РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. С., 27.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 2623/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІI, глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано
по искове на малолетната С.А.Т., чрез нейната майка и законен представител М.Д.
и непълнолетната А.А.Т., действаща лично и със съгласието на майка си М.Д.,
против „В.2.“ ООД. Всяка от двете ищци претендира заплащане от ответното
дружество припадащата й се част от дружествения дял на починалия им баща А. Т.
в ответното дружество в размер на 64 012.37 лева. Сочат, че до смъртта си
/настъпила на 14.05.2019г./ починалият им наследодател бил съдружник на 50% от
капитала на „В.2.“ООД, като всяка от ищците е наследник на по 1/6 от дела на
баща си или на по 1/12 от капитала. Внесеният в дружеството капитал твърдят да
се състои от непарична вноска, а именно правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ сграда, състояща се от кафене и магазини за промишлени
стоки с обща разгъната площ от 461 кв.м. и находяща се в УПИ І, кв. 233 по
плана на гр. С.,***, при оценка на имота от три независими вещи лица в размер
на 766 300 лв. При предложение на ищците за уреждане на имуществените им
отношения с ответното дружество, била изразена готовност за това в размер на
сумата от 128 024.74 лв. общо за двете, но плащане на последвало, поради
което било инициирано настоящото съдебно производство.
По делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който се
оспорват предявените искове по основание и допустимост. В тази връзка се
излагат доводи за преждевременното им предявяване, доколкото не е бил изтекъл
едногодишният срок след прекратяване участието на починалия съдружник,
предвиден в чл. 29, ал. 3 от Дружествения договор на „В.2000“ООД и в който срок
се дължи изплащането на обезщетението в размер на притежавания от него
дружествен дял. Оспорва починалият съдружник да е направил допълнителни парични
вноски в капитала на дружеството, поради което да се дължи и тяхното връщане.
Оспорва твърденията на ищците, че изготвеният междинен счетоводен баланс на
дружеството е недостоверен.
По делото не е постъпила
допълнителна искова молба в предвидения за това срок, както и отговор по нея.
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното
Удостоверение за наследници издадено от СО, район с. Бистрица, А. А.Т.е починал
на 14.05.2019г., като е оставил наследници по закон – Д.М.Т. – съпруга и пет
ненавършили пълнолетие деца, срещу които и ищците – С.А.Т. и А.А.Т..
Представен е Дружествен
договор на „В.2.“ООД от 10.07.2012 г., от който се установява постигнатото съгласие на
съдружниците за разпределянето на капитала в общ размер от 766 300 лв. по
равно между тях /чл. 6/, като В.С.Н.поема 38 315 дяла при равностойност на
всеки от тях от 10 лв., каквато част е разпределена и на другия съдружник – А. А.Т.,
и които факти се установяват от вписаните в ТРРЮЛНЦ при АВ обстоятелства по
партидата на дружеството. Така определеният размер на капитала е образуван от
стойността на внесената от всеки от тях непарична вноска – правото им на
собственост върху следния недвижим имот - сграда, състояща се от кафене и магазини за промишлени
стоки, с обща разгърната застроена площ 461 /четиристотин шестдесет и един/
кв.м., която е разделена на две тела от проход, който е
наложен от наличието на канал през имота. Двете тела условно са наречени малко
и голямо. В малкото тяло са разположени два магазина. Първият магазин е с площ
от 28 кв.м. и се състои от салон и сервизни помещения, при съседи: от две
страни двор, подход и магазин; Вторият магазин е с площ от 24,08 кв.м., състоящ
се от салон и сервизно помещение, при съседи: проход и от две страни двор и
магазин. В голямото тяло са оформени три магазина и кафене на две нива. Магазин
№ 1 е с площ от 32, 00 кв.м. и се състои от салон и сервизно помещение, при
съседи: проход, двор, магазин № 2 и кафене. Магазин № 2 е с площ от 24, 08
кв.м. и се състои от салон и сервизно помещение, при съседи: магазин № 1,
магазин № 3, тротоар към улица и кафене. Магазин № 3 е с площ от 33, 32 кв.м. и
се състои от салон и сервизно помещение, при съседи: магазин № 2, тротоар към
улица, двор и кафене. Кафенето е с площ от 310, 00 кв.м. и се състои: на първо
ниво – салон, помощно помещение, кухня, миялно, помещение за персонала,
сервизно помещение, стълбище за второ ниво – салон с бар, сервизни помещения с
тоалетни, три тераси. При съседи: проход, двор, магазини 1, 2 и 3. Сградата се
намира в УПИ I, кв. 233 по плана на гр. С.,***, при съседи по скица: изток:
асфалтови и зелени площи, запад: улица, север: улица, юг: парцел II за КОО.
