№ 263
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110205087 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0001424/15.09.2021г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
незаконосъобразно като постановено при неправилно установена фактическа
обстановка и нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Намира, че е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като в акта и в НП са описани
няколко нарушения, а е наложено само едно наказание. Счита, че юридическо
лице не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за
допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН, поради което в НП е следвало
да бъде описано в какво се изразява противоправното поведение на
санкционираното лице. Поддържа, че е налице ненадлежно описание на
нарушението, тъй като не е посочено в какво се състои допускането при
осъществяване на конкретния превоз. Твърди и че водачът е отговарял на
нормативните изисквания, тъй като е притежавал удостоверение за
професионална компетентност, който удостоверявал наличието на такава.
Позовава се в тази връзка на Директива 2003/59 на ЕПС, като счита, че
придобитата от водача квалификация се удостоверява пряко с
1
удостоверението за професионална компетентност и само вторично- с карта
на квалификация на водача. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление и претендира присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното
от въззиваемата страан юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител- адв.И.Г. от АК-Варна, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Сочи и че с регламенти на
Европейския парламент е удължен срока на валидност на картите за
квалификация на водачите.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. В съдебно заседание не изпраща процесуален
представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в действалата към този
момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността за превоз на товари №11067, валиден до 14.10.2028г.
На 01.07.2020г. с товарен автомобил марка „Мерцедес“, спадащ към кат.N3, с
рег.№ В5612ВТ, от дружеството бил извършен обществен превоз на товари по
маршрут гр.Шумен-с.Кралево. За превоза, осъществен от водача Н. Д. Й.,
дружеството издало Пътен лист №8444647/01.07.2020г., в който било
отразено, че е извършен обществен превоз на товари от посочения водач. Й.
притежавал карта за квалификация на водача № Р109401/2015г., но срокът й
на валидност бил до 06.01.2020г. Въпреки това водачът извършил процесния
превоз.
Впоследствие в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна
от св.З. ДЖ. ЮМ.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена
комплексна проверка на превозвача „Трансмар 57“ ЕООД, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
18.06.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало управление на товарен
автомобил от категория N 3, с който е извършен обществен превоз на товари,
с водач Н. Д. Й., без същият да притежава валидна карта за квалификация на
водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвП. Актът бил
съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството; бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
2
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в действащата към този момент редакция). Въз
основа на съставения акт на 15.09.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля З. ДЖ. ЮМ.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на
свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените тахографски листи, пътни листи и
Справка от Система за преглед на DQC карти, от които е видно, че към
момента на нарушението Н. Й. не е разполагал с валидна карта за
квалификация на водача, но е извършил процесния превоз. В приложения
Пътен лист №8444647/01.07.2020г. изрично е отразено, че се касае за
обществен превоз на товари, поради което съдът не намира основания да се
съмнява в това обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид
превоз.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП (в редакцията, действала
към момента на нарушението) лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години. Цитираната норма установява задължение за посочените
лица да не допускат осъществяването на превоз за собствена сметка от
3
водач, който не отговаря на посочените изисквания. От своя страна нормата
на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация задължава водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за
квалификация на водача. Следователно изискването за надлежна
квалификация на водача по чл.7б, ал.1 от ЗАвП се удовлетворява само с
притежаване от последния на валидна карта за квалификация.
Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на
§1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози,
тъй като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец –
ЕООД, извършва обществен превоз на товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за
превоз на товари №11067. В това си качество е имало задължение да
осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по
чл.7б, ал.1 от ЗАвП и чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, между
които е и притежаването на карта за квалификация на водача за съответната
категория. Превозът е извършен с товарен автомобил от категория N 3, за
управлението на който се изисква СУМПС от категория „С“. При това
положение Й. е следвало да притежава карта за квалификация на водача, а
въззивното дружество е било натоварено със задължението да не допуска
извършването на превоза с водач, който не притежава валидна такава.
