С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник
е повдигнато обвинение на М.Н.Г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния
кодекс, за това, че на 19.11.2020г., в гр. Перник,
по ул. Стримон, управлявал МПС – лек автомобил марка/модел
„Ауди А3“, с рег. №****, след употреба на наркотични вещества /амфетамин и тетрахидроканабинол/.
Производството се е развило по
реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и предлага след като бъде признат за виновен да му
бъдат наложени наказания лишаване от
свобода в размер една година и три месеца, което предвид реда на разглеждане на
делото да бъде редуцирано с 1/3, както и глоба в минимален размер. Предлага, на
основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 , вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК да му бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок, равен на предложения за основното
наказание..
Подсъдимият, при условията на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му – адв. А.В.
пледира подзащитният му да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението, като излага доводи в насока несъставомерност
от обективна и субективна страна. Релевира възражения, че установените факти по
делото не осъществяват престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК, че правната
оценка на същите, дадена от държавното обвинение, е неправилна, тъй като инкриминиратите действия на подсъдимия не могат да се квалифицират като такива по управление на
МПС. Алтернативно, при отхвърляне на доводите за несъставомерност,
защитникът пледира за оправдаване на подсъдимия на основание чл.9, ал.2 от НК –
поради малозначителност на деянието.
Пернишкият районен съд, при условията на чл. 372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим
от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият М.Н.Г. ***. Не е женен. Работи на длъжност
***в хотел „***“, гр. София. Осъждан е с четири отделни съдебни акта за различни,
в т.ч. тежки, умишлени престъпления
/чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК; чл.215, ал.1 от НК; чл.244, ал.1 от НК и чл.343б, ал.1 от НК/, за
които са му налагани наказания лишаване от свобода, които е изтърпявал ефективно.
С протоколно
определение от 07.03.2012г. по нохд № 228/2011г.
по описа на ОС – Перник на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено и наложено едно общо
най-тежко наказание за три от осъжданията му /по нохд
№ 1559/2020 на ПРС, нохд
№ 348/2010 на ПОС и нохд №228/2011 на ПОС/, а именно три години лишаване от свобода
при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Същото е
изтърпяно на 27.09.2014г.
Със същия съдебен акт е постановено отделно изтърпяване
на наказанието три месеца лишаване от
свобода, наложено с най-ранния съдебен акт – по нохд
№ 748/2010г. по описа на РС - Перник
.
М.Г.
е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2007г. Притежава
категории В, М и АМ. От приложената по делото справка от Сектор “ПП” - МВР
/л.39/ се установява, че многократно е наказван по административен ред за
различни нарушения на правилата за движение в два от случаите за административни
нарушения по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата. .
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 19.11.2020г., свидетелите С. И. К.
/на длъжност младши инспектор в група ООР при 01 РУ – гр. Перник/
и К. Д. Н. /на длъжност младши експерт – командир на отделение
към 01 РУ – гр. Перник/ изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред на територията на Първо
РУ при ОД МВР – Перник, назначени като апвтопатрул 211. Около 10.30 часа се намирали в гр. Перник,
в района на кръстовището от ул. Св. Св.
Кирил и Методий и ул. Стримон, когато забелязали движещ
се по ул. Стримон в посока към същото кръстовище лек
автомобил „Сааб“93 с рег. № ***.
Същият автомобил бил закачен със стоманено въже за друг лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, като първият автомобил
теглел втория в посока към кръстовището.
Полицейските служители К. и Н. решили
да извършат проверка спрямо водачите на
двете коли, при което ги спрели на ул. Стримон на око 40
метра преди кръстовището с ул. Св. Св. Кирил и Методий.
При проверката установили самоличността на водача на л.а. „Сааб 93“ като свид.
В. В. Б., както и на водача на тегления авотомобил
„Ауди“ – подсъдимия М.Г..
Поведението на двамата водачи направило
впечатление на служителите на МВР
/двамата изглеждали напрегнати и притеснени/, поради което поискали съдействие чрез ОДЧ от екип на сектор „Пътна
полиция“ с цел извършване на проверки за употреба на алкохол
и наркотични вещества.
На мястото бил изпратен автопатрул 151 в състав:
свидетелите Е.Х. К. и Х. С. Б. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОД МВР – Перник.
Последните поискали да извършат проверка на свид. В.
Б. за употреба на наркотични
вещества, но той отказал. За отказа срещу него било образувано адмиинстартивнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Полицейските служители установи, че същото лице държи в себе си вещества, реагиращи на полеви тест на хероин
и амфетамин, за което било образувано
отделно досъдебно производство.
