Решение по дело №2686/2021 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на двадесет и седми януари 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2686 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от М.Ж.С. срещу Решение № 803/04.11.2021г. постановено по НАХД № **********2550/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 20-0819-001746/01.06.2020г. на ОД на МВР Варна сектор ПП.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмени бележки чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 803/04.11.2021г. постановено по НАХД № **********2550/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 20-0819-001746/01.06.2020г. на ОД на МВР Варна сектор ПП и е осъден  М.Ж.С.  да заплати на ОД на МВР Варна 80лв. юрисконсултско възнаграждение.

С НП на М.Ж.С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

 

Въззивният съд е приел, че на 30.09.2019г., около 10.38ч. г-н С. е управлявал собственият си лек автомобил „Порше“ с рег.№ В***НР по бул.“Вл.Варненчик“. Управлението на посоченото МПС е констатирано със снимка № 147529 на монтираната в служебен автомобил с рег.№ СВ***КВ SD2D0014. При обработването на данните е констатирано, без за МПС не е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, поради което бил с прекратена по служебен ред регистрация. Констатирано е, че предходната сключена застраховка е с изтекла валидност на 26.07.2019г. и регистрацията на МПС е прекратена на 25.09.2019г. (посочената в съдебното решение дата е 29.09.2019г., което касационната инстанция приема за техническа грешка, която не се отразява на правилността на съдебния акт, като краен резултат). За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

 

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

 

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са относно процедурата разписана в Кодекса за застраховането и ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС при липсата на сключен договор за застраховка на автомобилистите. Сочи, че има нарушение в тази процедура и, че уведомлението изпратено от ГФО не е достигнало до него и, че не е знаел, че такова уведомление съществува, за да съобрази своето поведение с него. Релевиран е довод, че преди започване на адиминистративнонаказателното производство не са събрани доказателства относно извършването на нарушението. Сочи, че нито актосъставителя, нито свидетеля по съставяне на акта са очевидци на деянието. Намира, че АНО не е извършил самостоятелно разследване на спорните обстоятелства, поради което било привлечено към административно наказателна отговорност и наказано лице без да е доказано по несъмнен начин извършеното деяние. Не ставало ясно по какъв начин и на основата на какви доказателства АНО е формирал извод за виновно нарушение на чл.140, т.1 от ЗДвП от г-н С.. Посочено е, че административнонаказващият орган не е констатирал, че по времето на проверката МПС е управлявано без регистрационни номера и без СРМПС част 2, каквото е изискването на чл.171, т.2а от ЗДвП за да бъде прекратена регистрацията на един автомобил. Посочено е, че нито в ЗДвП, нито в наредбата е посочено с какъв акт се прекратява регистрацията на МПС при липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и, че при прекратяването на това основание следва да бъде уведомен собственикът на ППС. Релевира довод, че не е предвиден ред за оспорването на служебното прекратяване на регистрацията, както и, че на наказаното лице никога не е бил връчван акт за прекратяването на регистрацията на МПС.

В обобщение твърденията и доводите на касационния жалбоподател се свеждат до следното:

-при служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е спазено изискването на КЗ и ЗДвП собственикът на МПС да бъде уведомен за 1.това, че не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ и 2.това, че служебно органите на МВР са прекратили регистрацията на МПС;

-по отношение на деянието не следва да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност, защото липсва субективният елемент на вината – знанието, че управлява МПС с прекратена регистрация.

Така релевирните твърдения и доводи не са нови, съдържат се частично в жалбата до ВРС, както и в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя по НАХД № 20213110202550/2021г. по описа на ВРС. Във въззивното решение съдът им е дал мотивиран отговор, като е направил анализ на относимите разпоредби на КЗ, ЗАНН и ЗДвП. Мотивите на ВРС са правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК касационната инстанция не ги възпроизвежда отново в своя акт, а препраща към тях.

Касационната инстанция намира за съответни на чл.7 от ЗАНН изводите на ВРС, че за деянието, за което е ангажирана административната отговорност на г-н С. не е предвидено изключение от общия принцип на наказуемост, както на умишлените, така и на непредпазливите административни нарушения[1]. В случая наличието на вина на дееца не е елемент от състава на административното нарушение. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. Тази санкционна разпоредба кореспондира с разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Съвместното тълкуване на двете разпоредби налага извод, че задължение на водача на МПС е преди да предприеме управлението му по републиканската пътна мрежа да се увери, че МПС отговаря на кумулативно поставените  изисквания по чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, т.е. че е регистрирано по надлежния ред и, че е с табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не включва в състава си умишлено управление на МПС при знанието, че не е надлежно регистрирано. Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС достатъчно е да бъде констатирано, че е управлявал МПС, което не е надлежно регистрирано и не е необходимо да бъде изследвано наличието на вина. Субективното отношение  на водача към деянието  правно ирелевантно.   

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за нарушение на процедурата по прекратяването на регистрацията на МПС, поради липсата на уведомяването му.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ (служебно – „Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи данни за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“) или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 574, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ  вр. ал.10, 11 и 12 от същата разпоредба информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които  регистрират моторните превозни средства в Република България и осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Компетентните органи по ал. 1 на чл.574 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 на чл.574 от КЗ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че уведомяването на водача на МПС от информационния център на гаранционния фонд не е елемент от възникналото за него задължение да сключи договор или да продължи валидността на сключения договор за гражданска отговорност. Задължението за сключване на договор за гражданска отговорност и управление на МПС само при наличието на такъв сключен договор за конкретното МПС е разписано в разпоредбата на чл.483 от КЗ. Разпоредбата на чл.574 от КЗ регламентира контрола върху изпълнението на това задължение, урежда правомощията на контролните органи по КЗ и отношенията им с контролните органи по ЗДвП, както и последиците за водачите и за собствениците на МПС при неизпълнение на задължението по чл.483 КЗ. Информационния център съдържа информация, която е публично достъпна и съответно се приема за известна както на органите по КЗ, така и на контролните органи по ЗДвП. Именно по тази причина срокът, който е даден за сключването или подновяването на договор за гражданска отговорност съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 КЗ започва да тече не от уведомяването на собственика (т.е. не от достигането на писмото на хартиен носител до него), а от датата на изпращането му. При неизпълнение на задължението за сключване или подновяване на договора за гражданска отговорност в установения от КЗ срок за информационния център възниква задължение да изпрати информация до органите по регистрацията на МПС. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е акт с правно действие и доколкото прекратяването на това основание е специално и е обвързано с процедурата за възстановяването на регистрацията (служебно – при представяне на доказателство за наличие на валиден или сключен договор  за гражданска застраховка) не е поставено задължение на органите по регистрацията за изискването от собственика на МПС на регистрационните табели, а задължението за уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на последното не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията на МПС и не е предпоставка за настъпването му.

Следва да се посочи и, че доводите на касатора, че не е предвидена защита срещу прекратяването на регистрацията на МПС по чл.143, ал.10 от ЗДвП са неоснователни. Това е правно действие и като такова подлежи на самостоятелно оспорване по реда предвиден в АПК.

Касационната инстанция констатира и, че касатора не оспорва факта, че е управлявал МПС без сключена застраховка гражданска отговорност. Доводите му са насочени само относно начина на установяването на безспорно извършеното от него нарушение, както и за начина на приложението на относимите разпоредби към деянието и по конкретно съставомерността му. Поради което съдът не е имал задължение да събира  допълнително доказателства за начина на настъпване на фактите. Правилни са изводите на въззивния съд, че нарушението е установено от събраните доказателства част от които – данните от информационния център се приемат за верни до доказване на противното (арг. от чл.574, ал.12 КЗ).

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 803/04.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110202550/2021г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ОД МВР 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 803/04.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110202550/2021г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА М.Ж.С., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна - 80лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.