Определение по дело №413/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.462 и чл.463 от ГПК, и е образувано по жалба на „Г.-К.” , срещу разпределение на суми от 26.02.2010г. по изп.д. № 760/ 2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС.

Твърди се в жалбата, че задължението на „Г.-К.” по процесното изпълнително дело възлизало на 23 950лв., от които 20 000лв. главница, 3 935лв. лихва, изчислена към 31.12.2009г., и разноски в размер на 60лв. За разликата над тази сума по изпълнителното дело липсвали други данни. По това дело държавата не била присъединен взискател на осн.чл.136 от ЗЗД. Освен разликата в размера на задължението, а от там и начислените такси по чл.26 от ТТР ЗЧСИ, жалбодателят оспорва и начина на събирането им. Твърди също, че начислените такси, разноски и ДДС по т.1, б. „б”, б.”в” и „г” от Протокола за разпределение, били неоснователно определени върху размера на 83 142,85лв., а също и липсвали документи, установяващи точното им изчисление и действителното им разходване; липсвали и доказателства ЧСИ да е събрал от взискателя авансово посочените такси и разноски. Сочи също, че към датата на жалбата по сметката на ЧСИ по процесното изпълнително дело билÞ преведени суми в размер на 11 055,44лв., по-голямата част от която сума престоявала няколко месеца в сметката на ЧСИ, вместо да бъде преведена на взискателя, от което вреди търпели както дружеството-длъжник, така и взискателя.

Жалбодателят моли съда да отмени разпределението на суми, получени по банков път в размер на 4 635.20 лв., в частта относно т.1, б.”а”, б.”б”, б.„в” и б. ”г”, и съдът да разпореди сумата да бъде изцяло преведена на взискателя Г. Т. Г.

В писмените обяснения ЧСИ Росен Сираков е обосновал действията си по изпълнителното дело. Сочи, че към датата на обясненията му взискателят е внесъл дължимите авансово суми за такси и разноски, поради което и начислените в атакувания протокол за разпределение суми за такси и разноски щели да бъдат преведени по банкова сметка, посочена от взискателя. Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462,ал.2 от ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Изп.д. № 760/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков е образувано по молба на Г. Т. Г. от с.Г. И., О.Д., чрез А. Н. от АК- София, против „Г. - К.” със седалище Г. К., на основание изпълнителен лист от 25.06.2009г., издаден по Г.д. № 608/2008г. по описа на КРС, за сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2008г., както и сумата от 60.00лв. разноски по делото.

В резултат на наложен от ЧСИ Росен Сираков запор на банкови сметки на длъжника, по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 4 635.24 лв. На 26.02.2010г. ЧСИ е изготвил разпределение на постъпилата сума съобразно чл.136 от ЗЗД, според което по т.1 – „дължими такси и разноски” е предвидил следните суми: по б.”а” такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 253.70 лв. върху сумата 83 142.85 лв., задължение по изпълнителен лист и разноски към взискателя и присъединени публични задължения, съгласно чл.136, т.1 от ЗЗД; по б.”б” за обикновени такси от ТТРЗЧСИ в размер на 110.00 лв. за 7бр. уведомления по поща и 2бр. уведомления на ръка ППИ; по б.”в” /неправилно посочена отново като б.”б”/ за ДДС по т.”а” и т.”б” - в размер на 72.74 лв.; по б. „г”за допълнителни разноски по делото в размер на 26,96лв. за банкова такса, пощенски разходи и куриер - всички те в полза на ЧСИ. По т.2 е предвидена сумата от 4 171.84 лв. за изплащане на взискателя Г. Т. П. на основание чл.136, т.5 от ЗЗД. За държавата не е предвидена сума, тъй като вземането й било по т.6 на чл.136 от ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява, че от 31.08.2009г. по изп.д. №760/2009г. по описа на ЧСИ Р.Сираков Държавата е присъединен кредитор срещу „Г.- К.” , с размер на вземането 45 052.37 лв.- главница, лихва 16 003.65 лв. и неолихвяема част 0.08 лв. По отношение на довода на жалбодателя, че Държавата не е присъединен кредитор по това изпълнително дело, съдът го намира за неоснователен, доколкото на основание разпоредбата на чл.458 от ГПК, Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. По делото е безспорно, че ЧСИ Р.Сираков е бил сезиран от АДВ, регионална дирекция-Пловдив за публичните вземания от „Г. - К.” в размер на 45 052,37лв.; лихва в размер на 16 003, 65лв. и неолихвяема част 0.08 лв. – л.33 от изп.дело, за което пък ЧСИ е уведомил длъжника „Г. - К.” – л.61 от изпълнителното дело.

От данните по делото се установява, че постъпилата сума от 4 635.24 лв. не е достатъчна да удовлетвори взискателите, и на основание чл.460 от ГПК ЧСИ е пристъпил към извършване на разпределение на същата сума, съобразно чл.136 от ЗЗД.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител и предполага няколко взискатели по същото изпълнително дело и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели.

При определянето на дължимите такси и разноски по т.1, б.”а” от атакуваното разпределение относно размера на пропорционалната такса по т.26, б.” в” от ТТРЗЧСИ, ЧСИ е определил същата в размер на сумата 253.70 лв. Като извърши необходимите изчисления, съдът намира, че размерът на дължимата такса по този текст е неправилно изчислен, тъй като се дължи такса в размер на 395.70 лв. Поради изложеното, и за да не се влоши положението на жалбодателя, жалбата в тази й част следва да се остави без уважение, а атакуваното разпределение да бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на разпределената сума за ДДС върху сумите по т.”а” и т.”б” от разпределението, по изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбата в тази й част също следва да се остави без уважение, за да не се влоши положението на жалбодателя.

Жалбата е неоснователна и в частта й по отношение на атакуваното разпределение по т.1, б.”б”, доколкото тези такси са събрани от взискателя.

За да стигне до тези изводи, съдът съобрази на осн.чл.463, ал.2 във вр. с чл.278, ал.4 във вр. с чл.273 във вр. с чл.235, ал.3 от ГПК фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на процесната жалба, а именно – ЧСИ е събрал от взискателя посочените по-горе суми, изброени в т.1, б.”а”-„г” от разпределението, с което е изпълнил изискването на чл.33 и чл.34 от ТТРЗЧСИ.

Независимо от изложеното обаче, съдът намира, че следва да отмени атакуваното разпределение в частта му по т.1, б.”г” - за допълнителни разноски по делото в размер на 26,96лв., тъй като съгласно разпоредбата на забележката към чл.31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ или са вписани в протокола за извършване на съответното действие, каквито данни по делото няма.

Водим от изложеното, съдът следва да отмени разпределението от 26.02.2010г., извършено по изп.д. № 760/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, в частта му по т.1, б. „г”, относно допълнителни разноски по делото в размер на 26,96лв.

Ето защо, и на осн.чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ извършеното разпределение от 26.02.2010г. по изп.д. № 760/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС, в частта му пот.1, б. „г”.

ПОТВЪРЖДАВА разпределението частта му по т.1, б.”а”, б.”б” и б.”в”.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения при КОС и подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове: 1. 2.