№ 380
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20231110204754 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Производството е образувано по жалба на Е. П. Б., ЕГН **********, чрез адв. Ч., против
Заповед за задържане на лице Е. П. Б., ЕГН **********, с № 227-зз-315/08.03.2023 г.,
издадена от полицейски орган при 05 КГ – С „ПКП“ в 03 РУ – СДВР П. А. Ц..
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и необоснована.
Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за задържане по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, липса на мотиви /фактически основания/ в оспорената заповед, доколкото
жалбоподателят е бил информиран единствено, че е задържан за проверка за извършено
престъпление, но нито са му казали каква е юридическата квалификация, нито в заповедта за
задържане се е съдържало словесно описание на престъпен състав. Посочва се, че на
жалбоподателя не е било разяснено предмет на разследване по кое производство е това
престъпление по повод на проверка за което е бил задържан. Сочи се, че не е бил привлечен
като обвиняем и не е бил съпричастен към извършване на престъпление. Поддържа се, че е
липсвала опасност той да се укрие или да извърши престъпление. Прави се искане за отмяна
на оспорената заповед.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят – Е. Б., редовно призован чрез
процесуалния му представител Т. Ч., не се явява лично. В хода на производството се
представлява от адв. Ч., но тя не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход по
същество и за което е била редовно призована, поради което не взема становище с
1
пледоария.
Ответната страна – полицейски орган при 05 КГ – С „ПКП“ в 03 РУ – СДВР П. А. Ц. се
явява лично. Поддържа, че заповедта е издадена правомерно и следва да бъде потвърдена.
Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените
възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
С атакуваната Заповед за задържане на лице Е. П. Б., ЕГН **********, с № 227-зз-
315/08.03.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 КГ – С „ПКП“ в 03 РУ – СДВР П. А.
Ц., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за вписано в заповедта основание „съмнения за
съпричастност към извършено престъпление Вх. номер 227000-3108/23 г. по описа на 03 РУ
- СДВР“, на 08.03.23 г., в 14:00 часа било наредено задържането на жалбоподателя е
задържан Е. П. Б., ЕГН **********, за срок до 24 часа. На задържаното лице били разяснени
правата му по чл.72, ал. 3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР. Лицето е било уведомено и че при
задържане на осн. чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не могат да му бъдат ограничавани други права,
освен правото на свободно придвижване. Задържаното лице е било запознато с правата си по
чл. 73 и 74 от ЗМВР, за което е приложена декларация, която е отказал да подпише, отказът
му е удостоверен с подпис на полицейски служител. В нея е вписано желанието на
задържания да бъде уведомена неговата майка за задържането му.
Извършен е и обиск на лицето Е. П. Б., ЕГН ********** , за който е съставен Протокол за
обиск от 08.03.2023 година, при който не са намерени вещи.
Жалбоподателят бил задържан на 08.03.23 г., в 14:00 часа и освободен в 15:40 часа на
същата дата, тоест е продължило 1 час и 40 минути.
С Решение от 19.04.2023 г. по НЧД номер 3109 по описа за 2023 г. на СРС, Н. О., е задържан
Е. П. Б., ЕГН ********** е настанен за принудително лечение в психиатрично заведение по
реда на чл. 157 от Закона за здравето, като на база изготвена в производството съдебна
психиатрична експертиза е направена констатация, че той страда от органично разстройство
на личността, в стадий на декомпенсация.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото
доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск от 08.03.23 г.,; Заповед за
задържане на лице Е. П. Б., ЕГН **********, с № 227-зз-315/08.03.2023 г., издадена от
полицейски орган при 05 КГ – С „ПКП“ в 03 РУ – СДВР П. А. Ц., декларация от 08.03.23 г.за
уведомяване за правата на задържано лице, препис от книга за задържани лица, съдържаща
данни за процесното задържане, заверен препис от Решение от 19.04.2023 г. по НЧД номер
3109 по описа за 2023 г. на СРС, Н. О.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона
ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в
2
своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов
съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от
необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна
проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на
всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт, посочени
в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези
производства.
След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е посочено
основанието на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и „„съмнения за
съпричастност към извършено престъпление Вх. номер 227000-3108/23 г. по описа на 03 РУ
- СДВР“, с което не се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от
ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето. Посочване на
преписка, за която липсват данни да е била предявена на задържаното лице към момента на
задържането му или в по ранен момент, както и липсата на правна квалификация и
фактическо описание на престъпление, по повод на данни за което е задържан, не формират
извод за ясно посочване на основанието за задържане на лицето, за да може то да разбере
причината за задържането и да се защити пълноценно. Същото не става ясно от
съдържанието на изготвените до момента на задържането на лицето документи.
Позоваването на материали от преписка, които не са били своевременно предявении на
задържаното лице накърнява правото на лицето своевременно да научи за основанието за
задържането си, за да може да организира защитата си.
В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно Решение
от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и №
50781/096 - П. и П. срещу България, в което е прието, „че единствено посочване на правното
основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че според
което чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило
престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).
В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето веднага след задържането
си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис.
Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било запознато и с правата си по чл.
3
72, 73, 74 от ЗМВР на задържаната е било разяснено правото на телефонно обаждане, с
което той може да съобщи за своето задържане, както и за правото на адвокатска защита.
Следва да се има предвид и че в случая задържаното лице е със психично заболяване, което
го е правило уязвим гражданин от гледна точка възможността да бъде затруднен да разбере
основанието на задържането си и да се защити сам,както и да разбере ясно правата си и да
ги упражни поради което е следвало от момента на задържането му възможно най-скоро да
бъде осигурено участието на защитник.
Оспорваната заповед не съдържа ясни фактически основания за издаването й. Посоченото в
нея основание не е достатъчно ясно и не позволява на задържаното лице да научи към
момента на задържането си причините за ограничаване на свободата му и да организира
защитата си. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на
оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства
административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната
съпричастност на задържаното лице в извършване на конкретно престъпление и за
необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на
лицето за срок от 24 часа. В мотивационната част освен цифровото изписване на
конкретните разпоредби от ЗМВР липсва словесното ясно словесно изписване на
фактическите основания за издаването , няма описание на факти и обстоятелства, въз
основа на които би могъл да се направи извод за подозрение за съпричастност на лицето към
престъпление. Фактическите съображения за издаването на административния акт не могат
да бъдат заместени от изготвени на по-късен етап документи или от позоваването на такива
едва в производството по обжалване на заповедта за задържане. На лицето по отношение, на
което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на
какви данни, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на
правото му на свободно придвижване. Посочването само и единствено на непредявена на
лицето преписка е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на
който е предприета съответната принудителна административна мярка. Необективирането на
твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва
полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на
задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване
на твърденията, довели до задържането му.
В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и
доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на
издаването на акта и предявен на задържаното лице. Само това основание е достатъчно, за
да се отмени процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и
реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.
В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения при
задържането на лицето. Няма данни то да е имало поведение, с което да е създало пречки
или затруднения за разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията
на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават право и
4
основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва
съмнително и за което не са налице проверка и и конкретни факти, създаващи индиция за
негова съпричастност престъпно деяние.
Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана
по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по
категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на
местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на
задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя липсват данни,
които да обуславят извод, че допринася за постигане на посочените цели, поради което
съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24
часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се
посочи и това, че в процесния случай не е доказано и наличието на съмнение за това, че
задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което съмнение да
оправдава налагането на мярката. По изложените съображения съдът намира, че е налице
още едно самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при
стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то
задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между
задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при съществени
нарушения на административно производствените правила и е материално
незаконосъобразна.
В заключение съдът намира, че процесният ИАА е незаконосъобразен, тъй като не
притежава всички необходими реквизити. От съдържанието му не става ясно по никакъв
начин, по каква причина и на какво основание се налага процесната мярка. С издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
липса на ясни мотиви и фактически условия, въз основа на които е ограничено правото на
свобода на жалбоподателя – основно човешко право, защитено от Конституцията на РБ и
редица международноправни актове. По този начин, издавайки процесната заповед, в този
вид, за жалбоподателя остават неразбираеми причините, по които е била задържана, а това е
недопустимо при ограничаване на основното човешко право на свобода и свободно
придвижване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
5
законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за основателна.
В жалбата не се прави искане за присъждане на разноски и не се представят доказателства за
извършване на такива, поради което липсват основания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице Е. П. Б., ЕГН **********, с № 227-зз-
315/08.03.2023 г., издадена от полицейски орган при 05 КГ – С „ПКП“ в 03 РУ – СДВР П. А.
Ц..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6