Решение по дело №5095/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 18.05.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 5095 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 00499/01.04.2021г. по описа на ЧСИ, подадена от длъжника по изпълнението Г. Фонд, чрез надлежно упълномощен представител, срещу постановление с изх. № 00225 от 22.03.2021г. по изп. дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие Софийски градски съд.

Постановлението се обжалва в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа също, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв. Евентуално моли, ако съдът приложи разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г., да намали разноските за воденето на изпълнителното производство до законоустановения минимум, както и да се намали дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Претендира разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя Ц.Н.А., която е надлежно уведомена чрез упълномощената адв. П. К. от САК на 08.04.2021г. Взискателят не заявява становище по жалбата.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.Д., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че по изпълнителното дело са начислени пропорционалните такси за съдебно изпълнение, а адвокатското възнаграждение на взискателя не е прекомерно завишено и не следва да се намали.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано по молба от 10.03.2021г. на Ц.Н.А. срещу Г. Фонд – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. д. № 153/2019г. на СГС за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя парична сума в размер на 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. П. К., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021г., в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС е заплатено в брой. В молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника и да се изпрати покана за доброволно изпълнение.

Видно от изпратеното копие от изпълнителното дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д., поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена, като е получена на 12.03.2021г., в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: 20 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, както и изпълнителни разноски в размер на 1026 лв. с вкл. ДДС, от които 960 лв. - адвокатски хонорар и 66 лв. авансови такси, както и сумата 1968.42 лв., представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно връчено запорно съобщение на „Уникредит Булбанк“ АД на 10.03.2021г., е реализиран запор и третото задължено лице е превело дължимите суми по банкова сметка ***. Последното се установява и от депозираното възражение на 16.03.2021г. от длъжника до ЧСИ М.Д., с което е поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 200 лева (240 лева с вкл. ДДС).

С обжалваното постановление с изх. № 00225 от 22.03.2021г. по изп. дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д., връчено на длъжника на 26.03.2021г., е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение (лист 14 от изп. дело).

На 01.04.2021г. е постъпила разглежданата жалба с вх. № 00499 по описа на ЧСИ М.Д. срещу постановление с изх. № 00225 от 22.03.2021г. по изп. дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д..

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спорните въпроси между страните по делото са: дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв. (240 лева с вкл. ДДС), както и какъв е размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Няма спор относно таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, които разноски по изпълнението са в тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено действие е реално извършено.

Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземане. Независимо, че е налице връчено запорно съобщение, плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение и не са предприети действия по осребряване на имущество.

При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Страните не спорят, че пълномощникът на взискателя е адвокат, който е регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, поради което и на основание § 2а от Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към сумата от 200 лева следва да се добави и 20 % ДДС, т.е. общо 240 лева.

По отношение размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът приема следното:

Според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 20000 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Спорно е дали правилно е определена основата за изчисляване на пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител. Според забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите такси, заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В този смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО. След като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е регламентирано, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, то следва, че е изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса и върху разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят на авансови такси (доколкото са направени преди събиране на процесното вземане по изп. дело). В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски, които взискателят е направил във висящото изпълнително производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като разход по изпълнението следва да се признава (приема) като авансов разход във връзка с изпълнителното дело поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само върху вземането по изпълнителения лист. В паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.

Настоящият съдебен състав приема, че размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, върху сумата по изпълнителния лист възлиза на 1640.35 лв., като към тази сума следва да се добави и 20 % ДДС. Следва, че размерът на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е 1 968.42 лева, каквато е посочената сума в поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В този смисъл правилно ЧСИ не е променил таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с процесното постановление.

При тези съображения обжалваното постановление, с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него – да бъде постановено намаляване на дължимите на взискателите разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 240 лева с вкл. ДДС.

По разноските в настоящото производство съдът приема следното:

В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.

Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото производство.

Взискателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Фонд ***, постановление с изх. № 00225 от 22.03.2021г. по изп. дело № 20217870400050 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 по описа на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.Н.А. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 20217870400050 на ЧСИ М.Д., рег. № 787 по описа на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, до размера на сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева (с вкл. ДДС).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Г. Фонд за присъждане на разноски по частно гр. дело № 5095 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                                                   2./