№ 82
гр. П., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100449 по описа за 2023 година
Предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.430
от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл. 60, вр. чл. 48 от ЗН.
Ищецът - “***” ЕАД, гр.С., твърди, че на 16.05.2019г. между нея като кредитор и
П.Г. П.а, като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. По
силата на този договор банката отпуснала на кредитополучателя сумата от 20 000.00 лв. за
текущо потребление, при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължил да
ползва сумите съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока.
Ищцовата страна твърди още, че изпълнила своите задължения, произтичащи от
Договора за банков кредит, като безкасово, на 17.05.2019г. превела на кредитополучателя
посочената сума, по негова разплащателна сметка.
Последното плащане по кредита било извършено на 04.05.2020г. в размер на сумата
от 600.34 лв., като след тази дата не постъпили повече плащания.
На 18.03.2020г. П.Г. П.а починала, като оставила наследник по закон от първи ред - В.
Д. П. (син).
Във връзка с това банката подала молба до Районен съд - П. за образуване на
производство по чл. 51 ЗН, въз основа на която било образувано гр. д. № ***г. приключило с
Решение № ***г., с което В. Д. П. приел наследството на П.Г. П.а.
След това банката изпратила покана-уведомление до ответника, с която дала 7-дневен
срок да се изпълни наследственото задължението, като в поканата имало и изявление, че в
случай на неплащане, банката превръщала кредита в предсрочно изискуем. Твърди се, че
тази покана било връчена при условията на чл.47 от ГПК, на 29.11.2021г.
Поради неплащане на задълженията от страна на ответника, на 14.04.2022г., ***
входирала в Районен съд-П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК срещу ответника за заплащане на дължимите суми, произтичащи от договора за банков
кредит.
Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС, по
което дело била издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за заплащане на
1
сумата ***лв. - главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. -
лихвена надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода
***г.; сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по
договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски
по делото.
Твърди се още, че с Определение №***г., по повод постъпило възражение от страна
на длъжника, било указано на „***“ ЕАД, да предяви настоящия иск.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата ***лв. -
главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. - лихвена
надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода ***г.;
сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по
договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПпРС. Претендират се
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.
При условията на евентуалност ищцовата страна е предявила срещу ответника
осъдителен иск за процесните суми.
В с.з. за ищеца се явява процесуален представител, който по същество поддържа
предявения иск, и моли съда да го уважи така както е предявен.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В. Д. П. от гр.П. е подал
писмен отговор в който същия излага следните възражения:
Ответникът твърди, че не била налице валидна облигационна връзка между него и
ищеца, тъй като не бил налице валиден договор. Ищецът не бил престирал твърдените от
него суми. Не му била изпращана покана. Кредитът не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Представения договор бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
шрифтът на договора бил под 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Редовно призован за с.з. се явява процесуален представител - мл.адв.Д.К. от ВТАК,
който по същество поддържа депозирания отговор по исковата молба, и моли съда да
отхвърли така предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ПпРС, по подадено от банката-
ищец заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника В. Д. П., била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №***г., за заплащане на сумата
***лв. - главница; сумата ***лв. - договорна лихва за периода ***г.; сумата ***3лв. - лихвена
надбавка за забава за периода ***.; сумата ***лв. - обезщетение за забава за периода ***г.;
сумата 120.00лв. - разходи при изискуем кредит, или общо сумата **лв., дължима по
договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., с П.Г. П.а (починала на
18.03.2020г.) и настъпило универсално правоприемство с наследника В. Д. П. въз основа на
решение № ***г. по ч.гр.дело № ***г. на ПпРС, вписано в особената книга на съда, и
издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”***” АД на
14.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане
на вземането.
С Определение №***г. е указано на ”***” ЕАД, гр.С., да предяви настоящия иск, на
осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Установено е по делото, че на 16.05.2019г. между „***“ ЕАД, от една страна като
2
кредитор, и наследодателя на ответника П.Г. П.а, от друга страна като кредитополучател е
сключен Договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора банката
отпуснала на кредитополучателя сумата от 20 000.00 лв. за текущо потребление.Уговореният
срок за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от дата на усвояване, като самото
усвояване следвало да стане в срок до 30дни, от сключване на договора.Уговорената
падежна дата била 20-то число на месеца. Уговорена била променлива годишна лихва в
размер на 9.60%, като максималния размер до който можела да се премяна процента бил
уговорен в размер на 13.27%., а ГПР бил уговорен в размер на 10.23%. .
Към договора са приложени ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление
(неразделна част от договора), съгласно при забава на плащанията на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта
(т.8.1). В т.8.2 от ОУ пък е уговорено, че при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихви повече от 90 дни целия непогасен остатък ставал предсрочно изискуем. Към
договорът е приложен, както погасителен план, така и приложение 3 „Такси по кредити за
текущо потребление, също неразделна част от договора. Както договора, така и ОУ,
погасителния план и приложение №3 са подписани както от страна на банката, така и от
самия кредитополучател.
По делото е приложено и извлечение за периода от ***г., от което се установява, че в
периода от ***0г. плащания по кредита са постъпвали.
От приложеното удостоверение за наследници изх. № ***г., изд.общ. П., се
установява, че кредитополучателя П.Г. П.а е починала на 18.03.2020г., като е оставила
наследник по закон от първи ред - В. Д. П. (син).
Във връзка с инициирано производство по реда на чл.51 от ЗН от страна на банката
по чл. 51 ЗН, въз основа на която е образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС. От
приложеното Решение № ***г., по посоченото дело, Районният съд - П. е постановил да се
впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена в Районен съд - П.,
изявлението на В. Д. П., за приемане наследството на П.Г. П.а
От приложената към ч.гр.д. №***г. на ПпРС покана- уведомление, изх. № ***г., се
установява, че ищцовата страна отправила до наследника на кредитополучателя покана за
изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за банков кредит, като го е
уведомила, че в случай на неплащане в дадения срок, банката обявява кредита за изискуем.
Тази покана-уведомление е изпратена за връчване чрез ЧСИ. От приложената покана и
разписка към нея се установява, че връчителя е посетил адреса на 04.10.2021г., 16.10.2021г.,
03.11.2021г., както и на 14.11.2021г., като лицето не е намерено, а дядо му отказал да получи
книжата, поради което е и залепено уведомление на адреса на 14.11.2021г. Срокът за
получаване на книжата е изтекъл на 29.11.2021г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
предоставената кредита е отпуснат в пълен размер по откритата и обслужваща договорна
банкова сметка *** на 17.05.2019г., по която сметка е следвало да се извършва погасяването
на дължимите вноски в размер, съгласно погасителния план. От предоставената сума за
текущо потребление, на 17.05.2019г. били преведени по сметка 8 400лв. с основание-
погасяване на кредит. На 20.05.2019г. били изтеглени в брой 11 000лв. лично от П.Г. П.а
Вещото лице е установило, че били извършени 13 записвания на погасителни вноски
по кредита с падежна дата 20-то число, като били внесени общо 1 899.02лв., от които
857.54лв.- главница; 1 040.54лв. - лихви и 0.94лв.- санкция за забавена главница. На
4.05.2020г. била извършена последната погасителна вноска от 600.34лв., в това число-
главница за 205.78лв. и лихва от 394.56лв. Експертизата не е установила други плащания по
3
кредита след тази дата. Първата забава в плащанията на дължимите погасителни вноски по
договора била вноската с падеж 20.10.2019г. е. След 4 май 2020 година не са регистрирани
погасителни вноски по Договора за кредит. Кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем на 19.01.2022 г.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
размера на дължимата неплатената главница към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК - 14.04.2022г., според установените в счетоводните регистри на банката
записвания, е ***лв., при 20 000лв., усвоен размер на кредита и 857.54лв. извършени
погасявания по главницата. Общата сума на начислената договорна лихва към 19.01.2022г. е
6928.84лв. Погасени били 1040.54лв., или имало просрочена дължима лихва от 5 888.30
лева. Общата сума на начислената законна лихва от 20.01.2022г. до 14.04.2022г. била в
размер на 451.97лв. Размерът на лихвената надбавка за забава (санкционираща лихва) към
датата на подаване на заявлението 14.04.2022г. била в размер на 220.28лв., от които платени
били 0.94лв., и се дължала сумата от ***4лв. Размерът на лихвената надбавка за забава към
датата на подаване на исковата молба била в размер на 363.97лв. Съгласно т.5 „Разходи по
изискуем кредит“ от Приложение 3 „Такси по кредити за текущо потребление“, неразделна
част от Договор за банков кредит за текущо потребление от 16.05.2019г. с кредитополучател
П.Г. П.а била определена такса в размер на 120.00 лева, като разход по изискуем кредит
Вещото лице у изчислило още, че размерът на дължимата законна лихва за периода