В чл. 29
от Дружествения договор е установен редът на определяне, изплащане на
обезщетението на напускащия дружеството съдружник, като приложима е балансовата
стойност на дружествения дял, определена към момента на прекратяване на
участието му. В ал. 3 е предвидено изплащането на дължимото обезщетение в брой
или по банков път в рамките на една година след напускането му, като
конкретните начин и срок за това се определят по решение на общото събрание на
дружеството.
По
делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която
съдът кредитира като пълно и компетентно в отговор по поставените задачи и от
което се установява, че равностойността на 1/6 от капитала на починалия
съдружник към 31.05.2019г. според счетоводния баланс на „В.2.“ООД се равнява на
63 846.28 лв. при притежаван имуществен дял от починалия в размер 50% от
капитала, равняващ се на 383 077.68 лв. при обща стойност на капитала на
дружеството от 766 155.35 лв. Видно от изложеното в констативно –
съобразителната част от заключението, при определяне на припадащата се стойност
вещото лице е съобразило включените дълготрайни активи в размер на
720 322.08 лв., което представлява балансовата им стойност при приспадане
на сумата за амортизациите по счетоводния амортизационен план към 31.05.2019г.,
с която е намалена първоначално определената им стойност от 766 300 лв.
Освен това, в стойността на активите в баланса на дружеството са включени и
вземанията му в общ размер на 40 636.95 лв. /при равни части за всеки от
двамата съдружници/, в която сума е включен и начисленият ДДС за
възстановяване. Включени са и наличните парични средства в общ размер от
11 402.74 лв. Отчетени са и стойностите в пасива на баланса – текуща
загуба в общ размер на 14 673.92 лв., задължения на дружеството
/осигурителни и данъчни/ в общ размер от 6 408.19 лв. Според вещото лице,
анализираните и отразени в заключението стойности по счетоводните операции са
съответни на приложимите счетоводни стандарти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
В
нормата на чл. 125 ТЗ е уредено прекратяване на участието в дружество с
ограничена отговорност, като в ал. 1 са изброени отделните хипотези за
настъпването на този юридически факт, а в т. 1 е предвидена такава при
настъпила смърт на съдружник. Съгласно ал. 3 от посочената разпоредба,
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването.
В
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ е предвидено, че дружествените дялове в
дружество с ограничена отговорност може да се прехвърлят на друго трето лице
или съдружник, като могат и да се наследяват.
От
представените по делото удостоверение за наследници се установи настъпилото
универсално правоприемство при наследяване относно имуществото на починалия А. А.Т.,
който е оставил наследници по закон съпруга и пет деца, две от които са ищците
в настоящото производство. С доказването на тези факти се установява и активна
материална легитимация на ищците да предявят исковете предмет на разглеждане в
настоящото производство за осъждане на дружеството ответник да им заплати
припадаща им се съобразно притежаваната от всяка от тях наследствена квота част
от имуществото на дружеството и съобразно притежаваните от техния наследодател
дружествени дялове към момента на настъпване на смъртта му.
Съгласно
установения ред за наследяване в Закона за наследството и приложимия текст на
чл. 9, ал. 1, преживелият съпруг наследява част равна на частта на всяко дете.
При това положение получената в наследство част на всеки от наследниците е
равняваща се на 1/6 от наследствената маса.
При служебно изготвена справка в
публичния ТРРЮЛНЦ при АВ съдът установи, че към момента на настъпилата смърт на
А. Т. – 14.05.2019г., същият е участвал като съдружник в ответното дружество
при притежавани от него дялове равняващи се на 50% от капитала на
дружеството.
В глава V от Дружествения договор
на „В.2.“ООД са установени правилата относно приемането, напускането и
изключването на съдружник и изплащане на обезщетение на напускащия съдружник –
чл. 26 – чл. 29. В този смисъл са установени правата и задълженията при
прекратяване на участието в дружеството в хипотезите на чл. 125, ал. 1, т. 1 и
ал. 2 ТЗ, като съдът намира същите за неприложими и по отношение на останалите
законоустановени начини за преустановяване на членството, какъвто е и процесният
случай – при настъпила смърт на съдружник. При преценката си съдът съобрази, че
правата и задълженията на съдружника при изключването и напускането му не се
равняват на правните последици настъпващи при прекратяване на участието му при
смърт, поради което счита, че неприложими са и правилата относно определяне
размера на обезщетението равняващ се на дяловото участие на съдружника и
сроковете за изплащането му в каквато връзка са изложените възражения от
ответника, които счита за неоснователни.
С исковете предмет на разглеждане в настоящото
производство се претендират суми на равностойност на притежаваните от
наследодателя на ищците дружествени дялове при ответника, като е заявено
основание на правото им да ги получат настъпилото правоприемство при
наследяване и което е един от способите съобразно нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Обезщетението при напускането на
съдружник, макар и равняващо се на притежаваните от напускащия съдружник
дружествени дялове, настоящият съдебен състав намира, че правото му да го
получи възниква за съдружника на друго основание и каквато не е хипотезата на
исковата претенция. Не се твърди, а и не се установява да е била инициирана и
завършена процедура по напускането на наследодателя на ищците в качеството му на
съдружник и възникналото му право на обезщетение, което да е обект на
наследяване.
