Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б отделение, в публичното заседание на десети октомври, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ГЕОРГИ СТОЕВ
при секретаря Йорданка Петрова, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 470 по
описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 66078/11.03.2020г. по гр.д. №
40235 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 53-ти състав е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че С.С.С., ЕГН **********
дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***
заплащане сумата от 648,21 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 11.04.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 78,14лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата от 648,21лв. за периода от
31.10.2016г. до 01.04.2019г.; сумата от
58,16лв., лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.04.2019г. до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 70 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 20872/2019г. на Софийски районен съд, като С.С.С., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски
от 250лв. по исковото и по
заповедното дело ; като неоснователен е отхвърлен
иска за горницата над 648,21лв. до
657,48лв. и за мораторна лихва от 10,07лв. за периода от 30.04.2016г. до
01.04.2019г., като Т.С.”ЕАД е
осъдена да заплати на С.С.С., ЕГН **********
съдебни разноски от 10,57лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5059634/26.05.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете
С.С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Р.Р.,***, офис на първи етаж
в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че
по делото не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота,
справка на ищеца сочела, че партида е открита на ІІІ-то лице Неправилно било
кредитирано заключението по техническата експертиза, вещото лице било работило
по документи, издадени от ищеца, които не били приети по делото. Не било
установено общият топломер да е преминал през метрологична проверка. Таксата за
дялово разпределение било вземане на третото лице помагач, тоест предявено било
чуждо право. Не било доказано това вземане по основание и по размер. С
допълнителна молба е посочил, че не бил изпаднал в забава на плащането на
главницата. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК *******е оспорило жалбата, претендирало е разноски,
оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на въззивника.
Третото лице помагач на страната на
въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД
, ЕИК *******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2018331/12.07.2019г. уточнена с молба от
01.11.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу С.С.С., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, , че С.С.С., ЕГН **********
дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане на сумата от 657,48 лв. , ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 11.04.2019г., до изплащането
й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 88,84лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.10.2016г. до 01.04.2019г.; сумата от 58,16лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -11.04.2019г.
до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена
топлинна енергия в апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г,
сумата от 10,70лв. лихва за забава на главницата от 58,16лв. за периода от
30.04.2016г. до 01.04.2019г., за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
20872/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв
е клиент на топлинна енергия в имота потребил енергия в имота за процесния
период на стойност за която е предявен иска, , дължал цена на дяловото й
разпределение, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът С.С.С., ЕГН ********** е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че дяловото разпределение се твърдяло че е
извършено от третото лице помагач, поради което предявен от ищеца иск бил
недопустим поради предявяване на чуждо право. Не бил потребител на топлинна
енергия в имота, партида за имота била открита от ищеца на трето лице. Не било
установено да не е осигурил достъп за отчитане на уреди в имота, задълженията
били погасени по давност частично. Не било доставено количество енергия ви мота
стойност на която се претендирала, методиката за изчислението й била
неправилна, не бил изпаднал в забава на плащането на сумите. Клаузата на чл.
33, ал.1 от ОУ била нищожна поради неравноправието й, защото обвързвала падеж с
изискване за техническо средство у потребителя, което да му даде възможност за
достъп до Интернет. Погасявал бил задълженията, но ищецът неправилно приложил
чл. 76 от ЗЗД. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД , ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 20872/2019г.
на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3026726/11.04.2019г. е издадена заповед, с която е разпоредено С.С.С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от
657,48 лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
11.04.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 70 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 88,84лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за
периода от 31.10.2016г. до 01.04.2019г.; сумата
от 58,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.04.2019г. до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 70 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г, сумата от 10,70лв. лихва за забава на
главницата от 58,16лв. за периода от 30.04.2016г. до 01.04.2019г., съдебни
разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на
16.05.2019г., възражение е подал на 30.05.2019г., сочейки че няма облигационна
връзка с ищеца за покупко-продажба на топлинна енергия, погасяване на задълженията
по давност, на 13.06.2019г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 12.07.2019г.
