№ 441
гр. Русе, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106119 по описа за 2022 година
Л. Н. – юрисконсулт на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД заявява, че на
02.07.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. И. П. е сключен Договор
за потребителски паричен кредит №1901035, по силата на който дружеството предоставило
на ответника заем в размер на 6000 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси
задължението си в периода 01.08.2015г. – 01.07.2020г. чрез 60 анюитетни месечни вноски,
всяка от които на стойност 153.16 лева. Пояснява, че общо дължимата сума възлизала на
9189.61 лева.
Твърди, че ответникът погасил 9 вноски с настъпил падеж в периода 01.08.2015г. –
01.04.2016г. и преустановил плащанията. Вследствие промяна в пазарния индекс на
01.04.2016г. лихвеният процент по кредита е изменен от 13.490% на 13.100%.
На 21.11.2016г. кредиторът прехвърлил изцяло вземането си, произтичащо от
процесния договор за кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, общо на стойност
6393.95 лева, от които: 5897.83 лева – непогасена главница и 496.12 лева – остатък от
възнаградителна лихва за периода 02.07.2015г. – 21.11.2016г.
В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. Чрез препоръчана пратка,
ищецът изпратил до П. П. уведомление за цедиране на вземането, но пратката се върнала
като непотърсена.
Ищецът излага правни доводи, досежно уведомяването за извършената цесия.
В качеството си на кредитор, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД входирало
заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение №1637/21.06.2022г., издадена по ЧГД №3313/2022г. по описа на РРС срещу П.
1
И. П., ЕГН ********** за сумите: 5897.83 лева – непогасена главница по Договор за
потребителски паричен кредит №1901035/02.07.2015г., ведно със законната лихва, считано
от 21.06.2022г. до окончателно изплащане; 496.12 лева – остатък от възнаградителна лихва
за периода 02.07.2015г. – 21.11.2016г.; 127.88 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид дадените от заповедния съд указания, Л. Н. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че П. И. П., ЕГН ********** дължи на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 сумите: 5897.83 лева
– непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит №1901035/02.07.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателно изплащане; 496.12 лева –
остатък от възнаградителна лихва за периода 02.07.2015г. – 21.11.2016г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №1637/21.06.2022г., издадена по ЧГД №3313/2022г.
по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК П. И. П. не е депозирал отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 02.07.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и П. И. П. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит №1901035, по силата на който
дружеството предоставило на ответника заем в размер на 6000 лева.
Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си в периода 01.08.2015г. –
01.07.2020г. чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които на стойност 153.16 лева.
Общо дължимата сума възлиза на 9189.61 лева, формирана от главница, лихва, такса за
разглеждане на кредита и застрахователна премия.
Въз основа Договор за цесия от 21.11.2016г. вземането на кредитора,
индивидуализирано в Приложение №1, е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да
уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключената цесия, да извърши всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване по
вземанията, предмет на договора. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД,
цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. На
29.11.2016г. ищецът изпратил до П. П. уведомление за цедиране на вземането, но пратката е
върната като непотърсена на 20.12.2016г.
В качеството на кредитор, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД входирало
заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение №1637/21.06.2022г., издадена по ЧГД №3313/2022г. по описа на РРС срещу П.
И. П., ЕГН ********** за сумите: 5897.83 лева – непогасена главница по Договор за
потребителски паричен кредит №1901035/02.07.2015г., ведно със законната лихва, считано
2
от 21.06.2022г. до окончателно изплащане; 496.12 лева – остатък от възнаградителна лихва
за периода 02.07.2015г. – 21.11.2016г.; 127.88 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал
на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи: 5897.83 лева –
непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит №1901035/02.07.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателно изплащане; 496.12 лева –
остатък от възнаградителна лихва за периода 02.07.2015г. – 21.11.2016г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №1637/21.06.2022г., издадена по ЧГД №3313/2022г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
20.10.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 16.12.2022г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №3313/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 227.88 лева
– разноски по ЧГД №3313/2022г. по описа на РРС и 435.43 лева – разноски по ГД
№6119/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че П. И. П., ЕГН
********** дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет.2 сумите: 5897.83 лева – непогасена главница по Договор за потребителски
паричен кредит №1901035/02.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г.
до окончателно изплащане; 496.12 лева – остатък от възнаградителна лихва за периода
02.07.2015г. – 21.11.2016г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1637/21.06.2022г., издадена по ЧГД №3313/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* направените по ГД №6119/2022г. по описа на РРС разноски в
размер на 435.43 лева.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК ********* направените по ЧГД №3313/2022г. по описа на РРС разноски в
размер на 227.88 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4