№ 166954
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110166562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 352723/05.11.2024 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу М. Р. О. за следните вземания: 1./ сумата в размер на 774.30 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит,
ведно със законна лихва за период от подаване на заявлението до изплащане
на вземането, 2./ сумата в размер на 91.08 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение; 3./ сумата в размер на 81.58 лева, представляваща
лихва за забава от датата на забавата до подаване на заявлението в съда; 4/
сумата в размер на 578.10 лева – неплатено възнаграждение за закупени
допълнителни услуги 5/ суми в размер на 30.50 лева - държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение .
Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, мораторна
лихва и договорно възнаграждение, заявлението е основателно, поради което
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
В останалата му част, по отношение на претенцията за неплатено
възнаграждение за закупени допълнителни услуги, заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при
действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Съдът намира, че заявените вземания за пакет „допълнителни услуги“,
освен разкриващи характеристики и на неравноправност, се основават на
договорни клаузи, влизащи в противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
1
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като
съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Видно от съдържанието на договора, пакетът от услуги се явява
свързан с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на
възнаграждение за тях е забранено с оглед императивната норма на чл. 10а, ал.
2 ЗПК.
Допълнително следва да се посочи, че в разглеждания случай
обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят
единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита – на
възнаграждението на кредитодателя, прикривайки го под формата на т. нар.
„допълнителни услуги“.
От съдържанието на клаузите за допълнителните услуги е видно, че
всички включени в него „услуги” са средство за съществено увеличаване на
цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство
от кредитодателя води по скрит за потребителя начин до увеличаване размера
на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в
чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези клаузи се цели именно
заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.
Предвид изложеното, по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, при определяне
на отговорността за разноски, съдът следва да съобрази съотношението между
уважена и отхвърлена част на заявлението, като отхвърли искането за
държавна такса за сумата над 18.94 лева и за юрисконсултско възнаграждение
за сумата над 31 лева /при размер на възнаграждението, определен от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 50 лева/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 352723/05.11.2024 г. на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу М. Р. О. В ЧАСТТА за сумата от 578.10 лева – неплатено
2
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и за разликата
над сумата 18.94 лева – държавна такса до пълно претендирания размер на от
50 лева, и за разликата над сумата от 31 лева - юрисконсултско
възнаграждение до определения от съда размер от 50 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3