Свидетелят Х. Б. извършил проверка за употреба на наркотични вещества на подсъдимия М. Г. с техническо средство Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMB 0048. Уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин
и тетрахидроканабинол. По тази причина на подсъдимия бил съставен
АУАН серия GA с бл. № 293480/19.11.2020г., и му бил издаден талон за изследване с
номер 0037625.
В талона подсъдимият изрично вписал, че приема показанията на техническото
средство и отказал алтернативно изследване, което удостоверил с подписа си.
Въпреки изявлението му и с оглед
установеното с теста наличие на наркотични вещества или техни аналози, свидетелите Х. Б. и Е.К. съпроводили
Г. *** за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. В присъствието на дежурния лекар същият отказал да даде кръвни проби. Отказът на подсъдимия бил отразен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, като бил удостоверен с негов подпис,
съгласно изискването в чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Впоследствие М.Г. бил задържан в помещение за
настаняване на задържани лица към 01 РУ – Перник.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин като взе предвид самопризнанието на подсъдимия,
направено при предварителното изслушване по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
показанията на свидетелите С. И. К., К.
Д. Н., Е.Х. К., Х. С. Б., В. В. Б.;
писмените доказателства, приложени по досъдебно производство №597/2020 по описа
на 01 РУ - ОД МВР - Перник - АУАН серия GA с бл. № 293480/19.11.2020г, талон за
изследване №0037625., протокол
за медицинско изследване от 19.11.2020 г., справка за нарушител, справка за
съдимост, издадена от БС при ПРС, заповед за задържане на лице рег.
№1920з-438/19.11.20-20г. и декларация към нея, протокол за сервизна проверка на
техническо средство Drug Test
5000“ от 02.04.2020г.,
заверено копие на упътване към същото техническо средство, разпечатка
от показанията на техническо средство Drug Test 5000“ за периода 16.11.
– 19.11.2020г., справка за собственост
на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ ***, заверено копие на свидетелство за
регистрация част II, №*********, справка от УИС на ПРБ, както и събраните в съдебно следствие писмени
доказателства: характеристика на М.Г. от 22.04.2021г., препис извлечение от акт
за смърт № 0180/08.02.2021г. и медицинско направление от 19.04.2021г., издадено на Е. И. .
Събраните гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като изясняват
всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства. Същите са достатъчни
за установяване по несъмнен
начин на фактическите положения по обвинителния
акт, признати от подсъдимия и обвързващи
съда. Поради това съдът цени самопризанинето на подсъдимия
като достоверно, тъй като се подкрепя от приобщените доказателства.
Фактическата обстановка,
приета за установена въз основа признатите от подсъдимия факти, мотивира правен извод за това, че деянието на подсъдимия е съставомерно по чл343б, ал.3 от НК.
За да е осъществено престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна е необходимо и достатъчно да е установено управление на МПС
след употреба на наркотични вещества. Доказването на употребата на наркотични
вещества е възможно с всички допустими доказателства и доказателствени средства
по НПК. Както и защитникът отбелязва, за съставомерността
на престъплението не се изисква нито доказване на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта, нито доказване дали и в каква степен водачът е
повлиян от тяхното действие от гледна точка способността за управление на МПС. Ирелевантно за отговорността на дееца е и в какъв период преди управлението е употребил
наркотичното вещество. Достатъчно е употребата му да е установена по съответния
ред - по реда на Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всички
тези обстоятелства се обхващат от самопризнанието
на подсъдимия и не е необходимо обсъждането им, предвид характера и
особеностите на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, по която делото е разгледано.
Възраженията на
защитата касаят осъществяването на другия обективен признак от състава
на престъплението, а именно управлението на МПС. Поддържа се, че установените
по делото факти, признати от подсъдимия - че е бил водач на автомобил, чийто
двигател не е бил в работен режим и е теглен посредством стоманено въже от
друго МПС, не изпълват критерия управление на МПС.