19.01.2022г.-14.04.2022г. върху главницата от ***лв. възлиза в размер на 457.33лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК по повод постъпило възражение от ответника в указания от съда срок, поради което
ищецът има правен интерес от предявяването му, и предвид обстоятелството, че е спазен
срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
По отношение на възражението на процесуалния представител на ответника, че
искът бил недопустим, поради недопустимо заповедното производство във връзка с
нередовно от външна страна извлечение от счетоводни книги, съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения:
За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка, същото следва да
съдържа информация относно: договора за кредит - номер, дата на сключване, страни;
претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера
(главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др.) и за кой период се дължат.
Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен
извод за изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна
изискуемост. В този смисъл са и мотивите към Определение №***г., по ч.т.д. № **г. на ВКС,
І т.о., Определение №1**г., по ч.т.д. № 12/2011г. на ВКС, І т.о., Определение №***г., по ч.т.д.
№***г. на ВКС, І т.о., Определение №***г., по ч.т.д. №25/2009г. на ВКС, Определение №**г.,
по ч.т.д. №**г. на ВКС, І т.о., Определение №**г., по ч.т.д. №731/2009г. на ВКС, ІІ т.о., в
които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява
редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на
банката, подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на
сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на
просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
В конкретния случай представеното от “***” АД в заповедното производство
"извлечение от счетоводни книги" е издадено от служител на банката, овластен за това,
положени са подписи и печат на издателя. Изнесената информация е достатъчно ясна и
изчерпателна - посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер
4
на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и
за кои периоди се дължат. Посочени са падежите на просрочените вноски и размера на
задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка. В този
смисъл съдът намира, че представеното „извлечение от сметки“ по ч.гр.д. №***г. но ПпРС е
редовен от външна страна документ, поради което възражението за недопустимост на
производството поради опорочено заповедно производство се явява неоснователно.
Предвид изложените доводи съдът намира искът за допустим. Разгледан по същество,
съдът го намира за основателен по следните съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен
договор за банков кредит с П.Г. П.а, б.ж. на гр.П., поч . на 18.03.2020г., че същия е изправна
страна по договора за кредита, като е изпълнил всички свои задължения по договора за
кредит, предаване на сумата по отпуснатия кредит, валидни договорки за договорна лихва,
лихва за забава, такси и др., забавата на длъжника, настъпилата изискуемост на кредита и
уведомяване за това на ответника, качеството на наследник на ответника, както и че същия е
приел наследството на починалия кредитополучател..
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че съгласно
Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2019г. “***“ ЕАД е отпуснала на
кредитополучателя П.Г. П.а от гр.П., кредит в размер от 20 000.00 лв., който от своя страна
се е задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплащат
уговорените в процесния договор главница, лихви и такси. Този договор, както и ОУ и
приложенията към него, които са неразделна част от същия са подписани от
кредитополучателя, чийто подпис не е оспорен. От доказателствата по делото се установява,
че кредитополучателя е усвоил така предоставения му кредит на 17.05.2019г., като една част
(8400лв.) е преведена по сметка, с основание-погасяване на кредит, а другата част от
11 000лв. са изтеглени в брой, лично от кредитополучателя. Как и по какъв начин са
изразходвани тези средства, след получаването им, съдът намира за неотносимо към
настоящия спор. Съдът приема за безспорно установено, че сумата предмет на договора е
предадена от кредитополучателя. Установява се още, че до 20.09.2019г. кредитополучателя е
заплащал редовно месечни погасителни вноски по този кредит, като след тази дата има още
едно плащане от 04.05.2020г., с частично погасяване на главница и лихви. След тази дата
плащания по кредита не са правени.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за банков кредит.
