О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260017
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТА НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря РОЗАЛИЯ
ТОДОРОВА и с участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2016 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3
от ЗОДОВ.
Ищецът С.С.В., ЕГН **********,***, е предявил първоначално
пред ОС – Стара Загора солидарно срещу Прокуратурата на РБ и Министерство на
вътрешните работи – София обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и
частичен иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 50 000 лв. от
общо дължимите 224 350 лв., ведно със законните последици.
Ищецът твърди, че с постановление на РЗ „БОП“ – Пловдив на 18.09.2002 г. е
образувано ДП № ЗМ 60/2002 г., което впоследствие с Постановление № 6578/2002
г. на ОП – Пловдив е преобразувано в ПП № 276/2003 г. на ОСлС – Пловдив. С
Протокол за претърсване и изземване от 19.09.2002 г. от *****в с. *****, област
******, ул. *****, е иззето ***** имущество в особено големи размери, подробно
описано в протокола, приложен по делото, и в приложението към уточняващата
молба вх.№ 26416/09.09.2019 г., като вещите са приобщени като веществени
доказателства по ДП. Освен тези вещи са
иззети техническа документация и паспортите на изделията, в които е описан
начина на съхранение и срока им на годност, но екземпляр от протокола не е бил
предоставен на ищеца.
На същия било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.
234а от НК и чл. 309, ал. 1, вр. чл. 93, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като с
Постановление № 6578/26.04.2007 г. на РП – Пловдив наказателното производство
срещу него е прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК. Това
постановление обаче е изпратено на друг адрес, различен от постоянния адрес на
ищеца, на който той многократно е бил призоваван по посоченото ДП, поради което
не е могъл в 1-годишен срок да потърси иззетите вещи. Същите неправилно са били
отнети в полза на държавата без санкция на съда с мотив, че в хода на
досъдебното производство не е било установено на кого принадлежат и не са били
потърсени в заноустановения 1-годишен срок.
Вследствие на това в продължение на 5 г. ищецът бил лишен от възможността
на работи и да напуска страната, загубил контрагентите си във всички *****,
както и с *****. Сключените договори с *****, *****и др. държави пропаднали,
тъй като бил принуден да продаде камионите си, за да плаща неустойки по
договорите.
Всичко това довело ищеца до остър емоционален и психически срив, загуба на
концентрация и ориентация, чувство за вина и безпомощност, понижена самооценка,
умора при незначително физическо усилие, трайно безсъние, тъга и меланхолия,
безапетитие и хронични болки, които не се повлияват от медикаментозно лечение.
Ищецът не могъл пълноценно да се грижи за себе си и за семейството си,
ограничил до минимум социалните си контакти, усещал постоянно напрежение и
вътрешен дискомфорт, чувствал се заклеймен като бивш офицер и в резултат на
това трайно психическо състояние катастрофирал сериозно.
Наред с това, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от реализацията на авиационно-техническото имущество, което било
незаконно отнето от дома на родителите му, като самото имущество е било
унищожено, поради неправилно съхранение и загуба на придружаващата го
документация, като размера на вредите са описани в приложената таблица към
уточнението на ИМ от 09.09.2019 г.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно
двамата ответници да му заплатят посочените обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, подробно описани в ИМ, ведно със законната лихва, считано
от 19.09.2002 г. за имуществените вреди и от 26.04.2007 г. – за неимуществените
вреди, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмено становище по съществото на спора. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени доказателства и експертизи.
Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез
Окръжна прокуратура – Стара Загора е подал отговор и допълнителен такъв, в
които заявява, че исковете са недопустими, тъй като спорът е разрешен с влязло
в сила Решение № 749/14.06.2017 г. по гр.д.№ 1608/2016 г., ПОС, и с Решение №
2805/04.07.2012 г. по гр.д.№ 21474/2011 г., ПРС, поради което настоящото
производство следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Оспорва предявените искове по основание и по размер, като счита, че
твърденията на ищеца са недоказани. Прави възражение за погасяване на исковете
по давност, тъй като наказателното производство е прекратено през 2007 г.
Съображения в тези насоки излага в отговорите и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответникът Министерство на вътрешните работи – София, ул.
Шести септември 29, чрез *****Т. Ц., е подал отговор и допълнителен такъв, в
които заявява, че исковете са недопустими, поради липса на процесуална и на
материална легитимация на ответника МВР.
