№ 160
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210201930 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.“, с ЕИК, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №,
представлявано от управителя си М. П., подадена чрез адв. В. К. от
Адвокатска колегия – Перник против Наказателно постановление (НП) № 42-
0003887 от 10.11.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ -
София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение
по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.96г
ал.1 пред.2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Поддържа се, че вмененото нарушение не е
извършено от страна на дружеството-жалбоподател, деянието на съставлява
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, както и обжалваното наказателно
постановление е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Развиват се съображения за това, че в АУАН и НП липсват описание
на вмененото нарушение от фактическа страна, като не са посочени дата и
място на нарушението и обстоятелствата при които е извършено
нарушението. Твърди се, че съгласно Директива 2006/126/ЕС на Европейския
1
парламент и Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелствата за
управление на пътни превозни средства, на водачите се издава СУМПС от
съответната категрория само при условие, че е преминал всички нормативно
установени изследвания на страната-членка. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира процесуален
представител в лицето на адв. В. К., която ангажира доказателства в подкрепа
на тезата си и изразява становище по същество, като моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Прави
искане при отмяна на санкционния акт да бъдат присъдени на дружеството-
жалбоподател разноски за един адвокат по делото.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата
е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Прави се и възражение за прекомерност на
размера на претендирания по делото от жалбоподателя адвокатски хонорар, в
случай че същия надвишава размера на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срока за обжалване на процесното наказателно
постановление и от страна, имаща право на жалба. Разгледана по същество,
същата е основателна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и непротиворечив начин, че на 29.09.2022г. около 13.00 часа в
сградата на ОО „Автомобилна администрация“ в Благоевград на бул. „Св.
Димитър Солунски“ № 77А e извършена комплексна проверка на превозвача
2
„П.“, с ЕИК, притежаващ Лиценз за международен автомобилен превоз на
товари в ЕО № 11765 от 10.03.2019г. и 83 броя издадени копия от лиценза.
Проверката е възложена с нарочна заповед № РД-12-2508 от 29.08.2022г. на
Директора на РД „АА“ – София (лист 28 от делото) и осъществена за времето
от 29.08.2022г. до 29.09.2022г. от свидетелите А. Й. Я. и Е. А. Г., двамата
служители на РД “АА“ – София за проверяван периода от 01.08.2021г. до
31.08.2022г., като са проверени изискани и представени от дружеството
писмени документи и са направени справки в информационната система на
ИА „АА“ – София. Проверката е започнала с изпращане до дружеството-
превозвач на Известие с рег. № 11-36-39/30/ от 02.08.2022г. (лист 24-27 от
делото). Проверяващите служители приели при проверката, че превозвачът
„П.“, с ЕИК е осъществил нарушение, изразяващо се в това, че на 31.03.2022г.
в седалището на управление на фирмата в гр.Б., ул.“С.“ №, като превозвач е
допуснал до управление на МПС с рег. № от категория N3 водача П. Ц. с ЕГН
**********, който е осъществил международен превоз на товари на
територията на Република Германия за периода от 01.03.202г. до 15.04.2022г.,
в това число и на 31.03.2022г., видно от ЧМР (CMR) от 31.03.2022г. (лист 9 от
делото) и разпечатка от карта на водача № 0000000138467001, като същия не
притежава валидно Удостоверение за психологическа годност за периода от
24.02.2022г. до 17.07.2022г. и не отговаря на изискванията за психологическа
годност, което е установено и след справка в информационната система на
ИА „Автомобилна администрация“ – София. За установеното нарушение на
29.09.2022г. актосъставителят А. Й. Я. съставил на дружеството-
жалбоподател „П.“, с ЕИК, в присъствието на свидетеля Е. А. Г. и управителя
на дружеството-жалбоподател М. П., Акт за установяване на
административно нарушение № 329338 от 29.09.2022г. (лист 7 от делото). В
акта е посочено, че установеното нарушение е квалифицирано, като
административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС и същият е връчен срещу подпис на управителя на проверяваното
дружество. При връчването на акта не са отразени възражения на управителя
на проверяваното дружество. Писмени възражения са постъпили в
законоустановения срок, като са заведени с № 52-00-00-7487 от 05.10.2022г., с
които се сочи, че описаното в акта деяние не представлява нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и в случая е приложима Директива 2006/126/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 20 декември 2006г. относно
3
свидетелствата за управление на пътни превозни средства, която изключва
необходимостта от такова удостоверение за психологическа годност за
водача в случая. Въз основа на този акт и след като приел подаденото
писмено възражение за неоснователно, на 10.11.2022г. Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС
за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2
от ЗАНН, издал обжалваното Наказателно постановление № 42-0003887 от
10.11.2022г. (лист 21 от делото), с което за административно нарушение по
чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, наложил на дружеството-
жалбоподател „П.“, с ЕИК, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №, представлявано от
управителя си М. П., на основание чл.96г ал.1 пред.2 от ЗАвП „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева. В НП е отбелязана с разписка, че същото е
връчено лично и срещу подпис на управителя на дружеството – М. П. на
24.11.2022г., като на 05.12.2022г. е депозирана пред
административнонаказващия орган разглежданата в настоящото производство
жалба с вх. № 52-00-56-9126/1/ от 05.12.2022г., постъпила в Районен съд –
Благоевград на 16.12.2022г. с вх. № 21220.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя А. Й. Я. и свидетеля
по установяване на нарушението и съставяне на акта Е. А. Г., които са
категорични, че на посочената в акта дата, час и място при извършената
комплексна проверка на дружеството-жалбоподател установили въпросното
нарушение, относно липсата за удостоверение за психологическа годност на
посочения водач, който без това удостоверение и като не отговарял на
изискванията за психологическа годност извършил международен превоз на
товари на територията на Република Германия, което се установило от
представените при проверката документи - ЧМР и разпечатка от дигиталната
карта на водача. Свидетеля Е. А. Г. твърди също, че водача П. Ц. по негов
спомен е с българска лична карта. За това констатирано нарушени бил
съставен и акт за установяване на административно нарушение и започнато
административнонаказателно производство срещу дружеството-
жалбоподател. Свидетелите установяват също, че липсата на удостоверение
за психологичска годност установили посредством справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – София, от
където се черпи информацията.
4
От представеното Известие рег. № 11-36-39/30/ от 02.08.2022г. (лист 24-
27 от делото) до превозвача „П.“, с ЕИК е видно, че същото е връчено на
дружеството-жалбоподател на 02.08.2022г. в 14.00 часа, като е получено от
упълномощено лице Р. Е., като е посочена дата и час на извършване на
проверката – 29.08.2022г. от 09.30 часа. С известието е указано на
проверяваното дружество да представи съответни документи свързани с
всички водачи, управлявали МПС на дружеството и за самите МПС за
периода от 01.08.2021г. до 31.08.2022г., като изрично записване, че следва да
се представят удостоверения за психологическа годност на водачите на
товарни автомобили, включително и чужди граждани няма посочено в
известието.
По делото е приложено нотариално заверено Пълномощно № 3233 от
09.08.2017г. на нотариус № 548 на Нотариалната камара (лист 19-20 от
делото), с което „П.“, с ЕИК, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №, представлявано от
управителя си М. П. е упълномощило фирма „Нова Аналист“ ЕООД, чрез
нейният представител Б. К. С. и лицето Р. Ю. Е. заедно и поотделно, да
представляват и подписват дружеството пред органите на Министерство на
транспорта, както и пред ОО „Автомобилна администрация“, с права да
присъства и участва при извършването на проверки, да представя документи,
да подписва и получава АУАН и НП, свързани с дейността на дружеството.
От представения Констативен протокол за извършена комплексна
проверка с рег. № 11-36-39/31/ от 30.09.2022г. (лист 29-34 от делото) се
установява, че свидетелите А. Й. Я. и Е. А. Г., двамата служители на РД „АА“
– София извършили проверка на дружеството-жалбоподател, която започнала
на 28.08.2022г. и приключила на 29.09.2022г. Същата обхващала период от
01.08.2021г. до 31.08.2022г. и въз основа на предоставените им документи и
справки в информационната система на ИА „АА“ – София установили
процесното нарушение, че превозвачът е осъществил международен превоз
на товари със седем броя водачи, които не отговарят на изискванията за
психологическа годност, като не притежават валидни удостоверения за
психологическа годност за превоз на товари, включително и от водача П. Ц..
Представените от проверяваното дружество документи и направените при
проверката изводи се вписали в протокола, както и това, че при проверката са
съставени множество АУАН.
5
Видно от представената разпечатка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване от
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ от 01.09.2022г. (лист 8 от делото) е, че при направена
проверка по име за П. Ц. с ЕГН ********** в системата е отбелязано, че
същият има издадени Удостоверение за психологическа годност, както
следва: УПГ № 352405(О) издадено на 25.04.2016г. и валидно до 25.04.2019г.;
УПГ № 546899(О) издадено на 23.02.2019г. и валидно до 23.02.2022г. и УПГ
№ 803315(О) издадено на 18.07.2022г. и валидно до 18.07.2025г., всичките за
водач в обществен превоз на пътници и товари и управление на МПС от
категории: С, С1, D, D1.
Представено е ЧМР от 31.03.2022г., от което се установява, че МПС с
рег. № с ремарке с рег. №, стопанисвано от „П.“, с ЕИК е осъществило превоз
на товари на територията на Република Германия на 31.03.2022г.
От разпечатката на дигиталния тахограф на МПС с рег. № (лист 15-18 от
делото) се установява, че на 31.03.2022г. товарния автомобил е управляван от
един водач – П. Ц., който го е управлявал на територията на Република
Германия.
От разпечатката от дигиталната карта № 0000000138467001 на водача
П. Ц. (лист 10-14 от делото) се установява, че същият на 231.03.2022г. е
управлявал МПС с рег. № на територията на Република Германия.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 40-41 от делото) и Заповед № 355 от
19.09.2022г. на ИА „АА“ (лист 42 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от А. Й. Я. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 35-39 от делото), удостоверяваща процесуалната
компетентност на актосъставителя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз
основа на приложението по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената
проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
6
останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема
като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател за административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, като е наложено административно наказание по
чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган /видно от заповед № Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и
Заповед № 335 от 19.09.2022г. на ИА „АА“/. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията за сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазена е и
законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им,
АУАН е съставен в присъствие на управителя на наказаното дружество, на
когото е връчен. Двата акта съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, като дата и място на извършване, обстоятелствата,
при които е извършено същото и правната му квалификация, като избраният
от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
нарушението не поставя съмнение за датата и мястото на нарушението, а
именно седалището и адреса на управление на търговеца. Не са налице
7
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
С обжалваното наказателно постановление от обективна страна се
ангажира административнонаказателната отговорност на търговеца-
жалбоподател за допуснато от него нарушение на чл.57 ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, според който, лицата по чл.2 ал.1 от същата наредба,
а именно еднолични търговци и търговски дружества, които притежават
лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на
транспорта или упълномощени от него длъжностни лица, могат да извършват
международен превоз на пътници и товари, като допускат до управление на
превозните средства за международен превоз на пътници и товари само
водачи, които са психологическа годност. От събраният доказателствен
материал по делото се установява, че дружеството-жалбоподател има
качеството на превозвач, тъй като притежава издаден лиценз на Общността за
извършване на международен превоз на товари, като на 31.03.2022г. е
допуснал осъществяването на международен превоз на товари на територията
на Република Германия с товарен автомобил на дружеството от категория N3
с рег. № с водач П. Ц., който към този момент е имал последно по време
издадено му Удостоверение за психологическа годност № 546899 (О) от
23.02.2019г., валидно до 23.02.2022г., като е прието от проверяващите, че към
датата на превоза същият е без валидно удостоверение за психологическа
годност. Съдът намира, тези констатации и изводи на проверяващите лица за
неправилни. Съгласно чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, „Водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да отговаря на следните изисквания: ... 3. да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152
ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата“, а предвид § 5 от ДР на
същата, наредбата се издава на основание чл.7 ал.3, чл.25 ал.2, чл.29 ал.2,
чл.31 ал.2 и § 4а от Закона за автомобилните превози. Видно от § 4а от
Заключителните Разпоредби на Закона за автомобилните превози, за
прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в
областта на автомобилните превози министърът на транспорта,
8
информационните технологии и съобщенията издава наредби и инструкции.
Съобразно чл.152 ал.1 т.2, б.„б“ пр.1 от Закона за движението по пътищата,
„Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: ...
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на: ...
б). на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии“. Въз основа на изискванията на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 година за
изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания, според
разпоредбата на чл.8 ал.1 във връзка с ал.2 от която, се изискваше при всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, което е валидно за срок
от три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в
които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите изрично посочени в Наредба № 36 от 15.05.2006 година, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 т.2 във връзка с чл.13 ал.1 т.4 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, С1, С1Е, D,
DE, Dl, DIE, Т е пет години, а също така като условие за издаване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С,
Cl, D, D1, Ттм (трамвайна мотриса) е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за
управление на МПС. Същият срок за валидност на свидетелството за
управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE,
Dl, DIE, Т е предвиден и в разпоредбата на чл.51 ал.4 от Закона за
9
българските лични документи.
Според чл.7 § 3 б.„б“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства, „Доказателство за наличието на съответствие на водачите
на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки
с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните
правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за
свободното движение на хора, ще избегне нарушаването на конкуренцията и
по-добре ще вземе предвид специфичната отговорност на водачите на такива
превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи, като гаранция за спазване на минималните стандарти
за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни
средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това
трябва да се определят от срока за валидност на свидетелството“, а съгласно
разпоредбата на чл.7 § 2 б.“б“ от същата, „считано от 19 Януари 2013 година,
свидетелствата издадени от държави членки за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D,
DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години. В
разпоредбата на чл.7 § 3 б.“б“ абзац четвърти, шести и седми от същата пък е
регламентирано, че „държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в § 2 на свидетелства за управление
на превозни средства за нов водач от всички категории, за да прилагат
специфични мерки към такива водачи, с цел подобряване на пътната
безопасност. На следващо място държавите-членки могат да ограничат срока
на административна валидност, постановен в § 2 на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако
счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното
движение. И на трето място държавите-членки могат да намалят срока за
валидност постановен в § 2, на свидетелства за управление на превозни
средства на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са
достигнали 50 годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на
медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни
10
курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелството за управление на превозно средство.“.
Разпоредбата на чл.7 § 2 б.“б“ от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства е транспонирана в българското законодателство чрез чл.51
ал. 4 от Закона за българските лични документи.
Въз основа на изложената нормативна рамка и предвид, дадената в
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелствата за управление на превозни средства правна
регламентация, се формират изводи, че щом водачът на моторно превозно
средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психически и физически годен да
управлява МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това
свидетелство за управление на МПС, който за посочените по- горе категории,
включващи С, С1, D, D1 е пет години и съответно, не следва да се явява на
преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Това условие се
потвърждава изрично от съдържанието на § 9 от Преамбюла на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г., а именно че
поради причини, свързвани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат
с подновяване на свидетелството за управление и поради това да се определят
от срока на валидност на свидетелството. Ето защо и предвид факта, че на
процесните дата 31.03.2022г. и период от 01.03.2022г. до 15.04.2022г.,
водачът П. Ц. е извършвал международен превоз на товари, включително и на
територията на Република Германия, то очевидно същият е разполагал към
онзи момент с валидно свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, като в противен случай не би могъл да извършва превоза. Липсва и
твърдение от контролните органи в тази насока, тъй като при проверката
същите не са установили, че към момента на превоза водача П. Ц. не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория. Нещо повече, установи се в хода на производството, че този водач
към процесния период и момент на посочения превоз е имал последно по
време издадено валидно Удостоверение за психологическа годност № 546899
(О) от 23.02.2019г., валидно до 23.02.2022г., което в смисъла на
гореописаната правна уредба, дори и с удължена валидност от три или пет
години, обуславя извода, че към процесните дата 31.03.2022г. и период от
11
01.03.2022г. до 15.04.2022г., водачът П. Ц. при извършване на международен
превод на товари е бил психологически годен, каквото е и изискването на
чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Предвид изложеното
настоящия съдебен състав приема, че в казуса не е налице извършено от
обективна страна административно нарушение от страна на дружеството-
жалбоподател, което да обоснове и ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Като допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното, следва да се
отбележи и това, че в хода на настоящото административнонаказателно
производство действащата редакция на чл.8 ал.2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 година за изискванията за психологическата годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии за издаване на удостоверение за
регистрация за извършване на психологически изследвания, регламентираш
три годишен срок на валидност на издадените удостоверения за
психологическа годност беше променена с изменение публикувано в ДВ
бр.84 от 2022г.1 в сила от 21.10.2022г., като се възприе регламентация, че
„Удостоверението за психологичска годност е безсрочно.“. Тази нормативна
промяна, разгледана в контекста на императивната разпоредба на чл.3 ал.2 от
ЗАНН, регламентираща приложението на по-благоприятния закон, в случай,
че до влизане в сила на наказателното постановление последват промени в
приложимата материалноправна норма, който са по-благоприятни за
санкционираното лице, обуславят идентични с горе направените изводи, за
недоказаност на разглежданото административно нарушение от обективна
страна, респ. отпадане на съставомерността на деянието, като
административно нарушение поради неговата ненаказуемост.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не се доказа от обективна
страна, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му при
допустителство административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002г. на МТС, което обуславя незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, водещо като правна последица до неговата
отмяна.
При този изход на делото, право на разноски за производството се
12
поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 600 лева за заплатено в съдебното производство
адвокатско възнаграждение. Административнонаказващия орган релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение в случай, че
същото надвишава размера , предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално
определения размер, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, препращаш
към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към
сключване на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за
необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба
именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който
момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер. Съгласно 18, ал.2 във връзка с
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за защита по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лева плюс 10 % за
горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза именно на сумата 600.00 лева. Предвид горното
независимо и независимо от правната и фактическа сложност на делото,
доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за заплатено
от него адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган
възражение за неговата прекомерност. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК
разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл.2
ал.3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган, издател
на оспореното наказателно постановление
Водим от горното и на основание чл.58д от ЗАНН във връзка с чл.63
ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0003887 от 10.11.2022г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“ - София, с което на „П.“, с ЕИК, с адрес гр.Б.,
ул.“С.“ №, представлявано от управителя си М. П., за административно
нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на
основание чл.96г ал.1 пред.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
София да заплати на „П.“, с ЕИК, с адрес гр.Б., ул.“С.“ №, представлявано от
управителя си М. П., сумата 600 (шестстотин) лева, представляващи
направени в хода на съдебното производство разноски за възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14