№ 220
гр. Велики Преслав, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. В.а
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20253610100300 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявена положителна
установителна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, представлявано по закон от П.В. и
Х.М. - управителите срещу А. В. В. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 270 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № 573892, сключен на 15.10.2019 година между „С.К.“ АД, от една
страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна, в качеството на
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 7/06.01.2025год. по ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на Районен съд – Велики
Преслав. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2019 година между длъжника А. В. В. и „С.К.“
АД бил сключен Договор за потребителски кредит № 573892, по силата на който ответникът
е получил сумата от 270 лева, срещу поето от негова страна да върне сумата на 1 вноска с
падеж до 14.11.2019 год., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Ищецът излага, че бил договорен фиксиран лихвен процент в размер
на 36,00 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Ищецът настоява, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, действителен е и като такъв обвързва страните по него. Допълва, че
съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните са се съгласили,
че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. Акцентира, че в чл. 51 от Общите условия по Договора
за потребителски кредит е уговорено „С.К.“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако
1
бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер
(SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени
от потребителя при подписването на договора за кредит.
Ищцовото дружество поддържа, че процесният договор е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Навежда
твърдение, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
Ищецът изтъква, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като
е предоставил на ответника договорената сума. Ответникът, от друга страна, не е изпълнил
насрещното си задължение да върне сумата.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. кредиторът
„С.К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ищец в настоящото
производство, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индидуализирано в Приложение № 1. Излага се в исковата молба, че ответникът е бил
уведомен за извършената цесия чрез изпращане на съобщение по посочен от последният
имейл адрес.
В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, ищецът моли да се приеме, че длъжникът е
уведомен надлежно с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.
Ищецът подчертава, че към датата на депозиране на исковата молба процесното
задължение не е изпълнено доброволно от длъжника, като неизпълнението на договорните
задължения на последния е обусловило правния интерес на ищеца от сезиране на съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение, каквато е била издадена по ч.гр.д. №8/2025
год. по описа на ВПРС.
По изложените доводи, моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като
претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения
му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и
моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор и допълнение към същия от
назначения особен представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата
претенция за процесуално допустима, но неоснователна. По същество и с оглед
ангажираните по делото писмени доказателства особеният представител не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между ответника – кредитополучател и „С.К.“
АД – кредитор, възникнало по силата на сключен между същите Договор за потребителски
кредит от 15.10.2019 г. Не отрича, че ответникът е получил кредит в размер на 270 лева,
нито че се е съгласил да върне тази сума на 1 вноска с падеж до 14.11.2019 год. съгласно
погасителен план към договора за кредит. Не се противопоставя на твърдението, че страните
по договора са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Особеният
представител не отрича също така, че Договорът за потребителски кредит е сключен по
електронен път, както и че вземането на „С.К.“ АД по отношение на ответника А. В. В.,
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено на ищеца по
2
силата на Договор за цесия от 22.03.2024 г.
Доколкото няма връзка с ответника по делото, особеният представител заявява, че не
разполага с информация дали претендираната сума е заплатена от него, съотв. не би могъл
да ангажира доказателства в тази насока.
Своевременно релевира възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност
за процесното задължение. Настоява, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение вече е бил изтекъл 5-годишният давностен срок съгласно чл. 110
от ЗЗД, който тече от датата, на която задължението е станало изискуемо, а именно -
14.11.2019 г. Особеният представител счита, че този давностен срок е изтекъл на 14.11.2024
г., като в течението му не са извършвани действия, които го спират или прекъсват.
Поддържа, че заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 03.01.2025 г., след като
задължението вече е било погасено по давност.
По изложените по-горе доводи моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
погасена по давност.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба. Моли исковатата претенция да бъде отхвърлена като погасена по давност .