При така изложеното съдът приема, че следва да подложи на анализ на съдържанието
на договора за кредит за текущо потребление от 16.05.2019г., в каквато посока са и
възраженията на ответника по делото.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим ЗПК и ЗЗП.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 от ЗПК; банката отговаря на дефиницията за „търговец” по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4 от ЗПК; договорът има за предмет предоставяне
на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция.
5
За да се приеме за неравноправна договорна клауза, съдържаща се в договор, сключен
с потребител, следва да са налице следните кумулативни предпоставки, изведени от общите
критерии, предвидени в чл. 143 ЗЗП и по аргумент за противното от чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а
именно: 1. клаузата да не е индивидуално уговорена; 2. да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3. да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните; 4. да е сключена във вреда на потребителя.
При преглед на представения договор за кредит съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на посочените норми на ЗЗП.
Същият отговоря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, поради което не е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Процесният договор за паричен кредит е сключен съобразно изискванията на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК - в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със
специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора
са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
По отношение на възражението, че договорът е обективиран в шрифт по-малък от 12
настоящият състав приема следното:
Съгласно Директива *** договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител, като договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък
начин, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра-
по един за всяка от страните по договора. При съпоставка на европейското с националното
право се установява, че българският законодател е предвидил допълнително изискване към
договора за потребителски кредит - всички елементи от договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин е въвел изискване,
различно от предвиденото в Директива ***, която съдържа хармонизирани разпоредби в
тази област. Това допълнително изискване е свързано със сериозна санкция за
кредитодателя, като при неспазване той губи правото да получи лихви и разноски по
кредита. Настоящият състав счита, че тази санкция не отговаря на изискването за
пропорционалност. Неспазването на изискването за размер на шрифта не следва механично
и във всички случаи да пречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
доколкото видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на
документа, което позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В случая както посочи и по-горе съдът, договорът е сключен по ясен и разбираем
начин, като клаузите му изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание
на договора по чл. 11 ЗПК, поради което съдът приема, че договорът е действителен, а
санкцията по чл. 22 ЗПК, приложена само на основание размер на шрифта, би била
непропорционално тежка.
В този смисъл съдът прави извод за това, че в случая липсват нарушения на формата
(външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
лихвен процент по кредитът и условията за прилагането му, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да
6
се откаже от договора. Налице е и погасителен план, който съдържа необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено
в договора, което обстоятелство е признато с поставянето на подпис на кредитополучателя
на договора за кредит. Всяка страница от договора, ОУ и приложенията към него,
неразделна част от същия е подписана от кредитополучателя.
С оглед изложеното съдът приема за доказано по категоричен начин, че в случая е
налице валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит, по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.
След смъртта на кредитополучателя на 18.03.2020г., на основание чл. 48 ЗН
наследникът й по закон от първи ред - синът й В. Д. П. е приел наследството на своя
наследодател, и съобразно чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за задълженията, с които е обременено
наследството.
С оглед неизпълнението на задълженията на своя наследодател, произтичащи от
договора за банков кредит, ответникът отговаря за тях. В този смисъл иска е доказан по
основание. Доказан се явява и по размер.
Ищецът претендира главница в размер на ***лв.; договорна лихва за периода ***г. в
размер на ***лв.; лихвена надбавка за забава за периода ***. в размер на ***3лв.;
обезщетение за забава за периода ***г. в размер на *** лв. и 120.00 лв. - разходи при
изискуем кредит, или общо сумата ** лв.
От представените по делото доказателства, както и от изготвената и приета по делото
ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда дължимите от
ответника суми са в посочените по-горе размери.
В т.8.2 от ОУ (подписани лично от кредитополучателя) е уговорено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихви повече от 90 дни целия непогасен остатък
ставал предсрочно изискуем.