По делото е
приет неоспорен от страните нотариален акт № 134/24.08.1989г., съставен от
нотариус при 2-ри районен съд в София, с който Н.и Ц.Х.са прехвърлили по
договор за замяна на К.К.и на М.К.апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к. „*******, а в замяна К.са прехвърлили на Х.ап.***на ул.”*******.
Приет е
неоспорен от страните нотариален акт по дело № 4336/1990г. на нотариус при
втори районен съд на София, съгласно който К.и М.К.са дарили на внука си С.С.С. апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „*******,
като са си запазили пожизнено заедно и поотделно ползването върху западната
стая
Прието е
удостоверение от ГИС София, съгласно което апартамент
№ 70 в гр. София, ж.к. „*******е с административен адрес апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „*******.
Прието е
извлечение от сметки на ищеца сочещо задължение на ответника към ищеца за заплащане на
процесните суми.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от
20.09.2002г., договор от 25.09.2002г.. съгласно който ОС на ЕС на сграда
в гр. София, ж.к. „*******е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва
дяловото разпределение на енергията за срок от 5 години, като съгласно чл. 2.5.
от договора действието се продължава за една година ако нито една от страните 1
месец преди края на срока не подаде писмено предизвестие за обратното. В
списъка на етажните собственици за ап. 70 с абонатен № 93602 е посочен С.С.С. и е положен подпис за него срещу желание да не се монтират уреди на 4-те радиатора вп имота, както и че
в имота няма водомер.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г.
Прието е
писмо от 26.10.2017г. от ищеца до С.С. сочещо че той е потребител на енергията
в имота и има задължения към ищеца партида на имот е 93602.
Приети са
заповеди на директора на ДАМТН, сочещи срокове за периодични проверки на
топломерите..
По делото са
приети изравнителни сметки съставени от
третото лице помагач за имота сочещи че потребител е С.С..
Приети са
издадени ежемесечно в периода от 15.05.2014г. до 15.07.2016г. до констативни
протоколи, съставени от нотариус М.Г., рег. № 622 на Нот.К. съгласно които при
проверка на 10 абонати на ищеца в интернет страницата му, избрани на случаен
принцип е установено, че н интернет-страницата на ищеца са публикувани фактури
за потребена енергия за месеца, в който е извършена проверката.
С прието по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и трето лице помагач е
посочило, че сградата в която е имота е
топлоснабдена, общият топломер в сградата е е подменен през 2016г. и през
2018г., партида за имота се води на С.С.
в имота имало 4 радиатора с уреди и 1 бр. водомер и от април 2016г. по техни
показания е определяно потреблението, обем на имота бил 191 куб.м. и
разпределена енергия съответствала на правилата на ЗЕ и на Наредбата за
топлоснабдяване, стойността на реално потребената енергия в имота била 648,21лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на цена за стойност на потребена топлинна енергия
в имот и цената за дяловото й разпределение на топлинна енергия, обезщетение за забава , за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Т.-С.”АД и е разпоредено С.С.С., ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от
657,48 лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
11.04.2019г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в апартамент № 70 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 88,84лв., представляващи лихва за
забава на плащането на главницата за
периода от 31.10.2016г. до 01.04.2019г.; сумата
от 58,16лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.04.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия в
апартамент № 70 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г, сумата от 10,70лв. лихва
за забава на главницата от 58,16лв. за периода от 30.04.2016г. до 01.04.2019г.,
съдебни разноски от 75лв, възражение срещу заповедта е
депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на
облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда
Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът приема
за установено по делото, че за процесния период ответникът е бил собственик на
апартамент № 70 в гр. София, ж.к. *******и като такъв е бил потребител на
топлинна енергия в него. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай от приетите по делото
несопорени от страните нотариални актове се установява, че за процесния период
ответникът е бил собственик на имота. Не се установява по делото трето лице да е придобило качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия да дължи цената й на
топлопреносното предприятие по начин
освобождаващ ответника от отговорност пред ответника. По делото не е представено
доказателство, че трето лице е
отправило искане до ищеца за откриване на партида на негово име за имота,
поради което и само по себе си откриването на такава от ищеца не обосновава