Впоследствие е последвало изменение на чл.7б, ал.1 от ЗАвП
(публикувано в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.), но новата
редакция не е по-благоприятна за санкционираното лице, тъй като предвижда
аналогично изискване и изрично посочва, че водачът следва да притежава
съответна карта за квалификация. Разпоредбата след изменението поставя
това изискване по отношение МПС от категория N 3, а в случая не се спори,
че автомобилът, с който е извършен превоза, попада в тази категория.
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т.е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не
допуска управляването на МПС от водач, който не притежава карта за
квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване, определено с този закон.
Такова изискване към водачите е въведено и с разпоредбата на чл. 2, ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
4
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация (както в редакцията, действала към момента на извършване на
нарушението, така и в действащата такава). Посочената наредба е подзаконов
акт по прилагането на ЗАвПр, тъй като е издадена на осн. чл. 7б ал.9 от
същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от информационна
система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно установено, че
на процесната дата Й. не е притежавал валидна карта за квалификация на
водача. Следователно, като е допуснало водач, който не отговаря на
изискванията, определени със ЗАвПр (чл.7б, ал.1 от посочения закон) и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му (чл.2, ал.1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г. на МТ, издадена на осн. чл.7б, ал.9 от ЗАвПр) да управлява
превозно средство за обществен превоз на товари, дружеството е
осъществило състава на нарушение по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, за
което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление. В практиката си ВАдмС приема последователно,
че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки липсата на
съответна карта за квалификация, да извършват превоз, осъществява състава
на административното нарушение по чл. 96г ал. 1 предл. второ от ЗАвтПр
(Решение № 1301 от 27.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1349/2019
г. Решение № 819 от 1.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 924/2020 г.
и мн.др.).
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към дружеството-жалбоподател. Със задължението да
не допуска извършването на превоз на товар за собствена сметка от водач,
непритежаващ съответна карта за квалификация, е натоварен превозвачът,
който и следва да носи отговорност за неизпълнението на това задължение.
Неоснователни са възраженията за липса на нарушение, тъй като в
съответствие с Директива 2003/59 на ЕПС следва да се приеме, че
нормативните изисквания са удовлетворени с притежаването на
удостоверение за професионална компетентност. В практиката си ВАдмС
приема изрично, че разпоредбите на директивата водят до точно обратния
извод, а именно, че всяка държава членка трябва да прикрепи по някакъв
5
начин хармонизираният код на Общността, определен за да удостовери, че
конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява неговата начална
квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава членка има
възможност да избере дали това удостоверяване следва да стане в самото
СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на водача,
както е приела Република България. При всички положения и в самата
директива е прието, че квалификацията на водачите следва да се опреснява на
определен период от време, тъй като е предвидено в удостоверителния
документ да се посочва "датата на изтичане на кода". Следователно с
изтичане на срока на картата на водача, той представа да отговаря на
изискванията на директивата за необходима квалификация. (В този смисъл е
Решение № 1476 от 16.11.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1866/2021
г., постановено по сходен случай).
Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на нарушение, тъй
като срокът на валидността на издадените карти за квалификация е удължен с
регламенти на Европейския парламент. Действително, по силата на чл. 2, §1 и
§3 от Регламент ЕС 2020/698 на Европейския парламент и Съвета от
25.05.20 г. за определяне на специални и временни мерки с оглед избухването
на Ковид-19 епидемията относно подновяването или удължаването на някои
удостоверения, свидетелства и разрешителни и отлагането на някои
периодични проверки и продължаващо обучение в определени области на
транспортното законодателство, валидността на картите за квалификация
на водачи, която щеше да е изтекла или ще изтече между 01.02.20 г. и
31.08.20 г., се счита за удължена и е била удължена за срок от седем месеца
от датата на изтичане на срока на валидност, посочен във всяка подобна
карта. Същевременно по силата на чл.2, т.5 и т.4 от Регламент (ЕС) 2021/267
на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2021 година
валидността на картите за квалификация на водач, посочени в приложение II
към Директива 2003/59/ЕО, която щеше да е изтекла или ще изтече в периода
между 1 септември 2020 г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е
била удължена за срок от 10 месеца от датата на изтичане на срока на
валидност, посочен на всяка подобна карта, а
валидността на картите за квалификация на водач, посочени в приложение II
към Директива 2003/59/ЕО, която по силата на член 2 от Регламент (ЕС)
2020/698 щеше да е изтекла или ще изтече в периода между 1 септември 2020
6
г. и 30 юни 2021 г., се счита за удължена или че е била удължена за шест
месеца или до 1 юли 2021 г. - която от двете дати е по-късната.
Валидността на притежаваната от водача карта обаче е изтекла на
06.01.2020г. и не попада в приложното поле на цитираните регламенти, които
предвиждат продължаване на срока на валидност на карти за квалификация на
водачи, изтичащи след 01.02.20г.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В
цитираните по-горе решения на ВАдмС, постановени по аналогични случаи,
не е констатирана непълнота в описанието на нарушението във връзка с
непосочването изрично в какво поведение се е изразило допускането до
извършване на превоз, като и настоящият състав не намира основания да
приеме, че е НП не съдържа цялата необходима информация.
Не е допусната неяснота относно датата на извършване на нарушението.
В НП ясно е посочено, че същото е осъществено на 01.07.2020г.
Действително, в обстоятелствената част погрешно е посочено, че пътен лист
№ 8444647 е издаден на 01.07.21г. Предвид обстоятелството обаче, че актът е
съставен преди тази дата- на 18.06.21г., е очевидно, че се касае за
несъществена техническа грешка, която не е от естество да накърни
процесуалните права на санкционираното лице. От текста на наказателното
постановление също така става ясно в напълно достатъчна степен, че
позоваването на пътен лист и тахографски лист от 30.06.2020г. е с оглед
обосноваване тежестта на нарушението, в подкрепа на твърдението, че не се
касае за изолиран случай, като не е налице неяснота в сочената от
7
жалбоподателя насока.
Мястото на извършване на нарушението е определено правилно- по
седалището и адреса на управление на санкционираното дружество, където е
издаден процесния пътен лист и откъдето е допуснато извършването на
превоза.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението. Не е допусната непълнота в ВП с непосочването изрично на
нормите, въвеждащи изискване водачите да притежават карта за
квалификация. В практиката си по аналогични случаи ВАдмС приема за
достатъчно посочването на нормата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП. В
Решение № 171 от 12.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2762/2020 г.
се изтъква, че: „АНО е посочил, че е нарушена нормата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвтП като в описание на нарушението е записано, че наказаното лице е
допуснало водач да извършва международен превоз на товари без същия да
притежава валидна карта за квалификация на вода, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б, ал. 9 от ЗАвтП. Наказаното лице се защитава срещу
описаните факти, а не срещу посочената правна норма. В случая фактите,
които установяват вмененото нарушение правилно са установени и описани.
Пропуснато е да се посочи правната норма, която въвежда изискване
водачите на МПС да имат карта за квалификация на водача – чл. 7б, ал. 1 от
ЗАвтП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Допуснатото процесуално
нарушение не е съществено, поради това, че правилно е посочена правната
норма, която определя деянието като административно нарушение – чл. 96г,
ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП. Нарушението, за което е вменена отговорност е описано
по начин и в степен, даващи възможност на наказаното лице да разбере за
какво деяние е наложено наказанието, поради което правото му на защита не е
нарушено“. Изложеното становище, застъпено последователно в практиката
на касационната инстанция, се споделя изцяло и от настоящия състав.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно
е констатирал наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на
ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма
данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението
на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност на
8
удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно не се касае за пропуск или недоглеждане.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не са направени разноски за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0001424/15.09.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Трансмар 57“ ЕООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00
лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9