РЕШЕНИЕ
№ 14582
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110111815 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на
„/ФИРМА/“ *** (с предишно наименование /ФИРМА/ ***),
с която срещу Б. Н. З., са предявени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на парично
вземане по, за сумата от 548,16 лева представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.01.2020 г.
до 04.05.2020 г. по Договор за мобилен номер
359**************** от 03.12.2014г. и Договор за мобилен
номер 359**************** от 24.12.2019г., сумата в размер
на 531,08 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2021 г. по договор
1
за лизинг от 24.12.2019г. и договор за лизинг от 01.03.2019г.,
сумата в размер на 912,48 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
24.12.2019г. за мобилен номер 359**************** и за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
01.03.2019г. за мобилен номер 359****************, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.08.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
41534/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало договорно правоотношение по договор за
мобилни услуги от 03.12.2014г. за ползване на мобилен
номер 359****************, и по договор от дата
24.12.2019г. за ползване на мобилен номер
359****************. Твърди, че е изправна страна по
договора, както и че ответникът му дължи, дължимата сума
за мобилни услуги за периода от 05.01.2020 г. до 04.05.2020 г.,
която била в общ размер на 548,16 лв. Поддържа, че по
повод неизпълнението на ответника, прекратил
едностранно сключения между страните договор и
начислил неустойка. Последната била в размер на 912,48 лв.
и била формирана като сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси по сключените
от ответника абонаментни планове, както следва: по
абонаментен план Тотал 49.99 за мобилен номер
359**************** – за сумата от 124,98 лв.; и по
2
абонаментен план Тотал 49.99 за мобилен номер
359**************** – за сумата от 124,98 лв., както и
сумата в размер на 355,88 лв., представляваща неустойка за
ползване на устройство „Huawei P30 Lite Dual Midnight
Black”, сумата от 306,64 лева, представляваща неустойка за
ползване за мобилен номер 359**************** на
устройство Samsung Galaxy S9 Plus Black. Посочва, че
поради прекратяване договорите за мобилни услуги,
дължимите лизингови вноски за мобилни устройство стават
предсрочно изискуеми по силата на т.12, ал. 2 от ОУ.
Посочва, че задължението по договор за лизинг от
24.12.2019 г. във връзка с мобилен номер
359**************** за устройство „Huawei P30 Lite Dual
Midnight Black”, било в размер на 176,51 лв., задължението
по договор за лизинг от 01.03.2019 г. във връзка с мобилен
номер 359**************** за устройство „Samsung Galaxy
S9 Plus Black”, било в размер на 332,91 лв., a задължението
по договор за лизинг от 24.12.2019 г. във връзка с мобилен
номер 359**************** за базови аксесоари „Slim case
black Huawei P30 lite; 3 MK Flexible Glass Huawei P30” било
в размер на 21,66 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, чрез назначения му особен представител,
в който оспорва исковете като недоказани. Твърди, че
изявлението на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост не е достигнало до ответника.
3
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/ ***, редовно
призован, се представлява от адвокат А.Б., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Б. Н. З., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения му
особен представител – адвокат Р. от САК, който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, като предявени при
наличието на правен интерес от легитимна страна в полза
на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 41534/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по
чл. 415 от ГПК, и при дадени изрични указания от съда за
предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
4
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че между страните е валидно сключен договор
за далекосъобщителна услуга и за лизинг, изпълнение на
задълженията си по договорите, размера на вземанията и
тяхната изискуемост, а по исковете за неустойка, че между
страните са възникнали горепосочените договорни
правоотношения, че в тях валидно е уговорена неустоечна
клауза, размера на неустойка и изискуемост на вземането.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
03.12.2014г. с предпочетен номер + 359**************** се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
сключен за срок от 24 месеца до 01.03.2021г., за абонаментен
план „Тотал 49,99“, подновен с допълнително споразумение
от 01.03.2019г. като по договорен абонамент за мобилен
номер 359**************** на ответника е предоставено и
устройство Samsung Galaxy S9 Plus Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 36,99 лева, както и с правото след изтичане срока
на лизинга срещу заплащане на допълнителна вноска от
36,99 лева да придобие собствеността върху лизинговата
вещ. На ответника е предадено мобилното устройство с
отстъпка от стандартната цена, видно от раздел II, т.1 от
допълнително споразумение от 01.03.2019г., както следва:
стандартна цена на мобилното устройство от 1759,90 лева, а
с отстъпка 887,76 лева, или отстъпката е в размер на 872,14
лева. Установява се, че на дата 24.12.2019г. абонатът
5
сключил втори договор за лизинг на базови аксесоари,
както следва: slim case Black HUAWEI P30 Lite и 3MK
Flexible Glass HUAWEI P30 Lite на изплащане посредством
23 месечни вноски, всяка в размер от 1,14 лева, съгласно
уговорения погасителен план, както и с правото след
изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане
на допълнителна сума от 1,14 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ.
От приетия по делото договор за мобилни услуги от
24.12.2019г. с предпочетен номер + 359**************** се
установява че между страните са били налични договорни
отношения по договор за далекосъобщителна услуга,
сключен за срок от 24 месеца до 24.12.2021г., за абонаментен
план „Тотал 49,99“, като по договорен абонамент за
мобилен номер 359**************** ответникът е сключил
и договор за лизинг от същата дата, като му е било
предоставено и устройство Huawei P30 Lite Dual Midnight
Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски, всяка от които в размер на 9,29 лева, както и с
правото след изтичане срока на лизинга срещу заплащане
на допълнителна вноска от 9,29 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. На ответника е
предадено мобилното устройство с отстъпка от
стандартната цена, както следва: стандартна цена на
мобилното устройство от 799,90 лева, а с отстъпка 285,46
лева, или отстъпката е в размер на 514,44 лева. Установява
се, че на дата 24.12.2019г. абонатът е сключил и договор за
6
застраховка на устройство „смартгон протект“ за
горепосоченото устройство, по силата на който му се
предоставя ремонт или подмяна на застрахованото
устройство, срещу задължението да заплаща месечна
застрахователна премия в размер на 9,49 лева.
Изслушаната по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съотносима на останалия, приет по делото доказателствен
материал, установява, че на абоната, за процесния период
на потребление от 05.01.2020г. до 04.05.2020г. са
предоставени за номера 359**************** и
359**************** 14393:20 минути в зона ЕС; 3733.20
минути към държави в ЕС, международна зона 1,2 и
Балкани; мобилен интернет на максимална скорост в
България - 160024.83 МВ; мобилен интернет на максимална
скорост в зона ЕС - 97600.00 МВ; 3 кратки текстови
съобщения; 106 минути разговори в мрежата на ищеца; 5
минути разговори към други национални мобилни мрежи; 5
минути разговори с фиксирани мрежи; 8 минути разговори
към номера 0700/0800/00800 и 4 допълнителни услуги.
Вещото лице е установило, че за периода от 15.01.2020г. до
27.04.2020г. абонатът е имал достъп и е реализирал
потребление в мобилната мрежа и услугите, предоставени
от ищеца, като от 27.02.2020г. абонатът е бил със спрени
изходящи услуги поради неплатени задължения, а след
27.04.2020г. не е имал въобще достъп до мобилната мрежа
7
на ищеца.
Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
установява, че приетите по делото фактури №
**********/05.02.2020г., № **********/05.03.2020г., №
**********/05.04.2020г. и кредитно известие №
**********/05.05.2020г., касаещи периода от 05.01.2020г. до
04.05.2020г., предоставени за номер 359**************** са
в размер на 211,76 лева, като вещото лице не е установило
извършени плащания от ответника в периода от
05.01.2020г. до 04.05.2020г., а фактурите, отнасящи се до
процесния период, предоставени за номер
359****************, както следва: №
**********/05.02.2020г., № **********/05.03.2020г., №
**********/05.04.2020г. и кредитно известие №
**********/05.05.2020г. са на стойност от 327,77 лева, като
отново не са установени плащания. Вещото лице е
установило, че издадената фактура №
**********/05.06.2020г. касае сключените договори за
лизинг, по които на ответника са предоставени за
възмездно ползване устройства Huawei P30 Lite Dual
Midnight Black и Samsung Galaxy S9 Plus Black, като за
първото устройство дължими за лизингови вноски са суми
в размер на 176,51 лева, а за второто е дължима сумата от
332,91 лева, като горепосочената фактура касае и
лизинговите вноски за изплащане стойността на базовите
аксесоари по договори за лизинг от 24.12.2019г. на стойност
от 21,66 лева. Вещото лице е изчислило и размера на
8
претендираната неустойка, като е посочило, че тя е
определена в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр.
чл. 1,т.1 от Спогодба от 11.01.2018г. между Комисията за
защита на потребителите и /ФИРМА/ ***, приложими при
прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени
преди 11.01.2018г., като вземанията се формират като сбор
от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС с добавени:1.Част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора;
2.Част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
от прекратяването до края на договора за мобилни услуги,
съответно по мобилен план „Тотал +“, с месечна такса от
41,66 за мобилен номер 359**************** неустойката е
в размер на 124,98 лева, за ползването на устройство
Huawei P30 Lite Dual Midnight Black е в размер на 355,88
лева, а по мобилен план „Тотал +“ с месечен абонамент в
размер на 41,66 лева за мобилен номер 359****************
неустойката е в размер на 124,98 лева, а за ползване на
устройство Samsung Galaxy S9 Plus Black в размер на 306,64
лева.
Съдът приема исковете за основателни, като доказани
по основание и размер.
От съвкупния доказателствен материал по делото,
съдът намира, че се установи наличието на договорни
9
правоотношения между страните, доставянето на
далекосъобщителните услуги, както и размера на сумите по
фактурите. Съответно т. 23, б. "б" и "в" от Общите условия
предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент,
който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги,
представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27
от Общите условия е предвидено при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги да се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител –
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, тоест
задължението за заплащане е срочно и изискуемостта
настъпва с изтичането на срока. В предвид периода, който
касае процесните фактури – 05.01.2020г. до 04.05.2020г.
изискуемостта на задълженията е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради и което възраженията на ответника,
касаещи изискуемостта и неналичие на предпоставки за
10
предсрочна изискуемост на вземанията са неоснователни. В
случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
„/ФИРМА/“ *** има право да ограничи и/или спре достъпа
на потребителя до услуга/услугите, с изключение на
достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане
на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. "в" от Общите
условия „/ФИРМА/“ *** има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно съгласно Общите условия.
За да е елемент от същото задължението на ответника
да заплати стойността на потребени далекосъобщителни
услуги, ищецът следва да установи реалното им
предоставяне за процесния период. Задължението за
абонаментни такси е дължимо и без налично потребление.
Представените фактури не са подписани от получателя на
отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват
частен удостоверителен документ, в който е отразена
счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен
счетоводен документ, какъвто е данъчна фактура, същата е
носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция. Данъчната фактура е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно
събитие и начислен данък, която следва да се цени
съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от фактурите
11
не установява осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на
нейната стойност, но предвид обстоятелството, че
фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на
процеса, а ответникът оспорва доставянето на
далекосъобщителните услуги и техния размер то съдът
допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. От
нея се установява, че съобразно избрания абонаментен план
и допълнителните споразумения, сключено между страните
на ищеца са доставени услуги, реално ползвани в рамките
на плана - месечни абонаментни такси и потребление, а
доколкото се установи, че поради неплащане на абоната са
ограничени изходящите обаждания от 27.02.2020г., то се
установи, че преди тази дата е било налично потребление от
абоната по избраните от него абонаментни планове. По
изложеното съдът намира, че счетоводно отразените
стопански операции са извършени и съответно е
възникнало задължението за заплащане на стойността им,
касаещи месечни абонаментни такси и ползвани услуги по
процесните договори. Съответно по договорите за лизинг се
установи сключването им, както и че процесните мобилни
устройства и базови аксесоари са предоставени на
ответника, и по силата на договорите ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответника,
като лизингополучател, процесните устройства и базови
аксесоари за временно и възмездно ползване, с опция след
заплащане на последна вноска, ответникът да придобие
12
лизинговата вещ; с договорите за лизинг /чл. 4/
лизингополучателят е декларирал, че устройствата са му
предадени, като дължима е и сумата от 9,49 лева за
застраховка за устройство Huawei P30 Lite Dual Midnight
Black.
Доколкото дължимите суми за абонаментни такси и
потребление и за лизингови вноски се установиха по размер,
съдът достигна до извод, че исковите претенции с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са доказани и по
основание и по размер.
По отношение на претендираната неустойка: В
разпоредбата на чл. 75 от Общите Условия /ОУ/, приложени
към заявлението е уредена правната възможност
/ФИРМА/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и
т. 19в. В чл. 19б от ОУ е предвидено, че договорът се
прекратява от ищеца, когато абонатът не е платил
дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по ОУ, която именно
хипотеза се установява в производството. Отговорността за
неустойка е уговорена и в т.11 от процесните договори. От
изслушаната по делото ССчЕ се установи, че е начислена
неустойка в размер на 912,48 лева, за което е издадена
крайна фактура № **********/05.06.2020г., като исковете се
доказаха от изслушаната ССчЕ и по размер. Абонатът не е
13
заплатил дължимите суми за разговори и месечни
абонаментни такси и лизингови вноски по фактури №
**********/05.02.2020г., платима в срок до 20.02.2020г.; №
**********/05.03.2020г., платима в срок до 20.03.2020г.; №
**********/05.04.2020г., платима в срок до 20.04.2020г. и №
**********/05.05.2020г., платима до 20.05.2020.
Следователно ответникът не е изпълнил основното си
задължение да заплати, дължимите във връзка с договорите
суми. Възражението на особения представител на
ответника – адвокат А., че дължимите месечни суми за
такси, потребление и лизингови вноски не са изискуеми,
тъй като ответникът не е уведомен за дължимостта им е
неоснователно, тъй като задължението по своята правна
същност е срочно и не е нужна покана за изпадането на
ответника в забава. От друга страна неустойката е
уговорена в договора и по своята правна природа има
характер на компенсаторна такава. По отношение на нея
съдът следва служебно да направи преценка, доколко
договорната клауза не противоречи на добрите нрави, което
би обусловило нейната нищожност. Съгласно постановката
на ТР № 2014 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът по
двустранен договор с продължително и периодично
изпълнение, каквито са процесните, може да търси
неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпило
бъдещо разВ.не ако такава реално е била уговорена.
Неустойката е компенсаторна по своя характер, като целта
й е да възмезди вредите на кредитора от прекратяване на
14
правната връзка, за което длъжникът отговаря.
Предвидимата вреда към датата на сключване на договора
за предоставяне на електронни услуги при предсрочното му
прекратяване е нереализирания приход от ползването на
предоставени номера в рамките на срока на договора. В
рамките на срока на договора очакванията на оператора,
който предоставя електронни услуги, са да получи
договорените месечни такси, както и суми над тях във
връзка с друго реализирано потребление. В случаите,
когато тези негови очаквания не се сбъднат по вина на
потребителя, довело до прекъсване на договорната връзка,
клаузата за заплащане на неустойка в рамките на таксите
за остатъка от срока на договора, но не повече от
трикратния размер на дължимите стандарти месечни такси,
не може да бъде определена като неравноправна или
противоречаща на добрите нрави, нито като прекомерна.
Неустойката, определяна в рамките на три стандартни
месечни вноски не съставлява по своята същност насрещна
престация от страна на потребителя без насрещен неин
еквивалент от страна на оператора. Тя е насочена към това
да компенсира вредите на оператора, които няма да
подлежат на доказване, като не може да се приеме, че това
съставлява несъответствие с присъщата й функция и
следва да се приеме за установено, че ответника я дължи.
При предсрочно прекратяване поради неплащане,
операторът не може да разчита да получи абонаментните
такси, дължими при изрядно изпълнение до края на
15
договора, включително и по договорите за лизинг,
сключени към договорите за мобилни услуги от 03.12.2014г.
и 24.12.2019г., с клиентски номер за предпочетени номера
359**************** и 359****************, доколкото
установи се в производството, че ответникът е взел
мобилни устройства Huawei P30 Lite Dual Midnight Black и
Samsung Galaxy S9 Plus Black на преференциална цена със
значителна отстъпка, при условия, че избере абонаментна
програма „Тотал“. При незаплащане на таксите по
абонамента за оператора възниква правото да начисли
неустойка, за да компенсира вредите от неизпълнената
насрещна престация по заплащане на таксите по
абонамента. Исковете за неустойка се установиха и по
размер, поради което следва да бъдат уважени.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 261,48 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 39,84 лева, 423,16 лева - депозит за назначаване на особен
представител, сумата в размер на 650,00 лева, внесена като
депозит за изслушване на експертизи, като на ищеца следва
да се присъди и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лева, за реалното
заплащане на което, съобразно постановките на т.1 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, са налице доказателства на л.9
от досието по делото. Или общо следва да се присъдят
16
разноски в исковото производство на ищеца в размер на
1593,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от "/ФИРМА/" ***, ЕИК
************** срещу Б. Н. З., ЕГН **********, искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и
чл. 422 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, че Б. Н. З. дължи на
"/ФИРМА/" ***, сумата в размер на 548,16 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода от 05.01.2020 г. до 04.05.2020 г. по Договор за
мобилен номер 359**************** от 03.12.2014г. и
Договор за мобилен номер 359**************** от
24.12.2019г., сумата в размер на 531,08 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
от 01.06.2020 г. до 31.12.2021 г. по договор за лизинг от
24.12.2019г. и договор за лизинг от 01.03.2019г., сумата в
размер на 912,48 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
24.12.2019г. за мобилен номер 359**************** и за
17
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
01.03.2019г. за мобилен номер 359****************, и за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.08.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
41534/2022 г. по описа на СРС, І ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА Б. Н. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК **************, сумата в размер на
261,48 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Н. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
"/ФИРМА/" ***, ЕИК **************, сумата в размер на
1593,00 лева, деловодни разноски в исковото производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18