№ 1160
гр. Пловдив, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Гражданско дело №
20245300101207 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът В. С. В., ЕГН **********, ***, чрез пълномощник адв.Р. М., съдебен адрес
***, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие на *** г. на път ІІІ-804,
при км 1+100, посока на движение *** – ***, при което неизвестен водач на
неидентифицирано моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по
пътищата да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е
ударил движещия се пред него велосипед, управляван от ищеца. Велосипедистът е
пострадал, като подробно в исковата молба се описват понесените от него травми и
поставените му диагнози при постъпване в болнично заведение в деня на катастрофата и
впоследствие на 15.10.2022 г. и на 15.11.2022 г. Констатирано е било счупване на ребра,
травма на ляво коляно, повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза,
множествени счупвания на гръдната част на гръбначния стълб, счупване на фибулата,
анемия, изкълчване на става. В резултат от това ищецът е бил временно неработоспособен за
период от 63 дни. Описват се подробно изживените от ищеца болки, страдания, неудобства и
затруднения. Посочва се, че ищецът е ограничил силно социалните си контакти, чувствал се
е изолиран, изпитвал е притеснение и срам, както и други негативни психични усещания.
Инцидентът се е отразил на емоционалното му състояние, изпаднал е в продължителна
депресия, още не е възстановен физически и психически понастоящем. За произшествието е
съставен констативен протокол, според който превозното средство и неговият водач са
неизвестни, поради което на 17.03.2023 г. ищецът е отправил претенция към ответния фонд.
Законоустановеният срок за това е изтекъл, но ответникът така и не е определил и изплатил
1
застрахователно обезщетение на ищеца. Въз основа на изложените обстоятелствени
твърдения, в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното
застрахователно събитие, ведно със законна лихва от 17.03.2023 г. (датата на уведомяване на
ответника) до окончателното плащане, както и да му заплати сумата 77,40 лв. – обезщетение
за имуществени вреди (потребителска такса и такса за издаване на съдебномедицинско
удостоверение), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от С. С. и М. К., оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва описания от ищеца механизъм на произшествието,
оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП по отношение същия механизъм.
Възразява, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, освобождаващо от
отговорност водача на МПС – ищецът е пресякъл внезапно коридора му на движение и в
т.нар.опасно зона се е явил непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било
непродотвратимо. Вина за процесното ПТП има само ищецът. Евентуално, последният е
съпричинил вредите, като в нарушение на чл.5, ал.3, т.1, чл.79, т.1, чл.80, ал.1 и ал.2 и чл.15
ЗДвП се е движел неправилно на пътното платно, управлявал е велосипед след употреба на
алкохол и без поставена светлоотразителна жилетка, без светлоотразител или устройство за
излъчване на червена светлина на велосипеда. В съдебно заседание се излага и възражение,
че ищецът е отказал хоспитализация въпреки препоръките на лекарите, с което също е
допринесъл за настъпването на вреди в съответната степен. Оспорват се твърденията на
ищеца за търпени от него болки и страдания. Счита претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за прекомерно по размер. Оспорва акцесорния иск поради
неоснователност на обуславящите. Възразява още, че не му е представена банкова сметка,
включително след изрично искане от фонда в тази насока. Евентуално счита, че забавата е от
датата на исковата молба. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на *** г. около 07,00 ч. е посетено местопроизшествие на път ІІІ-804, км 1.100. Като
участници в произшествието в протокола са вписани един неизвестен такъв, управлявал
автомобил, и ищецът като велосипедист. Отразено е, че при ищеца е установено въздействие
на 1,72 промила алкохол. Установена е изкривена задна част на велосипеда, задна капла с
гума. Ищецът е отразен като пострадал с диагноза „***“. Според графа „Обстоятелства и
2
причини за ПТП“, произшествието се дължи на това, че участник 1 по време на движение
извън населено място, в сумрак, не е внимателен и предпазлив към велосипедиста (участник
2), движещ се без светлоотразителна жилетка в дясната част на платното за движение след
употреба на алкохол, вследствие на което го блъска и напуска местопроизшествието. Към
протокола е изготвена и план-схема на произшествието, според която автомобилът е блъснал
велосипедиста отзад и от ляво, в резултат от което същият е предприел движение към
банкета в дясно от пътното платно. Разпитан като свидетел, съставителят на горния
протокол К. С. обяснява, че план-схемата към протокола е съставена на база извършения от
него оглед на местопроизшествието, с оглед констатираните от него следи от удар, както и
на база данни от присъстващите на място лица. Заявява, че съдържанието на алкохол при
ищеца е измерено чрез полево техническо средство, наречено „алкотест-дрегер“.
Установява се, че е образувано досъдебно производство по случая, в рамките на което
на 07.12.2022 г. са съставени протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, с които е
извършен оглед на процесния пътен участък и е констатирано, че се касае за прав пътен
участък с асфалтово покритие, с две ленти за движение, разделени с прекъсната пътна
маркировка. В дясно от пътя посока към *** се намира пътна отбивка с покритие от бели
камъни с дължина 51 м и ширина 2,20 м.
Установява се от документа на л.90, че в 7,19 ч. на място е пристигнал екип на
ЦСМП, гр.Пловдив. Ищецът е прегледан и е снета анамнеза по данни на пациента и
присъстващи на място лица, според които е бил блъснат от МПС, докато управлявал
велосипед. В съставения протокол от медицинските органи също е отразено, че ищецът е
употребил алкохол. Констатирани са болка и оток в ляво коляно. Дадена е работна диагноза
„***“. От лист за преглед на пациент на л.22 се установява, че ищецът е бил откаран в
болнично заведение в същия ден и прегледан от хирург в 08,46 ч. Констатирани са
счупвания на ребра и болки по крайниците. Посочено е в листа, че пациентът отказва
хоспитализация въпреки информираността си за състоянието и евентуалните усложнения.
Установява се, че на *** г. е извършена рентгенография на бял дроб на ищеца, при която са
установени фрактури на ребра в дясно. В същия ден е извършена рентгенография на
подбедрица и на раменна кост – установена е непълна костна фрактура в средна трета на
диафизата на лява фибула (лява подбедрица). Не са установени травматични промени в
дясната раменна става. От приложената по делото епикриза (л.84) се установява, че на
15.10.2022 г. ищецът е постъпил в болница поради засилване на болките, където е престоял
до 18.10.2022 г. Поставена му е диагноза „***“. Констатирани са още повърхностни травми
на корема, долната част на гърба и таза (л.89). Проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация за 30 дни. Издаден е болничен лист за временна неработоспособност в
периода от 15.10.2022 г. до 16.11.2022 г. За престоя си в болничното заведение ищецът е
заплатил потребителска такса в размер 17,40 лв. (л.101).
На 15.11.2022 г. ищецът е прегледан от ортопед по повод оплаквания от болки в
дясното рамо след травма при ПТП. Извършена е рентгенография на дясна
акномиоклавикуларна става, като е констатирана луксация (изкълчване) на същата става.
3
Препоръчано е оперативно лечение. На ищеца е издаден втори болничен лист за периода от
17.11.2022 г. до 16.12.2022 г.
Видно от приетите по делото фактура №**********/15.11.2022 г. и фискален бон към
нея, ищецът е направил разход за издаване на съдебномедицинско удостоверение при
освидетелстване на живо лице за установяване на телесна повреда в размер 60 лв.
Установява се, че ищецът е сезирал ответния Гаранционен фонд със застрахователна
претенция на 17.03.2023 г., към която са приложени констативен протокол, епикриза и други
медицински документи. С писмо от 28.03.2023 г. ответникът е поискал представяне на
допълнителни доказателства, в т.ч. експертизи от досъдебно производство, пртокол за оглед
на местопроизшествие и удостоверение за банкова сметка на молителя. С писмо от
30.05.2023 г. ищецът е уведомен, че фондът отказва да изплати обезщетение по образуваната
щета под претекст, че не са представени допълнително изисканите документи.
По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което най-вероятният механизъм на произшествието е следният:
велосипедистът В. В. се е движел в посока от *** към *** в посока от север на юг.
Неизвестното ППС се е движело в същата посока. Произшествието е настъпило в 4:30 часа
на *** г. в тъмната част на денонощието при намалена видимост на изкуствена светлина –
автомобилни фарове. В. В. е намерен паднал на пътя. (В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че пътят включва и намиращият се от дясно банкет, както и, че ищецът е паднал
на банкета, от което следва, че по време на произшествието същият се е движел близо до
дясната граница на платното за движение – ако се е движел по-навътре, щеше да падне на
самото платно.) Ако велосипедистът се е движел възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение, удара следва да е настъпил в дясната част на платното за движение и
в дясната част и/или страна на неизвестното ППС. При посочения механизъм причината за
произшествието се състои в това, че водачът на неизвестното ППС не е осигурил достатъчно
странична дистанция при изпреварване на велосипедиста. Водачът на неизвестното ППС би
избегнал произшествието, ако бе осигурил достатъчно странична дистанция при
изпреварване на велосипедиста. Ищецът е получил следните увреждания: контузия на
гръдно-коремната част, гърба и таза; фрактура на 5-то и 6-то ребра в дясната гръдна
половина; луксация на външната част на дясна ключица; фисура в средната трета на лява
малкопищялна кост. Ударът в тялото на В. В. при съприкосновение с автомобила е бил отзад
и ляво странично в областта на лява подбедрица. След нарушаване на равновесието и
падане на земята той е получил останалите травми в областта на гръдния кош, таза и дясно
рамо. Травмата в крака не може да се получи от самостоятелно падане. Счупванията на
ребрата представляват трайно ограничение на движенията на снагата до 30-я ден от
травмата, фисурата на лява малкопищялна кост представлява трайно ограничение на
движенията на ляв долен крайник за период до 30 дни, изкълчването на външния край на
дясна ключица довежда до трайно ограничение на движенията на десен горен крайник за
период до 30 дни, контузията в областта на гръдния кош, корема и таза са предизвикали
болки и страдания без разстройство на здравето. Причинена е била болка със силно изразен
4
характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето.
Страданията, които е изтърпял ищецът, са били силно изразени поради засягане на важни
структури – гръден кош, крайници, стави и продължителното спазване на постелен и
поведенчески режим. Понастоящем лицето е напълно възстановено, с единствено оплакване
от болки при промяна на времето и при по продължително натоварване в гръдния кош,
дясно рамо и долните крайници. При изследване на обстоятелствата, във връзка със
заявените от ответника възражения за съпричиняване, вещите лица са заключили, че
велосипедистът е попаднал в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила на
разстояние около 80 m на къси светлини и над 150 m на дълги светлини. По делото няма
данни дали велосипедът, управляван от В. В., е снабден с устройство за излъчване на
червена светлина отзад. Ищецът е бил без светлоотразителна жилетка. При наличие на
светлоотразителна жилетка и устройство за излъчване на червена светлина отзад,
велосипедистът би бил забележим на разстояние над 150 m. на къси и дълги светлини. Няма
данни за внезапно навлизане на велосипедиста на платното за движение и/или внезапна
промяна на траекторията и скоростта му на движение.
Прието е заключение на съдебномедицинска-токсикологична експертиза, според
което установеното при ищеца съдържание на алкохол в дъха отговаря на средна степен
алкохолно опиянение, при което се наблюдават емоционална нестабилност, загуба на
критичност и преценка, потискане на възприятията, паметта и разбирането, удължено време
за реакция, намалено периферно зрение, сензо-моторна некоординираност и нарушен
баланс. Най-вероятно тестването е с апарат Дрегер Алкотест, с каквито са осигурени
служителите на МВР и както съобщава св.С.. При правилно изпълнение на тестването с
техническото средство резултатът е достоверен за практиката. Изследването на кръвна проба
при лицата е от значение при гранични случаи на алкохолно съдържание и при съмнение за
дефект на техническото средство. Ако тестването е извършено с калибриран и правилно
съхраняван технически апарат при спазване на технологията/алгоритъма на изследването и
непосредствено взета кръвна проба, то не би имало съществена разлика.
Разпитани са свидетели относно изживените от ищеца неимуществени вреди – С. Я. и
А. Р.. От показанията им се установява, че ищецът е бил в лошо състояние при постъпването
си в болница и по време на престоя си там. Бил е с гипсиран крак, със счупени ребра и
изпъкнало рамо. Свидетелите полагали грижи за него и след прибирането му от болница у
дома, тъй като бил трудно подвижен. След болничните се върнал на работа при същия
работодател, но вече не се грижел за животните, а го назначили за охранител. Много се
променил след катастрофата – бил притеснен, включително и понастоящем, все още имал
болки в крака и куцал. Вече не ползва велосипед.
Прието е заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, според което в резултат от процесното произшествие ищецът е преживял
реакция на остър стрес и последващо разстройство на адаптацията в рамките на два-три
месеца. Това е състояние на негативни емоции, съчетани със соматични симптоми.
Подекспертният не е имал особености в състоянието, които да са наложили да се търси
5
помощ от специалисти – психиатър или психолог. Интензивните неудоволствени емоции и
телесни прояви ищецът преодолява с капацитета на личността си, специфичните си
убеждения, свързани с трудната езикова комуникация и подкрепата на най-близкото
обкръжение. Понастоящем при В. В. са налице болков синдром и изводима от това
остатъчна тревожност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.557, ал.1, т.1 КЗ (в редакция към датата на процесното произшествие)
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство).
В чл.558 КЗ е уредена и процедурата пред ГФ. Предвидено е задължително
рекламационно сезиране на фонда от страна на увреденото лице, преди отправяне на
претенция пред съд. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се
прилага и чл.380. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е сезирал ответния
фонд с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 17.03.2023 г., по която молба
ответникът е отказал да определи и изплати такова. Ето защо и същата претенция може да
бъде заявена съдебно.
В Кодекса за застраховането не е ограничен кръгът от лицата, които могат да
претендират обезщетение от фонда. Поради това съдът намира, че активно легитимирани са
всички лица, легитимирани с искове срещу застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по смисъла на същия кодекс, в това число лицата по
чл.432, а именно – т.нар.трети ползващи се от застраховката лица, като това са всички лица,
претърпели вреди от застрахователното събитие, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди (арг.от чл.477, ал.3 КЗ).
В аспекта на нормата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства се установява без съмнение, че на ищеца са причинени телесни
увреждания от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). В тази насока е
съставеният констативен протокол за пострадали лица, в който като участник 1 е визирано
неустановено моторно превозно средство. Констативният протокол е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице обстоятелства на място, в т.ч. относно
обстоятелството, че на местопроизшествието не е установен автомобил, а само ищецът и
неговият велосипед. В тази насока са и доказателствата за това, че образуваното досъдебно
производство е спряно поради това, че не е разкрит извършителят (л.13). От приетата по
6
делото и неоспорена в тази й част комплексна автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че ищецът е бил блъснат от автомобил (по всяка вероятност лек автомобил) в
момент, в който автомобилът е изпреварвал ищеца, който се е движел с велосипеда в дясно
на пътното платно. Според вещите лица със сигурност една от травмите – счупването на
малкопищялната кост на левия крак на ищеца, е причинена от директен удар на автомобил
отзад и от ляво. Останалите констатирани при него травми са настъпили при падането му от
велосипеда върху земната настилка в резултат от този удар. От доказателствата по делото се
установява, че травмите (с изключение на тази на рамото) са установени още в деня на
произшествието, на място от екип на спешна медицинска помощ и при откарването на
ищеца в болнично заведение, удостоверени са и от служителя на МВР при съставяне на
протокола за ПТП. При съставяне на този протокол длъжностното лице е извършило оглед
на място и е констатирало пострадалия там, констатирало е и повреди по велосипеда в
задната му част, поради което не може да се приеме, че травмите биха могли да бъдат
получени по друг механизъм, както възразява ответникът. Следователно установява се, че на
ищеца са причинени телесни увреждания от моторно превозно средство, което не е
установено на местопроизшествието.
Отговорността на Гаранционния фонд е заместваща тази на застрахователя, ако
автомобилът беше установен, съответно беше установен и неговият застраховател.
Отговорността на застрахователя, когато има такъв, е производна на деликтната,
следователно отговорността на настоящия ответник също е обвързана от отговорността на
водача на автомобила, причинил произшествието. След като по делото е установено, че е
настъпил удар между автомобила и велосипедиста, то, за да се изключи отговорността на
водача на лекия автомобил, който не е останал на мястото на произшествието, е необходимо
да се установи т.нар.случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. В случая не се установява
ищецът, управлявайки велосипед, да е бил непредвидимо препятствие на пътното платно, не
се установява същият да се е появил внезапно на платното или внезапно да е променил
траекторията си на движение. Според приетата техническа експертиза няма такива данни.
След като ищецът е намерен паднал на банкета в страни от пътното платно, същият най-
вероятно се е движел в дясно на платното, иначе би паднал върху самото пътна лента.
Обстоятелството, че ищецът е паднал извън пътната лента в дясно, може да бъде изведено от
съвкупната преценка на доказателствата, в т.ч. протоколът за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум, от които се установява, че има банкет на пътя от дясно и един от присъстващите
на огледа сочи банкета; протокола за ПТП с пострадали лица, в който план-схемата е
изготвена съобразно непосредствените наблюдения на контролиращия орган на
местопроизшествието, в т.ч. относно местоположението на пострадалия и на колелото,
данните, събрани от присъстващите трети лица и пр.; а така също от експертизата, според
която ударът е бил страничен в левия крак на ищеца и останалите травми, в т.ч. по ребрата и
рамото в дясната половина на тялото му, са получени при падане от велосипеда надясно. Ето
защо съдът намира за правдоподобен описаният в заключението механизъм на
произшествието, при който автомобилът, изпреварвайки велосипедиста, движещ се пред
7
него, не е осигурил достатъчна дистанция и го е блъснал. Визираното съставлява нарушение
на правилото на чл.42, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата (Водач, който
изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.), следователно е
противоправно. Съответно вината се предполага до доказване на противното, а от
доказателствата случайно деяние не се установи. Налице е причинна връзка между така
описаното поведение и вредите, в тази насока е заключението на медицинската експертиза,
следователно са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.557, ал.1, т.1 КЗ са
налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е преживял болки и страдания от причинените травми – болките му са били
интензивни в началото заради счупените бедрена кост и ребра, впоследствие са стихвали,
имал е затруднено придвижване, тъй като кракът е бил гипсиран и болки в гръдната област
и в рамото в резултат от счупените ребра и изкълчена ключица. Не е доказано, че ищецът е
бил на постелен режим и в тази насока съдът намира свидетелските показания за силно
преувеличени – според вещото лице имобилизация на крака не е била необходима с оглед
това, че е счупена неносеща кост, като, въпреки имобилизацията, ищецът е могъл да стъпя
на крака си и е свалил гипса на 20-тия ден от поставянето му. Следователно, обективните
доказателства сочат на това, че ищецът е бил подвижен, а не на легло. Последното не
означава, че същият не се е нуждаел от помощ и грижи, както и, че не е търпял болки, но те
не са били с такъв интензитет като описания в исковата молба. От психична гледна точка не
се установява да е понесено тежко психично разстройство, налагащо лечение от психиатър
или посещение при психолог, като по настоящем при ищеца се наблюдава остатъчна
тревожност. Физически същият е възстановен и е отново на работа. Не може да изпълнява
предхождащите си длъжностни задължения, следователно животът му е бил затруднен за
период от около месец-два и променен понастоящем. Въз основа на така обсъденото, съдът
намира, че справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и
други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за
справедливост, съобразено и с обществено-икономическите условия за живот в страната, се
свежда до сумата 30 000 лв.
8
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. От
инвокираното от ответника противоправно поведение на пострадалия, съдът намира, че в
причинна връзка с произшествието е нарушението на разпоредбата чл.80, ал.1, т.1 ЗДвП да
ползва светлоотразителна жилетка или светлоотразителни елементи върху видимата част на
облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан при движението му извън населените места
през тъмната част на денонощието. В тази насока от протокола за ПТП се установява, че
ищецът не е имал светлоотразителна жилетка или други такива елементи, а е управлявал
велосипед в тъмната част от денонощието извън населените места, в резултат от което е бил
видим за водача на лекия автомобил на двукратно по-късо разстояние (80 м) в сравнение с
това, при което щеше да бъде забелязан, ако имаше такива. Ищецът е допринесъл за това
времето за реакция на водача да бъде по-малко, съответно възможността за предотвратяване
на произшествието – по-голяма с това си поведение, следователно налице е съпричиняване
на вредите от негова страна. Що се отнася до употребата на алкохол – установява се такава с
концентрация над законоустановения минимям, следователно нарушена е нормата на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП, но не се установява това нарушение да е в причинна връзка с произшествието
– няма данни ищецът да е бил алкохолно повлиян и да е имал неадекватно поведение на
пътя, което да е в причинна връзка с произшествието. Заключението на приетата по делото
токсикологична експертиза е принципно и не се базира на конкретни обстоятелства, като,
разпитан в съдебно заседание, вещото лице заявява, че при различните индивиди степента на
повлияване при еднаква концентрация може да бъде различна. От доказателствата не се
установява ищецът да се е движел другаде, освен най-близо до дясната граница на платното
за движение, напротив – както се каза по-горе, данните по делото сочат към това, че ищецът
се е движел в дясно, в близост до пътния банкет. Ето защо, не е налице нарушение на
нормата на чл.80, ал.1, т.2 ЗДвП. Възражението, че ищецът е допринесъл за вредите и като е
отказал хоспитализация въпреки препоръките на лекарите, съдът намира за неоснователно,
тъй като от данните по делото е видно, че ищецът е постъпил в болница в деня, следващ
произшествието. Не се установява със забавата от един ден лечението да е било
компрометирано, както и да са настъпили усложнения.
С оглед констатираното противоправно поведение на ищеца, което се намира в
причинна връзка с понесените от него вреди, съдът намира, че така определеното
обезщетение следва да бъде редуцирано с 50 %, като в полза на ищеца бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер 15 000 лв. при условията на съпричиняване.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът, освен описаните по-горе
неимуществени вреди, е претърпял и имуществени вреди вследствие на процесното ПТП –
направил е разходи за потребителска такса за престой в болница и за съдебномедицинско
удостоверение в общ размер 77,40 лв., които се намират в пряка връзка с процесното
произшествие, поради което следва да бъдат репарирани до размер 50 %, следователно
искът за обезщетяване на имуществени вреди се явява доказан и основателен за сумата 38,70
9
лв.
Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от ответника обезщетение,
съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение и застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това следва от препращането на чл.558, ал.5
КЗ към срока по чл.496 КЗ, в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и
от препращането на чл.558, ал.1, изр.2 КЗ към разпоредбата на чл.497 КЗ, уреждаща
момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на дължимото обезщетение
(според чл.497, ал.1, т.2 КЗ това става след изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ). Според
чл.496, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 КЗ срокът, в който следва да се изплати дължимото
обезщетение, е до три месеца от предявяването на претенцията. Видно от представената
молба на ищеца до ответника във връзка с изплащане на обезщетение, претенцията на
ищеца е предявена пред ответника на 17.03.2023 г. Следователно срокът за заплащане на
дължимото обезщетение от ответника е изтекъл на 17.06.2023 г. Поради това, съгласно
чл.558, ал.1, изр.2 във връзка с чл.497, ал.1, т.2 КЗ и чл.84, ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по отношение на плащането на обезщетението и дължи законната лихва за забава
считано от 18.06.2023 г. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи, ведно със законната лихва от 18.06.2023 г. до окончателното
плащане, като това искане се отхвърли за периода от 17.03.2023 г. до 17.06.2023 г.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди, ведно с лихва от датата на
искавата молба, както е претендирано. Възражението на ответника за това, че не е изпаднал
в забава, тъй като не са му представени изисканите от него документи, е неоснователно по
аргумент от нормата на чл.496, ал.3, т.1 КЗ, според която застрахователят (в случая ГФ по
силата на препращането в чл.558, ал.1 и ал.2) не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Към молбата си за плащане на обезщетение ищецът е приложил такъв протокол, а от страна
на застрахователя са изискани документи, с които ищецът не би могъл да се снабди.
Неоснователно е и възражението, че застрахователят не е в забава, тъй като не му е
представена банкова сметка, по която да изплати обезщетението – отказът на ответника не е
мотивиран с липсата на банкова сметка и неплащането на обезщетение не е обвързано с
това, а със съвсем други обстоятелства.
В обобщение, в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди от процесното произшествие в размер 15 000 лв., ведно със законна лихва за забава от
18.06.2023 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за имуществени такива в
размер 38,70 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 08.05.2024 г., до
окончателното плащане, както се претендира. В останалата им част исковите претенции са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, двете страни имат
право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
10
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. По делото няма данни на упълномощения адв.Р. М. да е заплащано възнаграждение за
оказаната правна помощ, ето защо следва да се приеме, че е налице хипотеза по чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, при която съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед частичното
уважаване на исковете, в полза на адв.М. се дължи адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за адвокатските
възнаграждения в размер 2 104,18 лв. Същото следва да се присъди в тежест на ответника. В
полза на ищцовата страна на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица и свидетел по съразмерност в размер
466,85 лв.
Ищецът е освободен от държавна такса по делото, поради което по силата на чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 601,55 лв. – държавна такса в размер 4 % от
присъденото вземане, по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът претендира в списък по чл.80 ГПК и има право на разноски, от които 1
140 лв. – за възнаграждения на вещи лица, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, и
юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв., определено по реда на чл.25, ал.1 и ал.2
от Наредба за заплащането на правната помощ. Общият размер на разходите на страната е 1
685 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в тежест на ищеца
следва да се присъди сумата 1 263,22 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от С. С. и М. К., да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, от ***, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева),
ведно със законна лихва от 18.06.2023 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло
се на *** г. на път ІІІ-804, при км 1+100, посока на движение *** – ***, ***, причинено от
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано превозно средство), както и да му заплати сумата 38,70 лв. (тридесет и
осем лева и 70 ст.) – обезщетение за имуществени вреди от същото пътнотранспортно
произшествие, ведно със законна лихва от 08.05.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над горния
размер до пълния предявен такъв от 60 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
имуществените вреди за разликата над горния размер до пълния предявен такъв от 77,80 лв.,
както и ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 17.03.2023 г. до 17.06.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
11
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от С. С. и М. К., да
заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 601,55 лв.
(шестстотин и един лева и 55 ст.) – държавна такса по гр.д.№1207/2024 г. по описа на ОС
Пловдив, XVI състав.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от С. С. и М. К., да
заплати на адвокат Р. И. М., ***, личен номер ***, адрес на упражняване на дейността – ***,
сумата 2 104,18 лв. (две хиляди сто и четири лева и 18 ст.) – адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по гр.д.№1207/2024 г. по описа на ОС Пловдив,
XVI състав.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от С. С. и М. К., да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, от ***, сумата 466,85 лв. (четиристотин шестдесет и
шест лева и 85 ст.) – деловодни разноски по съразмерност за производството по гр.д.
№1207/2024 г. по описа на ОС Пловдив, XVI състав.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, от ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
ет.4, представляван от С. С. и М. К., сумата 1 263,22 лв. (хиляда двеста шестдесет и три
лева и 22 ст.) – деловодни разноски по съразмерност за производството по гр.д.№1207/2024
г. по описа на ОС Пловдив, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12