извод, че ищецът и ІІІ-то лице са сключили договор за доставка на топлинна
енергия в имота по начин, освобождаващ ответника от отговорност пред ищеца за
плащането на потребените в имота топлинна енергия.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за отполение и за горещо
битово водоснабдяване в размер от 648,21лв. Тази сума е
изчислена от вещото лице по техническата експретиза като е съобразило отоплителни тела в имота,
изравнителни сметки, направени самостоятелни изчисления от вещото лице и
установено от него, че общият топломер е бил поставен през 2016г., а след това
е подменен през 2018г. , като е бил годен да измерва потреблението. Не се
твърди и не се установява изравнителните сметки да са били оспорени от
ответника в предвидения от закона срок. При така възприето съдът приема, че
правилно районния съд е приел, че иск за главница
от 648,21лв. е основателен.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу изводите на районния съд за изпадането в забава на плащанията
на главницата от 648,21лв. Такива са въведени едва с допълнителната молба от
28.01.2022г., депозирана след срока за въззивно обжалване на решението по
делото. Следва да се посочи, че приетите по делото протоколи, съставени от
нотариус, установяват по делото, че фактури
са били своевременно публикувани от ищеца на интернет-страницата му,
поради което и условията за изпадане в забава по чл. 33 вр. с чл. 32 от ОУ от 2014г. са установени по делото. За
вземанията, възникнали при действието на ОУ от 2016г. не е било необходимо да
се публикуват фактури от ищеца, за
да изпадне потребителя в забава на
плащането на дължимите суми. При така възприето съдът приема, че правилно районния
съд е приел, че иск за лихва от 78,14лв.
е основателен.
По претенцията за цената за дялово разпределение на енергията:
Нормативната
уредба на разпределението за дяловото разпределение на топлинната енергия се
съдържа в глава 10, раздел 6 на ЗЕ. Съгласно чл. 139в, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия , които не са
регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ,
сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б и с договора итози договор сочи цената на услугата дялово разпределение заплащана от топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал. 5 от ЗЕ избраното от ЕС регистрирано да извършва
дялово разпределение лице предлага на клиентите в сграда - етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата
дялово разпределение. В случая приетият договор от 2002г.
сочи цена и начин на плащането, но този договор е сключен преди измененията на
горепосочените разпоредби на ЗЕ и доколкото им противоречи, то в тази част
същият ще следва да се приеме, че е изгубил значение. При така възприето и като
съобрази, че с разпоредбата на чл. 36 от Общите
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
Решение на ДКЕВР редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение , отделно с тези ОУ е посочено, че дължимата на ищеца цена е тази
за стойността на дяловото разпределение и стойността на потребената енергия, то
правилно районният съд е приел, че ищецът е носител на вземането за плащането
на цената на дяловото разпределение.
Установява
се от приетите по делото протокол и договор, че ОС на ЕС е избрало и възложило
на Т.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в имота. Установи
се по делото от приетите изравнителни сметки
и от заключението на вещото лице, че
Т.с.”ЕООД е извършвало дяловото разпределение на енергията в сградата в
която е апартамент № 70, че същото съответства на правилата на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване. При така възприето съдът приема за установено по
основание задължение на ответника заплащане на цената на дяловото разпределение
на енергията е установено по делото
Правилно е
прието от районният съд че размер на възнаграждението за процесния период е
58,16лв . Начислените от ищеца суми месечно са в порядъка от 2,22лв. до 2,26лв.
Тази сума при съобразяване на естеството
на работа, обичайния размер на възнаграждението съдът приема че съответства на
извършена работа.
При така
възприето съдът приема, че правилно районния съд е приел, че иск за цена на дялово разпределение на енергията
от 58,16лв. е основателен.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част е правилно
и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият
не е доказал че е направил разноски по делото и такива не му се следват.
Депозираният отговор и допълнителна молба в хода на въззивното дело са
бланкетни и не обосновават извод за дължимост на възнаграждение за юрисконсулт.
На третото
лице помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
66078/11.03.2020г. по гр.д. № 40235 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 53-ти
състав в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК *******.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.