Съдебният състав намира, че претендираната
несъставомерност на това поведение не намира законова опора и
възраженията в тази насока са несъстоятелни. Съгласно задължителните указания на ВС, дадени
в т.2а на ППВС № 1/1983 г., понятието "управление", включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, когато са свързани с опасност от настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение. В немалко други актове на висшата
съдебна инстанция е изяснявано, че тези действия и бездействия не са
задължително свързани с въздействие върху
двигателя на превозното средство, т.е., управление на автомобила е възможно и в
хипотези, в които двигателят му не е в работен режим. Преместването му в
пространството може да се извърши и с ходовата му част, посредством механично
движение на гумите, включително, когато
водачът се намира извън превозното средство, както и чрез теглене и използване
на кормилната и спирачната му уредба от водача. При тези начини на придвижване също
могат да бъдат застрашени други участници в движението и съществува опасност
от настъпване на съставомерни
последици. /В този смисъл са решение №157 от 29.03.2010 г. на ВКС по н.
д. № 37/2010 г., II н. о., НК Решение № 214 от 8.11.2019 г. на ВКС
по н. д. № 902/2019 г., I н. о., НК/.
Тези хипотези
са и нормативно регламентирани с въвеждане на особени правила за някои
участници в движението. В чл.83-87 от ЗДвП са установени редица
правила за лицата, участници в движението, осъществяващи придвижване на моторно
превозно средство, което е техническо неизправно, чрез теглене. Тези лица са
водачи на МПС по смисъла на закона /на теглещото и на тегленото моторно
превозно средство/ и като такива са адресати на нормативните предписания
/задължения и забрани/ установени за законосъобразно и безопасно придвижване на повреденото превозно средство.
В Решение №789/27.09.1982
г. по н. д. № 724/82, ІІІ н. о. се приема, че тегленето на технически
неизправни моторни превозни средства по улиците и пътищата е движение при
специални условия и то трябва да се осъществява с по-голямо внимание при
спазване на общите и специалните правила за движение. Нещо повече,
в решение №
1309/03.12.1974 г. по н. д. № 1219/74 г., ІІІ н. о. се приема, че при
теглене на техническо неизправно пътно превозно средство лицето, което се
намира на волана на тегленото превозно средство, е длъжно да притежава
правоспособност от съответната категория, както и че задължението за проверка
на това обстоятелство тежи върху водача на теглещото пътно превозно средство.
Всичко това убедително мотивира заключение, че
установената деятелност на подсъдимия
като водач на повреден теглен автомобил представлява управление на МПС по
смисъла на закона, което изпълва обективната страна на престъпния състав на
чл.343б, ал.3 от НК досежно изпълнителното му деяние.
Доводите на защитника за малозначителност
на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не се споделят. Действително,
конкретното престъпление, изразило се в управление МПС след употреба на
наркотични вещества, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други случаи на престъпления от този вид, предвид обстоятелството, че
изпълнителното му деяние се е изразило в
управление на теглено МПС, с неработещ двигател. Всички останали обстоятелства
обаче, характеризиращи деянието, имащи водещо значение при преценката по чл.9,
ал.2 от НК - установена е употреба на два вида наркотични вещества от страна на подсъдимия,
придвижването е осъществявано в центъра на града в часови пояс с интензивно движение като автомобилът е
теглен с гъвкава връзка, не дават основание за извод за явна незначителност на
обществената опасност на деянието или за липса на такава въобще. Този извод се
налага и от гледна точка характера на обществените отношения, обект на закрила
с нормата на чл.343б от НК, които са свързани с безопасността на транспорта, в частност
на транспортните средства и съоръжения, здравето и живота на хората като
участници в движението. По тази причина управлението на МПС след употреба алкохол
и/или наркотични вещества по презумпция съставлява престъпление с висока степен
на обществена опасност. Въпреки
особеностите на конкретното
престъпление, то не разкрива малозначителност
- явно незначителна обществена опасност или липса на такава въобще. Този извод
допълват и обстоятелствата, характеризиращи дееца - данните за предходната
съдимост и за поведението на М.Г. като
водач на МПС.
С оглед установеното от фактическа страна
и съображенията по-горе, настоящият състав на ПРС прие, че
с деянието си подсъдимият М.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.
343б, ал.3 от НК,
тъй като на 19.11.2020г., в гр. Перник, по ул. Стримон,
управлявал МПС – лек автомобил марка/модел „Ауди А3“, с рег. №****, след
употреба на наркотични вещества /амфетамин и тетрахидроканабинол/.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество,
а именно амфетамин и тетрахидроканабинол, установено чрез тест за установяване употребата на
наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000“ с фабричен номер ARMB 0048 в хипотезата на чл.6, ал.9, предл. последно НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тази
разпоредба предвижда, че „…употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява въз основа на показанията на …. теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за …. даване на проби за изследване.
