№ 4362
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110103166 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Й. Ч. срещу ответника
П.Р.Б., осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно производство ДП №327/2024г. по
описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна, приключило с постановление за
прекратяване от 03.12.2024г. на прокурор на РП - Варна, ведно със законната лихва от датата
на прекратителното постановление - 03.12.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че от 22.01.2018г. работи на длъжност „водач на автобус“ към „Г.т.“
ЕАД - Варна, ЕИК ****. На 02.09.2024г. изпълнявал служебните си задължения и
управлявал автобус с рег.номер ****. Около обяд на същият ден, на автобусна спирка
„Химик 2“, мл.автоконтрольор М.М.П. от сектор „Пътна полиция“ - Варна към ОД – МВР -
Варна, извършил проверка с техническо средство ДръгТест 5000 с фабричен номер ARPK-
0014, която отчела положителен резултат за наличие на бензодиазепини и канабис 25 в
организма му. За така твърдяното нарушение е съставен АУАН Серия GA №1429710 и
свидетелството за правоуправление с №********* е иззето. Издадена е и Заповед за
задържане на лице с №365зз-479 от 02.09.2024г., извършен е и личен обиск на ищеца.
Ищецът излага, че е предоставил кръв и урина за извършване на проверка. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-0011460 от
03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“. По случая е образувано ДП №327/2024г. по описа
на сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна.
В хода на досъдебното производство ищецът е разпитван и давал обяснения. Не е бил
привличан в качеството на „обвиняем“. В хода на досъдебното производство е проведено
химико-токсилогично лабораторно изследване в лаборатория към МБАЛ – Варна - ВМА, от
което е установено, че в предоставените кръв и урина няма наличие на наркотични вещества
1
или техни метаболити. На 03.12.2024г. наблюдаващият прокурор с Постановление за
прекратяване на наказателно производство прекратил ДП №327/2024г. на основание чл.199,
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК и чл.243, ал.2 НПК. На 19.11.2024 ищецът получил
обратно СУМПС.
Във връзка с образуваното наказателно дело ищецът сочи, че са му причинени силен
емоционален стрес, депресия, унижение, наранени чест и достойнство, уронване и
дискредитиране на доброто име сред обществото и в професионалните среди, разочарование
от правоохранителните органи.
С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на П.Р.Б., за всички
претърпени от ищеца имуществени вреди.
Поради което, сезира съда с искане да постанови положително решение по
предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответната страна П.Р.Б., чрез ВРП, в срока по чл.131 от ГПК, е
депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявената искова претенция. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и
размер.
Ответникът сочи, че при наличие на предварителни данни за управление на МПС
след употреба на НВ, основани на показанията на техническо средство, полицейските органи
не са разполагали с друга алтернатива, освен да образуват досъдебно производство и да
проведат разследване в съответствие със закона.
В отговора се излага, че след събиране на относимите за предмета на разследване
доказателства, воденото досъдебно производство било прекратено. Няма спор, че
нормативната уредба относима за подобни случаи се явява Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества, като непосредствено след изготвеното заключение на химиконаказателно
токсикологично лабораторно изследване в лаборатория към МБАЛ - ВМА, производство по
воденото ДП №327/2024г. по описа на ПП ОД МВР гр.Варна било прекратено с
постановление на ВРП от 03.12.2024г. Законово, недопустимо е воденото наказателно
производство да бъде прекратено на по-ранен без заключение на посочената експертиза.
Ответникът счита, че така подадената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като
е недоказана по основание и размер, както че претенцията е изначално насочена към грешен
адресат, доколкото ищецът е търпял евентуални вреди от актове и административни
действия на трето по спора лице/органите на МВР, прилагали спрямо ищеца мерки на
принуда, основани на ЗМВР и ЗДВП. Предвид изложеното, не следва тежестта на
претендираната неимуществена обезвреда да се понася от ПРБ.
Отделно от горното ответникът подчертава, че воденото наказателно производство с
предмет извършено престъпление по чл. 3436, ал.3 НК, е с предвидено наказание в
санкцията на правната норма за този вид престъпление „Лишаване от свобода“ от 1 до 3
години и „Глоба“ от 500 до 1 500 лв., което по смисъла на чл.93, т.7 от НК не се явява тежко
умишлено престъпление. Досъдебното производство е било с кратка продължителност
няколко месеца, на ищеца не е било предявявано обвинение, респективно налагана МНО или
друга мярка за процесуална принуда, ограничения или рестрикции с оглед воденото
наказателно производство. ПРБ не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от
ищеца, по-конкретно принудителните административни мерки, които са предприети от на
ОД на МВР, явяващи се действия на трети лица извън ПРБ, в дадения случай прокурорът на
МВР - Варна. За предприетите принудителни административни мерки прокурорът не е бил
уведомен и не е давал указания за прилагането им. Служителите на МВР са действали
съгласно ЗМВР, ЗДВП, вътрешните правила и в рамките на тяхната компетентност и
2
оперативна самостоятелност. В този смисъл липсва изискуемостта по смисъла на закона -
ЗОДОВ пряка причинно-следствена с кратка продължителност. връзка между вредите и
деликта. Досъдебното производство е с кратка продължителност. Ищецът не е бил
привличан към наказателна отговорност. Ищецът не е бил предаван на съд и не е бил съден.
В хипотеза, че претенцията за неимуществени вреди е основателна, счита, че ВРП
следва да бъде освободена от отговорност на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, медикаменти
/субстнации/, социално укоримо поведение от страна на ищеца, вероятно приел
положителна проба на показанията без да се съобрази със страничните ефекти, довели до на
техническото средство за употреба на НВ. Във връзка с което ответника възразява по
отношение претендирания от ищеца размер за неимуществени вреди.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
С акт №1429710 от 02.09.2024г. на МВР спрямо Ж. Й. Ч. е установено адм.нарушение
по чл.5,ал.3,т.1 за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-
0011460 от 03.09.2024г., на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка на Ж. Й. Ч. временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Видно от представени по делото Трудов договор №00475/22.01.2018г. и
доп.споразумение към него от 01.09.2024г. Ж. Й. Ч.е заемал длъжността „водач на автобус“
към Г.т. ЕАД.
С постановление от 03.12.24г. ВРП е прекратила наказателното производство по
досъдебно производство № 327/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Варна, водено за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК.
От приложената преписка по ДП № 327/2024г. на ОД- МВР – Варна се установява, че
на 02.09.2024 г. около 11:25 ч. по време на потегляне на автобус от градския транспорт на
гр. Варна марка „Голден Драгон“, рег. № В2768TH, с водач Ж. Й. Ч., от автобусна спирка
„Химик - 2", находяща се на кръстовището между бул. „Св. Елена“ и бул. „Трети март" в гр.
Варна, един от пътниците паднал в салона на автобуса. За случая били уведомени органите
на сектор „Пътна полиция“, които пристигнали на място. В тази връзка на водача на
автобуса - Ж. Ч., била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с тест, като
резултатът бил положителен за бензодиазепин и канабис 25. Ж. Ч. бил отведен в МБАЛ -
Варна - ВМА, където предоставил проби кръв и урина. Със ЗППАМ на водача е наложено
временно отнемане на СУМПС за срок не повече от 18 месеца. По отношение на
посочените проби било проведено химико-токсикологично лабораторно изследване в
Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ - Варна - ВМА, при което в
същите не били открито наличие на наркотични вещества или на техни метаболити.
Разпитът на Ж. Й. Ч. е проведен в качеството му на свидетел от разследващия
полицай. Разследващият полицай И.К. е извършила и останалите следствени действия -
разпити на други лица, изготвяне на съдебно-химическа експертиза чрез извършване на
химико-токсикологичен анализ в лаборатория към МБАЛ-Варна.
Издадена е и Заповед за задържане на лицето Ж. Й. Ч. /л.21 от делото/ за срок до 24
часа по ЗМВР от полицейските органи. Мярката е взета в 12,20 часа на 02.09.2024 г., а
лицето е освободено в 16,20 часа на същия ден.
Участието на наблюдаващия прокурор по пр. преписка № 12892/2024 г. по описа на
Районна прокуратура – Варна се свежда до няколкократно продължаване на срока за
разследване и до прекратяване на досъдебното производство с Постановление от 03.12.2024
г. на Районна прокуратура –Варна, поради липсата на доказателства за престъпление по чл.
3
343б, ал. 3 НК.
Ищецът е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й. Ж.в Ч., баща
на ищеца, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява,
че е запознат със случай от миналата година, по който е отнето свидетелството на сина му.
В първият момент бил като слисан, голям шок. Синът му въобще не употребява алкохол.
Това става миналата година, септември месец. Синът му му казал, че за алкохол е
отрицателна пробата, обаче за наркотици ... През това време жена му е със счупен крак след
операция, на легло, имат двете деца, ученици. Близките му били стресирани, а той бил в
отпуски, болнични, и на баща си трябвало да помага. Синът му ползвал болничен за стрес,
защото има и малко висока кръвна захар и увеличил процентите на кръвната захар много.
Сред колегите му е имало противоречиви реакции за случилото се. Първо синът му е бил в
болнични, после в неплатена отпуска.
От показанията на разпитания по искане на ищеца П.М.И. се установява, че работи с
ищеца Ж. Ч. от 8 години в Г.т. – Варна. Когато са били тествани на дрегер преди работа не се
е установявало нищо. Когато разговаряли ищецът, той бил притеснен от случилото се.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ
включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди
вследствие на воденото наказателно производство.
В случая не се спори, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по досъдебното
производство. Настоящият съдебен състав споделя практиката на съдилищата, че макар и
срещу ищецът да не е било повдигано обвинение за конкретното престъпление, той понася
вреди от висящото производство, в случаите, когато от обстоятелствата по делото е
несъмнено чия наказателна отговорност е възможно да бъде ангажирана, какъвто е
настоящият случай. От самото образуване на наказателното производство Ж. Ч. се сочи като
единствен възможен извършител на твърдяното деяние именно ищеца и не поставя
съмнение по отношение на авторството. Съгласно Решение 5009/08.02.2023 г., постановено
по гр. д. № 932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр. отделение, е прието "че употребеният в
чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да
се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно
процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване
и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да
извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за
конкретното престъпно деяние.
Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу
конкретно лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на това лице и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните
действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни -
причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не
се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато
обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за
4
неоснователно упражнената принуда срещу конкретно лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ
ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу
уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и
достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за процесуална принуда срещу
уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при
условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителни административни мерки или
не. Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди,
причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за
извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В този смисъл е практиката на
касационната инстанция, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 1961/2022 г., III г. о., ГК, решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г.,
III г. о., ГК, решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, III г. о., решение
№ 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 397 от 26.11.2015 г.
по гр. д. № 6047/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г. на
ВКС, III г. о., както и практиката на ОС-Варна, обективирана в решение № 736 от 8.07.2024
г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 759/2024 г., решение № 867 от 23.07.2024 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 897/2024 г. и други/. Всички в смисъл, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ (редакция след изм. в ДВ бр. 98/2012 г.) израз "обвинение в извършване на
престъпление" следва да бъде тълкуван по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано
срещу определено лице, а в последствие производството е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, то е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, макар и да не е било повдигнато обвинение и лицето да не е било привличано в
качеството на обвиняем по смисъла на НК.
При това положение ищецът търпи вреди от наказателното преследване от момента, в
който е узнал за образуването му и спрямо него са били извършвани действия във връзка с
него. Не без значение е фактът, че именно той е бил задържан за срок до 24 часа от органите
на МВР и лишен от възможността да упражнява заеманата длъжност за срок от два месеца.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е
поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството. Дори
дейността да е извършена напълно добросъвестно и съобразно определени, конкретно
необходими обстоятелства затова, ако тя обективно не съответства на изискванията на
закона, ще възникне отговорност за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от
неоснователно осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото на държавата
да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се схваща като
изключение от правилото. Държавата носи вторичното задължение за поправяне на вреди,
породено от неспазване на първичното задължение на държавните органи и на длъжностите
лица в дейността си да не прекрачват границите на закона.
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него разследване за престъпление, приключило с постановление за
прекратяване поради липса на доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и същите
5
подлежат на обезщетяване от ответника П.Р.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението.
При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства -
критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени
или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен
и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение
на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата
икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва
да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния
субституент за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за
ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ се
определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на горните
факти по отношение на ищеца, а именно - в случая чрез неоснователно упражнената
принуда срещу него са били засегнати честта и достойнството му, бил е задържан със
заповед за задържане на лице за срок от 4 часа, лишен от правото на управление на МПС за
период от два месеца, като следва да се има предвид, че същото му е необходимо за
изпълняване на заеманата от него длъжност „водач на автобус“. Наложило се е Ж. Й. Ч. да
ползва и неплатен отпуск през периода на разследване, тъй като не е могъл да полага труд на
длъжността на която е назначен. Същият се установи, че има семейство, две деца и в този
период лишаването му от доходи е рефлектирало върху цялото семейство. Нарушено е и
правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като химическата
експертиза е била изготвена за срок повече от месец. Установи се от събраните гласни
доказателства, че ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и неудобство. В случая за
процесния период ищецът със сигурност е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита и, че срещу ищеца не е било
повдигано обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, т. е. преживените страдания не
са били така интензивни, както когато обвинение е повдигнато и общата продължителност
на производството е 2 месеца.
Съдът като съобрази изложените обстоятелства и социално – икономическите
условия в страната към момента на увреждането, счита че следва да се определи
обезщетение в размер на 3000 лв., за който размер претенцията се явява основателна и
доказана.
Така определената сума от 3000 лв. се дължи, заедно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, която не се оспорва от
ответника – 03.12.2024 г. (ТР № 3/2004 г. ОСГК, т. 4).
По разноските: С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и
представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
6
сторените по делото разноски за заплатени държавна такса-10 лв.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК , за сумата от 600 лв.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I
ТО/.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение от 600 лв., съобразявайки правната и фактическа сложност на делото,
цената на иска и проведените съдебни заседания.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10,ал.3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
общо в размер на 610 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. С., представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Ж.
Й. Ч., ЕГН **********, с адрес в грВ. сумата от 3000 лв. (три хиляда лева) представляващи
обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца изразяващи се в
болки и страдания от образувано ДП 327/2024 г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и
пр. преписка № 12892/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено с Постановление от 03.12.2024 г. на
Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2024 г.
до окончателното изплащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., гр. С., представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Ж.
Й. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 610 лв. (шестстотин и десет лев),
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7