ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1406
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502654 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба вх.№12360/14.10.2021 г. от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“-ЕООД, ЕИК:*********,със седалище-
гр. София, ул.„П.Волов“ №29,,ет.3 чрез юриск.Хр.А. срещу разпореждане
№17455 от 31.08.2021 по ч.гр.д.№1733/2021 на ПРС, 14 гр.с., с което съдът
отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
вх.№ 39372/15.07.2021 г. против длъжника Н. М. ИВ. поради неотстраняване
на констатирани нередовности.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се върне делото на заповедния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия за издаване на
заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени оплаквания, че
Агенцията не е страна по сключения договор за поръчителство между
“Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, поради което не
може да го представи; че договорът за поръчителство влиза в сила в случай,
че заемателят не изпълни задълженията си по чл.4,т.1 или т.2 от договора за
заем; счита, че с подадената уточнителна молба указанията на съда са
изпълнени в цялост, както и че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК
във вр. с чл.127 ГПК.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените
1
доводи, намира за установено следното:
Съобщението за изготвения акт е получено на 10.9.2021 г., а ЧЖ е
подадена на 16.09.2021 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана
по същество – основателна, поради следното:
Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ
срещу длъжника Н. М. ИВ. на изпълнително основание по чл.410 ГПК. В
заявлението по ч.гр.д.№11733/21 г. на ПРС,14 гр.с. заявителят е посочил, че
претендира незаплатени суми по договор за паричен заем №3729093 между
Н.И. и „Изи Асет Мениджмънт“АД; че поръчител на длъжника е “Файненшъл
България“ЕООД, между които е сключен договор за поръчителство
№3729093 за солидарна отговорност на това дружество с потребителя, в
случай, че последният не изпълни задълженията си по заемния договор, както
и че потребителят дължи възнаграждение по гаранционната сделка; поради
неизпълнение на длъжника,поръчителят е платил и е встъпил в правата на
удоволетворения кредитор; че с договор за цесия“Файненшъл
България“ЕООД е цедирал вземането си на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“.
С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора
за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че
заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и
3 и чл.128,т.1 и т.2 ГПК – не е описана точната фактическа обстановка на
възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му периода,
за който се отнася; с разпореждане от 17.07.2021 г. РС е оставил същото без
движение, като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение,
поради неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено.
Указанията са следните: 1. Какъв договор е следвало да сключи “Файненшъл
България“ЕООД с „Изи Асет Мениджмънт“АД; 2. Възникнало ли е пр.отн.
между “Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД за
поръчителство – кога и за какви задължения; 3. Какво е конкретното пр.отн.
между “Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, с което
се твърди да се платени задължения по договора за заем.
В указания срок е постъпила уточняваща молба от АКПЗ от 17.8.2021 г.,
в която е казано, че на 10.07.2019 г. между “Файненшъл
България“ЕООД/поръчител/ и „Изи Асет Мениджмънт“АД /кредитор/ е
2
сключен рамков договор за поръчителство, с който поръчителят се задължава
към кредитора да отговаря солидарно с потребители по договори за
потребителски кредити, сключени с кредитора; че агенцията като цесионер
не е страна по този договор, поради което не може да го представи; че същият
би могъл да се изиска от третото лице по реда на чл.192 ГПК в евентуално
исково производство.
ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва
да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за
исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до
степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което
произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед
защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни
фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа
достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за
изискуемост на вземането.
Неправилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, поради
това, че заявителят не е представил договора на кредитодателя с поръчителя,
тъй като съгласно чл.410,ал.3 ГПК – когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, по който
потребителят е страна, заедно с всички негови приложения и изменения,
както и приложимите ОУ, които в случая са представени: ПОС констатира, че
със заявлението по чл.410 ГПК, заявителят е представил договорът за паричен
заем, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и потребителят Н. М. ИВ.,
както и договор за предоставяне на поръчителство №3729093, сключен между
“Файненшъл България“ЕООД/поръчител/ и Н. М. ИВ..Не е необходимо
съгласно цит.разпоредба представянето в заповедното производство на
договора на кредитодателя с поръчителя, както и договора за цесия и
доказване на уведомяването на длъжника запрехвърляне на вземането, което
доказване се извършва в хода на исковото произвоство по чл.422 ГПК.
Съгласно чл.410/3/ ГПК – когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилага договора и всички негови
приложения и изменения, както и приложимите ОУ. Целта на разпоредбата е
да охрани правата на потребителите чрез проверка от съда за наличието на
3
неравноправни клаузи.
В производството по чл.410 ГПК не се прилагат доказателства освен
посочените в ал.3 на чл.410 за разлика от това по чл.417 ГПК, поради което
съдът следи единствено дали заявлението отговаря на формалните
изисквания, съгл. чл.411 ал.2 от ГПК.
Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил незаконосъобразен акт,
който следва да се отмени и да се върне на РС за произнасяне по същество на
зааявлението по чл.410 ГПК - жалбата е основателна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №17455 от 31.08.2021 по ч.гр.д.№1733/2021 на
ПРС, 14 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 39372/15.07.2021 г. от„Агенция за контрол
на просрочени задължения“-ЕООД, ЕИК:*********,със седалище- гр. София,
ул.„П.Волов“ №29,,ет.3 против длъжника Н. М. ИВ. поради неотстраняване на
констатирани нередовности.
ВРЪЩА делото на ПРС, 14 гр.с. за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгласно изложените мотиви в настоящето
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4