Амфетаминът и тетрахидроканабинолът са
наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху психиката на човека и
бързо развиваща се зависимост. Същите са включени в Списък I /Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната
медицина/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. За съставомерността на деянието от обективна страна е без
значение времето на употреба - т.е., дали е непосредствено преди
управлението на МПС или в по-ранен момент. Релевантно за обективната
съставомерност е наличието на упойващо вещество в момента на управление на МПС,
което е доказано по несъмнен начин по делото и е факт, признат от подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като Г. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Същият е съзнавал, че управлява превозното средство след
употреба на наркотични вещества, което
намира убедително потвърждение в собственото му изявление в съдебните
прения, както и в обективния факт, че е установена употреба на два различни
вида наркотици. За съставомерността на престъплението от субективна страна е ирелевантно
дали деецът е приел упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието или
няколко дни по-рано, както сам съобщава, дали субективно се е чувствал повлиян
от тях и оказали ли са отражение на поведението му и способността му да осъществи
безопасно придвижване на управляваното
от него превозно средство при изложените обстоятелства.
Причина за извършване на деянието е пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства данните
за семейното положение на Г. и трудовата му ангажираност, обстоятелството,
че управлението на МПС в случая се е
проявило в управление на теглен автомобил, което предполага по–нисък интензитет
на участие в движението и съответно по-ниска степен на обществена опасност на
престъплението, подбудите за извършване на престъплението, изяснени от
изявленията на подсъдимия /желание да направи услуга на приятел/, проявената критичност към извършеното.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът съобразява
данните за съдебното му минало. Подсъдимият е осъждан за тежки умишлени престъпления,
и е изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода. Вярно е, че извършването им е в отдалечен спрямо
настоящия период /2009-2010г./, но
реабилитация за тях не е настъпила, което не дава основание за пренебрегване на негативната съдебна
характеристика.
Съдът, след като призна подсъдимият М.Н.Г.
за виновен по чл. 343б, ал.3 от НК и взе предвид
всички обстоятелства по чл.54 и чл.57, ал.2 от НК, след като съобрази и целите
на наказанието по чл.36 от НК, приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като на основание 55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния
кодекс определи наказания под най-ниските предели предвидени за престъплението
и го ОСЪДИ 5 /пет/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер 300 /триста/
лева.
При индивидуализацията на наказанията съдът намери, че
са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и условията на чл.55 от НК, а
именно многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, посочени по-горе, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това и предвид
обстоятелството, че в конкретната
хипотеза прилагането на чл.55 е по-благоприятно за подсъдимия /от гледна точка
начина на определяне на наказанието лишаване от свобода по чл.58а, ал.1 НК и
минималния му размер, предвиден за конкретното престъпление/, съдът приложи
тази разпоредба при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия.
Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока, както и от
принципа залегнал в чл.35, ал.3 от НК, съдът намери, че при конкретните обстоятелства
на казуса отмерените размери на установените кумулативно наказания в своята съвкупност отговарят на
целите, посочени в чл.36 от НК, съответстват на степента на обществена опасност
на престъплението и на подсъдимия, и адекватно биха съдействали за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. От
изтърпяването на предходно
наложените на Г. наказания лишаване от свобода са изтекли повече от 5
години, настоящото умишлено престъпление не е извършено в изпитателен срок на
условно осъждане и предвид срока на наложеното в случая наказание
лишаване от свобода, то хипотезите по чл.57, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗИНЗС не са
налице. Процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство не обуславя и
приложимост на чл.57, ал.2 от с.з.
На основание чл.59, ал.1, т.1,
вр. ал.2 от НК от срока на наказанието лишаване от
свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан – на
19.11.2020г. по реда на Закона за МВР, на основание чл.72,ал.1, т.1 от с.з.
На основание императивната норма на чл.343г, във вр. чл.343б, ал.3, във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок
от 1 /една/ година. При определяне на този срок взе предвид характера на
престъплението, както и данните за досегашното поведение на подсъдимия като
водач на МПС, съдържащи се в справката от сектор КАТ – МВР, определящи го
като водач, системно нарушаващ
установените правила за движение, който многократно е наказван за различни
административни нарушения, в т.ч. два
пъти за нарушения по чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Съдът не прилага разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК,
тъй като няма данни спрямо Г. да е прилагана принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП /такова
обстоятелство не е отразено в издадената справка за нарушител/водач, а
видно от съдържанието на съставения срещу подсъдимия АУАН същият не е носел
СУМПС и такова не е изземвано/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател: /п/
Вярно с оригинала
ИЗ