Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 15 108 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ за сумата от 200 000 лв.
В исковата молба на Е.И.С. се твърди, че на 05.07.2017 г., около 06.30
часа, на автомагистрала „Тракия” е настъпило ПТП. Твърди се, че ищецът
управлявал лек автомобил „Фиат Темпра” с рег. № *******като
в района на община Ихтиман спрял зад колона от автомобили и бил ударен отзад от
товарен автомобил „Рено 340” с рег. № *******, управляван от Т.С.Г.като в
резултат на удара управлявания от ищеца автомобил се ударил в спрелия пред него
товарен автомобил и се озовал смачкан между два товарни автомобила. Твърди, че
при ПТП-то получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в множествени
счупвания на дясно ходило, фрактура на лява пубисна
кост с дислокация на фрагментите, многофрагментарна
фрактура на носни кости със съществена дислокация по ширина и дължина,
дислокация и фрактура на септума, разкъсване на преден полюс на дясна долна
носна конха, голям оголен костен фрагмент в долна
носна половина, фрактура на долна стена на лява орбита, фрактура на предната
стена на ляв фронтален синус, фрактура на преден ръб на процесус
фронталис на дясна максиларна
кост, хемосинус в ляв максиларен
синус, оток на меките тъкани на лицето вляво, различни кръвонасядания,
разкъсно-контузни рани, натъртвания. Твърди се, че му
била извършена операция на 06.07.2017 г. на дясно ходило, изразяваща се в
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
на 12.07.2017 г. му била извършена операция на носните кости, а на 23.08.2017 г.
отново бил приет в болница УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, където му била
извършена операция за екстракция на остеосинтезния
материал на дясно ходило. Твърди се, че пътният инцидент причинил на ищеца
множество болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иско и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на товарен автомобил „Рено 340”, да му заплати сумата от 200 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК не е постъпил.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
Й..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 113
на ОД на МВР – С., от който се установява, че на 05.07.2017 г., около 06.30 ч.
на АМ „Тракия” км 46+700 посока С.,*** се е осъществило ПТП товарен автомобил
„Рено 340” с рег. № *******, управляван от Т.С.Г.и лек автомобил „Фиат Темпра” с рег. № ******, управляван от Е.И.С., при което
пострадал водачът на лек автомобил „Фиат” с посочени увреждания „комоцио и фрактури”.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че водачът на товарен автомобил „Рено 340.19” е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при управление със
скорост, не по-висока от 30 км/ч.
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Д.М. /УНГ/, д-р Д.М. /дентален
лекар/ и д-р К.А.С. /ортопед/. В заключението на същата вещите лица са посочили,
че ищецът е получил счупвания на други лицеви кости и кости на черепа /фрактура
на предната стена на ляв максиларен синус и долна
стена на лява орбита, фрактура на преден ръб на процесус
фронталис на дясна максиларна
кост/, хемосинус на ляв максиларен
синус, открита разкъсноконтузна рана на гърба на
носа. Вещото лице по УНГ е посочило, че
проведена хирургическа интервенция, изразяваща се в наместване на фрактурирани носни кости и фрактуриран
фронтален израстък на дясна максиларна кост. Вещото
лице по УНГ е посочило, че при проведен личен преглед е установена дислокация
на носна преграда със стеснени носни ходове при ищеца. Вещото лице дентален специалист е посочило, че ищецът е получил
частично косо счупване на зъбната коронка на първи горен зъб вляво, което
причинява известно затруднение в дъвченето във фазата на отхапване, което
довежда до невъзможност за пълноценно хранене. Вещото лице – ортопед е
посочило, че при ПТП- то ищецът е получил множествени счупвания на дясно
ходило, счупване на лява пубисна кост с разместване
на фрагментите, счупване на ляв ацетабулум с
разместване на фрагментите. Посочено е, че по отношение на счупване на ходилото
е предприета хирургична интервенция, изразяваща се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с К-игли. По отношение на счупванията на
таза е посочено, че е проведено консервативно лечение. Вещото лице е посочило,
че през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания като първите 3
месеца, болките са били с по-голям интензитет.
По делото е допусната и изслушана и повторна комплекса СМАТЕ, изготвена от
вещото лице д-р Р.Д., ортопед, и инж. П.Д.. В заключението си вещите лица са
посочили, че независимо дали ищецът е бил с поставен или без поставен предпазен
колан негово тяло е щяло да бъде притиснато от елементите на интериора.
В съдебно заседание от 22.10.2018 г. са събрани и показания на свидетелите В.И.С.,
брат на ищеца, и Г.Н.С., майка на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 18.08.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявения иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед изводите
на вещото лице по допуснатите САТЕ респ. констатациите
в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Настъпилите
вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните свидетелски показания, които настоящият съдебен състав
кредитира като обективни и логически последователни при съблюдаване на
правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените мутежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента
и вида на увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа й на живот
справедливо би било да
се присъди сума от 90 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 19.11.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 25.02.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /между стр. 3 и стр. 4
в делото/. Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата
и на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия
по делото, неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни
заседания, заявената цена на иска, посочения размер в списъка по чл. 80 от ГПК
и при съблюдаване своевременно заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК
респ. размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г.,
настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 5 530
лв. Неговата припадаща се част, съобразно уважената част от иска възлиза на 2
488, 50 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 577, 50 лв.
– разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 4 050 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.И.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. С.Н. - К. сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 05.07.2017 г. на АМ „Тракия”, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2017 год. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 4 050 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. С.Н. - К. сумата от 2 488, 50 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
С.Н. - К. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 577, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: