Р Е Ш Е Н И Е

 

            Номер  1743                                 30.05.2017 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5881 по описа за 2016 година.

 

            Предявени са искове с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС .

          Ищцата Г.Д.Т. твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот – магазин №*** намиращ се на адрес гр. ***, ул. *** №*** с имотен № *** по кадастралната карта на града. Съсобствеността възникнала по силата на реституция и наследяване, като била установена между страните със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д. №3125/2005г. по описа на Пловдивския районен съд. Съгласно това решение ищцата и нейната майка били с квота от по 16,185% ид.ч. всяка. След смъртта на майка си ищцата била наследила и нейната част, поради което към настоящия момент притежавала 32,37% ид.ч. от правото на собственост. Твърди се, че след реституиране на имота ответниците, които трайно живеели в чужбина, го ползували и отдавали под наем, без да предоставят на ищцата достъп до магазина и без да и предоставят полагащата й се част от приходите от него.  Правата си върху имота, както и управлението му те осъществявали посредством упълномощено от тях лице адв. ***, а в последствие от Е.М.. Ищцата твърди, че още докато ответниците били представлявани от адв. *** тя му била отправила три покани с искане за среща и предаване на ключ от имота, но те били останали без последствие. Поради това била предявила иск за получаване на нейната част от наемите събирани от пълномощника за периода от 01.04.2010г. до 01.03.2013г. в който наемател на магазина бил търговецът „***“ ЕООД. По така предявения иск било образувано гр.д. №12100/2013 на ПРС и постановено решене, с което в полза на ищцата била присъдена сумата 4222 лв. По-късно, една от съсобствениците – Л.  /Ж./ А.Г. завела срещу ищцата дело по чл.30, ал.2 ЗС с което претендирала Т. да заплати приспадащата й се съгласно дела част от разходи извършени за ремонт на процесния магазин. В хода на това производство било уважено възражение на ищцата за прихващане със сумата 1111 лева, представляваща нейните вземания срещу Л.Г. от наемите събирани от магазина за времето от 08.03.2014г. до 31.11.2014г. Ищцата поддържа още, че едва на 26.05.2015г. чрез пълномощника си ответниците се съгласили тя да участва като страна в договор за наем, който се сключил с дружеството „Уайт Стар Трейд“ ООД срещу цена от 1200 евро месечно, като по този начин тя започнала да получава съответната на нейния дял част от наема – 388 евро месечно. Предвид тези обстоятелства ищцата претендира да бъде възмездена за периода от шест месеца, считано от 01.12.2014г. до 31.05.2015г. като й се заплатят заплатят общо 4553 лева разпределени между ответниците както следва: от Л.А.Г. – 2276,50 лева; от С.Г. – 758,83 лв.; от А.П. – 758,83 лв. и от Ш.П. – 758,83 лв.

Ответниците Л. /Ж./ А.Г., С.Г., А.П. и Ш.П. не оспорват твърденията, свързани със съсобствеността върху процесния магазин и дяловете в нея. Поддържат обаче, че в претендирания период имотът не е бил отдаван под наем, тоест те не са получавали доходи от него, тъй като той бил в много лошо състояние още от 2013г. Това било и причина договорът за наем с предходния наемател да бил прекратен още в началото на 2013г. Отричат, че ищцата не е имала ключове от имота, като поддържат, че още преди сключването на договора от 26.05.2015г., такива й били предоставени. Твърдят, че претендираната сума е прекомерна, тъй като първоначално през 2009г. имотът бил отдаден за цена от 750 евро месечно, след това на 01.05.2009г., тя била намелена на 600 евро. На 01.02.2012г. цената била намалена на 400 евро, като година след това на 01.03.2013г. договорът бил прекратен, след което магазинът останал ненает до 2015г.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

          С решение № 989 от 02.07.2010г. по гр.д. №3125/2005г. Пловдивският окръжен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между лицата М. Д.Т., Г.Д.Т., Л. (Ж.) А.Г. и М. П. по отношение на недвижим имот магазин № *** с площ от около 42 кв.м. и склад от 5,45 кв.м., сега магазин със сервизни помещения от 47,45 кв.м., построени върху бивш пасаж и незастроено дворно място, находящо се в УПИ ХІІІ-843 кв.50-нов по плана на Централна градска част в Пловдив, целият от 176 кв.м. при граници: ул. „***“, УПИ ***, УПИ – ***, УПИ *** ведно с принадлежащите към магазина общи части на сградата. С решението съдът определил следните квоти: по 16,185% за М. Т. и Г.Т. и по 33,815% за всяка от ответниците Л. (Ж.) А.Г. и М. П. /лист 6 на делото/.

Установява се, че М. Д.Т. е починала на 08.07.2012 г. като за свой единствен наследник по закон е оставила ищцата Г.Д.Т. /лист 17 на делото/.

 По действащата кадастрална карта съсобственият между страните по делото магазин е заснет с идентификатор *** /лист 12/.  От представените договор за наем от 01.02.2009г. и анекси към него  от 01.05.2009г., 01.02.2012г. и 01.03.2013 г. /лист 45 – 52/ се установява, че той е бил отдаден под наем от  М. П. и Л.Г. на наемателя „***“ ЕООД при първоначална наемна цена от 750 евро. С анекса от 01.05.2009г. цената била намалена до 600 евро, а с анекса от 01.02.2012г. на 400 евро. На 01.03.2013г. страните постигнали съгласие за прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие.

Установява се също така, че до пълномощника на наемодателите Л.Г. и М. П. – адвокат *** били изпратени две нотариални покани. Първата от тях била с податели М. Т. и Г.Т. и с нея те искали да им бъде заплатена приспадащата се част от отдадената под наем само от другите съсобственици недвижима вещ – магазин. Тази покана била връчена на 29.09.2011г. С втората покана Г.Т. поискала от адресатите да се явят на 07.03.2014г. от 15 часа в кантората на нотариус Е.А. и да й предадат ключ за съсобствения магазин. В тази покана ищцата Т. се позовала на правата си на собственик на идеални части от магазина като посочила, че същият се ползва само от ответниците. Поканата била връчена на 24.02.2014г. Съгласно съставения констативен протокол на посочената в нотариалната покана дата не се явил представителя на другите съсобственици /лист 15 от делото/.

Във връзка с отношенията между съсобствениците по повод общата вещ било образувано приложеното гр.д. № 12438/2014 г. на Пловдивския районен съд, образувано по иск на Л.Г. предявен на основание чл.30 ал. 3 ЗС срещу ищцата в настоящото производство Г.Т.. Предмет на делото било вземане за приспадащата на ответницата част от извършени разходи по ремонт, стопанисване и управление на съсобствения магазин. В хода на това производство Г.Т. направила възражение за прихващане на претендираните суми със сумата 5318 лева, представляваща задължение на Л.Г. към нея за припадащата се на ищцата част от месечния наем, плащан за магазина за времето от 01.03.2013 г. до 31.11.2014 г. Това възражение на ищцата било прието за частично основателно и уважено с Решение № 1867/30.11.2015г. на Пловдивския окръжен съд при разглеждането на делото пред въззивната инстанция. Възражението било уважено до размера от 11111 лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползуването на съсобствения имот за времето от 08.03.2014 г. до 31.11.2014 г.

На 26.05.2015 г. бил сключен нов договор за наем на магазина, наемодатели по който били Г.Д. Т., както и представляваните от пълномощник ответници в настоящото производство – С. Г., А.П., Ш. П. и Ж.Г.. Имотът бил отдаден за наемна цена от 1200 евро месечно /лист 24 от делото/.

Според показанията на свидетелката Н. К. същата била наемателка на процесния магазин от 1992г. до 01.03.2013 г. когато договорът бил прекратен. Причина за прекратяването станало лошото състояние в което се намирал недвижимия имот. След зимата на 2012г. в магазина се появил сериозен теч, водата от който обливала едно от осветителните тела и създавала опасност от къси съединения. Освен това, теч се появил и в складовото помещение. Той бил предизвикан от тръбите на жилищната кооперация над магазина и това довело до изгниване на дъските на пода. Свидетелката поддържа, че размерът на последния наем, който плащала бил 400 евро. След месец март 2012г. тя не била заплащала суми за наем, но ключ от магазина останал в нея, защото имала договорка да продължи да ползва имота като наемател след като се направи ремонта. Твърди, че в началото на месец май 2015 г. другите собственици й се обадили и й казали да предаде ключ на ищцата Г.Т.. След обаждането свидетелката предала ключ на ищцата. Поддържа още, че за целия период, в който бил правен ремонта на магазина, същият не е функционирал. Това било във времето от 2013 до 2015 г. когато свидетелката предала ключа на Т..

Другата разпитана свидетелка М. В. С., сочи че през пролетта на 2015г., видяла върху магазина обявление, че се отдава под наем. Тъй като знаела, че ищцата е съсобственик се свързала с нея и поискала да разгледа помещението, защото проявявала интерес да го наеме. Ищцата й казала, че след два три дни, ще има ключ и ще може да покаже магазина. След няколко дни двете се срещнали, но когато Т. се опитала да отвори помещението установила, че бравата не се отключва с ключа, който й бил даден. След известно време, ищцата споделила със свидетелката по телефона, че има някакви проблеми с другите съсобственици. По-късно, през месец май, свидетелката разбрала, че магазинът е вече отдаден под наем.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че за периода декември 2014г. - май 2015г. средната пазарна наемна цена за магазини подобни на процесния, намиращи се в гр. Пловдив е 1187 лв. за месец. За време от шест месеца средния пазарен наем е равен на 7122 лв. Съобразно квотата на ищцата делът и в тази сума е 2305 лв. Според отговорите дадени от вещото лице в съдебно заседание, размерът на средния наем е определен за обект в стандартно състояние. В случай че имотът е бил в лошо състояние, това би довело до намаляване на наемната стойност с 10% / лист 77/.

          С оглед установените факти се налагат следните изводи:

Съдът намира, че предявеният иск има правна квалификация в чл.31, ал.2 ЗС, като в случая не налице обективно съединяване на два иска – единият от които с основание чл.30, ал.3 ЗС. Това е така, защото с фактическите си твърдения ищцата поддържа, че е била лишена от ползването на имота в процесния период. Обстоятелството, че тя е калкулирала претендираното от нея обезщетение чрез наемната цена която ответниците са получавали от предоставянето на имота под наем, не променя изводите относно правната квалификация. Това, че допълвайки исковата молба в съдебно заседание / лист 61/ представителят на Т. се е позовал на две алтернативни правни квалификации, е без значение, защото ищецът не е длъжен да посочи правното основание на иска. Задължение на съда е да даде правната квалификация въз основа на фактите изложените в обстоятелствената част на исковата молба и формулираното искане. В случая твърденията на ищцата са, че е съсобственик, че магазинът е бил отдаван под наем, но след 01.03.2013г. е бил затворен, като на Т. не е предоставян достъп до 26.05.2015г., когато е бил сключен нов договор за наем в който тя участва. Следователно тя твърди, че е била лишена от ползването на вещта в претендирания период от време, поради което исканото от нея обезщетение следва да се квалифицира като такова по чл.31, ал.2 от ЗС.

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. 

          За да е дължимо въпросното обезщетение, следва да се установи, че съответната вещ е съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението е да е била отправена до лично ползващия съсобственик покана в писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.

          В настоящия случай наличието на съсобственост, както и квотите на страните в нея са безспорно установени с влязлото в сила решение по допускане на делбата. От събраните доказателства се установява, че след смъртта на майка си ищцата се легитимира като собственик на 32,37 % ид.ч. от магазина.

          Съдът счита за доказано, че в периода от 01.12.2014г. до 26.05.2015г., когато е бил сключен договорът за наем с участието на Т., тя е била лишена от ползването на магазина. Съдът намира, че не се доказва твърдението на ответниците, че са предоставили ключ на ищцата. Събраните в тази насока показания на свидетелката П. са твърде неконкретни, тъй като тя поддържа, че е предала ключа в началото на месец май 2015г., но без да фиксира конкретна дата и без тези нейни твърдения да се потвърждават от други доказателства. От друга страна, видно от показанията на другия свидетел, в периода преди месец май 2015г. ищцата не е разполагала с достъп до имота, тъй като ключът които имала бил неизползваем.

          Налице е безспорно третата предпоставка на закона – отправяне на покана, която е била получена от представителя на другите съсобственици.

          Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на база на база на средния пазарен наем, който представлява аналог на ползата, която би могла да бъде извличана от подобна вещ за периода в който ищцата е била лишена от ползването. Следва да се приеме, че ищцата е била лишена от ползването до датата на сключването на наемния договор – тоест до 26.05.2015г., поради което и обезщетението следва да се определи в този времеви предел, а не до 31.05.2016г., в какъвто смисъл е исковата претенция. Относно размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че следва да се съобрази установеното по делото обстоятелство, че съпритежавания от страните имот не е бил в добро състояние, което е довело до прекратяване на договора за наем и наложило извършването на ремонт. Това се отразява на размера на дължимото обезщетение, доколкото води до намаляване на евентуалните ползи от вещта и не следва да бъда игнорирано. В тази връзка, следва да се съобрази уточнението на експерта, че при лошо състояние на имота, среднопазарната наемна цена би била с 10 % по ниска от определената в заключението. Във връзка с това, съдът счита, че средномесечният наем на квадратен метър, определен от вещото лице следва да бъде коригиран от 11,08 евро на 9,97 евро При площ на магазина от 54,79 кв.м. обезщетението на месец ще бъде равно на 54,79 умножено по 9,97 тоест на 546,26 евро, което е равностойно на 1068,39 лв. Определено на тази база среднодневното обезщетение се равнява на 35,61 лв. При тези изчисления за времето от 01.12.2014г. до 26.05.2015г. се дължи обезщетение за 4 месеца и 25 дни което за целия магазин възлиза на 5163,81 лв. Квотата на ищцата -32,37 %  съответствува  на 1671,52 лева. Тази сума й е дължима разделно от всеки един от ответниците, пропорционално на дела му в съсобствеността. С оглед на това искът следва да бъде уважен както следва: срещу Л. / Ж. / А. Г. за 835,77 лв.; срещу С.Г. за 278,59 лв.; срещу А.П. за 278,59 лв. и срещу Ш.П. за 278,59 лв. В останалата част, до претендираните първоначално от ищцата суми, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

          Ищцата е направила разноски в общ размер 773,06 лв., като съобразно уважената част от исковете ответниците следва да й заплатят 283,81 лв.

          Разноските сторени от ответниците възлизат на 560 лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищцата им дължи разноски от 354,41 лв.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Л. /Ж./ А.Г. ЕГН **********, С.Г., род. на ***г., А.П., род. на 31.03.03.1947г. и Ш.П., род. на ***г., всички граждани и постоянно живущи в И., действуващи чрез пълномощника Е.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, кантора №*** да заплатят на Г.Д.Т. ЕГН ********** с адрес *** *** №***, ет.***, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС обезщетения за лишаването й от ползване на съсобствен имот - магазин №*** намиращ се на адрес гр. ***, ул. *** №*** с имотен № *** за времето от 01.12.2014г. до 26.05.2015г., както следва: Л. /Ж./ А.Г. да заплати сумата 835,77 лв. / осемстотин тридесет и пет лева и 77 ст./; С.Г. за заплати сумата 278,59 лв. /двеста седемдесет и осем лева и 59 ст./; А.П. да заплати сумата 278,59 лв. /двеста седемдесет и осем лева и 59 ст./ и Ш.П. да заплати сумата 278,59 лв. /двеста седемдесет и осем лева и 59 ст./, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 04.05.2016г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част за следните разлики: до 2276,50 лв. претендирани срещу Л. /Ж./ А.Г.; до 758,83 лв. претендирани срещу С.Г.; до 758,83 лв. претендирани срещу А.П.; и до 758,83 лв. претендирани срещу Ш.П..

 

ОСЪЖДА Л. /Ж./ А.Г. ЕГН **********, С.Г., род. на ***г., А.П. род. на 31.03.03.1947г. и Ш.П., род. на ***г., всички граждани и постоянно живущи в И., действуващи чрез пълномощника Е.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, кантора №*** да заплатят на Г.Д.Т. ЕГН ********** с адрес *** *** №***, ет.***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 283,81 лв. /двеста осемдесет и три лева и 81ст./, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Т. ЕГН ********** с адрес *** *** №***, ет.*** да заплати на Л. /Ж./ А.Г. ЕГН **********, С.Г., род. на ***г., А.П. род. на 31.03.03.1947г. и Ш.П., род. на ***г., всички граждани и постоянно живущи в И., действуващи чрез пълномощника Е.Г.М. ЕГН ********** с адрес ***, кантора №***, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 354,41 лв. /триста петдесет и четири лева и 41ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

                                                                     ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.