Наследяването на съответната част
от капитала на дружеството касае преминаването върху наследниците правото им да
получат част от притежаваното от починалия съдружник имущество като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения. В този смисъл при определяне на
притежаваната от него част от капитала на дружеството, релевантна е стойността
му по счетоводния баланс към края на месеца, в който се е осъществил фактът на
настъпването на смъртта и възникване правото на наследяване /31.05.2019 г./, в който смисъл са и
определени стойностите в изслушаната и неоспорена от страните ССЕ. При
изготвяне на заключението са били съобразени релевантните показатели, както
относно наличното бързо ликвидно имущество, така и дълготрайните материални
активи равняващи се на притежаваните от дружеството недвижими имоти, отчетени
са били и вземанията от трети лица, както и текущите задължения. При това
положение намира, че е била дадена оценка относима и годна да определи
попадащото в наследствената маса имущество равняващо се на притежаваните от
починалия дружествени дялове и тяхната стойност.
С възникване правото на
наследяване съдът приема, че за ищците е възникнало правото им да получат част
от имуществото притежавано от съдружника към момента на прекратяване на
участието му.
Възраженията на ответника, че не
е настъпил падежът за плащане на вземанията по предявените искове съдът намира
за неоснователни, по изложените по-горе съображения относно неприложимост в
случая на правилата за определяне на обезщетение при напускане на съдружник. В
допълнение на мотивите следва да се има предвид, че дори и да се приеме, че
плащането се дължи в срок до една година от прекратяване на членството, при преценката
си съдът дължи да съобрази установеното фактическо положение относно
дължимостта на вземанията към момента на приключване на устните състезания в
приложение чл. 235, ал. 3 ГПК, към който момент този срок е изтекъл.
Настъпването на изискуемост на вземането подлежи на преценка при разглеждане
съществото на спора и основателността на предявените искове, като не касае
тяхната допустимост.
Предвид установеното в
заключението по ССЕ настоящият съдебен състав приема, че всяка от ищците е
придобила при наследяване част от притежавания капитал на починалия съдружник и
равняваща се на 1/6 от сумата от 383 077.68 лв., която възлиза на
63 846.28 лв., за която сума предявените от всяка от тях искове следва да
бъдат уважени, като бъдат отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер
от 64 012.37 лева.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищците сторените от тях разноски за производството в общ размер от
10 972 лв. и съобразно уважената част от исковете от пълния претендиран размер
от 11 000.50 лв., от която сума на всяка от ищците следва да бъдат
присъдени 5 486 лв. В този смисъл съдът намира за основателно заявеното от
ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение, което редуцира до сумата от 4000 лв. от
претендирания размер от всяка ищца от 4500 лв. от заплатеното в общ размер
възнаграждение за адвокат от 9000 лв., плащането на които съдът намира за
доказано с оглед удостоверяването му с подписа на страните по представения по
делото договор за правна защита и съдействие, че същият служи като разписка за
извършеното плащане. Минималният размер на претендираното адвокатско
възнаграждение, съобразно приложимите норми на Наредба №1/2004 г. и
по-конкретно - чл.7,
ал. 2, т. 4, възлиза на сумата от 2 450.36 лв. за осъщественото
процесуално представителство в настоящото производство и в размер на сумата 1 490.18 лв. за производството по обезпечаване
на бъдещ иск /гр.д.№ 14 700/2019 г./ и съобразно чл. 7, ал. 7 от наредбата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетна сметка на СГС остатъка
до пълния размер на дължимата държавна такса за разглеждане на предявените
искове и възлизащ на 2 560.50 лв., с оглед освобождаването на ищците от
заплащането й с разпореждане на съда от
10.01.2020 г.
На ответника не се дължат
разноски, доколкото не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „В.2.“ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по предявения
иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, на А. А.Т., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Д. и
в качеството й на наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********,
сумата от 63 846.28 лв. –
равностойност на дружествения дял на А. А.Т., ЕГН **********, от капитала на „В.2.“ООД,
ЕИК ********, ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване
на иска – 06.12.2019г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер
от 64 012.37 лв.
ОСЪЖДА „В.2.“ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по предявения
иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, на С.А.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Д. и в качеството й на
наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********, сумата от 63 846.28 лв. – равностойност на
дружествения дял на А. А.Т., ЕГН **********, от капитала на „В.2.“ООД, ЕИК ********,
ведно със законната върху нея, считано от датата на предявяване на иска –
06.12.2019г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния му предявен размер
от 64 012.37 лв.
ОСЪЖДА „В.2.“ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на А. А.Т., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М.Д., и на С.А.Т., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител М.Д., сумата от по 5 486 лв. на всяка от тях – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „В.2.“ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата от 2 560.50 лв. – държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му страните.
СЪДИЯ: