Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №……

                                                 гр.К., ……..**** год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          К. районен съд, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря...................Х.К.…...………..............................като разгледа докладваното от съдията..........................................гр.дело №771 по описа за **** год.  за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.250 от ГПК.

          Постъпила е молба от пълномощника на ищеца за допълване на постановеното по делото решение №260378/08.09.**** г. поради непроизнасяне по привременни мерки  съгласно чл.344, ал.2 от ГПК.

         В едноседмичния срок ответникът чрез пълномощника счита искането за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за неоснователно и моли съда да го остави без уважение.  

         Съдът като взе предвид постановеното решение приема за установено следното:

         Молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.250, ал.1 от ГПК, поради което е допустима.

         Предявеният иск е за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.341 и сл ГПК във вр с чл. 34 от ЗС като в исковата молба е направено искане по чл.344, ал.2 от ГПК с решението съдът да постанови ответникът да заплаща на ищцата месечно обезщетение в размер на *** лв. за това, че ползва нейната част до окончателното извършване на делбата. Съдът констатира, че в постановеното по делото решение №260378/08.09.**** г. не се е произнесъл по направеното и уточнено в с.з. искане за присъждане на обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения имот-апартамент №**, находящ се в гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.А, ет.7, поради което молбата е основателна.

          Предявеното искане по чл.344, ал.2 от ГПК е привременна мярка и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда до приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението си по ал.1 или по-късно ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата цели да се охранят правата на съделителите като се осигури възможност всеки от тях да ползва имота- предмет на делба или да получи съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство като в решението по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него като са налице основание за това. Произнасянето на съда по чл.344, ал.2 от ГПК представлява съдебна администрация на гражданските отношения. Съдебният акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата/ чл.344, ал.3 от ГПК/. В настоящият случай искането изхожда от легитимирано лице- ищцата по делото, която е съсобственик на делбения имот. Разпределение на ползването става при съобразяване правата/ квотата/ на съделителите в съсобствеността. Претенцията на неползващия съделител може да бъде както за разпределяне на ползването / реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение поради лишаване от ползването като съдът е обвързан от искането. В случая искането е за плащане на обезщетение. Съгласно трайната практика и указанията на Тълкувателно решение №7/02.11.**12 г. по тълк.д.№ 7/**12г. на ВКС,  ОСГК, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността. След съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в т.ч. показанията на св.Д.М.Д., които съдът кредитира в пълен обем и не дава вяра на показанията на св.К.М.С., който като ползващ процесния апартамент №** в гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.А, очевидно е заинтересован от изхода на делото предвид разпоредбата на чл.**2 от ГПК, се  установява, че процесният апартамент е бил отдаван от ответника под наем през годините, а от м.04.****г. се ползва от трето лице, на когото той е предоставил ключ. Съдът счита, че без правно значение е дали ответникът ползва или не физически имота, важно е, че е ограничен достъпа на ищцата да го ползва според квотата й /1/2 ид.част/, а и не се доказа на ищцата да е бил предоставен или да е поканена за да ѝ бъде предоставен ключ за апартамента. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установи, че пазарния месечен наем на целия имот е **5 лв. или 1/2 част възлиза на сумата от ***лв. По отношение на началния момент, от който се дължи обезщетението съгласно Определение №308/24.04.**14г. по гр.д.№****/**14г. по описа на ВКС, съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. С оглед изложеното, съдът счита, че ответникът/съделител Н.И.С. следва да заплаща на съделителката Д.Б.Г., месечно обезщетение за лишаване от право й на ползване в размер на ***лв., явяващо се средната пазарна стойност на месечен наем за ползването на 1/2 идеална част от имота- апартамент №**, находящ се гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.А, ет.7, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.

        Водим гореизложеното съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И : 

 

       ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Н.И.С., с ЕГН-********** ***, да заплаща на Д.Б.Г., с ЕГН-********** ***, сумата от ***лв. месечно обезщетение за лишаване от право на ползване, явяващо се средната пазарна стойност на месечен наем за ползването на 1/2 идеална част от допуснатия до делба съсобствен имот- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ******, с адрес на имота: гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.А, ет.7, намиращ се в сграда с идентификатор *****, брой надземни етажи: 8, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори *****, *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 69,59 квадратни метра, с прилежащи части: избено помещение **, считано от влизане в законна сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

 

          Решението, с което е допусната привременната мярка по чл.344, ал. 2 ГПК, има характер на определение и може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в едноседмичен срок от връчването му на страните.                                                      

                                                                                                   Районен съдия: