Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 13023 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.12.2018 г. по гр.д. № 21310/2016
г. на СРС, I ГО,
35-ти състав са отхвърлени предявените от Фонд „Н.и.“ искове за признаване на
установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 23 вр. от ЗДФИ
вр. чл. 38 ППЗДФИ и
чл. 26 ЗДФИ вр. чл. 43, ал. 3 от ППЗДФИ, че ответникът И.по М. „С. А.“ дължи
заплащане на сумата 28 560 лв., ответникът „С.Г.Ц.“ ЕООД - сумата 8 400
лв. и ответникът „А.Б.“ ЕООД -
сумата
8 400 лв., дължими по акт за начет № 11040018/09.10.2013г. срещу Х.И.П.–
управител на Фонд „Н.и.“, ведно със законната лихва за периода от 13.12.2012г.
до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 43891/2012 г. на СРС, 35-ти състав.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца Фонд „Н.и.“ с оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че процесните суми са получените въз основа на сключен
с фонда договор, чиито първи етап е бил изпълнен от ответниците. Поддържа, че по
делото липсват доказателства за такова изпълнение. Сочи, че изпълнението на
дейностите по проект се приемат с решение на Изпълнителния съвет на Фонда,
каквото в конкретния случай липсва. Поддържа, че ответниците не са оборили
презумптивната доказателствена сила на акта за начет чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ
относно обективираните в него фактически констатации относно противоправното
деяние и причинната връзка между това деяние и настъпилата вреда. Твърди, че в
случая вредата се съизмерява с изплатените в полза на ответниците суми по
процесния договор, сключен при липса на изпълнение на законовите изисквания и
спазена процедура. Навеждат се доводи, че сключването на договор за финансиране
на научни изследвания съставлява сложен фактически състав, регламентиран в ЗННИ
и ПФНИ. Проектът,
въз основа на който е сключен процесния договор, е отстранен поради допуснати
административни несъответствия и въобще не е оценяван от временна
научно-експертна комисия /ВНЕК/ и не бил класиран сред проектите, подлежащи на
финансиране. Сочи се, че въпреки че в договора е било посочено, че същият се
сключва на основание решение по Протокол № 11/ 09.11.2012год. на ИС на Фонда,
процесният проект не фигурирал в него. Твърди, че с тези нарушения на
процедурата са били наясно и самите изпълнители, поради което и е подадено от
тях възражение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявените искове, с присъждане на разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни И.по М. „С. А.“, „С.Г.Ц.“ ООД и
„А.Б.“ ООД /допуснато уточнение във въззивното производство/ оспорват жалбата в депозиран писмен отговор, по
подробно изложени съображения. Оспорват направените с процесния акт за начет
фактически констатации и правни изводи. Сочат, че приложените към акта
доказателства не отговарят на изискванията на чл. 18 от ППЗДФИ да са относими,
достатъчни и надеждни. Посочват, че процесният договор е подписан от три
отговорни длъжностни лица. Поддържат, че актът за начет е издаден в
противоречие с чл. 17, ал. 3 от ЗДФИ, като не им е връчен инспекционният доклад
и не им е предоставена възможността за становище по него. Твърдят, че е налице
изпълнение по договора, на което е дадена добра оценка. Посочват, че са били
добросъвестни при сключването на договора и не са знаели за неспазената процедура
и по тази причина процесният договор е действителен. Валидността на договора не
би могла да се преценява в начетното производство, а само от гражданския съд. Навеждат
доводи, че липсва законово основание да бъде ангажирана солидарната им отговорност,
наред с управителя на ФНИ. Твърдят, че договорът е сключен на основание решение
на ИС на ФНИ по протокол № 11/2012г. Сключването на договора и изплащането на
средствата по него са съгласувани съответно с главния юрисконсулт и главния
счетоводител на фонда съгласно чл. 13 от ЗФУКПС, а не са еднолични действия на
управителя на фонда. Оспорва наличието на причинна връзка при реализиране на
отговорността. Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
изцяло първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 23 вр.
от ЗДФИ вр. чл. 38 ППЗДФИ и
чл. 26 ЗДФИ вр. чл. 43, ал. 3 от ППЗДФИ за признаване на установено, че на
ищеца се дължи заплащане на следните суми: от ответника И.по М. „С. А.“ сумата
от 28 560 лв.; от ответника „С.Г.Ц.“ ООД /предишна правноорганизационна
форма ЕООД/ - сумата от 8 400 лв. и от ответника „А.Б.“ ООД /предишна
правноорганизационна форма ЕООД/- сумата от 8 400 лв., ведно със законната
лихва за периода от 13.12.2012г. до окончателното изплащане на вземанията, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 23.10.2015г. по гр.д. № 43891/2014 г.
по описа на СРС, 35 състав, въз основа на акт за начет № 11040018/09.10.2013 г.
срещу Х.И.П.– управител на Фонд „Н.и.“ в периода 31.01.2012 г. – 31.01.2013г. Заповедта за изпълнение е
постановена и срещу начетеното лице Х.П., както и СУ „Св. К.О.“ и И.по
органична химия с център по фитохимия – БАН. Поради неподаване на възражение в
срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК от тези лица, по отношение на тях заповедта е
влязла в сила.
В
отговора на исковата молба са изложени доводи, че не са налице законови
основания за ангажирани солидарната отговорност на ответниците редом с
начетеното лице – Х.И.П.. Твърди се, че не е спазена процедурата по издаване на
акта за начет, като на ответниците не е връчен изготвеният от АДФИ инспекционен
доклад. Изложени са съображения, че процесните суми са изплатени въз основа на
валиден договор, сключен въз основа на решение на ИС на ФНИ, по който е налице
изпълнение, прието от ищеца.
По
делото е представен акт за начет № 11040018/09.10.2013г., издаден срещу Х.И.П.– управител на
Фонд „Н.и.“ за периода 31.01.2012г. – 31.01.2013г., във връзка с действията му
по управление и разпореждане с имуществото на Фонд „Н.и.“ на 13.12.2012г. и
14.12.2012г. С акта са направени следните фактически констатации:
На
11.05.2012г. на заседание на Изпълнителния съвет (ИС) на Фонд „Н.и.“ (ФНИ) е
взето решение за откриване на конкурсна процедура за провеждането на
националния конкурс с наименование: „Финансиране на фундаментални научни и
научно приложни изследвания в приоритетни области“, обективирано в протокол №
6/11.05.2012г. От ИС е одобрена и Методика за оценка и класиране на кандидатстващите
за финансиране проекти и Насоки за кандидатстване в посочения конкурс. В
методиката е била предвидена оценка на постъпилите проектни предложения на два
етапа: първи етап - проверка на административно съответствие и втори етап –
оценяване на научните предложения от ВНЕК към ФНИ. Подробно са изложени
критерии за оценка за всеки етап. За участие в конкурса по направление „Здраве
и качество на живота в приоритетни области“
е
бил подаден проект на тема „Приложение на омикс технологиите за разкриване на
здравословния потенциал на българския мед“, с вх. № ФНИ-Б01-325/FFNNIPO_12_00345.
Съгласно
доклад № 80/0083/21.09.2012г., този проект е бил измежду проектите, предложени за
отстраняване от комисията за установяване на административно съответствие.
Със
заповед № РД 01/67 от 01.10.2012г. на управителя на ФНИ, проект вх. №
ФНИ-Б01-325/FFNNIPO_12_00345
е отстранен от по-нататъшно участие в конкурсната процедура, като е фигурирал в
приложената към заповедта таблица за отстранени проекти поради административно
несъответствие. В акта за начет е констатирана липсата на изготвени за проекта
научни рецензии от ВНЕК към ФНИ, като същият не е бил класиран и не фигурира в
докладите на трите временни комисии по отделни направления. Научният проект
липсва и за него не е бил одобрен размер на финансиране от ИС на ФНИ, видно от
Протокол № 11/09.11.2012г. От страна на научния ръководител на проекта – проф. М.Ш.,
е била подадена молба до ФНИ, съдържаща запитване относно причините за
недопускане до рецензиране на научния проект, като при проверка във ФНИ се
установява, че не е постъпил отговор. Въпреки некласиране на процесния проект,
за финансирането му е сключен договор № ДФНИ-Б01/31/13.12.2012г. между ФНИ, в
качеството му на възложител от една страна и от друга страна като изпълнители: проф.
М.Ш. – ръководител на проекта, СУ „Св. К.О.“, И.по органична химия с център по
фитохимия – БАН, И.по М. „С. А.“, „С.Г.Ц.“ ЕООД, Сдружение по биологично
пчеларство и „Б.“ ООД /старо наименование на „А.Б.“ ЕООД/. С чл. 4, ал. 3 от
договора е било договорено авансово плащане за първи етап на проекта в размер
на 70% от общия размер на договореното финансиране, което представлява сума в
размер на 168 000 лв. В изпълнение на сключения договор, с пет броя
платежни нареждания от 14.12.2012г., са били преведени следните суми: в полза
на СУ „Св. К.О.“ – сумата 77 280 лв.; в полза на И.по органична химия с
център по фитохимия – БАН - сума в размер на 45 360 лв.; в полза на И.по М.
„С. А.“ сума в размер на 28 560 лв.; в полза на „Б.“ ООД сума в размер на
8 400 лв. и в полза на „С.Г.Ц.“ ЕООД сума в размер на 8 400 лв.
Платежните нареждания са били подписани от начетеното лице и са били отразени в
счетоводството на фонда.
Имуществената
отговорност по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ се носи за противоправно причинени вреди на
организациите и лицата по чл. 4 от същия закон, установени при финансова
инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на
виновните лица и когато: вредата е причинена умишлено или от липси или не при и
по повод изпълнението на служебните задължения. Отговорността се носи солидарно
и от лицата, облагодетелствали се от действията на причинителя на вредата – чл.
21, ал. 3 от ЗДФИ. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция,
извършена по реда на ЗДФИ, чиито констатации са вписани в акт за начет. В него
се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи
възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е
определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се
обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по
43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще квалифицира дали вредата е резултат
от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения. За да намери приложение презумпцията по
чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за
истински до доказване на противното, е необходимо актът за начет да е съставен
по надлежния ред: проверката да е извършена от надлежно овластено лице при
гарантирано право на участие на материалноотговорното лице и въз основа на
надлежни доказателства, докладът за резултатите от финансовата инспекция и
съставеният акт за начет да са връчени на материално отговорното лице и да
съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и
подадените възражения. Когато актът за начет не е съставен по надлежния ред,
отпада неговата материална доказателствена сила. Това не е пречка да бъде
реализирана отговорността на начетеното лице, но увредената организация трябва
да докаже пред съда констатациите по акта с други доказателствени средства. В
посочения смисъл - Решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр. д. № 2437/2018 г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 128 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 6/2020 г., Г.
К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.
В
случая актът за начет е надлежно документиран и материалната му доказателствена
сила на акта не е опровергана.
Във
въззивната жалба са наведени доводи за допуснати нарушения при съставяне на
процесния акт за начет, в частност накърняване на правото на участие на
ответниците, на които не е било връчено копие от съответните констатации от
доклада на финансовия инспектор и доказателствата към тях се предоставят за
писмено становище по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗДФИ. Съдът намира същите за
неоснователни. На първо място, съгласно заключението на финансовия инспектор по
чл. 17, ал. 4 от ЗДФИ, на начетеното лице Х.П. е била предоставена възможност
да даде становище по констатациите на доклада. Ответниците, като лица по чл.
21, ал. 3 от ЗДФИ, не попадат пряко в обхвата на финансовата инспекция и
законът не гарантира участието им на този етап от процедурата. Независимо от
това, ответникът не е навел конкретни твърдения срещу направените в акта
фактически констатации, а от друга, същите се потвърждават от приложените към
него писмени доказателства, представени и прието в съдебното производство.
По
делото е представено проектно предложение по конкурс „Финансиране на
фундаментални научни и научно приложни изследвания в приоритетни области“, с
тема на проекта „Приложение на ОМИКС технологиите за разкриване на
здравословния потенциал на българския мед“ и научен ръководител проф. М.Ш., на
който е поставен вх. № ФНИ-Б01-325/FFNNIPO_12_00345. По делото е представен доклад № 80/0083/21.09.2012
г. /л. 166 от гр.д. № 43891/2014 г. на СРС, 35 с-в/ на комисията за извършване
на административно съответствие, като видно от приложената към него таблица,
процесното проектно предложение /л. 219 от гр.д. № 43891/2014 г. на СРС, 35 с-в/
е било сред предложенията, при които са констатирани административни
несъответствия. Съдът намира, че тези проектни предложения са били отстранени
от по-нататъшно участие със заповед № РД 01/67 от 01.10.2012 г. на управителя
на ФНИ /л. 221 от гр.д. № 43891/2014 г. на СРС, 35 с-в/. Това се потвърждава и
от обстоятелството, че за предложението не са изготвени научни рецензии, видно
от писмо изх. № С41601/50/26.06.2013 /л. 269 от гр.д. № 43891/2014 г. на СРС,
35 с-в/, което се потвърждава и от подадената молба на ръководителя на проекта
– проф. М.Ш.вх. № 94ММ/0084/11.12.2012 г., с която е отправено запитване защо
такава не е изготвена. Съдът констатира, че проектното предложение не фигурира
в окончателното класиране по направление „Здраве и качество на живота,
биотехнологии и екологично чисти храни“ по протокол № 11 от 09.11.2012 г. /л.
274 от гр.д. № 43891/2014 г. на СРС, 35 с-в/, за него не е определен размер на
финансиране, нито е включен в списъка на предложенията, които се предлагат за
финансиране на Министъра на образуванието, младежта и науката /л. 324 от гр.д.
№ 43891/2014 г. на СРС, 35 с-в/.
Отговорността
на ответниците се претендира на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, в качеството
им на лица, получили нещо без правно основание от действието на причинителя на
вредата. По отношение причинителя на вредата заповедта за изпълнение е влязла в
сила, като необжалвана.
Независимо
от изложеното, с оглед мотивите на обжалваното решение, както и функционалната
връзка между отговорността на получателя по чл. 21, ал. 3 ЗДФИ и тази на причинителя по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ /Решение
№ 205 от 12.05.2015г. по гр. д. № 7417/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/, следва
да бъде разгледана отговорността на начетеното лице – пряк причинител Х.П.,
управител на Фонд „Н.и.“ във връзка с действията му по управление и
разпореждане с имущество на фонда. По арг. от чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ,
фактическият състав за ангажиране на
отговорността му включва умишлено и противоправно поведение в пряка и непосредствена
последица от което за проверяваната организация са настъпили имуществени вреди.
По
делото се установява противоправно поведение на начетеното лице Х.П. – управител на фонда „Научни
изследвания“ към процесния период. Съгласно чл. 24 Закона за насърчаване на
научните изследвания /ЗННИ/, насърчаването на научните изследвания се
осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс.
Условията и реда за провеждане на конкурса са регламентирани в закона и
правилника на Фонд "Н.и." /отм., обн. ДВ. бр.73 от 20 август 2004г., изм.
ДВ. бр.29 от 16 април 2010г./, като е предвидено, че въз основа на класирането
за всеки конкурс, Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще
бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят /чл. 29,
ал. 3/, което следва да бъде утвърдено от Министъра на образованието, младежта
и науката – чл. 12, ал. 6 от ПФНИ /отм./. В конкретния случай, процесното
проектно предложение, вх. № ФНИ-Б01-325/FFNNIPO_12_00345 не е било определено
за финансиране по посочения ред, като е било отстранено от конкурса още на
етапа на проверката за административно съответствие. Въпреки това управителят
на фонда Х.П., в нарушение на предвидените законови процедури, е сключил договор
№ ДФНИ-Б01/31/13.12.2012г. и е разпоредил заплащането на суми по него в общ
размер на 168 000 лв.
По
делото се установява, че от сключването на процесния договор за ФНИ, като лице
по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, е настъпила вреда, съизмерима с размера на
извършените по договора плащания, с който е намалял активът на фонда. Не могат
да бъдат споделени мотивите в обжалвания акт за липса на вреда за ищеца, поради
наличието на изпълнение по договора. Извършването на дейности по договора е
ирелевантно за настъпването търпените вреди, като те биха били основание за
възникване на вземане за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за
извършилите ги лица – в този смисъл Решение № 149 от 10.03.2020 г. по т. д. №
260/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В настоящият случай, въпросът за съществуването
на такова вземане не е станало част от предмета на делото нито чрез
предявяването от страна на ответниците на насрещен иск, нито чрез възражение за
прихващане.
Съдът
намира, че е налице и субективният елемент от отговорността по чл. 21, ал. 1 от
ЗДФИ, а именно че вредите са причинени умишлено от управителя на ФНИ. Умисълът
в тази хипотеза може да бъде пряк или евентуален – Решение № 69 от 21.05.2012г.
по гр. д. № 516/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В случая процесното проектно предложение
въобще не е фигурирало в таблицата към решение на ИС на фонда по чл. 29, ал. 3,
изр. второ от ЗННИ, нито в предложения за утвърждаване от министъра списък по
чл. 12, т. 6 от ПФНИ /отм./. Това води до извод, че преди подписване на договора,
управителят на ФНИ е знаел, че предложението не е одобрено за финансиране или
най-малкото не е извършил проверка в тази насока. В подкрепа на това следва да
се посочи, че проектното предложение е било отстранено от конкурса по заповед
именно на начетеното лице. Във връзка с отстраняването, от страна на научния
ръководител на проекта - проф. М.Ш. е подадена молба вх. № 94ММ/0084/11.12.2012
г., с която се искат подробности за причините за недопускане до рецензиране на
подадения научен проект. Поради това следва да се приеме, че изпълнителните по
договора са били наясно, че по отношение на проекта им не са били извършени
задължителни стъпки по конкурсната процедура. С оглед ръководните функции на начетеното
лице Х.П., в качеството му управител на фонд „Н.и.“, следва, че е съзнавал от
една страна, че процесният проект не е подлежал на финансиране, както и че
изплащането на суми във връзка с него би довело до незаконосъобразно разходване
на средства на фонда. От друга страна, с оглед заеманата от него длъжност и
поведението му следва да се приеме, че той най-малкото е допускал настъпване на
увреждането - разходването на средствата без основание, като няма данни в него
да е формирано съзнание, че може да го предотврати.
С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на Х.П.
– управител на фонд „Н.и.“ е осъществен фактическият състав на отговорността по
чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ. Това от своя страна създава задължение на ответниците да
върнат полученото без правно основание от действията на начетеното лице.
Доводите
в жалбите, че сумите са получени въз основа на валиден договор, са
неоснователни. Съгласно Решение № 165 от 11.02.2021 г. по т. д. № 2279/2019 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, решението по чл. 29, ал. 3 ЗННИ е индивидуален
административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който е част от
смесения фактически състав на правоотношението, което възниква между ФНИ и
лицето, чийто проект е определен за финансиране. Този фактически състав включва
два елемента - административноправен /ИАА/ и гражданскоправен /договор/, като
началната липса на един от тях води до незавършен фактически състав, който не
може да породи целените правни последици. В конкретния случай, при начална липса
на административноправния елемент - решение по чл. 29, ал. 3 от ЗННИ,
процесният договор № ДФНИ-Б01/31/13.12.2012г. се явява нищожен. Предвид
изложеното, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, всеки от ответниците следва да
възстанови получените по силата договора парични средства и не може да се
позовава на добросъвестност. Не се твърди и доказва да е налице добросъвестност
по смисъла на чл. 21, ал.3, пр. 2 ЗДФИ. Предвид изложеното, предявените искове
са основателни и доказани. Върху претендираните суми се дължи и законна лихва
от датата на увреждането.
Крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените от Фонд „Н.и.“ искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 21,
ал. 3, вр. чл. 23 вр. от ЗДФИ вр. чл. 38 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ вр. чл. 43, ал. 3
от ППЗДФИ следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени претендираните и
доказани разноски за въззивната инстанция в общ размер на сумата 4781. 42 лв.,
от които 1981. 42 лв. – държавна такса и 2 800 лв. – адвокатски хонорар. По
делото не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На жалбоподателя следва
да бъдат присъдени и претендираните разноски за първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на заплатената сума 1981. 42 лв.
Искането за присъждане на разноски за СРС за държавна такса до пълния
претендиран размер от 3927. 17 лв. е неоснователно, тъй като дължимата и
заплатена такса за първоинстанционното производство е в размер на 1981. 42 лв.
По отношение разноските в заповедното производство, възможността на ищеца да
иска присъждането им в случая е преклудирана, тъй като е налице непълнота на
заповедта /въобще не са присъдени разноски/, която непълнота не може да бъде
преодоляна в настоящото производство. По отношение на недопустимостта на
молбата по чл. 248 ГПК досежно визираната непълнота на заповедта за присъждане
на разноски в заповедното производство е постановено и Определение от
21.09.2018 г. по ч.гр.д. № 7864/2018г. по описа на СГС.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 19.12.2018 г. по гр.д. № 21310/2016 г. на СРС, I ГО, 35-ти състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Фонд „Н.и.“, ЕИК ******** срещу И.по М. „С. А.“,
БУЛСТАТ ******** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 21, ал. 3 вр. чл. 23 вр. от ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ, че ответникът дължи на ищеца сумата
28 560 лв., на основание акт за начет № 11040018/09.10.2013г., издаден
срещу Х.И.П.– управител на Фонд „Н.и.“ в периода 31.01.2012 г. – 31.01.2013г.,
ведно със законната лихва от 13.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата,
за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 43891/2012
г. на СРС, 35-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Фонд „Н.и.“, ЕИК ******** срещу „С.Г.Ц.“ ООД,
ЕИК ******** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 21, ал. 3 вр. чл. 23 вр. от
ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ, че ответникът дължи на ищеца сумата 8 400 лв., на
основание акт за начет № 11040018/09.10.2013 г., издаден срещу Х.И.П.–
управител на Фонд „Н.и.“ в периода 31.01.2012г. – 31.01.2013 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43891/2012 г. на СРС, 35-ти
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Фонд „Н.и.“, ЕИК ******** срещу „А.Б.“ ООД,
ЕИК ******** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 21, ал. 3, вр. чл. 23 вр. от
ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ, че ответникът дължи на ищеца сумата 8 400 лв., на
основание акт за начет № 11040018/09.10.2013г., издаден срещу Х.И.П.– управител
на Фонд „Н.и.“ в периода 31.01.2012 г. – 31.01.2013г., ведно със законната
лихва от 13.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43891/2012 г. на СРС, 35-ти състав.
ОСЪЖДА И.по М.
„С. А.“, БУЛСТАТ: ********, „С.Г.Ц.“ ООД, ЕИК: ********, „А.Б.“ ООД, ЕИК ********
да заплатят на Фонд „Н.и.“, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 4781. 42 лв. – разноски във въззивното производство и сумата от 1981.
42 лв. – разноски пред СРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
1- месечен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.