№ 498
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Г. М.
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд – Варна е инициирано по частна
жалба вх. № 89029/22.12.2022 г. и идентична частна жалба вх. №
89052/22.12.2022 г. при ВРС от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.
София против Разпореждане № 45626/13.12.2022 г. на ВРС по ч.гр.д. №
14467/2022 г. на същия съд, с което е отхвърлено заявление за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. М.
за следните суми: 974.41 лева – главница, дължима за периода от 30.05.2020 г.
до 05.01.2023 г. по Договор за потребителски кредит № ********** от
04.01.2019 г., сключен между М. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението; 394.51 лева, договорна лихва за периода от 30.05.2020 г. до
05.01.2023 г., както и 275.48 лева, дължимо обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Жалбоподателят намира атакувания акт за неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва възприетото от заповедния съд, че не е изяснено
за какво точно се дължат претендираните със заявлението суми. Счита, че
паричното вземане е достатъчно ясно индивидуализирано по страни, размер и
основание, посочен е договорът за кредит, както и датата му на сключване.
Излага, че целта на заповедното производство е да се провери дали вземането
на кредитора е спорно, а не да се решава правен спор по същество. Счита, че в
заявлението не е необходимо да бъдат посочвани всички обстоятелства,
имащи значение за основателността на заявената претенция, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника. В заключение моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде постановено издаване
на заповед за изпълнение за процесните суми. Претендира разноски.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
1
страна за отговор.
Съдът счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано да обжалване акта на ВРС, но по същество
е неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 14467/2022 г. по описа на РС – Варна е
образувано след препращане по компетентност на ч.гр. д. № 3099/2022 г. по
описа на РС – Добрич, инциирано по подадено от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София заявление срещу М. М., гр. Варна, за издаване на
заповед за изпълнение за суми, дължими по договор за потребителски кредит
№ ********** от 04.01.2019 г., сключен между М. М. и „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от
25.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.08.2018 г., както следва: 974.41 лева – главница, дължима за периода от
30.05.2020 г. до 05.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; 394.51 лева, договорна лихва за
периода от 30.05.2020 г. до 05.01.2023 г., както и 275.48 лева, дължимо
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2020 г. до датата
на подаване на заявлението в съда. След дадени указания от съда са
постъпили уточняващи молби от заявителя.
Условие за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
заявлението да съдържа точна индивидуализация на вземането по основание и
размер. Съществено изискване за редовност на исковата молба, а в случая и
на заявлението, с оглед препращата разпоредба на чл. 410, ал. 2 от ГПК, е
точно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, както
и прецизно фомулиран петитум, изразяващ в какво се състои искането на
ищеца, респективно на заявителя. В настоящия случай заявителят е посочил,
че съгласно сключения договор за кредит кредиторът е отпуснал главница в
общ размер на 1 182.69 лева, която се състои от 800 лева, „отпуснат финансов
ресурс“, 255.97 лева – общ размер на застрахователна премия по застраховка
„Комбо Живот“ и „Комбо безработица“, както и сумата от 126.72 лева,
представляваща еднократна такса за оценка на риска. С уточняваща молба
заявителят твърди, че за сумите по застраховката е направено прихващане от
кредитора на датата на усвояване на кредита, като след направеното
прихващане, остатъкът от отпуснатата главница в размер 800 лева е получена
от кредитополучателя. Заявява, че съгласно т. 7.2.2. от договора, когато
потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя застрахователна програма, предлагана от кредитора,
частта от средствата по кредита, представляващи застрахователна премия, се
превежда директно по банкова сметка на застрахователя, съответно на
застрахователен посредник, за което излага, че потребителят е дал изричното
си съгласие.
Видно от постъпилите три уточняващи молби в изпълнение на
указанията на заповедния съд за конкретизиране размера и основанието на
завените претенции, заявителят не сочи как точно е формирана главницата,
посочена в заявлението в размер на 974.41 лева. С оглед периода, за който
същата се претендира, а именно от 30.05.2020 г. до 05.01.2023 г. и предвид
обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен на
04.01.2019 г., следва, че кредитополучателят е правил плащания по кредита,
2
като не става ясно как са се отнасяли същите, съответно каква част се е
отнасяла за погасяване на реално усвоената главница в размер на 800 лева,
каква част за застрахователна премия, съответно за такса оценка на риска,
поради което не става ясно претендираната сума в размер на 974.41 лева за
какво точно се дължи. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че изцяло споделя изложеното от заявителя в частната жалба за
характера на заповедното производство, чиято цел е да се претендират
безспорни вземания, а в случай че същите не са такива, за длъжника следва да
бъде осигурена възможността да възрази, която от своя страна е дефинитивно
предпоставена от конкретика в заповедта досежно основанието и размера на
вземането.
На следващо място и за пълнота, следва да бъде отбелязано, че част от
кредита съставлява и сумата от 126.72 лева, представляваща така за оценка на
риска, а всъщност това е разход, който кредиторът дори няма право да събира
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото оценката на риска представлява
действие по усвояване на кредита.
Поради изложеното, настоящият състав счита, че заявлението не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, както и на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, поради което и същото подлежи на отхвърляне.
От изложеното следва, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора разноски не се следват на частния
жалбоподател.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 45626/13.12.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 14467/2022 г., по описа на ВРС, 52 – състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3