№ 761
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102680 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 144 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от В. М. М.
от гр. П. против М. СТ. М. от ***. В молбата се твърди, че ищцата е дъщеря
на ответника. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр. дело № *** год. по
описа на Плевенския районен съд ответникът е бил осъден да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 30 лв., считано от 29. 10. 2002 год.
Твърди се, че ответникът изобщо не е плащал определената издръжка, която е
останала с непроменен през времето размер. Твърди се, че понастоящем
ищцата е навършила пълнолетие, но продължава да учи, като е записана в ***
„***“ гр. П. и не може да се издържа. В заключение ищцата моли съда да
осъди ответника да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от 20. 04. 2021 год. до настъпването на причини за изменение и
прекратяване на издръжката. Претендира се присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът М. СТ. М. от *** ангажира становище, че исковата молба е
1
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение за
раждане от *** год., издадено от *** П., че ищцата В. М. М. е дъщеря на
ответника М. СТ. М..
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното извлечение от
ученическа лична карта, издадена от *** „***“ гр. П., че ищцата В. М. М. е
записана като ученичка за учебната 2020/ 2021 год. в *** клас. Безспорно по
делото е, а и видно от приложения идентификационен картон, че след
завършване на средното си образование ищцата е записана за студент в ***
***.
Безспорно по делото е, а и видно от представената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, че ищцата В. М. М. не
притежава недвижими имоти, парични банкови влогове и движимо
имущество, от което да се издържа.
Безспорно по делото е, а и видно от приложения трудов договор № ***/
*** год., сключен с „***“ АД ***, че ответникът М. СТ. М. работи по трудово
правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 650 лв.
Видно от приложеното удостоверение за раждане от *** год., че освен детето
В. ответникът има още едно дете- М., родено на *** год. От представената
справка, издадена от ***, се установява, че ответникът притежава 0, 333
идеални части от недвижим имот в *** и лек автомобил.
В отклонение от общия принцип, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, разпоредбата на чл. 144 от СК дава
възможност за присъждане на издръжка и в полза на навършило пълнолетие
дете при наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, а
именно: ищецът следва да учи редовно в средно или висше учебно заведение,
следва да не е навършил 20 год., респ. 25 годишна възраст, следва да не може
да се издържа от доходите си или от използуване на имуществото си и
2
заплащането на издръжка не следва да съставлява особено затруднение за
родителя- ответник. По приложението на горната разпоредба е налице богата
и непротиворечива практика на ВКС на РБ /срв. напр. решение № 195- 2011-
ІІІ г. о., решение № 199- 2011- ІІІ г. о., решение № 305- 2011- ІV г. о. и др./. В
тези решения, както и в предхождащото ги ППВС № 5/ 1970 год., е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителя. Това означава, че последният трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без да променя начина си на живот и без особени ограничения и лишения да
отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете. Конкретният
случай не е такъв. Както се посочи и по- горе, по делото са представени
доказателства, че единствените доходи, получавани от ответника, са тези от
трудово правоотношение и същите са в размер на минималната за страната
работна заплата. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства в
подкрепа на твърденията, че ответникът работи и в строителството и
получава допълнителни доходи. Отделно от това следва да се съобрази
обстоятелството, че ответникът има малолетно дете на единадесет години, за
което полага непосредствени грижи и на което осигурява издръжката.
Предвид гореизложеното съдът приема, че в случая не са налице
необходимите елементи на фактическия състав на чл. 144 от СК, обуславящи
правото на пълнолетната ищца В. М. М. от издръжка, поради което
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло за
претендирания размер от 200 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 50 лв.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. М. М. от гр. П., ЕГН
**********, против М. СТ. М. от ***, ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 144 от СК за присъждане на ежемесечна издръжка в размер на
200 лв., считано от 20. 04. 2021 год. до настъпването на причини за изменение
или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА В. М. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на М. СТ. М.
от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4