РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Русе, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500669 по описа за 2024 година
за се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Б. П. И., чрез пълномощника си адвокат Й. Д. обжалва решение
№87/22.05.2024г., постановено по гр.д.№ 708/2023г. по описа на Районен съд-
Бяла, / след направено уточнение в съдебно заседание/ в частта, с която е
осъден да заплати на ЕТ „Земеделска къща – Здравец – С.Г.“ сумата от
11376.93 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди от унижен посев на слънчоглед и е осъден да му заплати разноски в
размер на 2588.57лв. Излагат се оплаквания за неправилност на решението
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, по подробно изложените в жалбата
съображения. Иска се решението да бъде отменено в осъдителната му част и
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата ЕТ „Земеделска къща – Здравец – С.Г.“, чрез
пълномощника си адвокат В. А., взема становище за нейната неоснователност.
1
Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено с
присъждане на разноските за настоящата инстанция, съобразно списъка на
разноските, обективиран в отговора на въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок, подадена е от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от ЕТ „Земеделска
къща – З.. – С.Г.“, ЕИК *********, представляван от С. И. Г. против Б. П. И.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 11072.16 лв.,
представляваща обезщетение за унищожен посев от слънчоглед с площ от
46,60 дка от масив 26 - Нива от 32,41 ха, намираща се в местността „Корията”
в землището на с.Бъзовец от преживни животни, собственост на ответника,
формирана по следния начин:
-10140.16 лв. - обезщетение за претърпени вреди, определено по пера
както следва: 2879.88 лв. - платен труд за оран, култивиране, сеитба, пръскане,
окопаване, транспорт, товарене и разтоварване; 4231.28 лв. - стойност на
вложените семена, торове и агрохимикали; 3029.00 лв. - изплатени арендни
вноски;
- 932.00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи,представляващи
нереализиран доход от площ в размер на 46.6 дка - по 20.00 лв. на декар,
дължими за унищожен посев от слънчоглед с площ от 46,60 дка от масив 26 -
Нива от 32,41 ха, намираща се в местността „Корията” в землището на
с.Бъзовец.
С определение от 23.04.2024г., на основание чл.214 ГПК районният съд
е допуснал увеличение на исковата претенция за претърпени имуществени
вреди на сумата 11376.93 лева, посочена по пера с исковата молба.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил частично
предявения иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
11376.93 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
и е отхвърлил иска по отношение на претендираното обезщетение за
пропуснати ползи. Приел е, че на имущество на ищецът са причинени вреди
2
от животни, собственост на ответника, който не е упражнил надзор върху тях,
и е налице причинна връзка между бездействието му и вредите.
Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е безспорно установено от фактическа страна, че на
основание Споразумение за разпределени масиви за ползване на земеделски
земи № ДА01-60/26.08.2022 год., подписано съгласно чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ,
одобрено със Заповед № РД-04-140/03.10.2022 г. на Директора на Областна
Дирекция „Земеделие” – гр. Русе, ищецът ЕТ „Земеделска къща – З.– С.Г.”,
ЕИК *********, е обработвал масив 26 - Нива от 32,41 ха, намираща се в
местността „Корията” в землището на село Бъзовец при граници: на юг -
пасище и лозя, на север и запад - гора и на изток - ниви, която била засята през
месец април 2023 година със слънчоглед.
От представения Договор за отдаване под наем на недвижим имот
№723/17.05.2021г. е установено, че ответникът, настоящ въззивник
стопанисва недвижим имот с идентификатор ********** по КККР на село
Бъзовец, частна общинска собственост, за срок от 10 години и предназначение
– отглеждане на дребни преживни животни.
След направена справка в системата „RedgiX“ към МЕУ от служители
на общината по повод подадената от ищеца молба на 27.07.2023г. относно
нанесени вреди на посев от слънчоглед, е установено, че към 04.08.2023г.
ответникът бил собственик на животновъден обект № **********, стар 7168-
0188, с вписани в него овце 27 бр. и кози 7 бр.
Установено е, че по повод подадена жалба на 12.09.2023г. от земеделски
производители, сред които и ищеца, относно безстопанствено навлизане и
увреждане на реколтата от животни, собственост на ответника, в
обработваните от същите масиви със земеделски земи, е образувана
пр.преписка № 6166/2023 г. на РРП-Русе, ТО –Бяла. Преписката е приключила
с постановление за прекратяване на наказателното производство, тъй като
деянието осъществявало признаците на престъпление по чл.216, ал.6, вр. с
ал.1 от НК, което е от частен характер, т.е. наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия, адресирана до съда.
Установено е от приложено по прокурорската преписка писмо изх. №
***/25.09.2023 г. на БАБХ-Русе, че Б. П. И. отглежда неидентифицирани
животни (80 бр. овце и 16 бр. кози) в друг имот извън с. Бъзовец, който не е
3
регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД. За констатираното нарушение му е
съставен констативен протокол и предписание № 000892/2023г., в което му е
указан срок да регистрира животните си, както и новия животновъден обект.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите А.А., И.И., Е.А. И. Г. и П.М.. В първоинстанционното
производство е назначена комплексна съдебно-технико-икономическа
експертиза, за изготвянето на която вещите лица са ползвали данните от
Констативния протокол за оглед от 08.08.2023г. на община Две могили, област
Русе. Съобразно заключението на експертизата площта на участъка от
слънчогледовата нива от 32.41 ха в масив 26, в местност „Корията“ в с.
Бъзовец със 100% унищожен посев е 46,60 дка, като направените разходи,
включващи механизирани обработки на почвата, семе слънчоглед, торове,
препарати, арендна вноска, възлизат на обща стойност - 11 376,93лв. без ДДС,
като направения разход за декар площ е 244,14 лв. без ДДС.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи:
Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от
животни, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират, дори и когато животното е избягало или се е изгубило.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - лицата отговарят не поради свои
виновни действия, а само защото са собственици на животни, респ. защото
животните се намират под техен надзор. Затова наличието на вина у
деликвента като елемент от субективната страна на деянието не подлежи на
изследване. Ето защо за ангажиране отговорността на ответника в случая е
необходимо да са налице следните предпоставки: наличие на вреди –
увреждане и унищожаване на реколтата от слънчоглед на ищеца; вредите да са
произтекли във връзка с поведението на животни, собственост на ответника;
причинна връзка между бездействието му и настъпилите вреди, като вредите
трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът или
онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор са бездействали и не са
препятствали възможността животните да причинят вреди.
В настоящия случай наличието на настъпили за ищеца имуществени
вреди е доказано предвид установеното в констативния протокол за оглед от
08.08.2023г. на служители на община Две могили, област Русе и изготвената
4
по делото комплексна съдебно-технико-икономическа експертиза. Същите
сочат наличието на площ от 46,60 дка в процесния масив, в която
слънчогледовите растения са напълно унищожени. В този смисъл са и
показанията на свидетелите А.А., И.И. и Е.А. които са очевидци и са видели
нанесените щети в процесния масив със слънчоглед. Поради унищожаване на
част от реколтата от слънчоглед ищецът е претърпял вреди под формата на
направени разходи за механизирани обработки на почвата, семе слънчоглед,
торове, препарати, заплатена арендна вноска на засегнатата част от нивата, в
общ размер 11376.93лв. според експертното заключение.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че неправилно е прието от
районният съд, че вредите са нанесени от животните на жалбоподателя.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на районният съд, че
вредите са нанесени именно от животните на Б. И. и се намират в причинно-
следствена връзка с поведението и действията им. Установено е от
показанията на свидетеля А.А., че в началото на месец август 2023г., заедно
със С.Г. заварили стадото от овце и кози, собственост на ответника, навлязло в
засятата със слънчоглед нива на ищеца в местността Корията. С тях бил и Б., с
когото С. се разправял. Показанията на свидетеля А.А. кореспондират с тези
на свидетелите И.И. и Е.А. които свидетелстват, че в селото няма друго такова
голямо стадо, състоящо се от смесени животни, като това на Б., свидетелят И.
гонил стадото от овце и кози от своята нива, която била в съседство.
Свидетелите установяват, че характерно за стадото на Б. е, че е смесено от
овце и кози, най-голямото в селото и се пази от кучета, които го охраняват,
както и овчарника. По впечатления на свидетеля И. Б. пуска животните на
свободна паша и отива на работа. Всеки от свидетелите установява лично
възприети фактите, за които дава показания, поради което няма основание те
да не бъдат кредитирани. В констативния протокол от 08.08.2023г. на
назначената комисия при Община Две могили е отразено, че при извършения
оглед на място е констатирано, опасване на слънчогледа през различните му
фази на растеж, както и че то е продължило през голям период от време и през
различни интервали. Комисията е установила, че с оглед оставените върху
почвата следи /от копита и изпражнения/, щетите са нанесени от дребни
преживни животни /овце, кози/. Отделно от това следва да се посочи, че в
обясненията си от 13.09.2023г. пред разследващите органи, дадени по
приобщената по делото прокурорска преписка, жалбоподателят Б. И. е заявил,
5
че отглеждал животни в /стопански обор/ кошара под наем от Общината в
местността „Арманджик сър“ в с.Бъзовец-овце и кози, около 80 броя към
месец юли 2023г., от които продал 30. Случвало се през месец април
животните му да навлязат в обработваеми земи, засети със слънчоглед,
ползвани от ищеца, както и е посочил, че в с. Бъзовец друг не отглежда
толкова голямо стадо от овце и кози, като неговото. Ето защо предвид
горепосоченото, следва да се приеме, че е доказано по делото, че именно с
поведението си собствените на жалбоподателя животни са причинили вреди
на ответника по жалбата и е налице причинна връзка между тях.
Нанесената на ищеца вреда в случая е съизмерима с направените от него
разходи за механизирани обработки на почвата, семе слънчоглед, торове,
препарати, арендна вноска на засегнатата част от нивата. Предвид данните от
назначената по делото експертиза паричната равностойност на вредата е в
размер на 11376.93 лв. И тъй като по делото липсват доказателства, които да
обосноват изключване отговорността на жалбоподателя, в негова тежест е
заплащането на тази сума, понеже отговорността му произтича от качеството
му на собственик на животните, от чието увреждащо действие са настъпили
вредоносните последици. Справедливостта изисква рискът от негативите,
свързани с притежание на добитък, да бъде в тежест на този, който създава
риска, т. е. този, който има надзора на вещта и извлича ползата от нея.
Предвид изложените съображения, претенцията за непозволено
увреждане, в хипотезата на вреди от животни по чл. 50, изр. 2 ЗЗД, е
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
До същият извод е достигнал и първоинстанционнният съд в решението
в обжалваната му част, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, в тежест на въззивника са направените от
въззиваемата страна разноски за настоящата инстанция, които съобразно
списъка по чл.80 ГПК са в размер на 1500лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззивника за намаляване
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради прекомерност.
Според Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, чл.7, ал.2, т.3 в случая дължимото минималното адвокатско
възнаграждение е 1507.80лв. и е в размер, надвишаващ договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от 1500лв., поради което няма
6
основание за намаляването му.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението подлежи на
касационно обжалване.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 22.05.2024г., постановено по гр.д.
№708/2023г. по описа на Районен съд-Бяла, в обжалваната част, с която Б. П.
И., ЕГН**********, от с.Б* е осъден да заплати на ЕТ „Земеделска къща – З*
– С.Г.“, ЕИК *********, представляван от С. И. Г. сумата от 11376.93 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди от
унищожен посев на слънчоглед, както и сумата от 2588.57лв. - разноски за
първоинстанционното производство, съобразно уважената част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част, с която е отхвърлен искът за сумата
932лв.-обезщетение за пропуснати ползи, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. П. И., ЕГН **********, от с.Б*, ул.В.Д. №** да заплати на
ЕТ „Земеделска къща – З* – С.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Б., община Д. м. област Русе, п.к.****, представляван от С. И. Г.,
сумата 1500 лева разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС, при наличие на основания по чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7