№ 2
гр. Смолян, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20255400900023 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288-286 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на П. БГ ЕООД – С., в която се твърди,
че между ищеца в качеството на кредитор и солидарните длъжници Р. ЕООД и
А. – БСИ АД, било подписано извънсъдебно споразумение от 10.03.2025г., по
силата на което ответниците приемали да отговарят солидарно към П. БГ
ЕООД за сумата от 500 000лв.
Ищецът твърди, че според т. 1 от споразумението дължимата сума от
500 000лв. следвало да му бъде платена до 30.04.2025г., но към момента на
предявяване на исковата молба липсвали плащания от солидарните длъжници.
Според чл. 121 ЗЗД солидарност възниквала по силата на закона, или
ако била уговорена между страните. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следвало да се основават и на уговорката за поетото задължение
за връщане на сумата, т.е. дали кредиторът можел да претендира пълния
размер на сумата от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговарял
пред кредитора за определена част от задължението.
Ищецът твърди, по-нататък, че в т. 2 от споразумението двамата
ответници признавали дължимостта на заемната сума от 500 000лв., която
1
била дължима в условията на солидарност.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сума в размер на 50 000лв., частично предявена от общо
задължение в размер на 500 000лв. по споразумение от 10.03.2025г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
От ответниците А. – БСИ АД и Р. ЕООД не са постъпили отговори на
исковата молба.
В тежест на ищеца е да установи вземанията си по размер, както и
основанието, от което произтича вземането.
Ищецът следва да докаже валидно договорно правоотношение,
неизпълнение, вина (доколкото не се предполага).
В тежест на ищеца се възлага и установяването, че действително е
налице правен спор по настоящото дело и настоящият процес не е
симулативен с оглед на чл. 3, чл. 5 и 299, ал. 3 ГПК, както и че целта му не е
ищецът да се включи в списъка на кредиторите по изпълнителните
производства срещу Р. ЕООД, респ. А. БСИ АД.
Поради липсата на отговор не се разпределя доказателствена тежест на
ответниците.
Съдът приема, че с оглед на разпределената доказателствена тежест на
ищеца, следва да се изискат допълнителни доказателства, а именно
предварителен договор от 03.06.24г.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:
Представеното споразумение от 10.03.24г. между страните по делото не
е оспорено.
То съдържа твърдяното от ищеца съглашение между страните П. БГ
ЕООД – С., като кредитор, и А.-БСИ АД – С. и Р. ЕООД – С., съответно
солидарни длъжници, че последните двама дължат солидарно на кредитора
неустойка в размер на 500 000лв. по предварителен договор за закупуване на
недвижими имоти от 03.06.24г., която сума трябвало да се плати до 30.04.25г.
Поради неплащане на неустойката в срок, ищецът е предявил
вземането по съдебен ред.
Ответниците Р. ЕООД и А. БСИ АД – С., не са взели становище по
2
иска.
С оглед на всички обстоятелства по делото и събраните доказателства,
съдът приема така образувания процес за симулативен.
Това е така, защото ищецът не е реализирал възложената от съда
тежест на доказване, че споразумението от 10.03.25г. е валидно и
действително, тъй като се основава на действителен предварителен договор за
продажба на недвижими имоти от 03.06.24г., неизпълнението на който е
породило валидно, съществуващо и изискуемо вземане за неустойка в размер
на 500 000лв.
Това е така, защото нито е представен въпросният предварителен
договор от 03.06.24г., нито е представена някаква банкова, счетоводна или
друга документация, обичайно съпътстваща такива действително
съществуващи предварителни договори между търговци – като плащане на
капаро по банков път или в брой, осчетоводяването му с включване в дневника
за покупко-продажби и по ДДС, издаване на разписки, фактури, касови бонове
и пр., скици-схеми на недвижимите имоти, данъчни оценки, удостоверения за
тежести и пр.
По такъв начин неподкрепянето с доказателства е възникването и
съществуването на вземане за неустойка в размер на 500 000лв., за
неизпълнение на предварителния договор, което да е предмет на процесното
споразумение.
Оттук и от представеното уведомление за публична продан по изп.д. №
914/14г. на ЧСИ 844 /л.10-13/ срещу втория ответник Р. ЕООД – С., както и от
оставеното без уважение искане за допускане на обезпечение на иска, чрез
спиране на изпълнението на насрочената по изп.дело публична продан /което
ползва същия длъжник/ може да се направи обосновани извод, че целта на
настоящото производство е след влизане в сила на евентуалното осъдително
решение, ищецът да се нареди сред кредиторите на солидарните длъжници Р.
ЕООД и А.-БСИ АД.
По такъв начин този привиден кредитор би конкурирал с останалите
кредитори на двамата солидарни длъжници, включително като задели част от
ликвидационната сума за самите длъжници – хипотезата на чл. 464 ГПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Безспорно е служебното задължение на съда да следи за нищожността
3
на сделките, от които се твърди да произтичат претендираните права на
страните, когато нищожността произтича пряко от сдеката или от събраните
доказателства, според ТР № 1/2020 от 27.04.22г. по т.д. № 1/2020Г. на ОСГТК.
След като при разпределена тежест на доказване на ищеца да установи
основанието, въз основа на което е било сключено споразумението от
10.03.25г., а именно предварителния договор от 03.06.24г., същата
доказателствена тежест не е реализирана, следва да се приеме, че това
споразумение е сключено при липса на основание, поради което е нищожно,
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Затова то не може да породи валидно изискуемо и ликвидно вземане за
неустойка в размер на 500 000лв., предявено частично от 50 000лв.
За пълнота следва да се отбележи, че макар за симулативността на
процеса да може да се направи извод само въз основа на косвени
доказателства, тя е безспорно установена. Макар за евентуално зсегнатите
трети лица да е открит пътят за установяването й чрез иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, според ТР № 106/1964г. по гр.д. № 76/64г. на ОСГТК на ВС на НРБ, тя
не следва да се допуска посредством позитивно за ищеца осъдително решение.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, искът следва да се
отхвърли.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. БГ ИЕООД – С., ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление гр. С., район К. С., бул. Г. С. № **,
представлявано от Ш. Г., съдебен адрес гр. С., ул. Д. П. № **, ет. *, адв. Б. К.,
да се осъдят на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД А. – БСИ АД – С.,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. Ш. № **,
представлявано от А. П. и Р. ЕООД – С., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ****, район К. С., бул. С. № **, представлявано от А. Д.,
солидарно да му заплатят сумата от 50 000лв. частичен иск от 500 000лв. по
споразумение от 10.03.25г., ведно със законната лихва върху тази сума от
12.05.25г. до окончателното им плащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
4
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
5