№ 1256
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220104838 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е частичен иск по и чл.410, ал.1, т.2 вр. чл.419 КЗ вр. чл.17, §1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/конвенцията/, за заплащане на сумата от 12732.14 лв., като част от цялото
вземане в размер на 127321.42 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Карго“, както и
на сумата от 930 лв. – разходи за определяне на обезщетението, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
21.11.2024 г. до плащането.
Ищецът „ЗЕ*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. С**,
твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена
застраховка „Карго“, клауза „Пълно покритие /А/ 1.1.87“, сключен в
изпълнение на абонаментен застрахователен договор №********* между него
и застраховащия „*“ ООД, съгласно полица №110123537198 и застрахователен
сертификат №110123537198/22.03.2024 г., е заплатил на застрахования „** -
ТС“ ООД обезщетение за реализирано застрахователно събитие (липса на част
от товара) в размер на 127321 лв., изчислено въз основа на фактурната
стойност на липсващите стоки, както и 930 лв. разноски за изготвяне на
1
авариен доклад от авариен комисар „**“ ЕООД. Ищецът сочи, че отговорен за
частичната загуба на товара е превозвачът - ответникът „Фи**к“ ЕООД, ЕИК
**, седалище и адрес на управление: гр. **, комуто застраховащия „*“ ООД е
възложил извършване на превоза. Счита, че превозвачът следва да носи пълна
отговорност съгласно чл.29 от конвенцията, тъй като вредите са настъпили
поради негова или на лицата, на които е поверил превоза, груба небрежност.
Претендира от ответника да му възстанови част от заплатеното
застрахователно обезщетение до сумата 12732.14 лв. и на целите
ликвидационни разноски в размер на 930 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът „Фи**к“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че платеното от
ищеца застрахователно обезщетение е без основание поради липса на
застрахователно покритие за конкретния товар, тъй като застрахователното
събитие е настъпило преди сключването на застрахователния договор. Наред с
това ответникът поддържа, че не отговаря за настъпването на вредите, които
се дължат на кражба, извършена при престой на превозното средство на
охраняем паркинг и по начин, който не е позволил на водача да установи
липсата на част от товара (извършителите са проникнали в товарния отсек, без
да вдигат шум, като след деянието са възстановили целостта на пломбажното
въже и на самата пломба, залепвайки я с лепило). Счита, че събитието е било
непредвидимо и непредотвратимо, което изключва неговата отговорност
напълно или поне я ограничава до размера по чл.23, ал.3 от конвенцията.
Освен това ответникът оспорва размера на вредите, като твърди, че
фактурираната стойност на липсващите стоки е по-висока от тяхната пазарна
цена. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл.219 ГПК ответникът „Фи**к“ ЕООД е привлякъл на своя
страна като трето лице-помагач „Д*е“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. Со* и е предявил срещу него обратен иск по чл.435 вр. чл.469
КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 12732.14 лв.,
като част от цялото застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Карго“ в размер на 127321.42 лв., както и на сумата от 930 лв. –
разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава
от подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024 г. до плащането.
Ищецът по обратния иск „Фи**к“ ЕООД твърди, че в качеството си на
2
превозвач е застраховал своята професионална (гражданска) отговорност при
ответника „Д*е“ АД със застраховка „Отговорност на превозвача на товари по
шосе“, съгласно застрахователна полица №1332230430002606 от 01.12.2023 г.
Твърди, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие (липса на част от превозвания товар), което
представлява покрит застрахователен риск. Твърди, че застрахователят на
товара ЗЕАД „Б**“ АД е изплатил на товарособственика „** - ТС“ ООД
застрахователно обезщетение в размер на 127321 лв. и е направил
ликвидационни разноски в размер на 930 лв., поради което претендира от него
като превозвач и причинител на вредите част от обезщетението до размера на
12732.14 лв. и на ликвидационните разноски в размер на 930 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Иска, ако бъде
осъден по иска на застрахователя на товара, да получи застрахователно
обезщетение в посочения размер от застрахователя на своята професионална
отговорност – ответника по обратния иск. Претендира разноски.
Ответника по обратния иск „Д*е“ АД е предявил възражение за местна
неподсъдност на обратния иск пред РС – Пазарджик, тъй като адресът му е в
гр. София, но съдът счита, че това възражение е неоснователно, защото за
приемането на обратния иск за съвместно разглеждане е необходимо той да е
родово подсъден на същия съд и да подлежи на разглеждане по реда на едно и
също производство с първоначалния иск – по аналогия с чл.210 и чл.211 ГПК.
Възразява срещу привличането му като трето лице-помагач на главния
ответник, като твърди, че техните интереси са противоречиви и взаимно се
изключват. Това възражение също е неоснователно, тъй като между обратния
иск и главния иск е налице правна и фактическа връзка, защото евентуалното
уважаване на главния иск поражда регресни права за подпомаганата страна,
произтичащи от застрахователното правоотношение между тях. Освен това
интересите между подпомаганата и подпомагащата страна не са
противоречиви – и двете страни се защитават от първоначалния иск на
застрахователя на товара.
Възразява срещу допустимостта на обратния иск, тъй като правният
интерес на ищеца от неговото предявяване би възникнал едва след
евентуалното удовлетворяване на ищеца по главния иск. Съдът намира и това
възражение за неоснователно, тъй като по своята правна характеристика
3
обратния иск е винаги евентуален и подлежи на разглеждане само ако бъде
уважен главния иск, т.е. правния интерес на подпомаганата страна по правило
е обусловен от изхода на спора по първоначалния иск.
Иска от съда да прекрати производството спрямо него или евентуално да
отдели обратния иск в друго производство и да го спре до произнасянето по
главния иск. Тези искания обаче са неоснователни, тъй като обратният иск е
допустим и има връзка с първоначалния, а освен това, по отношение на
обратните искове не се предвижда служебно отделяне в друго производство,
както е при насрещните искове по чл.211, ал.2 ГПК /защото обратният иск
няма самостоятелно съществуване, а винаги е евентуален/.
Подпомагащата страна твърди, че във връзка с липсващия товар е
образувано наказателно производство за извършено престъпление „кражба“,
което не е приключило. Иска производството по настоящото дело да бъде
спряно до приключването на наказателното производство на основание
чл.229, ал.1, т.4 и/или т.5 ГПК. По това искане съдът се е произнесъл с
определение в първото съдебно заседание, с което е отказал да спре
производството, тъй като отговорността на превозвача за липсата на товара
зависи от положената грижа при извършването на превоза, а не дали щетата е
в резултат на престъпление.
По същество третото лице оспорва и двата иска, като твърди, че
плащането, извършено от ищеца, било без основание – поради липса на
застрахователно покритие за конкретния товар (липса на валидна застраховка
на товара към момента на събитието). Поддържа, че събитието е изключен за
него риск, тъй като или то не е настъпило по време на транспорта на стоката
или кражбата е станала на неохраняем паркинг, на който превозното средство
е било оставено без надзор и без водача да провери целостта на запечатващия
кабел и на пломбата. В първия случай събитието би било непредвидимо и
непредотвратимо за превозвача, което би изключило както неговата
отговорност, така и гаранционната отговорност на застрахователя му. Във
втория случай пък би било налице основание за изключване на отговорността
на застрахователя съгласно общите условия, при които е сключена
застраховката на гражданската отговорност на превозвача, поради проявената
от последния груба небрежност. Наред с това оспорва размера на исковата
претенция, тъй като отговорността на превозвача е нормативно ограничена до
4
25 франка на килограм товар. Твърди, че не са налице основания за
ангажиране пълната отговорност на превозвача. Поради всичко изложено
моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
По регресния иск.
Съгласно чл.410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни
действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл.47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия.
Следователно за уважаването на регресния иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в срока на
застрахователното покритие по имуществена застраховка на товари по време
на превоз е настъпило събитие, за което следва да отговаря ответника, тъй
като е проявил груба небрежност по отношение на застрахования товар, както
и размера на вредите, за които е платил застрахователното обезщетение на
пострадалия.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е
предприел и то с дължимата грижа необходимите действия за предотвратяване
на застрахователното събитие или че то се дължи на непредвидимо и
непредотвратимо събитие.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
Не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства
/заявка-договор за транспорт и товарителница CMR от 21.03.2024 г./, че по
възлагане от спедитора „*“ ООД ответникът „Фи**к“ ЕООД е извършил
сухопътен превоз на товар от гр. Х** с товарен автомобил рег. №** и ремарке
рег. №**. Получател на стоката – 28 бр. палета фина техника с общо тегло
5895.31 кг., е „**-ТС“ ООД с адрес на доставка гр.Соф**. Не е спорно и това,
че на 27.03.2024 г. в района на гр. б, т.е. преди пристигането на адреса за
5
разтоварване, водачът на товарния автомобил е премахнал пломбата на
ремаркето и го е отворил, при която е установил частична липса на товара.
Горните обстоятелства се установява и от представения по делото авариен
протокол №LS24-2084-01 от 27.03.2024 г. От същия е видно, че фактурната
стойност на липсващата стока е 127321.42 лв., какъвто е и размерът на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на товарособственика по
сключена имуществена застраховка „Карго“, клауза „Пълно покритие /А/
1.1.87“.
Първият спорен въпрос е дали липсата представлява покрит
застрахователен риск по представената от ищеца застрахователна полица
№110123537198 от 22.03.2024 г. От същата е видно, че срокът на
застраховката на товара е започнал да тече на 22.03.2024 г. Стоката обаче е
натоварена от изпращача на 21.03.2024 г., което е видно от товарителницата и
от представения от ответника транспортен/опаковъчен лист на товарното
ремарке. Самия превоз е започнал в деня на натоварването, което се
установява от представения от ответника подробен отчет на товарния
автомобил с рег. №**. От него е видно, че автомобилът е потеглил от гр. ** на
21.03.2024 г. в 16:18 ч. и е пристигнал в гр. ** на същата дата в 20:05 ч., от
където е потеглил отново на следващия ден - 22.03.2024 г. в 6:17 ч.
Следователно е налице несъответствие между началото на изпълнението
на транспортната услуга от страна на ответника и началния момент на
действие на застраховката на товара, като за една част от превоза в неговото
начало стоката не е била застрахована. Частичната липса обаче е установена
едва на 27.03.2024 г., поради което не може категорично да се изключи
възможността щетата да е настъпила извън периода на застрахователното
покритие и събитието да не представлява покрит застрахователен риск. От
друга страна, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е настъпило
застрахователно събитие по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ, което той не е
успял да направи в настоящото производство. Застрахователят има право на
регрес срещу превозвача, но само при условията и в размера, при които
последният отговоря за обезщетение към товародателя или получателя на
превозвания товар. При липсата на категорични доказателства, че събитието е
настъпило в срока на действие на застрахователния договор, то отговорността
6
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение не е
установена, респ. не са налице основания за ангажиране отговорността на
превозвача за връщането на платеното от застрахователя обезщетение. Това се
явява достатъчно основание за отхвърляне на иска. За пълнота обаче следва да
бъдат обсъдени и останалите правопораждащи факти на претендираното
регресно вземане.
Следващият спорен въпрос между страните е дали ответникът е
положил дължимата грижа при изпълнението на превоза или частичната липса
на товара се дължи на причина, за която той отговаря.
От показанията на св.к в к, който е водач на товарния автомобил, е
видно, че от момента на натоварване на стоката до установяването на липсата
той не е забелязал следи от взлом или повреди по товарното ремарке,
пломбажното въже и самата пломба. Освен това по време на целия превоз
товарният автомобил е спирал за престой и почивка на водача само на
обособените за целта охраняеми паркинги. Това обстоятелство се потвърждава
и от представените от ответника квитанции за платени такси за паркиране и от
подробния отчет за движението на камиона. Установява се, че свидетелят е
премахнал пломбата и е отворил товарното ремарке по нареждане от неговия
работодател – ответника, за да провери целостта на товара. Това е станало при
влизането му на територията на Република България и не е прецедент, а
обичайна практика на спедитора „*“ ООД, който е възложил превоза. В тази
посока са и показанията на св. г с д., която е разпоредила на водача да
премахне пломбата на ремаркето и да провери товара. От нейните показания
се установява, че по изискване на спедитора всички превозвани товари
подлежат на проверка за евентуални повреди или разместване преди да бъдат
доставени на получателя, като при нужда се прави пренареждане преди
доставката.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите
почиват на лични впечатления, последователни са, не си противоречат,
взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателства, вкл.
спедиционния договор между ответника и възложителя на превоза „*“ ООД /т.
нар. заявка-договор за транспорт/, в който изрично е включено задължението
на превозвача да провери товара за нередности след влизане на камиона на
територията на страната и преди пристигането му на адреса за доставка.
7
С оглед съдържанието на сключения договор за превоз, съгласно който
мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето се
намират в две различни договарящи държави съдът счита, че са приложими
разпоредбите на Конвенцията за договора за автомобилен превоз (CMR) по
аргумент на разпоредбата на чл.1, т.1 от Конвенцията, ратифицирана с Указ №
1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г. - ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за
България от 18.01.1978 г. Общата нормативна правна уредба на договора за
превоз, която се съдържа в чл.367 – чл.378 ТЗ се прилага само доколкото в
специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни
правила съгласно чл.379 от ТЗ. Съгласно чл. 17 от Конвенцията превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от
момента на приемането за превоз до този на доставянето, както и при забава
извън срока, който е уговорен, освен ако липсата, повредата или забавата се
дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е
резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които
не е могъл да преодолее. По правило отговорността на превозвача е
ограничена до размера, посочен в чл.23, §3 от Конвенцията, но може да бъде и
пълна, ако са налице предпоставките по чл.29, §1 от Конвенцията – когато
щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона
на сезирания съд се приравнява на измама.
От цитираните разпоредби е видно, че ограничената отговорност на
превозвача предполага проявена небрежност или груба небрежност, а пълната
отговорност предполага наличието на умисъл у лицата, на които същият е
възложил работата. Съгласно решение №313 от 10.09.2012г. по гр.д.
№1076/2011г. на ВКС, ІV г.о., вината в гражданското право не се схваща като
субективно отношение на дееца към деянието и неговите правни последици
(както в наказателното право), а представлява неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица с
оглед естеството на дейността и условията на нейното извършване (напр.
добрия стопанин, добрия работник и др.) Гражданското право не различава
формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност,
която се съизмерва с друг абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия).
По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината,
8
защото гражданската отговорност се обуславя от наличието на вина, а каква е
нейната форма има значение за наказанието. Формата на вината има значение
в гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска
отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на
дължимата грижа. В тези случаи умисълът в наказателното и гражданското
право съвпадат напълно, като в гражданското право формите на умисъла (пряк
и евентуален) са без значение.
В настоящия случай по-тежката отговорност на превозвача по чл.29, §1
от Конвенцията възниква при наличието на умисъл, какъвто не се установява
от доказателствата по делото. Нещо повече, не се установява дори проявена
небрежност, тъй като по време на превоза товарът не е оставян без надзор, а
товарният автомобил е спирал за престой и е нощувал само на обособените за
целта места срещу заплащането на съответна такса. По самото ремарке,
пломбажното въже и пломбата не е имало видими сведи от повреда или
взломяване, които да породят съмнения у водача, че е нарушена целостта на
товара. Следователно липсата се дължи на обстоятелства, които превозвачът
не е могъл да предвиди и/или да избегне, което изключва отговорността му
съгласно чл.17, §2 от Конвенцията.
Не се установяват предпоставките за възникване регресната отговорност
на ответника за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по сключената имуществена застрахова, поради което искът
следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на първоначалния иск съдът не дължи
произнасяне по обратния иск на ответника срещу подпомагащата страна.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените съдебни разноски. Ответникът е
представил доказателства за направени разноски в размер на 4110.49 лв., в т.ч.
2700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по първоначалния
и по обратния иск, 546.49 лв. – заплатена държавна такса по обратния иск, 324
лв. – възнаграждение на вещо лице и 540 лв. – разходи за превод на
документи. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското
9
възнаграждение за всеки иска е 1630 лв. и то се дължи за първоначалния и за
обратния, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата. Следователно общото
възнаграждение за двата иска, което претендира ответника, е определено под
минималния праг по наредбата и не следва да бъде допълнително намалявано.
На ответника по обратния иск също следва да се присъдят разноски,
макар този иск да не е разгледан, тъй като причината за това е
неосъществяването на вътрешното процесуално условия предвид
неоснователността на първоначалния иск. Същият е представляван от
юрисконсулт, за когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8
ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което с
оглед сложността на делото съдът определя в размер на 350 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ регресния иск чл.410, ал.1, т.2 вр. чл.419 КЗ вр. чл.17, §1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки,
предявен от ищеца „ЗЕ*“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.
С** против ответника „Фи**к“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. **, за заплащане на сумата от 12732.14 лв., като част от цялото
вземане в размер на 127321.42 лв., представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Карго“, съгласно
полица №110123537198 и застрахователен сертификат
№110123537198/22.03.2024 г., както и на сумата от 930 лв. – разходи за
определяне на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 21.11.2024 г. до плащането.
ОСЪЖДА „ЗЕ*“ АД да заплати на ответника „Фи**к“ ЕООД съдебни
разноски в размер на 4110.49 лв.
ОСЪЖДА „ЗЕ*“ АД да заплати на ответника по обратния иск „Д*е“
АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. Со*, съдебни разноски в
размер на 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11