Твърди, че претендираните от ищеца вреди не са резултат от административна
дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на МВР, а
евентуално извършените срещу ищеца действия не са причинени в резултат на
административна дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, поради
което не е налице фактическия състав на исковете по чл. 1, ал. 1 и по чл. 2,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
По същество оспорва исковете по основание и по размер, като счита, че
твърденията на ищеца са недоказани, а претендираните обезщетения са прекомерно
завишени. Прави възражение за погасяване на исковете по давност. Твърди, че
липсва причинно-следствена връзка между извършени от негови служели деяния и
претендираните от ищеца вреди.
Ето защо, моли съда да остави исковата молба без
разглеждане като недопустима или да отхвърли изцяло предявените искове като
недоказани и неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговорите и в писмени бележки
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното:
С влязло в сила Определение № 562/27.03.2020 г., потвърдено с Определение №
335/11.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 337/2020 г., ПАС, 3 гр.с., производството по
делото е ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, в частта относно
предявения от ищеца С.В. солидарно срещу Прокуратурата на РБ и срещу МВР иск за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в
резултат на воденото срещу ищеца ДП № 276/2003 г. на ОСС – Пловдив за
престъпление по чл. 234а от НК и чл. 309, ал. 1, вр. чл. 93, т. 6, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, прекратено с Постановление № 6578/13.04.2007 г. на РП – Пловдив,
тъй като спорът вече е разрешен с влязло в сила Решение № 2805/04.07.2012 г. по
гр.д.№ 21474/2011 г., ПРС, като ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1 500 лв.
Относно предявения частичен иск за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 50 000 лв. от общо дължимите 224 350 лв., в резултат на иззето от ***** на ищеца в с. *****, област *****, ул. *****, с Протокол за
претърсване и изземване от 19.09.2002 г. *****имущество в особено големи
размери, като иззетите вещи са подробно описани в протокола и са приобщени като
веществени доказателства по ДП № 276/2003 г. на ОСлС – Пловдив, съдът намира,
че и този иск е недопустим, тъй като спорът за описаните имуществени вреди вече
е бил разрешен с влязло в сила Решение № 749/14.06.2017 г. по гр.д.№ 1608/2016
г., ПОС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С.С.В., ЕГН **********,***,
против Прокуратурата на РБ иск за заплащане на сумата 222 750 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление и неоснователно отнемане в
полза на държавата на иззети с Протокол от 19.09.2002 г. движими вещи по
следствено дело № 276/2003 г. на ОСС – Пловдив, прекратено с прокурорско
постановление от 13.04.2007 г.
Ето защо, предявения частичен иск от 50 000 лв. от общо дължимите 224 350 лв. за обезщетяване на имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ следва да се остави без разглеждане, а производството по него - да се
прекрати като недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че направените от ответниците
възражения за изтекла погасителна давност са основателни, тъй като от
прекратяване на наказателното производство с Постановление № 6578/13.04.2007 г.
на РП – Пловдив до завеждане на 30.06.2016 г. на иска за имуществени вреди по гр.д.№
1608/2016 г., ПОС, съответно от влизане в сила на 07.01.2013 г. на Решение №
2805/04.07.2012 г. по гр.д.№ 21474/2011 г., ПРС, за присъдените неимуществени
вреди до предявяване на настоящия иск на 29.10.2018 г. пред ОС – Стара Загора е
изтекла както общата 5-годишна давност по чл. 110, вр. чл. 115, б. „ж“, чл.
116, б. „б“ и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, така и кратката 3-годишна давност на
вземането за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника МВР – София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лв., а на държавата по сметка на съда следва да заплати на
основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ направените по делото разноски за СТЕ в размер
на 400 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С.С.В., ЕГН **********,***, солидарно срещу Прокуратурата на РБ и срещу Министерство на вътрешните
работи – София частичен иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 50
000 лв. от общо дължимите 224 350 лв., претърпени в резултат на
воденото срещу ищеца ДП № 276/2003 г. на ОСС – Пловдив за престъпление по чл.
234а от НК и чл. 309, ал. 1, вр. чл. 93, т. 6, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
прекратено с Постановление № 6578/13.04.2007 г. на РП – Пловдив, ведно със законните последици, като НЕДОПУСТИМ на основание чл. 299, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на Министерство на вътрешните работи
– София, ул. Шести септември 29, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл.
78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********,***, да заплати на държавата по сметка на ОС –
Пловдив на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ сумата 400 лв. (четиристотин лева)
– разноски за съдебно-техническа експертиза.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 2016/2019 г., ПОС, 3 гр.с., на основание чл. 299, ал.
2 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 1-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/