№ 2629
гр. Перник, 28.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С решение от 13.06.2022 г., постановено по настоящото дело, частично са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу М. Б.
Т. обективно кумулативно съединени установителни искове. Съдът е приложил последиците
на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е присъдил доказаните разноски на всяка от страните –
пропорционално на уважената, респ. на отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от
ищеца чрез процесуалния му представител, с която се иска постановеното решение да бъде
изменено в частта за разноските, с доводи, че разноските, присъдени в полза на ответника за
заповедното и за исковото за прекомерни, като моли същите да бъдат редуцирани до
минимален размер.
Ответната страна е депозирала становище, че присъдените разноски – за платен
адвокатски хонорар, не надхвърлят минималните размери, а разноски в заповедното
производство не са били претендирани.
Молбата е редовна и допустима, като депозирана от легитимирана страна в
преклузивния срок за съответното процесуално действие. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, като мотивите за това са следните.
Отговорността за разноските по делото представлява по правната си същност
облигационно отношение между страните в процеса, по силата на което едната страна, в
чиято полза съдът е решил делото, има правото да иска от противната страна да плати
направените разноски. При решаване на въпроса, за кого възниква задължението да заплати
разноските, съдът се ръководи от правилата на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на
правния спор. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предмет на настоящото производство са били обективно кумулативно съединени
установителни искове, като материалният интерес по делото възлиза общо в размер на
10335,15 лв. Минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство от
професиоален адвокат по дело с такъв интерес, съобразно формулата, визирана в чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., възлиза на 840,05 лева. В този смисъл съдът намира, че
1
уговореният и платен (видно от ДПЗ на л. 51) адвокатски хонорар в размер на 850 лева
(надвишаващ едва с 1,2% размера, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата) не
надхвърля значително минималните установени размери и не са налице предпоставките за
редуциране на същия.
При съобразяване съотношението на заявената претенция – 10335,15 лв., и уважената
част от нея – 4230,99 лв., респ. отхвърлената 6104,16 лв., пропорционално от платения
адвокатски хонорар в общ размер на 850 лв. ответникът следва да репарира сумата от 502,01
лева.
Същевременно в хода на заповедното производство ответницата не е сторила и
поискала разноски, респ. такива не са били присъждани с решението по съществото на
спора, поради което е безпредметно коментирането на изложените от ищеца доводи в този
смисъл.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на „Профи Кредит
България“ ЕООД за изменение на решението, постановено по настоящото дело, в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2