Решение по адм. дело №384/2025 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Х. Н. А. от гр.Търговище, [жк], [адрес], [ЕГН], чрез пълномощник адв. [населено място], против Заповед №25-1292-000134/18.07.2025 г., издадена от старши инспектор В. В. Д. -началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административно- наказателна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Търговище, с която е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че водачът по никакъв начин не е уведомен за изчерпване на контролните му точки. Отправя се искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата. Не Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – старши инспектор В. В. Д. -началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административно- наказателна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Търговище, чрез пълномощник, оспорва жалбата. В съдебно заседание, поддържа становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. Отправя искане за отхвърляне на жалбата

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Справката за нарушител/ водач, приложена по административната преписка, Х. Н. А. е правоспособен водач на МПС кат. В, от 28.06.1989 г.

На 05.11.2022 .г жалбоподателят е държал изпит за същата категория МПС, въз основа на което са му възстановени 13 контролни точки.

Последното издадено на Х. Н. А. СУМПС е от 14.05.2019 г., валидно до 14.05.2029 г.

Против Халим Ниязи Алим са издадени общо16 НП, всички влезли в сила.

Сред описаните в справката като влезли в законна сила наказателни постановления против Х. Н. А., фигурират следните такива:

НП № 19-1292-000513/ 26.03.2019 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила от 18.05.2022 г. – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че същото е връчено лично на наказаното лице срещу подпис на 10.05.2019 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 26.03.2019 г. на водача остават 39 контролни точки.

НП № 20-1292-002094/04.11.2019 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 28.11.2019 г. – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.11.2019 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 04.11.2019 г. на водача остават ЗЗ контролни точки.

НП № 20-1292-000383/05.03.2021 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 26.05.2021 г. – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 17.05.2021 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 05.03.2021 г. на водача остават 27 контролни точки.

НП №22-1292-000266/08.03.2022 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 25.03.2022 г. – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 08.03.2022 г на водача остават 21 контролни точки.

НП № 20-1292-000968/26.05.2022 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 04.08.022 г – отнети 8 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.07.2022 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 8 контролни точки; към 26.05.2022 г на водача остават 15 контролни точки.

НП № 20-1292-002043/ 30.08.2022 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 27.10.2022г . – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.07.2022 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 30.08.2022 г. на водача остават 7 контролни точки.

НП № 20-1292-000060/ 19.02.2024 г. на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 14.05.2024 г. – отнети 10 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 29.04.2024 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат 10 контролни точки; към 19.02.2024 г. на водача остават 14 контролни точки.

С гореописаните НП на Х. Н. А. са отнети общо 48 контролни точки. В Справката за нарушител/ водач по административната преписка е отразено, че отнетите точки въз основа на влезли в сила НП са 39.

Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото удостоверение, на 05.11.2022 г. Х. Н. А. възстановява 1/ 3 от контролните си точки.

С акта, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В обстоятелствената част на оспорената заповед, наказващия орган, описва горецитираните НП, посочва датите на влизането им в сила и броя на отнетите с всяко от тях контролни точки от жалбоподателя, и приема, че Х. Н. А. е водач, на когото са отнети всички контролни точки, но не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За това нарушение административният орган приложил на Х. Н. А. ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Така установената фактология, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката: Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед №363з-803/10.04.2024 г. на ВПД директора на ОД на МВР Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР Търговище, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата; Заповед №363з-770/05.04.2024 г. на ВПД директор на ОД на МВР Търговище за определяне на заместник; Заповед с per. №8121к-5203/06.06.2025 г. за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР на старши инспектор В. В. Д. е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В настоящата хипотеза, от оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран.

Спорът в настоящото производство се свежда до това дали при постановяване на оспорената заповед за ПАМ за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. дали, с влезли НП, са му отнети всички контролни точки като водач на МПС. Описаното в справката НП № 25 – 1993 – 000057/ 27.02.2025 г. е заверено с "влязло в сила".

Въз основа на събраните в производството доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че ответника е ангажирал такива, въз основа, на които правилно е издадена ЗППАМ. Визираният в жалбата основен принцип „non bis in idem“ и факта, че въз основа на цитираното решение постановено по друго адм.дело е отменена предходна ЗППАМ е неприложим в развилото се последващо административно производство. При налагането на принудителните административни мерки не се изследва въпроса за самото нарушение. Осъществени са материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Към дата на издаване на атакуваната в настоящето производство заповед са отнети всички контролни точки и настоящият жалбоподател е изгубил правоспособността си. Поради това същият е дължал връщане на свидетелството си за управление към дата на издаване на заповедта, така като е приел и административният орган.

Мярката по чл. 171, т. 4 от ЗДвП не е ограничена с конкретен срок, а и няма как да се ограничи с такъв срок. По своя характер същата има временен характер, защото на волята на лицето, чието свидетелство за управление е иззето е предоставена възможността да прецени дали да изчака служебно възстановяване на контролни точки или да се яви на допълнително обучение.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Въз основа на изложеното се приема, че елементите на фактическия състав по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП са налице - отнети всички контролни точки и невърнато свидетелство за управление към дата на издаване на заповедта. Напълно законосъобразно е издадена принудителна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която е иззето свидетелството му за управление. С оглед на изложеното съдът намира, че материалния закон е приложен правилно и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има преустановителен характер и цели осуетяване на възможността жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. С налагането на ПАМ всъщност се реализира и целта предвидена в чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171 от ЗДвП, а именно да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата, като не се допуска управление на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Н. А. от гр.Търговище, [жк], [адрес], [ЕГН], чрез пълномощник адв. [населено място], против Заповед №25-1292-000134/18.07.2025 г., издадена от старши инспектор В. В. Д. -началник на група „Моторни превозни средства, водачи и административно- наказателна дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Търговище, с която е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки, и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.