№ 18286
гр. С., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110124021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Р. Х. С., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответницата, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „Ф. Н.“ № 23, вх. В, ет. 2, апартамент, с абонатен № 179336. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответницата за процесния период топлинна енергия, за
която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 43,92 лева,
представляваща незаплатен остатък от стойността на главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава
от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д.
№ 39878/2023 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че сумата е
платена преди иницииране на производството, като ищецът неправилно приложил чл.
76, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца претендираната цена по договор за продажба на
доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в
твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че иска e
неоснователeн. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
2
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Между страните не се спори, а и от представения Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 8, том XI, дело № 1645/1977 г. (л.14-15) се установява, че през 1977
г. ответницата Р. Х. С. е придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент с адрес: гр. С., ул. „Фритьофн Нансен“ № 23, вх. 3, ет. 2, с
площ от 43,35 кв.м.
С оглед наведените доводи от ответницата, която заявява, че не оспорва
твърденията на ищеца относно правопораждащите факти, но оспорва иска като
неоснователен с твърдения, че с извършените от нея плащания са погасени дължимите
суми, спорен между страните се явява единствено въпросът за поредността на
погасяване на задълженията за топлоснабдения имот с извършените плащания.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 26652/05.09.2023 г.,
издадена по ч.гр.д. № 39878/2023 г. на СРС, 56 състав (л.12 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.),
Р. Х. С. е осъдена да заплати следните суми: 84,00 лева – главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., 9,08 лева – лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.07.2023 г., 51,60 лева – главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода 09.2020 г. – 04.2022 г., 10,31 лева – законна лихва
върху главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода 15.11.2020 г. –
04.07.2023 г., отнасящи се до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ул. „Ф. Н.“ № 23, вх.
В, ет. 2, апартамент, абонатен номер № 179336.
С уведомление от 24.10.2023 г. (л.20 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) Р. Х. С. е
уведомила ищцовото дружество, че е заплатила сумата от 190,33 лева, от които 75,27
лева – доплащане по изравнителна сметка съгласно съобщение към фактура №
001400453569/30.09.2020 г.; 2.80 лева – законна лихва за периода 15.07.2023 г. –
24.10.2023 г.; 9.08 лева – мораторна лихва и 28,18 лева – за дялово разпределение за
периода 2020/2021, 75 лева – разноски.
Със становище от 08.12.2023 г. (л.23 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) ищцовото
3
дружество е посочило, че е постъпило плащане от длъжника в размер на 190,33 лева, с
което е погасена сума за главница в размер на 91,68 лева; изцяло са погасени
дължимите суми за лихви, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, но
остава незаплатена главница в размер на 43,92 лева.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (на лист
89-92 по делото) с платената сумата от 190,33 лева са погасени: 91,68 лева – главница
за топлинна енергия и дялово разпределение, 19,39 лева – мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, 4,26 лева – законна лихва, 25
лева – съдебни разноски и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Вещото лице
посочва, че според счетоводството на ищеца главницата за топлинна енергия възлиза
на 84,00 лева, а за дялово разпределение – на 51,60 лева. С извършеното плащане на
сумата от 586,46 лева е погасена първо стойността на фактурата №
**********/31.08.2020 г., която е издадена за начислена енергия по прогнозни данни и
дялово разпределение за м.08.2020 г., тъй като в платежното нареждане е изписан този
номер на фактурата, а с остатъка са погасени дължими суми по поредност,
включително и 511,19 лева по общата фактура за сезон 2019/2020 г., както и суми за
дялово разпределение и лихви за дялово разпределение. Остатъкът от главницата по
общата фактура за 2019/2020 г. е предявена с исковата молба. При разпита си в
съдебното заседание, проведено на 10.10.2024 г. (протокол на л. 96, стр. втора) вещото
лице посочва, че когато се завежда дело, вземанията се отнасят по съдебна сметка и
вземането за главница обхваща както главницата за топлинна енергия, така и
главницата за дялово разпределение. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и обосновано.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД от 2016 г., когато
клиентът има две или повече дължими суми, включително съдебни и присъдени
вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички, клиентът може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
старото, а ако всички са възникнало едновременно, те се погасяват съразмерно.
В настоящия случай, видно от представеното уведомление до ищцовото
дружество (л.20 от ч.гр.д. № 39878/2023 г.) ответницата е посочила, че с преведената
сума от 190,33 лева погасява задължения за главница за топлинна енергия, законна
лихва и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, главница за дялово
разпределение и разноски. Вместо, на основание чл. 33, от Общите условия ищцовото
дружество да погаси задълженията на ищцата в поредността, която тя е посочила, от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с платената
сумата от 190,33 лева са погасени: 91,68 лева – главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, 19,39 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение, 4,26 лева – законна лихва, 25 лева – съдебни разноски и 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че ищцовото дружество неправилно не е съобразило изявлението
на длъжника за поредността на погасяване на сумите на основание чл. 33 от Общите
условия. След извършеното плащане и предвид заявената поредност на погасяване на
задълженията дължимите суми са както следва: 8,73 лв. главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. (разлика между присъдените в заповедта за
изпълнение 84,00 лева и платените 75,27 лв.), и 23,18 лв., представляваща главница за
услугата „дялово разпределение“ за периода 09.2020 г. – 04.2022 г. (разлика между
присъдените в заповедта за изпълнение 51,60 лева и платените 28,18 лв.), като е
4
погасено изцяло вземането на стойност 9,08 лева – лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 04.07.2023 г.
В настоящото производство се претендира сумата от 43,92 лева, представляваща
незаплатен остатък от стойността на главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането. С оглед изложеното искът следва да бъде
уважен до сумата от 8,73 лв., представляваща незаплатен остатък от стойността на
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, като
следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 8,73 лв. до пълния предявен
размер от 43,92 лв., като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на възнаграждение имат и двете страни. Не се
дължат такива обаче в полза на ищеца за заповедното производство, доколкото същите
са заплатени, като се зачита изявлението на длъжника, че 75 лв. са отнесени за
погасяване на претендираните разноски присъдени със заповедта за изпълнение.
В исковото производство ищецът е извършил разноски в размер на 25 лв. за
държавна такса и 250 лв. за депозит за експертиза, като следва на основание чл. 78, ал.
8 ГПК да му бъде признато и вземане за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. С оглед изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 74,54 лв.
В исковото производство ответницата доказва разноски в общ размер на 500
лева, от които 100 лева за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза (платежно
нареждане на лист 66 по делото) и 400 лева адвокатско възнаграждение (договор за
правна защита и съдействие на лист 73 по делото). С оглед изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 400,61 лв. разноски за
настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Р. Х.
С., ЕГН: ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б сумата от
8,73 лв., представляваща незаплатен остатък от стойността на главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
за забава от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 8,73 лв. до пълния предявен размер от 43,92 лв., като
неоснователен, което вземане се отнася до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „Ф.
Н.“ № 23, вх. В, ет. 2, апартамент, с абонатен № 179336 и за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
05.09.2023 г. по ч.гр.д. № 39878/2023 г. по описа на СРС, 56 състав..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Х. С., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 74,54 лева, представляваща
5
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Р. Х. С., ЕГН: **********, сумата от 400,61 лева разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6