07.2020 г. (датата, предхождаща момента на монтиране на новия общ топломер), този
топломер е бил с изтекъл срок на метрологична проверка и с неясна годност. Предвид това,
за този период експертизата не може да потвърди сумите за топлинна енергия, разпределени
на абоната за този период, които касаят само топлинната енергия за БГВ, доколкото
периодът е летен, в случай възлизаща на 0 лева. Експертизата констатира, че за процесния
период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомерите и главният отчет от 07.06.2020 г.
е подписан. Отчетът от 2021 г. е без подпис, но всички показания в същия са нулеви – както
по отношение на ИРРО, така и по отношение на водомерите. Вещото лице, въз основа на
данните от главните отчети и изравнителните сметки на ФДР, достига до извод, че в имота
през релевантния период има 4 бр. радиатори с ИРРО (индивидуален разпределител на
разходите за отопление) с дистанционно отчитане и щранг-лира в банята без ИРРО –2 броя
тръби с дължина от 2,5мл, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход за сградата съгласно т.6.5 от Методика за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради ЕС към Наредбата за топлоснабдяването от
12.03.2020 г. Посочено е, че са начислени суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект, като стойността и се определя от ФДР по зависимост, отразена в
Наредба 16-334/06.04.2007 г. – Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради в режим на ЕС и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. В случая пълният отопляем обем
3
на жилището по проект е 186,96 м, съгласно Акт за разпределение на кубатурата от м.
18.10.1977 г., представен от топлорайон „Изток“. Отразено е, че топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на 2 броя водомери за топла
вода в имота, като в случая за процесния период абонатът не полза и не заплаща топлинна
енергия за БГВ. Изяснено е, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, при
съобразяване на отразеното нарушение за периода 22.05.2020 г. – 13.07.2020 г. Експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период възлиза на 483,31 лева,
включваща стойността на топлинната енергия за отопление – за отопление на имота и за
сградна инсталация, при съобразяване на стойността на изравнителните сметки – в случая
сума за възстановяване от – 24,97 лева, без суми за дялово разпределение и без лихви. При
изслушването си в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че доколкото констатираното в
заключението нормативно нарушение относно годността на топломера касае летен период,
през който се ползва само битово горещо водоснабдяване, то същото не оказва влияние
върху конкретно дължимите суми от абоната през този период. Съдът кредитира
заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано
изготвено – от съответен специалист в областта, въз основа на материалите по делото и
допълнително представени от ищеца, от подпомагащата страна и от съответния топлорайон,
отговорило на всички поставени въпрос и по същество останало неоспорено от страните.
Същевременно, изводите в същото относно извършена доставка на топлинна енергия
през процесния период и за имота на ответната страна, се подкрепят и от данните,
съдържащи се в представените от подпомагащата страна [фирма] и приети като писмени
доказателства по делото протокол за отчет на уреди от 07.06.2020 г., подписан от абоната,
относно процесния апартамент 16 с абонатен номер *** и абонат П.К. за отчетен период
2019/2020 г., протокол за отчет на уреди без подписи относно отчетен период 2020/2021 г. и
справки за използвана топлинна енергия за двата отчетни периода с отразена консумация на
топлинна енергия за отопление за щранг лира, респ. енергия за сградна инсталация и
липсата на консумация на топла вода.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че през исковия период от м. 05.2019 г.
до м.04.2021 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си, произтичащо от
процесното правоотношение и реално е доставило до процесния топлоснабден имот
топлинна енергия, поради което за ответниците, като носители на права върху имота, е
7
възникнало насрещното задължение за заплащане, според правата им в съсобствеността на
цената, чийто общ размер възлиза на сумата от 483,31 лева. В тази връзка съдът съобрази
достигнатите експертни изводи в съдебно-техническата експертиза относно периода
22.05.2020 г. – 13.07.2020 г., през който макар да е констатирано измерване на топлинната
енергия, постъпила в абонатната станция с ултразвуков топломер с изтекъл срок на
метрологична проверка и с неясна годност, то последното не влияе върху общата дължима
сума от абоната, предвид липсата на начислени суми за този период.
Същевременно съдът взе предвид, че установеното служебно начисляване на суми за
топлинна енергия за отопление – за отоплително тяло щранг-лира е поради липсата на
монтиран индивидуален разпределител върху последната, при което съгласно чл. 6.5 от
Наредба 16-334, респ. Наредба Е-РД 04-1 – поради факта на налично отоплително тяло без
уред за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата, което в случая, съгласно изводите на вещото лице, е осъществено от
фирмата за дялово разпределение при спазване на нормативните изисквания.
По отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация, следва
да се отбележи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и дължат
заплащането й. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в сграда в режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ – по решение на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение и писмено деклариране на отказа им пред
топлопреносното предприятие с искане за прекратяване на топлоснабдяването за отопление
и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение.
В подкрепа на горния извод са разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно
решение от 25.05.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото
е прието, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на
цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка
на топлинна енергия. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд, постановено
по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната инсталация в сграда – етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела. Тъй като всеки собственик на самостоятелен обект придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в
разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия,
отдадената от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, респ. от Наредба Е-РД 04-
1/12.03.2020 г. дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на
приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект. Изясни се, че съгласно изводите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза в процесния случай топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в СЕС, където се намира имотът на ответниците е определена именно по реда на
т. 6.1.1 от приложението към Наредбата и е разпределена между индивидуалните
8
потребители по реда на т. 6.1.3 – пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а
именно 187 м3. Предвид изложеното и като потребител ответниците дължат заплащането на
сумата.