В случая от ССчЕ се установява, че първата вноска по която длъжникът е изпаднал в
забава е вноска с падеж 20.10.2019г., като до датата на подаване на заявлението не са
платени 25 на брой месечни вноски, като от първата неплатена вноска е изминал срок от
съответната дата на дължимо плащане. Това налага извод, че е настъпила обективната
предпоставка, предвидена в договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложената покана-уведомление от ищеца до ответника, същата е връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, която норма се прилага и от ЧСИ, при връчване на
съобщения. Установената в нормата на чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението, респ. поканата се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съдебния изпълнител, се прилага, когато длъжникът не може да бъде
намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до длъжника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК при връчване на съдебни (изпълнителни)
книжа чрез залепване на уведомление лицето се счита уведомено за постъпилата
нотариална покана, с изтичането на предвидения в чл.47, ал.2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му, в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на
визираната разпоредба в процесния случай поканата-уведомление, с която длъжника е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, се презумира да са получени от него.
Съдът приема, че ищецът е положил дължимата грижа да уведоми за това длъжника,
7
поради което кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди дата
на подаване на заявлението в съда.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има вземане за главница спрямо
ответника в общ размер на ***лв.
Поради изложените доводи по-горе за основателност на главния иск, както и за
действителност на договора за банков кредит, доказано и основателно се явява и искането
на ищеца за акцесорните вземания, а именно вземането за договорна лихва в размер на
***лв., начислена за периода от 20.11.2019г. до 18.01.2022г., както и вземането за лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 21.10.2019г. до 18.01.2022г. в
размер на ***3лв. и 120.00 лв. –разходи при изискуем кредит, които размери са установени
по делото посредством извършената ССчЕ
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са
за ответника.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата ***лв. - главница; сумата ***лв. - договорна лихва за
периода ***г.; сумата ***3лв. - лихвена надбавка за забава за периода ***.; сумата *** лв. -
обезщетение за забава за периода ***г.; сумата 120.00 лв. - разходи при изискуем кредит, или
общо сумата ** лв., дължима по договор за кредит за текущо потребление сключен на
16.05.2019г., с П.Г. П.а (починала на 18.03.2020г.) и настъпило универсално правоприемство
с наследника В. Д. П. въз основа на решение № ***г. по ч.гр.дело № ***г. на ПпРС, вписано
в особената книга на съда, и издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните
книги на ”***” АД на 14.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПпРС.
Доколкото предявените като главни установителни искове са уважени, то не следва да
се раглеждат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така
и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от **лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № ***г. на ПпРС, както и сумата от **лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, от които **лв. за заплатена д.т., **лв.
за заплатени възнаграждения за в.л. и **лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното
определено по реда н а чл.78, ал.8 от ГПК , във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 от НЗПП.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В. Д. П., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т.,
ул.“***“ №11, ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С.,ул.”**” №19, СУМАТА ***лв. (деветнадесет хиляди сто четиридесет и два лева и
46ст.) - главница; СУМАТА ***лв. (пет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и 30ст.)
- договорна лихва за периода ***г.; СУМАТА ***3лв. (двеста и деветнадесет лева и 33ст.)
- лихвена надбавка за забава за периода ***.; СУМАТА *** лв. (четиристотин петдесет и
един лева и 98ст.)- обезщетение за забава за периода ***г.; СУМАТА 120.00 лв. (сто и
двадесет лева и 00ст.) - разходи при изискуем кредит, или общо сумата ** лв., дължима по
договор за кредит за текущо потребление сключен на 16.05.2019г., с П.Г. П.а (починала на
8
18.03.2020г.) и настъпило универсално правоприемство с наследника В. Д. П. въз основа на
решение № ***г. по ч.гр.дело № ***г. на ПпРС, вписано в особената книга на съда, и
издаденото въз основа на него извлечение от счетоводните книги на ”***” АД на
14.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
***г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА В. Д. П., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“***“ №11 ДА ЗАПЛАТИ
на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,ул.”**” №19, СУМАТА
**лв. (петстотин шестдесет и шест лева и 44 ст.) - представляваща разноски по ч.гр.д.
№***г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА **лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет
лева и 44ст.), представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9