РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Б.а Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300503105 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес ***, срещу решение №
1797 от 24.04.2023 г. Постановено по гр.д.№ 7162/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIX гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него
против Ю. И. В. с ЕГН ********** с адрес: *** иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 155,14 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия, доставена за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН ***, ведно с
обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на 20,45 лв. за
периода от 03.01.2020 г. до 16.01.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
17.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д.№ 552/22 г. на
ПРС. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като
моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с
което исковете да се уважат с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Ю. И. В. чрез назначения му особен
1
представител адв. И. В. оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лица, имащи право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по
съществуващия между страните правен спор.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Искът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е основан на
твърдението, че ищецът е енергийно предприятие и притежава лицензия по
чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на гр. Пловдив. Продажбата на топлинна енергия на
клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е
доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот
топлинна енергия, а „Бруната" ООД като топлинен счетоводител е
разпределил за имота на ответника ТЕ за сградна инсталация - 155.14 лв. за
периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на
20,45 лв. за периода от 03.01.2020 г. до 16.01.2022 г. За събиране на вземането
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 552/22 г. на ПРС, ІІ бр. с-в.
С отговора на исковата молба ответникът Ю. И. В. чрез назначения
му особен представител адв. И. В. е оспорил иска като неоснователен.
Направил е възражение, че няма качеството на потребител на доставяните от
ищеца услуги, тъй като не е собственик на имота, в който същите са
доставяни, нито притежава ограничени вещни права в него.
От приложеното ч.гр.д. № 552/2022 г. на ПРС е видно, че за
процесните задължения ищецът "ЕВН България Топлофикация" ЕАД се е
снабдил със заповед за изпълнение № 1362/27.02.2022 г., която е връчена на
длъжника Ю. В. по реда на чл. 47 от ГПК. Предявеният установителен иск е
постъпил в съда в определения на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал.4
от ГПК и е процесуално допустим.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства - НА
№ 1*** г. и справка от АВ-Пловдив ПРС е направил извод, че от 2011 г.
ответникът е собственик на процесния имот, в който се твърди да са
2
доставяни услугите и към момента на предявяване на иска няма промяна на
това обстоятелство. Този извод не е оспорен от страните пред настоящата
инстанция.
Във въззивното производство е допуснато назначаването на СТЕ и
ССЕ за установяване твърденията на ищеца.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ В. Ш., жилищен
блок в ***, е бил включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. През процесният период в блока е ползвана
топлоенергия (ТЕ) само за отопление. Частта за битово горещо
водоснабдяване (БГВ) в абонатната станция (АС) е спряна през периода. През
процесния период 01.11.2019 - 30.04.2021г. всички отоплителни тела са били
отсъединени от топлопреносната мрежа в имота на ответника и не се е
ползвала ТЕ за отопление на имота.
Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води
от фирма за дялово разпределение „Бруната“ ЕООД. В имота на ответника
няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и ИРУ (индивидуални
разпределителни устройства) за отчитане на ТЕ за отопление.
През имота на ответника не преминава щранг-лира. През процесния
период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим
терминал ежемесечно от абонатчици на „ЕВН България Топлофикация ” ЕАД.
Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Бруната“
ЕООД за разпределение по потребители. Разпределението на ТЕ за отопление
в етажната собственост е извършвано ежемесечно визуално от отчетените
показания на ИРУ.
ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния
счетоводител по формула към т. 6.1.1 на „Методика за дялово разпределение
на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61. ал. 1 от Наредба
№16-334/16.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и се разпределя пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника проектния отопляем
3
обем е 83 м.
За целия процесен период за апартамента е разпределена
l,27375MWh ТЕ за сградна инсталация. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната
методика от действащите в процесния период нормативни актове / Наредба
№16-334/16.04.2007г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването / уреждащи разпределението и начисляването на
разходите за ТЕ.
Пред въззивния съд е назначена и ССЕ с вещо лице Б. В., като видно
от неговото заключение, стойността на количеството топлинна енергия от
ответника за процесния имот през периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. за
топлоенергия за отопление, сградни разходи и БГВ е в размер на 124,46 лв., за
услуга разпределение е в размер на 15,24 лв., а начисленият ДДС е в размер
на 27,94 лв. Остатъчният размер на задължението на ответника след
3
приспадането на минусови изравнителни сметки е както следва: консумирана
ТЕ за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. вкл. – 155,14 лв., лихва за забава от
03.01.2020 г. до 16.01.2022 г. – 20,45 лв.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Според нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция за конкретния
исков период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач
(страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Установи се, че ответникът е собственик на процесния
имот и като такъв има качеството на потребител на доставяната от ищеца
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Според нормата на чл. 142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.
Според лл. 145, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата,
определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите,
определена по ал. 1. Чл.3 на същата разпоредба предвижда, че топлинната
енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съдът кредитира заключението по СТЕ и приема за установено по
делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е изчислено по формула към т. 6.1.1 на „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към
действащите към исковия период чл. 61. ал. 1 от Наредба №16-
334/16.04.2007г. и НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и е разпределена пропорционално на проектните
отопляеми обеми на имотите, а за имота на ответника е разпределена
4
3
съгласно проектния отопляем обем от 83 м.
Установи се от заключението на вещото лице по ССЕ, че дължимите
се суми за главница и мораторна лихва съответстват на начислените от ищеца
за исковия период.
Ето защо съдът приема, че е доказано твърдението на ищеца както
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия в процесния
имот, така и на размера на дължимите се от ответника стойности на тази ТЕ
за исковия период, отдадена от сградната инсталация. Исковете за
установяване на вземанията са основателни и доказани и следва да се уважат,
като следва да се признае за установена и дължимостта на законната лихва по
отношение на главницата за периода от деня на подаване на заявлението пред
съда до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд с решението си е достигнал до обратните
прани изводи, поради което решението му като неправилно ще се отмени и
ще се постанови друго такова в казания смисъл.
Предвид изхода по спора в полза на жалбоподателя - ищец следва да
се присъдят разноските в двете съдебни инстанции, както и разноските в
заповедното производство.
За производство пред ПРС на ищеца се дължат общо 600 лв., от които
75 лв. разноски по заповедното производство, 75 лв. държавна такса в
исковото производство, 300 лв. депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв. при
съобразяване извършените действия, материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото.
За производството пред ПОС разноските на ищеца – жалбоподател
възлизат на: 50 лв. разноски за държавна такса, 400 лв. разноски за
възнаграждение за особен представител, 400 лв. - разноски за вещи лица и
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък,
или общо сумата от 1000 лв.
Или, общо за двете инстанции разноските на ищеца възлизат на 1600
лв., като същите ще се поставят в тежест на ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1797 от 24.04.2023 г. Постановено по гр.д.№
7162/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Ю. И. В. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес ***, сумата от 155,14
/сто петдесет и пет лв. и 14 ст./ лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. по
партидата на ответника за обект на потребление, находящ се в ***, с ИТН
***, ведно с обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на
20,45 /двадесет лв. и 45 ст./ лв. за периода от 03.01.2020 г. до 16.01.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр. д.№ 552/22 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Ю. И. В. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес *** на
основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от общо 1 600 лв. /хиляда и
шестстотин/ лв. деловодни разноски за производствата пред ПРС и ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6