По делото няма твърдения, нито доказателства за извършвания плащания от ответната
страна, поради което съдът достига до извод, че ответницата Е. К. дължи заплащането на
сумата от 322,21 лева, равняваща се на 4/6 части от общо дължимата от 483,31 лева, а
ответницата Н. К. сумата от 80,55 лева, равняваща се на 1/6 част от общо дължимата.
Изясни се, че с отговора на исковата молба особеният представител на ответниците
въвежда възражение за погасяване по давност на всички задължения за период до 27.01.2020
г. Съдът намира това възражение за частично основателно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл.
410 ГПК е подадено в съда на 27.01.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и
след 19.11.2019 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, погасени по давност са начислените суми за топлинна енергия, касаещи
периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. в общ размер от 235,02 лева (161,29 лева за сградна
инсталация, 74,77 лева за отопление – 1,04 лева сума за възстановяване) и доколкото
изискуемостта на вземането за главница за следващия месец – месец октомври 2019 г. е
настъпила след 19.11.2019 г.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че крайният размер на главното
задължение за цена на доставена топлинна енергия, определен по реда на чл. 162 ГПК и при
съобразяване с данните за помесечно начислените суми и за изравняването за съответния
период, съдържащи се в приетото по делото заключение по съдебно-техническата
експертиза, за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., останал непокрит от давностния
срок, възлиза на сумата от общо 248,29 лева.
От последната ответницата Е. К. дължи 4/6 части или сумата от 165,52 лева, а
ответницата Н. К. 1/6 част или сумата от 41,38 лева.
За тези суми предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния
предявен размер, съответно от 322,22 лева или за сумата от 156,70 лева (по отношение на
9
ответницата Е. К.) от 80,55 лева или за сумата от 39,17 лева (по отношение на ответницата
Н. П.), както и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не е оспорено, че се равнява на посочения от ищеца размер от общо 46,43 лева, от която
30,95 лева, дължима от ответницата Е. К. и 7,74 лева, дължима от ответницата Н. К..
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец декември 2019 г. до
месец април 2021 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер,
поради което предявените искове за цена на услуга за дялово разпределение се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за процесния период, останали
непогасени по давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Предвид установения по делото размер на дължимата главница от общо 248,29 лева, за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., то именно върху същата е дължимо и акцесорното
вземане за лихва за забава, тъй като такова не се дължи върху погасената по давност част от
главното вземане – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на лихвата за забава за периода от
15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., дължима върху главницата от 248,29 лева за периода 01.10.2019
г. – 30.04.2021 г., възлиза на сумата от общо 46,76 лева, определена от съда на основание чл.
162 ГПК, вземайки предвид общия размер на начислената лихва за забава, чийто размер не е
оспорен, периода, за който е начислена и респ. размера и периода на уважената част от
главницата.
От последната, според правата си върху топлоснабдения имот, определящ и обема на
отговорността им за заплащане на сумите във връзка с доставената до този имот топлинна
енергия, ответницата Е. К. дължи 4/6 части или сумата от 31,17 лева, а ответницата Н. К. 1/6
част или сумата от 7,79 лева.
За тези суми предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълния предявен размер,
10
съответно от 60,63 лева или за сумата от 29,46 лева (по отношение на ответницата Е. К.) от
15,16 лева или за сумата от 7,37 лева (по отношение на ответницата Н. К.), исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
27.01.2023 г. и касаеща посочения период, поради което предявените акцесорни искове за
лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на
такса за услуга дялово разпределение, съответно за сумата от 7,23 лева – по отношение на
ответницата Е. К. и за сумата от 1,81 лева – по отношение на ответницата Н. К. се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете (при съобразяване на частта от
разноските, възложена на третия длъжник), следва да бъде присъдена сумата от 33,80 лева -
сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по
ч. гр. дело № 4401//2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, от която според обема на
отговорността си ответницата Е. К. дължи сумата от 22,53 лева, а ответницата Н. К. сумата
от 11,27 лева. В полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от общо 432,09 лева – сторени разноски за държавна такса, депозит за
особен представител и за съдебно-техническата експертиза и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. От тази сума, според
обема на отговорността си, ответницата Е. К. дължи сумата от 288,06 лева, а ответницата Н.
К. сумата от 144,03 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, имат и ответниците. Същите не са
претендирали и доказали извършването на разноски (в настоящото производство се
представляват от особен представител), поради което и такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Е. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес]
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Е. И. К. дължи на [фирма] сумата от 165,52 лева, представляваща главница за
11
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 31,17 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия и сумата от
30,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 165,52 лева до
пълния предявен размер от 322,22 лева или за сумата от 156,70 лева – главница за
доставена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за разликата над
уважения размер от 31,17 лева до пълния предявен размер от 60,63 лева или за сумата от
29,46 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и изцяло за
сумата от 7,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до
11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Н. П. К., с ЕГН: ********** и адрес: град С.,
[адрес] установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. П. К. дължи на [фирма] сумата от 41,38 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 7,79 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия и сумата от
7,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 41,38 лева до
пълния предявен размер от 80,55 лева или за сумата от 39,17 лева – главница за доставена
топлинна енергия и за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за разликата над уважения
размер от 7,79 лева до пълния предявен размер от 15,16 лева или за сумата от 7,37 лева –
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия и изцяло за сумата от 1,81
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена
върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Е. И. К., с ЕГН: ********** и адрес: град С., [адрес] да заплати на [фирма],
ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, сумата от 22,53 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр.
дело № 4401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и
сумата от 288,06 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. П. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 11,27 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело №
4401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, както и сумата от
144,03 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма], с ЕИК: [ЕИК].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13