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По силата на Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 573892, сключен на
15.10.2019 г. между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от
друга страна в качеството на кредитополучател, на последния е бил предоставен кредит под
формата на кредитна линия в размер на 270 лева със срок за ползване 1 година от датата на
сключване на договора, като след изтичането му срокът за ползване се удължава
автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на
първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази
писмено желание за прекратяване на договора. Лихвата по първия транш е в размер на 8,10
лева. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36% и ГПР от 42,58%. В чл. 16 от
Договора е уредена възможността за кредитора да прехвърли правата си по настоящия
договор на трето лице, без да изисква предварителното съгласие на кредитополучателя.
Към Договора са приложени още погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съдържащ необходимата
информация относно предоставения кредит, Общи условия на договора за потребителски
кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и
потребителите, както и други писмени доказателства, установяващи възникване на
облигационното правоотношение между кредитора и кредитополучателя, в това число
история на изпратени имейли и СМС съобщения към ответника.
По делото е приложена и разписка за извършено плащане на сумата от 270 лева в полза
на ответника по делото с наредител „С.К.“ АД.
Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.03.2024г., сключен между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на продавач/цедент и
ищцовото дружество „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач/цесионер
и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че
вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца. В
§4, т. 4.3. от Договора за цесия е посочено, че Цедентът упълномощава цесионера да
уведомява всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.03.2024 г., както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с
оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с горецитирания
договор.
3
Към материалите по заповедното производство (ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на РС –
Велики Преслав) е приложено пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава
цесионера да уведомява длъжниците, посочени в Приложение 1 от Договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. за настъпилото прехвърляне на вземанията, на осн.
чл. 99 от ЗЗД. В същото пълномощно е отразено, че цедентът потвърждава настъпилото
прехвърляне на вземанията по см. на чл. 99 от ЗЗД, считано от дата 22.03.2024 год.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото е
приобщено към материалите по делото, но липсват доказателства, че същото е било връчено
на последния.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника А. В. В., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение № 7/06.01.2025 год. по ч. гр. д. № 8/2025 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с
Разпореждане № 441/22.04.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 8/2025 г. на ВПРС е дал
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание на осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - съществуване на твърдяното в полза на ищеца вземане по
основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен
договор за кредит между кредитора „С.К.“ АД и ответника; че кредиторът се явява изправна
страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника;
Настъпила изискуемост на вземането; сключване на договор за цесия, с който е прехвърлено
вземането по договора за заем в полза на ищеца „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, предаване на новия
кредитор-ищеца документите, които установяват вземането, писмено потвърждение за
станалото прехвърляне от предишния кредитор; съобщаване на длъжника от предишният
кредитор за прехвърлянето, респ. валидно упълномощаване на цесионера да съобщи цесията
на длъжника.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, в това число наличието на предпоставките за прилагане на
института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на
задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок.
В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
4
установи по безспорен начин, че „С.К.“ АД и ответникът са били в облигационни
отношения, уредени от Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 573892 от
15.10.2019 г., сключен по електронен път на осн. чл. 6 ЗПФУР, през интернет, чрез
специализирана система за предоставяне на финансови услуги от разстояние по инициатива
на потребителя, чрез отварянето му в браузър на интернет сайт, поддържан от ищеца.
Договорът е подписан от ответника посредством SMS персонален идентификационен код за
потвърждение, получен на телефонен номер, собственост на кредитополучателя, което
обстоятелство не е било оспорено, имащ силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13,
ал. 4 вр. ал. 1 ЗЕДЕУУ. По силата на сключения договор за кредит кредиторът е предоставил
на ответника кредит под формата на кредитна линия в размер на 270 лева със срок за
ползване 1 година от датата на сключване на договора.
Ответникът чрез назначения му особения представител не оспорва, че сумата от 270 лева
е била усвоена от него, а и това обстоятелство се устанява от представената разписка за
извършено плащане на сумата от 270 лева в полза на А. В. В. с наредител „С.К.“ АД.
Установи се също така от събраните в хода на производството писмени доказателства,
че вземането по процесния договор е прехвърлено в полза на ищцовото дружество, което от
своя страна е било надлежно упълномощено от „С.К.“ АД да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания.
По делото липсват доказателства от които да е видно, че ответникът е бил уведомен за
извършената цесия преди завеждане на настоящия иск, но с връчването на препис от
исковата молба, към която е приложено това Уведомление следва да се приеме, че
ответникът е надлежно уведомен чрез назначения си особен представител за това, че
вземането е било прехвърлено от стария кредитор в полза на ищеца (в този смисъл Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о.
на ВКС и др.).
Ответната страна не е ангажирала никакви доказателства, че е изпълнила задължението
си за връщане на цялата усвоена и претендирана главница в размер на 270 лева.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е релевирано възражение от особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност за вземането по чл. 110 от
ЗЗД. Съдът, като съобрази материалите по делото намира, че възражението е процесуално
допустимо, а по същество - основателно, като съображенията за това са следните:
Трайно в съдебната практика се застъпва становището, че когато се касае за парично
задължение, което по естеството си е еднократно (заем, кредит), приложение намира общата
5-годишна погасителна давност, а не кратката, независимо дали погасяването на
задължението е разсрочено на погасителни вноски за определен времеви период или не. В
конкретния случай, от твърденията, изложени в исковата молба, от прочита на клаузите по
процесния договор за кредит (чл. 4, т. 6 и т. 7) и от представения погасителен план става
ясно, че кредитополучателят е следвало да върне предоставения му кредит в размер на 270
лева на 14.11.2019 год. (една месечна погасителна вноска). Касателно момента, от който
започва да тече тази 5 годишна давност е налице постановено ТР № 3 от 21.11.2024 год. по
тълкувателно дело № 3/2023 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. В
конкретния случай, както и по-горе се посочи, падежът на единствената погасителна вноска
е настъпил на 14.11.2019 год., от която дата започва да тече 5-годишната погасителна
давност за взимането (до 14.11.2024 год.). Съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
5
издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено в деловодството на Районен съд – В. след 14.11.2024 год. - на 02.12.2024 год. като
е образувано ч.гр.д. № 15296/2024 г. по описа на Районен съд В.. С Определение № 13631 от
03.12.2024 год. ВРС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 411 ал.1, изр.2 от ГПК, като е образувано
ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на ВПРС.
С оглед наведените в исковата молба твърдения за неизпълнение на договорното
задължение на кредитополучателя да върне отпуснатия му кредит и предвид факта, че
ищецът претендира цялата отпусната главница, съдът достига до извод, че по кредита не са
били извършвани никакви плащания от страна на длъжника, по отношение на които би
могло евентуално да се приеме, че прекъсват давността на осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Не се
твърди и не се установява в рамките на петгодишния давностен срок след падежа на
единствената погасителна вноска по кредита от страна на кредитора, респ. на ищеца
цесионер да са били предприети действия, които да са довели до спиране или прекратяване
на давността, поради което и процесното вземане е погасено по давност, тъй като 5-
годишната погасителна давност за взимането е била изтекла към датата на подаване на
заявлението пред РС – В..
По изложените по-горе доводи възражението на ответника се явява основателно и като
такова следва да бъде уважено, а исковата претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото
претенцията се явява погасена по давност.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Последният не е сторил разноски, доколкото е представляван от особен
представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Заплатеното от ищеца
възнаграждение за особен представител на ответника следва да остане в негова тежест. Ето
защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), бул. „Б.“ № 81 В, ап. 3, представлявано по
закон от Х.М. М. и П.В., представлявано по пълномощие от юриск. Б.Т. срещу А. В. В. с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.С., общ. С., обл. Ш., ул. “З.“ №22 и постоянен адрес:
гр. А., общ. А., обл. В., ул. “Т.“ № 28 положителен установителен иск с правно основание на
осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 270 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 573892, сключен на
15.10.2019 година между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от
друга страна, в качеството на кредитополучател, вземането по който е прехвърлено в полза
на ищеца „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 02.12.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 7/06.01.2025год. по ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на Районен съд – Велики
Преслав.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
6
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7