Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29
гр.
Враца, 04.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
адм. дело № 684 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 1
от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „С. – М.“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * А.С.И.,
против Решение от 20.03.2019 г.
по Протокол от същата дата на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед
№ РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия, в частта на определеното парично обезщетение за
учредяване на сервитутни права за обект „Разширение на газопреносна
инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газопровод до
българо-сръбската граница“ върху собствени на жалбоподателя имоти, както
следва:
– нива с площ от 9,800 дка
в местността ***, съставляваща имот с номер № 222001 - парцел № 001 от масив № 222
по КВС на гр.***, с ЕКАТТЕ 48043, със засегната площ от 3,169 дка и определен
еднократен размер на обезщетението общо в размер на 2279 лева;
- нива с площ от 4,800 дка. в
местността ***, съставляваща имот с номер № 181032 - парцел №032 от масив №181
по КВС на гр.***, с ЕКАТТЕ 48043, със засегната площ от 1,142 дка и определен
еднократен размер на обезщетението общо в размер на 796 лева;
- нива с площ от 5,001 дка. в
местността ***, съставляваща имот с номер № 228004- парцел №4 от масив №228 по
КВС на гр. ***, с ЕКАТТЕ 48043, със засегната площ от 1,164 дка и определен
еднократен размер на обезщетението общо в размер на 765 лева;
- нива с площ от 3,000
дка. в местността ***, съставляваща имот с номер № 181059 - парцел №059 от
масив №181 по КВС на гр.***, с ЕКАТТЕ
48043, със засегната площ от 0,881 дка и определен еднократен размер на обезщетението
общо в размер на 614 лева.
Иска се изменение на решението на
комисията, в частта, с която е определена пазарната оценка на сервитута, по
съображение за неправилно приложение на материалния закон и определяне на
по-високо справедливо обезщетение, което да съответства на пазарната цена на
имотите. Претендират се разноските по производството.
Ответната страна – Община Мизия,
редовно призована, представител не се явява.
Заинтересованата
страна - „Б.“ ЕАД ***, не ангажира становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, от фактическа страна приема следното:
Видно от представеното по делото
заверено копие на нотариален акт № **, том **, рег. № ****, нот. дело № * /2011г. /л. 52/, жалбоподателят „С. – М.“ ЕООД е
собственик на недвижим имот – нива с площ от 9,800 дка
в местността ***, съставляваща имот с номер № 222001 - парцел № 001 от масив № 222
по КВС на гр. ***.
Видно от заверено копие на нотариален
акт № **, том **, рег. № ****, нот. дело № * /2011г. /л. 53/, „С. – М.“ АД е собственик на
недвижим имот - нива с площ от 4,800 дка. в местността ***, съставляваща
имот с номер № 181032 - парцел №032 от масив №181 по КВС на гр. ***.
Видно от заверено копие на нотариален
акт № **, том **, рег. № ****, нот. дело № * /2012г. /л. 54/, „С. – М.“ ЕООД е собственик на
недвижим имот - нива с площ от 5,001 дка. в местността ***, съставляваща
имот с номер № 228004- парцел №4 от масив №228 по КВС на гр. ***.
Видно от заверено копие на нотариален
акт № **, том **, рег. № ****, нот. дело № * /2012г. /л. 61/ „С. – М.“ ЕООД е собственик на
недвижим имот - нива с площ от 3,000 дка. в местността
***, съставляваща имот с номер № 181059 - парцел №59 от масив №181 по КВС на
гр. ***.
Съгласно Експертна оценка за
определяне размера на обезщетение при възникване на ограничено вещно право
върху конкретните поземлени имоти, засегнати от Обект „Разширение на газопреносна
инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газопровод до
българо-сръбската граница“, подобект сервитут на газопровод, пазарната стойност
за учредяване на сервитутно право на части от поземлени имоти е определена като
са спазени следните критерии – засегната площ от сервитута, вида на
ограничението и срок на ограничението при използването на три метода за оценка
на земеделската земя – пазарен метод, приходен метод и нормативен метод.
Размерът на предложеното обезщетение за ПИ № 181032 е определен общо на 796 лева, за ПИ № 181059 - на 614 лева, за ПИ № 222001
- на 2279 лева и за ПИ № 228004 – на 765 лева.
На 20.03.2019 г., комисия, назначена със
заповед Заповед № РД 08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия е приела решение
за изплащане на обезщетение по пазарни оценки на собствениците на недвижими
имоти за учредяване на сервитутни вещни права за обект „Разширение на
газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/
газопровод до българо-сръбската граница“ за землището на гр. ***.
По делото е допусната съдебно - оценителна
експертиза относно справедливата пазарна стойност за обезщетение. Оценката е
изготвена по метода на пазарните аналози, като са използвани данни за сделки
със земеделски земи, находящи се в близост до оценяваните имоти със сходни
показатели, коригирани според характеристиките на обектите с експертни
коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествените отклонения от
сравняваните обекти. Според заключението на вещото лице, справедливата пазарна
цена на обезщетението е както следва: ПИ № 181032 със
засегната площ от 1,142 дка е определен общо на 987 лева, за ПИ № 181059 със засегната площ от 0,881
дка - на 714 лева, за ПИ № 222001 със засегната площ от 3,169 дка - на 2684
лева и за ПИ № 228004 със засегната площ от 1,164 дка – на 924 лева.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в
изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени
от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК. Те могат
да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията
по чл. 210, ал. 3.
С оглед цитираните разпоредби, съдът
приема, че несъмнено по делото се оспорва акт на комисия, назначена от кмета на
общината на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Възможността за оспорване на тези
актове е изрично предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, съдът приема,
че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав констатира, че той е издаден от
компетентен орган,
назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в
обема на правомощията
му и в нужната форма.
Относно съответствието на оспорения
акт с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл.
64 ал. 1 от Закон за
енергетиката (ЗЕ), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови
линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути.
Според даденото в &
1, т. 23 от ДР на ЗЕ
определение, „енергиен
обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него
или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
Съгласно чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ,
сервитутите са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на
лицата по ал. 1. В ал.
4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има
влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и
размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти,
и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на
ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба указва, че определянето на
размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона за
устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1. В чл.
210, ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето
на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията.
Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4,
т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия
поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на
ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота
или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
С оглед на посочените разпоредби, се
налага извод, че посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени на обезщетения
в изрично предвидените в закона случаи се образуват като функция на площта на
сервитута и срока, за който същия се учредява, като се вземат предвид и
видовете ограничения на ползването.
От представената по делото преписка се
установява площта от имотите на жалбоподателя, попадаща в границите на
сервитута. За да се определи цената на дължимото обезщетение, е необходимо да
бъде изчислена пазарната цена.
При изчисляване на пазарната цена на
сервитутната площ от процесните имоти, в експертната оценка, на която се е
позовала Комисията, е посочено, че същата е определена след направени
изчисления на база три метода – пазарен метод, приходен метод /на поземлена
рента/ и нормативен метод /по Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи,
приета с ПМС № 118
от 26.05.1998 г./, като размерът
на средната пазарна стойност за сервитутната площ за декар е: за ПИ 181032 и за
ПИ 181059 – 697 лв/дка; за ПИ 222001 – 719 лв/дка и за ПИ 228004 – 657 лв/дка.
Вещото лице по допуснатата по делото
съдебно - оценителна експертиза е определило справедлива пазарна цена на
обезщетението в размер на: 864,68 лв/дка за ПИ 181032; 809,91 лв/дка за ПИ 181059;
847,10 лв/дка за ПИ 222001 и 793,98
лв/дка за ПИ 228004.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице в съдебното производство като компетентно, безпристрастно и изцяло в
съответствие с обстоятелствата по делото. Счита, че предложената експертна
оценка съдържа достатъчно обективни данни за определяне на средна пазарна цена.
Вещото лице е изготвило оценката по метода на пазарните аналози, като са
използвани данни за сделки със земеделски земи, находящи се в близост до
оценяваните имоти със сходни показатели, коригирани според характеристиките на
обектите с експертни коефициенти, отразяващи степента на качествените и
количествените отклонения от сравняваните обекти. Вещото лице е отчело
категорията на имотите, тяхната площ, влиянието на сервитута върху засегнатата площ,
съотношението между последната и цялата площ на имота и срока на сервитута –
безсрочен.
Предвид изложеното, съдът намира, че
решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ следва да бъде изменено, като
стойността на обезщетението за ограничаване на правото на собственост на
дружеството жалбоподател върху собствените му имоти следва да бъде увеличено по
следния начин: за ПИ № 181032 от 796 лв. на 987 лв., за ПИ № 181059 от 614 лв.
на 714 лв., за ПИ № 222001 от 2279 лв. на 2684 лв. и за ПИ № 228004 от 765 лв.
на 924 лв.
Предвид изхода на спора следва да бъде
уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в общ размер на 850 лева, от които 50 лв. държавна такса по
производството, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно –
оценителна експертиза и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД-08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия, обективирано в Протокол от 20.03.2019г., В ЧАСТТА
относно размера на еднократното обезщетение за учредяване на сервитутни права
за обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на
северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“ върху 3,169
дка от имот № 222001 - парцел № 001 от масив № 222 по КВС на гр. ***,
представляващ нива с площ
от 9,800 дка в местността ***; 1,142 дка от имот 181032 - парцел №032 от
масив №181 по КВС на гр. ***, представляващ нива с площ от 4,800 дка. в
местността ***; 1,164 дка от имот № 228004 - парцел №4 от масив №228 по КВС на
гр. ***, представляващ нива с площ от 5,001 дка. в местността *** и 0,881 дка
от имот №
181059 - парцел №059 от масив №181 по КВС на гр. ***, представляващ нива с
площ от 3,000 дка. в местността ***, КАТО УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, както
следва: за ПИ № 181032 от 796 лв. на 987 /деветстотин осемдесет и седем/ лева; за
ПИ № 181059 от 614 лв. на 714 /седемстотин и четиринадесет/ лева; за ПИ № 222001
от 2279 лв. на 2684 /две хиляди шестстотин осемдесет и четири/ лева и за ПИ № 228004
от 765 лв. на 924 /деветстотин двадесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА Община Мизия ДА ЗАПЛАТИ на „С. – М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, направените по делото разноски в размер на 850,00 /осемстотин
и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.
138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: