РЕШЕНИЕ № 260772
гр. Бургас, 30.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията П. Атанасов гр. д. № 2854/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане
за установено, че ответникът И.П.С., с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи
следните суми: 951,41 лева – главница по Договор за паричен заем № ….. год., 138,12
лева – договорна лихва за периода 20.07.2018-15.03.2019 год., и 45,67 лева – обезщетение
за забава за периода 16.03.-13.12.2019 год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 23.01.2020 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение № 148/24.01.2020 год. по ч. гр. д. № 425/2020 год. на БсРС;
ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.
Исковете
са уточнени с писмена молба от 30.06.2020 год.
Правните основания на
предявените обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не
ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че между
„Вива Кредит“ ООД и ответника е бил сключен Договор за паричен заем № ….. год.,
за сумата от 1000 лева, със срок за връщането й на 18 вноски, до 15.03.2019
год. Договорната лихва е определена на 40.29 % годишно, а ГПР – на 49.32 % (т.
т. 5 и 8). Ищецът сочи, че е придобил вземанията по договора за заем на основание
рамков цесионен договор от 01.12.2016 год. и приложение № 1/01.07.2019 год.
За заплащането на
процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 148/24.01.2020 год. по
ч. гр. д. № 425/2020 год. на БсРС год.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен
установителен иск за основателен. Представеният писмен договор за заем,
неоспорен по автентичност, отговаря на императивните изисквания на чл. 9 и сл., ЗПК, той съдържа задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, с. з., вкл. погасителен
план и размер на погасителните вноски. Кредиторът е легитимиран като изправна
страна по договора, тъй като е предоставил уговорената сума – съгласно
писменото признание на длъжника в чл. 2, ал. 2 от договора за заем.
Съдът намира, че
вземанията по процесния договор са били надлежно прехвърлени в полза на
ищеца-цесионер, на основание писменото рамково цесионно съглашение и
приложението към него, поради което „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника. Длъжникът
не е бил уведомен за цесионната сделка преди образуване на настоящото исково
дело, тъй като няма данни да е получил писмото на цесионера, приложено на л. 21
по описа, т. е. той не е бил уведомен за новия си кредитор. Въпреки това,
цедирането на вземанията по договора за заем в полза на ищеца е породило
действие за длъжника, но в хода на настоящия исков процес. Това е извършено с
връчване на приложенията към исковата молба, част от които са уведомителните писма
на цедента и писменото потвърждение на цесията (така и според трайната практика
на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение №
123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год. и Определение № 101/25.02.2014 год.
по т. д. № 2352/2013 год. на II ТО). С този факт цесията е породила действие за
длъжника И.С., който е получил целената от закона защита срещу ненадлежно
изпълнение – вж. 3-2014-І ТО, 78-2014-ІІ ТО на ВКС.
В тежест на ответника е
провеждане главно и пълно доказване на факта на извършените плащания по трите
процесни вземания, или на друг валиден способ за погасяването им. Такова
доказване по делото не е проведено, поради което, с оглед липсата на спор между
страните за правилно определяне размера на процесните суми, съдът намира, че
исковете следва да бъдат изцяло уважени.
Акцесорната претенция
за законна лихва за забава върху главницата – чл. 86, ЗЗД, следва да бъде
уважена за периода от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК на 23.01.2020
год. до 12.03. с. г., както и за периода от 14.07.2020 год. до окончателното
изплащане, на основание чл. 6, ЗМДВИППП.
Уважаването на исковете
налага осъждане на ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в съответен
размер, направени в настоящия процес – общо 325 лева, която сума е сбор от доплатената
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за представител на
ответника (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
В изпълнение указанията
на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване с основателността на
исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски,
направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е сбор от
заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът И.П.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Панайот Волов” № 29,
ет. 3, следните суми: 951,41 лева – главница по Договор за паричен заем № ….
год., 138,12 лева – договорна лихва за периода 20.07.2018-15.03.2019 год., и
45,67 лева – обезщетение за забава за периода 16.03.-13.12.2019 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата за
периода 23.01.-12.03.2020 год., както и за периода от 14.07.2020 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 148/24.01.2020 год. по ч. гр. д. № 425/2020 год. на
БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск в частта му за установяване дължимостта на
обезщетението за забава върху главницата за периода 13.03.-13.07.2020 год.
ОСЪЖДА
И.П.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Оборище, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по
ч. гр. д. № 425/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
И.П.С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Оборище, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени
по гр. д. № 2854/2020 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